Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Пазарджик, 07.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 14.09.2020 год. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Ива Ч., като
разгледа АНД № 2126/2019 год. докладвано от съдия Бишуров, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Д.М.Ш. ***, ЕГН ********** против НП № 33-0000151 от 08.10.2019г.
на началника на ОО „АА“-П., с което на основание чл. 95а ал.1 във вр. с чл.7 ал.2 от ЗАвП е
наложена глоба в размер на 500лв. /петстотин лева/.
Релевираните
в жалбата обстоятелства се свеждат до това, че обжалваното постановление, чиято
отмяна се иска е материално и процесуално незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява лично и не изпраща
процесуален представител. Не се взема становище по съществото на спора.
Ответната страна - АНО,
редовно призован, не изпраща процесуален представител и не взема становище по
съществото на спора.
Съдът
провери основателността на жалбата и събраните по делото доказателства, като
взе предвид следното:
Жалбоподателят е санкциониран с
обжалваното НП за това, че на 23.09.2019 година, около 10:10 ч., в гр. П., в
района на автогара П., управлявал автобус „….“ с peг. № ***, категория М3,
собственост на „Д.“ ООДК, с маршрутно разписание № 1201, гр.Б. – гр.П., с час
на тръгване от гр.Благоевград в 06:30ч., с пътен лист № 262466/23.09.19г., като
извършвал обществен превоз на пътници по
редовна линия. Водачът извършил административно нарушение, т.к. управлявал горепосочения
автобус, който не бил оборудван с обезопасителни колани за водача и пътниците.
Това било
установено от служители на ОО „АА“-П. – свидетелите Т.Г. и А.И., които
извършили обстойна проверка на всяка от седалките в автобуса и констатирали, че
нито една не била оборудвана с колани.
Всичко
това съставлявало нарушение съответно на чл.95а ал.1 във вр. с чл.7б ал.2, пр.
2 от ЗАвП. Първата правна норма императивно разписва, че
се наказва с глоба от 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство по чл. 7б, ал. 2,
което не е оборудвано с обезопасителни колани. Втората норма пък разписва, че
моторните превозни средства от категории М2 и М3 /каквото е процесното – бел.
моя/, клас В, клас II и клас III, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление от категории D1, D1E, D или DE, се оборудват с
устройство за мобилно видеонаблюдение и с обезопасителни колани за водача и
пътниците.
Във
връзка с констатираните нарушения св. Т.Г. съставила АУАН против жалбоподателя, който му бил предявен,
подписан и получен от него. В графата за обяснения и/или възражения в акта Ш.
записал, че нарушението не било по негова вина.
Въз основа на акта било
издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на наказания на 24.10.2019 година, а жалбата против него била
подадена по куриер чрез АНО на 31.10.2019., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
активно лигитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените доказателства
приети по делото и изцяло от показанията на св.Г. и св.И..
Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и горепосочените гласни доказателства, т.к. същите
са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по безспорен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна, че жалбата не е основателна. Съображенията са следните:
Не е спорно по делото, доколкото по
същество не се отрича и жалбоподателя с подадената въззивна жалба, че в деня на
проверката Ш. е бил водач на горепосоченото МПС – автобус, което е от категория
М3 и с което бил извършван обществен превоз на пътници по подробно описания
по-горе начин и маршрут.
От неопроверганите показания на
свидетелите Г. и И. категорично стана ясно, че в дена на проверката процесният
автобус не е бил оборудван с обезопасителни колани за водача и пътниците. В тази връзка следва да се каже, че съдът дава пълна вяра на показанията горните двама свидетеля, независимо че те се намират в служебна
връзка с АНО. Това
обаче автоматично не ги прави недобронамерени, респ. заинтересовани от изхода на делото, т.к. те
нямат никакъв личен мотив да приписват на жалбоподателя поведение или деяние,
което обективно той да не е имал.
По
този повод съдът не намери за състоятелно възражението във въззивната жалба в
смисъл, че вмененото административно нарушение не било извършено, т.к.
автобусът бил оборудван с обезопасителни колани, а проверяващите не били
разбрали правилно пътниците, които им отговаряли, че не си били поставили
коланите, а не че нямало такива на всяка седалка в автобуса. За да подкрепи
това свое възражение жалбоподателят представя с въззивната жалба и протокол №
20059598 от 17.08.2019г. за извършен периодичен преглед за техническа
изправност на процесния автобус, в който протокол има отбелязване, че автобусът
е бил оборудван с колани/ключалки и системи за обезопасяване.
На
това възражение първо следва да се отговори с това, че от неопроверганите по
никакъв начин показания на свидетелите Г.
