ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 426 06.03.2017 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
Окръжен съдия Иван
Воденичаров
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 76 по описа за 2017 година, на основание чл.140 във
връзка с чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :
Делото е образувано по повод искова молба на
„Захарни заводи“ АД с ЕИК *********, представлявано от Валентина Ралева и Румен
Данков, адрес гр. Горна Оряховица, ул. Свети Княз Борис І № 29 против „Старт трейс“ ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от Детелина Гаджева, адрес гр. Бургас, ж.к.
Славейков, бл. 5, вх. 1, ет. 5, съд. адрес гр. Бургас, ул. Адам Мицкевич № 3,
ет. 1, офис 3.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и
приложенията към нея на ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор
в законния срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му и неупражняването на права.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответника.
Съдебните книжа са редовно разменени.
Проект за доклад:
Обстоятелства, на които ищецът основава иска
си:
Ищецът заявява, че е един от
основните производители на етилов алкохол в Р България. Значителна част от
неговата продукция се транспортира в пределите на ЕС под режим на отложено
плащане на акциз от данъчен склад в Р България до данъчен склад на
държава-членка на ЕС. След получаването на стоката получателят я заприходява в
неговия данъчен склад и се регистрира в компютъризираната система за движение
на акцизни стоки на територията на ЕС – EMCS. В
случай че стоката не се получи в срока, не се заприходи в данъчния склад на
получателя и не се регистрира в EMCS,
дължимият акциз се заплаща от изпращача на стоката, ведно с дължимото
ДДС. Ищецът твърди, че е претърпял значителни имуществени вреди в
резултат на виновно поведение на ответника във връзка с неговата дейност.
Въвежда следните факти.
Ищецът, освен че произвежда и търгува с
алкохол. При тази дейност сключил договор за посредничество с дружеството
„Витивини“ ЕООД за продажбата на произведения алкохол на територията на Италия.
Задължението на посредника е да договаря покупки за крайни клиенти и да заплаща
транспорта до крайния получател. По този начин били уредени всички доставки до
крайния клиент – италианското дружество Дестилерия Кампане, гр. Пасторано, окр.
Чезена, Италия. Доставките били
изпълнявани с различни транспортни фирми, като за годините 2014 г. и 2015 г.
шест от всичките тринадесет доставки били изпълнени от ответното дружество.
Всички доставки, без една, били с приключено движение под режима за отложено
плащане, извършени от една и съща транспортна фирма до едно и също място –
данъчния склад на дружеството получател на стоката Дестилерия Кампане в Италия. На 06.03.2015 г.
ищецът получил заявка за доставка на 29 000 литра зърнен спирт до
италианското дружество с дата на товарене 09.03.2015 г. и превозвач на стоката
ответника „Старт трейс“ ЕООД. На 09.03.2015 г. било изпратено количество от
28 800 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание 96, 24 обемни %.
Стоката била експедирана до данъчния склад на получателя под режим на отложено
плащане на акциз с електронен административен документ е-АД № ********** от 09.03.2015
г. При получаването на стоката клиентът –получател е следвало да попълни
съобщение за получаването към съответния електронен административен документ.
Превозвачът представил подписано и подпечатано CMR и
декларация за получаване на стоката от Дестилерия Кампане, че стоката е
доставена на 17.03.2015 г. На 15.05.2015 г. италианското дружество е подало
съобщение в EMCS, че стоката не е получена. Поради това ищецът бил задължен да заплати на
държавата акциза и ДДС. В резултат на неосъществената доставка ищецът бил
ощетен със заплатения акциз в размер на 304 888, 32 лв. и ДДС в размер на
67 043, 91 лв. или общо вреда в размер на 371 932, 23 лв. Ищецът
сезирал митнически власти и прокуратурата. При извършена проверка било
установено, че българската Агенция „Митници“ била информирана от италианските
митнически власти, че процесната стока изобщо не е била получавана от дружество
намиращо се в Италия и поради това електронния административен документ е бил отхвърлен в системата EMCS.
Ищецът провел собствено разследване и установил, че в цялата документация /CMR,
декларации, договори/ печатът не е идентичен и подписът е имитиран. Според
ищеца стоката изобщо не е била транспортирана и предоставена на италианското
дружество от ответника, с което последния е причинил посочената по размер
вреда.
Ищецът
твърди, че ответника следва да отговаря за деликт. Между страните няма договорна връзка.
Договора с купувача и получател на стоката е сключен при условия на доставка FCA –
стоката се предава на превозвача, който ще я транспортира до купувача.
Превозвачът е нает от посредника – „Витивини“ ЕООД по договор за превоз на
етилов алкохол с начална точка – данъчен склад на ищеца „Захарни заводи“ и
крайна точка – данъчен склад на италианското дружество Дестилерия Кампане. Ответникът -превозвач на акцизните стоки е
запознат със съответното европейско законодателство за режима на отложено
плащане на акциз, получил е копие от регистрирания в европейската компютърна
система електронен документ, като е
длъжен да го представи за проверка. В случая акцизната стока е изведена от
склада на ищеца под режим на отложено плащане на акциз със съответния
електронен административен документ. Превозвачът е представил на ищеца CMR и
декларация, че стоката е получена от италианското дружество – получател, но
същото дружество е съобщило на ищеца, че стоката не е предадена и получена.
Поради това ищецът заплатил дължимия акциз. След направена проверка се
установило, че действително стоката не е получена от италианското дружество,
поради което електронния документ е бил отхвърлен от европейската електронна
система. Според ищеца виновен за вредата е шофьора на ответното дружество
Христо Иванов, който вероятно е отклонил стоката. Дружеството – работодател не
е положило дължимата грижа при избор на професионален служител, който да
превози стоката. Нарушен е не само принципа по общото законодателство да не се
вреди другиму, но и редица норми от CMR, ЗАвтП, ЗАДС, Директива
2008/118/ЕО. Налице е пряка причинна връзка между нанесената вреда и
поведението на дееца, тъй като ако стоката е била доставена не би се стигнало
да заплащане на акциз от страна на ищеца. В
случая служителя на ответника при изпълнение на възложената му работа
неправомерно не е доставил стоката, поради което е причинена вредата.
Ищецът отправя
исканията: да
бъде осъден ответника да заплати:
1/ сумата от общо 371 932, 23 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от служител на ответника Христо Добрев Иванов в изпълнение на
превоз и доставка на етилов алкохол от даночъния склад на ищеца до данъчния
склад на дружеството Дестилерия Кампане в Италия, от която 304 888, 32 лв.
заплатен акциз и 67 043, 91 лв. ДДС;
2/ сумата от 52 100, 33 лв., представляваща законна
лихва върху заплатения акциз от 304 888, 32 лв. за времето от от заплащането му до исковата молба – 19.01.2017 г.;
3/ сумата от 11 456, 68 лв., представляваща законна лихва върху
заплатен ДДС от 67 043, 91 лв. за времето от заплащането му до исковата
молба – 19.01.2017 г.;
4/ сумата, представляваща законна върху
общата сума на вредата от 371 932, 23 лв. начиная от датата на исковата
молба – 19.01.2017 г. до окончателното изплащане;
5/ сумата, представляваща разноски.
Правна квалификация на исканията: Исканията имат правното си основание в чл.
49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Обстоятелства, на които ответникът основава възраженията.
Възразява по допустимостта
на иска.
Твърди, че искът
за деликт заобикаля закона. Случаят се отнася до договорно правоотношение по
договор за международен превоз на стоки, при което е приложима конвенцията за
Договори за международен превоз на стоки. Същата съдържа правилата, по които се
търси гражданско-правна отговорност на превозвача. Договорното правоотношение
се установявало с представената ЧМР товарителница. Исковете по тази конвенция
се погасяват с едногодишен срок, който е преклузивен. Превозвачът отговаря
договорно както по конвенцията, така и по ЗАвтП, което изключва предявяването
на иск за обезщетение от деликт.
Възразява по
основателността.
Твърди, че стоката
е доставена, което се установява от представената товарителница, под която има
подписи и печати на страните. Ответникът никога не е получавал особени задачи и
други условия свързани с превоза на стоката. Съгласно конвенцията товарителницата
удостоверява надлежно отразените в нея обстоятелства, поради което страничната
декларация на получателя, че не е получил стоката не може да се противопостави.
Декларацията е изготвена около една седмица след доставянето на стоката и
подписа на получателя под нея не е поставен пред шофьора на ответника.
Декларацията би могла да има единствено значение за вътрештните отношения между
страните – собственик на стоката, спедитор и превозвач. В подкрепа на
доставянето на стоката и изпълнението на задълженията на превозвач се изтъква,
че превозвача е получил цената за превоза на дружеството „Витивини“ ЕООД. Доставката
е осъществена, тъй като получателя не е уведомил превозвача за липсваща стока.
Още повече, че на 25.03.2015 г. превозвача е извършил нова доставка на същия
получател. Изобщо нито ищеца – собственик на стоката, нито посредника, нито
получателя на стоката е предявявал претенции към ответника за липсваща стока по
процесната заявка.
Ищецът е заплатил
акциз и ДДС и нито е изисквал информация за причината за причината за
неприключване на електронния административен документ, нито е заявявал
извършване на международно митническо разследване. Митническият документ за
освобождаване от плащане на акциз е отхвърлен на 15.05.2015 г., но самият акциз
е начислен още през април 2015 г. при неприключен митнически режим. Не е налице
освобождаване от акциз, тъй като същият се дължи, поради което е и заплатен.
Право на ищеца е да иска възстановяване на заплатения акциз – 26 ЗАДС, а в
случая ищецът не твръди, че е искал възстановяване . Съото се отнася и до
претендираното ДДС. В случая следва да се начисли ДДС за сметка на получателя
на стоката и да се внесе, както е сторено. Но този данък не е загуба, тъй като
по закона се начислява в цената на стоката и в крайна сметка се поема от
получателя й. поради това няма причинна връзка между нанесена вреда в размер на
ДДС по доставката и внасянето на данъка от ищеца за сметка на получателя на
доставката. На последно място ответникът не е бил длъжен да предприема каквито
и да било действия свързани с обезпечението на стоката за да вменява вина на
неговия служител. Ищецът и не въвежда нормативно определени изисквания за
дължими в такива случаи грижи от страна на превозвача. Ищецът и не посочва
конкретно лице, на което да се предаде стоката и да подпише товарителницата.
Поради което не е налице виновно поведение на служителя на ответника.
Ответникът въвежда и аргументи за
недопустимост и неоснователност от гледна точка на данъчното и акцизно право. В
случая стоката е акцизна и попада под особените разпоредби на европейското
право – Регламент /ЕО/ 684/2009 г. на Комисията и Регламент /ЕО/ 2193/94 г. на Комисията , Регламент 3199 / 93
/ ЕОна Комисията и пр. В случая ищецът не обяснява защо не търси обезвреда по
ЗАвтП, тъй като е налице специално правно основание да се иска. Позовава се на
представената данъчна фактура установявща и условията на доставката. Твърди, че
е без значение дали стоката е пристигнала до местоназначението се в Италия,
купувачът е неин собственик още на територията на Р България. Поради това е
налице вътрешнообщностна доставка на стоки и дължимото ДДС и акциз следва да се
платят от получателя на стоката, а не от ищеца, който сам е причинил пасива си.
Позовава се и на чл. 73а и чл. 74 от ЗАДС и тъй като съобщение за получаване на
стоката не е изпратено до ищеца той дължи заплащането на акциза във всички
случаи до съобщаването. Поради това липсва връзка между заплащането на акциза и
поведението на превозвача. Позовава се и на чл. 76 ЗАДС уреждащ възстановяването
на заплатения на осн. чл. 74, ал.1, т. 6 с.з. акциз. В случая акцизът е
заплатен на 14.05.2015 г. с основание за
месец април 2015 г. През този месец потвърждение за получаване на стоката не е
било пристигнало и електронния документ все още не е бил отхвърлен, така
плащането през м. май е извършено поради забавен отговор за получаване на
стоката. След като стоката законно е напуснала територията на Р България, то
дори и да е истина неполучаването й, то нередовността не е допусната в
България, поради което ищецът е следвало
да потърси заплатената от него сума.
Като е бездействал сам е причинил пасива си.
По искането на осн. чл. 219 ГПК.
Ищецът е поискал конституиране на трето –
лице помагач. Искането е основателно, тъй като акциза е заплатен изцяло и
третото лице има интерес иска да се уважи, а при отхвърлянето му – заплатеното
следва да се възстанови.
По доказателствените искания на
страните:
Приложените
писмени доказателства са относими и ще се допуснат. По исканията за назначаване
на експертизи и разпит свидетели съдът
ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване на страните и
отделяне на спорно от безспорно.
По доказателствената тежест По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на
чл.154 ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът
следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна
е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
В случая главното
доказване е на ищеца, който установява наличието на деликт, причинените вреди,
връзката между тях и размера на обезщетението. Ответникът доказва възраженията
си, включително и възражението за недопустимост. Ищецът не твърди договорна връзка,
поради което ответникът след като възразява следва да установи договорна връзка
по договор за превоз, приложимостта му в случая, изтичането на преклузивния
срок за водене на договорния иск, който изключва предявяването на настоящия.
Мотивиран от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА в
качеството на трето лице – помагач на ищеца Министерство на финансите, Агенция
„Митници“, ТМУ-Свищов, адрес гр. Свищов, ул. Дунав № 10.
НАСРОЧВА делото за 06.04.2017 г. от 10.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от отговора с приложенията.
ДА СЕ ВРЪЧИ на третото лице препис от
исковата молба.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от определението.
СЪОБЩАВА
на страните проекта си доклад по делото.
ДОПУСКА приложените
писмени доказателства.
ОБЯВЯВА произнасяне в съдебно заседание по другите искания.
УКАЗВА тежестта на доказване според мотивната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: