Решение по дело №358/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260061
Дата: 3 декември 2020 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия: Анна Петкова Донкова Кутрова
Дело: 20205320200358
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр. К., 03.12.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

 

с участието на секретаря Снежанка Данчева, като разгледа НАХД № 358 по описа на Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         С електронен фиш серия К № 3518520 на *****П., на основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал.2 т. 6 от ЗДвП, на К.Н.М. ЕГН ********** *** е  наложена глоба  в размер на 600.00 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

         Недоволно от електронния фиш е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок. Оспорва извършване на нарушението. Моли да бъде отменен електронния фиш. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, пледира за отмяна на електронния фиш.

         Ответната по жалбата страна *****П. взема становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакувания електронен фиш.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото електронният фиш е съставен срещу жалбоподателя М. в качеството на собственик, на когото е регистрирано МПС. Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП 14-дневен срок, поради което  е допустима. Разгледана по същество е  неоснователна.

Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

         На 07.04.2020 г., автопатрул  на **на ***– К., в чийто състав влизал свидетелят К.К., бил дежурен по контрол безопасност на движението. Намирали се на път I-6 км. 275+050м. до кръстовище гара К.в полицейски автомобил, оборудван с мобилно автоматизирано техническо средство № TFR1- М-612. Свидетелят К. настроил техническо средство съобразно максималноразрешената за участъка скорост 40 км/ч., оповестена с пътен знак В26, като в 08.42 ч. било констатирано движение на идващ л.а. „М.******” с рег. № ******. Скоростта от 93 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 96 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. Нарушението било заснето с мобилната система за видеоконтрол TFR1- М-612, монтирана в служебния патрулен автомобил. Същата била преминала последваща проверка през месец  юли 2019 г., за което бил издаден Протокол от проверка № 2-ЗЗ-19/15.07.2019 г., при която било установено съответствие с одобрения тип. Със Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и оповестена на електронната страница на  ДАМТН в т. 31 от заповедта е определена периодичността на последващите проверки на скоростомерите- една година За мобилната система за видеоконтрол на 20.02.2010 г. било издадено  Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 със срок за валидност до 24.02.2020г., което към дата на проверката се явява одобрен тип, предвид разпоредбата на чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията, според който когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, като процесното, имайки предвид резултатите от последващата проверка, се считат от одобрен тип. От свидетеля К. бил съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. , в който било отразено, че на дата 07.04.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 612 е заснела статични изображения с номера от 7095 до 7135, с начален час на работа 07: 29 ч. и краен час на работа 09: 30 ч. и с място на контрол на път I-6 км. 275+050м. до кръстовище гара Калофер, в посока от изток на запад, където е действало ограничение на скоростта на движение от 40 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу собственика на автомобила - жалбоподателя М. за нарушение на чл.21 ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, с което на основание чл.182 ал. 2 т. 6 ЗДвП  му била наложена глоба в размер на 600 лв. Жалбоподателят не е посочил различно от него лице, което да е било водач на превозното средство по време на нарушението.

         При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21 ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил л.а. „М.******” с рег. № ******, тъй като същият се е движил със скорост от 96 км/ч при разрешена в конкретното място скорост от 40 км/ч. Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен по изричните разпоредби на закона - чл. 188 ал.1 от ЗДвП, собственикът на превозното средство, който се наказва за нарушението, което е извършено с МПС, освен ако не посочи друго лице, на което да е предоставил същото. Административнонаказващият орган няма задължение, а жалбоподателят има право, предвидено в нормата на чл. 189 ал.5 от ЗДвП, след като не е съгласен с данните от фиша в законоустановения срок от получаването му да представи в *****П., Сектор „Пътна полиция“ писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В процесния случай това право не е било упражнено от жалбоподателя, нито се възразява в посочения смисъл. Правилно е определен и размера на глобата 600лв., която за установеното превишение на скоростта от 53 км/ч. е предвидена от законодателя в посочения размер.

Обжалваният електронен фиш отговаря на изискванията на  чл. 189 ал.4 от ЗДвП, като в него са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начини за доброволното й заплащане. Нарушението е заснето с мобилно автоматизирано техническо средство, за което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е преминало съответната проверка. По отношение на това обстоятелство, като част от административната преписка са представени протокола от извършената проверка, както и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система TFR-1M -613 от 07.04.2020 г. От последния се установява мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, автомобилът, на който е поставено мобилното АТСС, режима на измерване, начало и край на работа и броят на установените нарушения и свалените статични изображения. В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение на лекия автомобил 96км/ч. В Протокол от проверка № 2-ЗЗ-19 изрично е отбелязано, че при техническото средство грешката при измерване на скоростта е + - 3 км/ч до 100 км/ч и + - 3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от измерената скорост - 96 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради което наказуемата скорост е 93 км/ч, която скорост е указаната в електронния фиш.

Неоснователно се възразява, че липсват доказателства процесното техническо средство да е минало последваща проверка, предвид, че в представения по делото протокол № 2-ЗЗ-19 изрично е отбелязан както типа  TFR-1М, така и идентификационния му номер 612, идентичен с този, отразен в електронния фиш. Неоснователно е и възражението, че не се касае за одобрен тип средство за измерване, предвид, че срокът му на валидност бил до 24.02.2020г., предхождаща датата на нарушението. Както се каза по-горе съгласно чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Разпоредбата е относима и към мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 616, тъй като тя е била в употреба към 07.04.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип според резултатите от извършената последваща проверка. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш, изводими и от процедурата по съставяне на протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Действително в същия са налице корекции в частта относно ограничението на скоростта, начало и край на работа и номера на последното статично изображение. Както се установи обаче от показанията на свидетеля К., съставител на протокола, същите са направени от самия него в процеса на работа, като е коригирана техническа грешка. Същевременно отразените в него данни добре съответстват, както на номера на клипа, на който е заснето нарушението - № 7126, така  и на часа на заснемане, и двете, попадащи в рамките на осъществения контрол и в номерацията на осъществените видеозаписи за деня от това средство.  Отразената скорост в протокола е действителната за конкретния участък на контрол, изводимо от изисканата справка от Областно пътно управление *** и  снимков материал към нея, от които се установява, че на път I-6 при км. 275+050м. до кръстовище гара Калофер, действащото и към дата на нарушението ограничение на скоростта на движещите се  от изток на запад превозни средства е било 40км/ч., въведено с пътен знак В24.

По изложените съображения, при безспорната установеност на извършеното нарушение и липсата на допуснати нарушения в процедурата по издаването на електронния фиш, настоящият съдебен състав намира, че същият е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на въззиваемата страна, защитавана от юрисконсулт чрез приложено становище по съществото на делото, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 ал. 4 от АПК и чл. 63 ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на 80 лв., предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Водим от горното и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р       Е       Ш       И   :

                

         ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3518520 на *****П., с който на основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал. 2 т. 6 от ЗДвП, на К.Н.М. ЕГН ********** *** е  наложена глоба  в размер на 600.00 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА К.Н.М. ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - П. сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14 –дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд П..

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.