и И. стана абсолютно ясно, че те извършили обстойна проверка на всяка от
седалките в автобуса и констатирали, че нито една не била оборудвана с колани.
Относно
протоколът за извършен преглед за техническа изправност може да се каже
следното. Да, вярно е, че в него е отразено, че към 17.08.2019г., т.е. малко
повече от месец преди проверката, въпросният автобус е бил оборудван с колани,
но този факт може да бъде обяснен по два начина. Първо – с това, че след като
автобусът е преминал преглед, монтираните в него колани са били демонтирани по
някаква причина, било то защото са били монтирани на автобуса само за нуждите
на прегледа или пък, защото е следвало след прегледа на процесния автобус, те
да се монтират на друг такъв, на който му предстои преминаване през технически
преглед. Второ – с това, че когато на 17.08.2019г. е бил извършен периодичния
технически преглед на процесния автобус, длъжностното лице, извършило прегледа
е било недобросъвестно и е отразило невярно обстоятелство - че автобусът е с
монтирани колани.
Така
или иначе обаче, безспорно е установен фактът, че към 23.09.2019г., т.е. в деня
на проверката автобусът не е бил оборудван с обезопасителни колани, в противен
случай няма никаква житейска логика св.Г. да пристъпи към съставяне на АУАН
против жалбоподателя.
На последно място,
но не по значение, индиция, че към деня на проверката автобусът не е бил
оборудван с обезопасителни колани се извежда и от това, че в АУАН
жалбоподателят не е направил никакво оспорване по установените факти. Напротив
– съгласил се е с тях, като в графата за възражения и обяснения е записал
саморъчно, че няма вина за констатираното нарушение, а не че не е извършено
нарушението и че автобусът е бил оборудван с обезопасителни колани. В този
смисъл няма житейската логика предполага ако наистина автобусът е бил оборудван
с колани Ш. да напише именно това обстоятелство като възражение в акта, а не да
сочи, че той няма вина за нарушението. Той обаче не е написал възражение в
горния смисъл, защото очевидно в деня на проверката в автобуса не е имало
колани.
Вярно е, че
посоченият като нарушител в АУАН не е длъжен да се брани веднага с конкретни
възражения против констатациите в акта и това, че не е направил такива не
означава автоматично, че признава вината си. Когато обаче е имал възможността
да направи такива, но не е направил, а след това с въззивната жалба навежда
възражения против констатациите в акта и НП, то това винаги следва да се
преценява с оглед оценка на достоверността на последващите възражения. В случая
горното косвено индицира, че към момента на проверката жалбоподателят е бил
съгласен с фактическите констатации в АУАН, пренесени после и в НП.
Несъстоятелно
е и възражението в жалбата в смисъл, че задължението за оборудването на
автобуса с колани било на превозвача, стопанисващ процесният автобус, който е и
работодател на Ш., при което последният не би могъл да е субект на вмененото
нарушение и не е имал виновно поведение. На това възражение следва да се
отговори, че нормата на чл.95а ал.1 от ЗАвП изрично сочи, кой е субектът на
това нарушение, а именно всеки водач, който управлява конкретно превозно
средство, попадащо сред описаните в чл.7б ал.2 от закона, което не е оборудвано
с обезопасителни колани. В конкретния казус Ш. е управлявал именно такова
превозно средство, което го прави пряк извършител на вмененото административно
нарушение. В този смисъл ако не е искал да извърши нарушението, то Ш. е
следвало да откаже да изпълни възложения му превоз с процесния автобус, като
този му отказ ще бъде напълно правомерен, дори работодателят изрично да му
заповяда да го извърши. В такава хипотеза ще е налице правомерен отказ да се
изпълни неправомерна служебна заповед, налагаща извършването на очевидно за
лицето административно нарушение.
Съдът намира, че
случаят не може да се квалифицира, като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
т.к. нарушението има пряка връзка с упражняването на една високоотговорна и
рискова дейност, каквато е общественият превоз на пътници. Извършеното
нарушение е поставило живота и здравето на пътниците в автобуса в потенциална
опасност, доколкото същите не са били защитени в максимална степен при една
евентуална възможност от настъпване на ПТП по време на превоза.
При
определяне размера на глобата наказващият орган е спазил закона, т.к. тя е наложена в абсолютно установения размер от 500
лева, при което е безпредметно да се обсъжда въпросът за нейното намаляване.
Поради всичко казано
до тук НП следва да се потвърди.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 33-0000151 от 08.10.2019г. на началника на ОО
„АА“-Пазарджик,
с което на Д.М.Ш. ***, ЕГН **********, на основание чл. 95а ал.1 във вр. с чл.7 ал.2 от ЗАвП е
наложена глоба в размер на 500лв. /петстотин лева/.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: