№ 13801
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско
дело № 20231110152285 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. С. Ш. срещу М. П. Ш., с която е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7500,00 лева,
представляваща неизплатен остатък от предоставен паричен заем в общ размер от
10000,00 лева.
В исковата молба се твърди, че на 07.02.2021 г. между страните бил сключен
договор за заем, по силата на който Т. Ш. предоставила на М. Ш. сумата от 10000,00
лева чрез два банкови превода, извършени на 07.02.2021 г. и на 11.03.2021 г.
Уговорката между двете била така предоставената в заем парична сума да бъде
върната в срок до една година, считано от 07.02.2021 г. След отправени множество
покани ответницата върнала само част от заемната сума в размер на 2500,00 лева чрез
банков превод от 25.07.2023 г. Тъй като останалата част от заема не била изплатена до
датата на подаване на исковата молба, ищцата моли ответницата да бъде осъдена да
заплати дължимия остатък от 7500,00 лева, ведно със законната лихва, считано от
предявяването на иска до окончателното изплащане, както и сторените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника М. П. Ш. за
отговор, като с подадения такъв исковата претенция е призната в цялост като
основателна. Ответницата е отправила искане за постигане на спогодба между
1
страните с предложение за разсрочено плащане на задълженията .
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не е направил
изрично искане за постановяване на решение при признание на иска, поради което не
са налице предпоставките за постановяване на такова, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК.
Ответната страна поддържа направеното от нея признание на исковата претенция.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7500,00 лева, представляваща неизплатена
част от предоставен от ищцата Т. С. Ш. на ответницата М. П. Ш. паричен заем в общ
размер от 10000,00 лева въз основа на сключен между тях договор за заем от
07.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 02.07.2024 г.
открито съдебно заседание, са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, изложени от ищеца в исковата молба, предвид направеното от
ответника признание на предявения иск.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че към датата на приключване на
устните състезания по делото между страните липсва спор относно наличието на
основание за дължимост на процесното вземане. Направеното в хода на процеса
признание на предявения иск и липсата на оспорване на релевираните в исковата
молба фактически твърдения представлява достатъчно основание за съда да приеме за
установено наличието на изискуемите материалноправни предпоставки за уважаване
на исковата претенция. Признанието на фактите по делото от ответната страна съдът
цени по реда на чл. 175 ГПК, като в тази връзка съобрази представените с исковата
молба и неоспорени от ответницата платежни нареждания, удостоверяващи извършени
в нейна полза от ищцата банкови преводи в общ размер на твърдяната като
предоставена в заем сума. Поради това, предявеният иск следва да бъде уважен в
цялост като основателен и доказан.
Съдът не разполага с възможността да разсрочи изпълнението на осъдителното
решение на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, тъй като изрично искане за това ответната
страна не е отправила в отговора на исковата молба, където изявлението за разсрочено
плащане касае евентуално постигната между страните спогодба. Именно предвид
липсата на изрично и своевременно формулирано искане по чл. 241, ал. 1 ГПК, съдът
не е указал необходимостта от събиране на доказателства за затруднено материално
2
положение и влошено здравословно състояние на ответницата (твърдения за каквито
тя е направила в хода на устните състезания), доказаното наличие на каквито би
представлява основание за разсрочване на изпълнението.
С оглед изхода на спора и неприложимостта на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата и сторените от нея
разноски по делото за държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение в общ
размер от 1350,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. Ш., ЕГН: **********, да заплати на Т. С. Ш., ЕГН:
**********, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от 7500,00 лева, представляваща
неизплатена част от предоставен от ищцата на ответницата паричен заем в общ размер
от 10000,00 лева въз основа на сключен между тях договор за заем от 07.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2023 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 1350,00 лева, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, представляваща сторени от ищцата разноски в хода на първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3