№ 1879
гр. Варна, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Мая Недкова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502508 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от “Енерго - Про Продажби" АД, гр. Варна, чрез
процесуален представител адв. Хр. И., въззивна жалба срещу Решение №
262378/28.07.2021г., постановено по гр.д. №12351/2020 г., по описа на ВРС, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на ИВ. В. Р., следните суми, подлежащи на връщане
като получени без основание, а именно: сумата от 1122,08 лева, представляваща стойност на
допълнително начислена електроенергия за периода от 29.07.2016 г. до 26.10.2016 г. след
извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с абонатен №
********** и клиентски № **********, находящ се в гр. Варна, м-ст ****, за която сума е
издадена фактура № **********/31.07.2017 г., сумата от 220,37 лева, представляваща
начислена неустойка за просрочие върху посочената главница, сумата от 19 лева,
представляваща такса за възстановяване на електрозахранването, за която е издадена
фактура № **********/10.04.2017 г., сумата от 19 лева, представляваща такса за експресно
възстановяване на електрозахранването в същия обект на потребление, за която е издадена
фактура № **********/29.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, както и е осъден да заплати
на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в производството в размер на 200 лева.
1
Въззивникът излага становище, че първоинстанционното решение е неправилно,
необосновано и постановено в разрез със събрания доказателствен материал. Оспорва
извода на съда, че дори да се приеме, че е налице намеса, липсват доказателства за момента
на извършването й, или че тя е следствие от виновно поведение на абоната противоречи на
чл. 50 от ПИКЕЕ. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство е установено, че
отчитането на консумация в скрития регистър е причинено от неправомерно софтуерно
вмешателство в паметта на СТИ, което цели отклоняване на потребената от абоната
електрическа енергия в невизуализиран регистър, поради което последният дължи
заплащане на стойността на същата по силата на сключения между страните договор за
доставка на електрическа енергия. По отношение на началния момент на възникване на
грешката, жалбоподателят сочи, че невъзможността за установяването му е техническа и е
следствие от извършеното неправомерно вмешателство в параметаризацията на СТИ,
доколкото при осъщественото осъществяването му са изтрити данните, даващи възможност
за установяване на началния период на грешката в измерването. Поради изложеното счита,
че за дружеството е съществувала възможност да начисли процесната енергия за максимално
предвидения в чл. 50 от ПИКЕЕ период, като от събраните по делото доказателства,
безспорно се установявало, че тя е доставена и потребена от абоната.
По отношение на исковете за заплатени такси за възстановяване на
електрозахранването по издадените фактури с №**********/10.04.2017г. и
№**********/29.07.2019г., въззивникът твърди че прекъсването на захранването на абоната
е следствие на виновното му неизпълнение на договорните задължения. Продажбата на
електрическа енергия се възстановявала след като клиентът заплати на „Енерго-Про
Продажби" АД цена съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за
прекъсване и възстановяване на продажбата на електрическа енергия. Установявало се от
клаузите в ОУ за ПЕЕЕПП, че прекъсването и възстановяването на преноса на ел. енергия
фактически се осъществява от „Енерго-Про Мрежи" АД, поради което разходите за тези
услуги се понасят от посоченото дружество, а не от въззивното дружество. Счита, че не е
налице противоречие на нормата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП със чл. 122-124 от ЗЕ,
доколкото същата предвижда, също като и законовите разпоредби, възстановяване на
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели
до преустановяването им, а продажбата на ел. енергия се възстановява след заплащане на
таксата за възстановяване на пренос.
Въззивникът твърди още, че цитираната разпоредба не противоречи и на чл. 143, т. 2
и т. 18 от ЗЗП, поради което не е и неравноправна, тъй като не съдържа уговорка във вреда
на потребителя, а въвежда реализиране на гражданска му отговорност при виновно
неизпълнение на задълженията му чрез заплащане на такса за възстановяване на продажбата
на ел. енергия. Сочи, че съгласно чл. 52, ал. 2 от ОУ за ПЕЕЕПП в срок до тридесет дни от
влизането в сила на Общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в „Енерго - Про Продажби" АД писмено заявление, в което да предложат специални
условия, поради което счита, че потребителят е можел да влияе върху съдържанието на
2
клаузите. По гореизложените съображения моли за отмяна на решението в цялост и
отхвърляне на исковете с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ИВ. В. Р., представляван от адв.
Ц. Д., с който се оспорва подадената въззивна жалба и се изразява становище за правилност
и обоснованост на обжалваното решение. Въззиваемият се противопоставя срещу
изложените във въззивната жалба твърдения, че е пренасочвал и укривал част от доставената
му електрическа енергия в невидим регистър. От установения от проведената СТЕ факт, че в
сумарния регистър не са натрупани стойности, обосновава становище, че отчетеното
количество ел.енергия не е потребено от него. Сочи, че съществуването на невидими
регистри нарушава разпоредбите на чл. 120, ал. 4 от ЗЕ, чл. 11 от ПИКЕЕ и чл. 12 от
Наредба за образуване и прилагане на цените на електрическата енергия. Счита, че е
невъзможно да се определи каква част от цената е начислена по дневна и по нощна тарифа
като не може да се определи дали това е реално доставена енергия. По отношение на
недължимостта на платената цена излага подробни съображения за неприложимост на нито
една от хипотезите на чл. 47-51 от ПИКЕЕ към осъществената корекционна процедура. В
заключение въззиваемият излага твърдения, че първоинстанционното решение не е
обжалвано в частта, с която ответното дружество е осъдено да му възстанови заплатените
при липса на основание две суми от по 19 лева, заплатени съответно като такса за
възстановяване на ел. захранване и такса за експресно възстановяване на захранването,
поради което счита, че съдът не следва да осъществява въззивен контрол по отношение на
тези части на съдебния акт. По изложените съображения моли за потвърждаване на
съдебното решение в цялост с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание по делото пълномощникът на въззивното
дружество поддържа подадената жалба и моли за отмяна на решението и отхвърляне на
предявените искове с присъждане на разноски.
Процесуалният представител на въззиваемият оспорва въззивната жалба в пледоарията
си по същество като отправя искане същата да бъде оставена без уважени,а
първоинстанционното решение потвърдено. Моли са присъждане на разноски съобразно
представените доказателства.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Образувано е по предявени от ИВ. В. Р. срещу „Енерго-Про Продажби” АДобективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца следните суми, заплатени от него
при първоначална липса на основание, а именно: сумата от 1122,08 лева, представляваща
стойност на допълнително начислена електроенергия за периода от 29.07.2016 г. до
26.10.2016 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с
абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в гр. Варна, м-ст ****, за
която сума е издадена фактура № **********/31.07.2017 г., сумата от 220,37 лева,
3
представляваща начислена неустойка за просрочие върху главницата, сумата от 19 лева,
представляваща такса за възстановяване на електрозахранването, както и сумата от 19 лв.,
представляваща такса за експресно възстановяване на електрозахранването в същия обект на
потребление, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 01.10.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата си молба се излагат твърдения, че с постановление за възлагане от
12.08.2016 г. на ЧСИ Р.Т. ищецът закупил процесния недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, м-ст ****, за който при ответното дружество била разкрита партида с абонатен №
********** и клиентски № **********. Към момента на придобиването сградата в имота
била с прекъснато електрозахранване и електромерът бил демонтиран, тъй като имало
натрупани незаплатени задължения към ответното дружество. Ищецът подал заявление за
продажба на ел. енергия и за уважаването му бил принуден да заплати дължимите до
момента суми – 1122,08 лева главница за служебно начислена електроенергия и 220,37 лева
неустойка за забава върху нея, както и 19 лева такса за възстановяване на
електрозахранването и 19 лева такса за експресно възстановяване. Ищецът счита, че не
дължи тези суми, респ. същите са заплатени без основание. В тази връзка оспорва
извършената корекционна процедура по чл. 50 от ПИКЕЕ като незаконосъобразна поради
липса на правно основание и липса на виновно поведение от страна на потребителя, довело
до неправилния отчет. Отделно изтъква, че електроразпределителното дружество има
задължение да поддържа електромера в изправност, както и че абонатът не е имал
възможност за контрол над показанията на невизуализирания регистър. Оспорва също и
реалното потребление на служебно начислените количества. Поради недължимостта на
главницата, счита за недължима и заплатената лихва за забава (неустойка) върху нея. По
отношение на таксите за възстановяване на електрозахранването поддържа, че клаузата от
ОУ, предвиждаща заплащането им, е нищожна поради противоречие с чл. 122-124 ЗЕ и като
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 ЗЗП. По изложените съображения по същество
моли да бъде осъдено ответното дружество да му заплати получените без основание суми,
ведно със законната лихва, и претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва
обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на електроенергия.
Поддържа, че процесната сума представлява стойност на реално доставена и потребена от
абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД във вр.
чл. 50 ПИКЕЕ. Твърди, че при извършена на 26.10.2016 г. от служители на
„Електроразпределение Север“ АД техническа проверка на електромера са направени
замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.5 има показания,
които не са визуализирани на дисплея и съответно не са отчетени и заплатени от абоната.
Средството за търговско измерване е демонтирано и подменено с ново, като за проверката е
съставен констативен протокол. Демонтираният електромер е изпратен за експертиза в
БИМ, където при софтуерно прочитане е потвърдено наличие на преминала енергия по
4
тарифа 1.8.5, която не е визуализирана на дисплея. Със становище от 24.07.2017 г. на
„Електроразпределение Север“ АД е установено точното количество ел. енергия след
прочитане на регистър 1.8.5 - 7547 кВтч, което е остойностено в размер на 1122,08 лева с
издадена от ответника фактура. Твърди, че абонатът е уведомен за извършената техническа
проверка и фактурираната сума с писма, изпратени му от „Електроразпределение Север“ АД
и от „Енерго-Про Продажби“ АД. Счита, че е налице хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ и са
осъществени всички предпоставки за приложение на корекционната процедура. В условията
на евентуалност поддържа, че процесната сума се дължи на основание чл. 183 от ЗЗД,
доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия,
чиято стойност следва да бъде заплатена от абоната по силата на облигационната връзка по
продажбеното правоотношение между страните.
Не оспорва, че са начислени и заплатени две такси от по 19 лева за възстановяване на
захранването в обекта на потребление, за които са издадени две фактури с №
**********/10.04.2017 г. и № **********/29.07.2019 г. Поддържа, че прекъсването на
захранването на абоната е следствие от виновно неизпълнение на договорните задължения
на ищеца за своевременно заплащане на потребената електроенергия и таксите се дължат на
основание чл. 34 от Общите условия. Счита, че, макар разходите по прекъсване и
възстановяване на преноса да се понасят от „Електроразпределение Север“ АД, таксата за
възстановяване на продажбата на електрическа енергия по същество представлява такса за
вид мрежова услуга по смисъла на т. 6, § 1 от ДР на Правилата за търговия с електрическа
енергия (ПТЕЕ), поради което същата се дължи на крайния снабдител, какъвто се явява
ответното дружество, на основание чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ. Оспорва да е налице
противоречие на чл. 37, ал. 1 от Общите условия със Закона за енергетиката. Заявява, че
ответникът е изпълнил задължението, вменено му в чл. 124 ЗЕ, като е възстановил
електроснабдяването в имота. Посочва, че ЗЕ не отрича възможността за възстановяване на
вредите, понесени от електроразпределителното дружество при неизпълнение на
задълженията на абоната по договора. Поддържа, че плащането на таксата е определящо не
за възобновяване на снабдяването, а за възобновяване на продажбата на енергия, като
снабдяването на обекта с ел. енергия се изразява в принципната възможност в същия да бъде
ползвана такава. Пояснява, че посочената такса е част от ценоразпис, който е публично
обявен и всеки абонат е запознат със съдържанието му. Развива доводи за липса на
противоречие на чл. 37, ал. 1 от Общите условия със Закона за защита на потребителите,
като намира за бланкетни и необосновани аргументите на ищеца в тази насока. Счита, че
посочената клауза не съдържа уговорка във вреда на потребителя, а предвижда ангажиране
на неговата гражданска отговорност за виновно неизпълнение на договорните му
задължения. Оспорва да е налице противоречие с чл. 143, т. 18 ЗЗП, тъй като ценоразписът,
в който е посочена таксата, е публично известен и абонатът е бил предварително уведомен
за размера . Поддържа, че клиентът е имал възможност да влияе върху съдържанието на
ОУ, но не се е възползвал от нея, като не е подал писмено заявление по реда на чл. 52, ал. 2
ОУ, с което да предложи специални условия. По тези аргументи моли за отхвърляне на
предявените искове и претендира направените по делото разноски, включително адвокатско
5
възнаграждение.
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
предл. I от ЗЗД, като за установяване на спорното материално право ищецът носи
доказателствената тежест да докаже твърдения факт, че е дал имуществено благо на
ответника, а в тежест на последния е да установи, че получаването на същото не е лишено
от основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата,
което му дава право да го задържи.
Между страните е безспорно, а и се установява от приложените по делото писмени
доказателства – касови бонове и фактури, че на 29.07.2019 г. ищецът е заплатил в полза на
ответника процесните суми за стойността на служебно начислена ел. енергия от 1122,08
лева по фактура № **********/31.07.2017 г., законна лихва върху нея от 220,37 лева, както
и две такси за възстановяване на електрозахранването в общ размер на 38 лева, за които
суми са издадени фактура № ТП **********/10.04.2017 г. за дължима такса за
възстановяване на захранването и фактура № ТП **********/29.07.2019 г. за експресно
възстановяване.
Ответникът обосновава становището си за наличие на основание за извършените
плащания за стойността на електроенергията по издадената фактура №
**********/31.07.2017 г. в размер на 1122,08 лева и законна лихва върху нея от 220,37 лева
на твърдения, че същите са дължими с оглед извършена корекция на сметката на ищеца за
минал период, извършена на основание чл. 50 от ПИКЕЕ /отм./, евентуално на основание чл.
183 от ЗЗД като дължима цена по договор за доставка на електрическа енергия.
За дружеството е налице законоустановена възможност за допълнително начисляване
по силата на цитираната разпоредба от Правилата, когато има установено несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия. При начисляване на задължението определя и периода от
допускане на грешката до нейното констатиране във връзка с корекционните предпоставки
на приложения чл.50 от ПИКЕЕ, т.е. с предходни данни за сравнение на показанията от
всички регистри - активни и неактивни.
Видно от приложения по делото констативен протокол № 1102532/26.10.2016 г., на
26.10.2016 г. служители на „Енеро-Про Мрежи“ АД са извършили техническа проверка на
процесния електромер с фабричен № 38002121, отчитащ потреблението в процесния обект с
потребител Й.Р., при която са установили, че са разменени входящ и изходящ фазов
проводник на СТИ, както и че в тарифа 1.8.5 е отчетено показание 7547, поради което
измервателният уред е демонтиран и подменен с нов с фабричен № 1114021666921001 и
нулеви показания по всички тарифи. Съставеният протокол е подписан от служителите,
извършили проверката, и от двама свидетели. Същият не е изготвен пред полицейски
служител, респективно не носи подпис на такъв.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-техническа експертиза,
6
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, е видно че към датата на
извършване на проверката на 26.10.2016 г. електромерът с фабричен номер 38002121 не е
бил в срок на метрологична годност, която е изтекла през 2011 г. Установява се още, че
показанията записани в регистър 1.8.5, са визуализирани на дисплея при редовен отчет, като
наличието на данни в този регистър се дължи на неправомерно вмешателство в тарифната
схема, като неотчитането на потребление в обекта е вследствие на разменени фазови
проводници в клемите на СТИ, довело до промяна в схемата на свързване на обекта и
електромера. При изслушване в проведеното по делото съдебно заседание вещото лице
изрично потвърждава становището си, че регистърът и записаните него показания са били
видими през цялото време на дисплея на измервателното средство, поради което следвало да
бъдат отчетени при редовните отчети от служителите на ответното дружество.
С оглед посочената фактическа установеност следва да се приеме, че не са
съществували предпоставките на чл. 50 от ПИКЕЕ /отм./, които оправомощават въззивното
дружество да начисли служебни количества електрическа енергия на потребителя,
единствено, когато има установено несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
съответно при натрупване на такава в невизуализирани регистри, което е възпрепятствало
установяването и при редовен отчет. В настоящия случай показанията в регистър 1.8.5. са
́
били видими и е следвало да бъдат ежемесечно отчитани и остойностявани от дружеството,
като пропускът да изпълни това свое задължение не може да бъде вменен във вина на
потребителя. Видно от заключението на СТЕ в процесния случай не се касае софтуерно
вмешателство в параметризацията на електромера чрез „пренасрочване“ в невидим регистър
на стойностите, поради което напълно неотносими към процесния случай са възраженията
на въззивника в посочения смисъл, които касаят единствено твърдения за укрита в невидим
регистър електроенергия. Липсата на данни за подобно неправомерно въздействие върху
СТИ и при категорична установеност, че показанията в регистър 1.8.5. са били видими и е
следвало да бъдат остойностени при редовен отчет, оплакванията за неправилност на
обжалваното решение се явяват несъстоятелни и неотносими, като същевременно се
изключва приложимостта на процедура по чл. 50 от ПИКЕЕ/отм./, на осъществяването на
която въззивното дружество основава претенциите си за дължимост на заплатената главница
и лихва.
От друга страна, от заключението на СТЕ се установява още, че наличието на данни
в регистър 1.8.5 се дължи на неправомерно вмешателство в тарифната схема, като
неотчитането на потребление в обекта е вследствие на разменени фазови проводници в
клемите на СТИ, довело до промяна в схемата на свързване на обекта и електромера.
Съобразно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ /отм./, когато при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се
извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в
измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в
7
присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. В настоящия случай ответното
дружество, освен че не се позовава на извършена корекция по посочения ред, който
единствено е приложим при констатирано вмешателство в схемата на свързване, не е и
ангажирало доказателства за спазване на императивно предвидените предпоставки за
извършване на корекцията, като от приложения констативен протокол е видно, че не е
спазено изискването за изготвянето му в присъствието на полицейски служител, който
следва също да подпише документа. Константната съдебна практика, обективирана
например в Решение № 104 от 16.08.16г.по гр.дело № 1671/15г.на І т.о. и др., е неизменна в
становището си, че неспазването на посочената процедура обосновава извод за липса на
надлежно възникнало за оператора на електроразпределителната мрежа право да извършва
корекция на сметката за електроенергия на потребителя, респективно - право на крайния
снадбител да претендира суми, начислени на потребителя въз основа на тази корекция.
Неоснователни са и възраженията на въззивника, че при липса на предпоставките на
ПИКЕЕ/отм./ за извършване на корекционната процедура сумата е дължима на основани чл.
183 от ЗЗД, тъй като видно от постановление за възлагане на недвижим имот от 12.08.2016
г., вписано в Служба по вписванията – гр. Варна с вх. рег. № 33027/16.12.2016 г., вследствие
на проведената публична продан И.Р. е обявен за купувач на имота, обект на потребление на
електроенергия на посочената дата, а постановлението е влязло в сила не по-рано от
26.08.2016 г., като липсват данни за датата на въвеждане на купувача във владение на имота.
Начислените количества електрическа енергия са за период 29.07.2016 г. – 26.10.2016 г., в
началото на който въззиваемият дори не е бил собственик на имота, още по-малко има
данни да е бил във владение на същия. В същото време видно от отговор от 03.07.2019 г. на
„Енерго-Про продажби“ АД е, че последният е придобил качеството „клиент“ на
дружеството едва на 06.08.2019 г., близо три години след процесния период, като до този
момент не е бил в договорно правоотношение с дружеството във връзка с процесния обект
на потребление. С оглед невъзможността да се установи момента на възникване на
процесните показания в регистъра 1.8.5., не може да бъде установено същото кога и от кого
е потребено процесното количество електрическа енергия и дали това се е случило във
времеви интервал, в който ищецът вече е бил собственик на имота. Посочената възможност
е категорично изключена за част от този период, през който той дори още не е бил обявен за
купувач на имота. От друга страна, за да бъде ангажирана договорната отговорност на
страната, последната следва да е била обвързана към момента на твърдяната доставка на
електрическа енергия с въззивното дружество по силата на договор за продажба на такава,
като само тогава би бил материално легитимиран да претендира заплащане на нейната цена
по силата на съществуващото валидно правоотношение. Последващото сключване на такъв
договор изключва възможността въз основа на него да бъде едностранно начислено
заплащането на цената за доставена електроенергия за предходен период от преди близо три
години преди влизане в сила на договорната връзка. Именно поради това, в приложения
като доказателство по делото отговор от 03.07.2019 г. от въззивното дружество, неговите
представители изрично са заявили, че процесните количества ел.енергия са свързани с
предходния титуляр на обекта, становище, което се подкрепя и от факта, че в издадената
8
фактура като получател е посочен предходния собственик и тогавашен потребител - Й.В.Р..
Въззиваемият в процесния период не е бил в договорни правоотношения с ответното
дружество, поради което последното не е материално легитимирано да претендира
получените суми на заявеното договорно основание.
Въззивникът обосновава становището си за дължимост на заплатени такси за
възстановяване на електрозахранването с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП,
съгласно която преноса на електроенергия се възстановява след отпадане на основанието за
преустановяването, като страна твърди, че това се случва след заплащане на процесните
такси. Видно от изложените от нея твърдения основанието за съществуване на вземането е
изцяло предпоставено от предхождащото го прекъсване или ограничаване на преноса на
електрическа енергия, респективно от виновното неизпълнение на задължението на
потребители. В чл. 34 от ОУ е предвидено, че преустановяването може да бъде извършено в
хипотеза, когато битов клиент просрочи с 20 дни изпълнението си за плащане на дължимите
суми. С оглед всичко гореизложено относно недължимостта на начислените от дружеството
главница и лихва за едностранно начислена от въззивното дружество електрическа енергия,
И.Р. не е имал изискуеми и непогасени задължения към него, поради което не е дължал и
допълнителни такси за възстановяване на електрозахранването. Още повече, че същият се
явява нов потребител на дружеството за процесния обект, а не е встъпил в
правоотношението му с предходния клиент. По посочените съображения следва да се
приеме, че основанието, на което „Енерго-Про Продажби“ претендира дължимостта на
сумите не е съществувало, поради което със заплащането им е осъществен фактическия
състав на неоснователното обогатяване на чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД, съответно исковете
се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Само за пълнота на обосновката следва да се посочи, че посочените клаузите са,
както правилно е констатирал първоинстанционния съд, са неравноправни по смисъла на чл.
143, т. 2 от ЗЗП, тъй като изпълнението на задължението на доставчика да възстанови
престацията си по договора с потребителя, като продължи доставката на електрическа
енергия е предпоставено от заплащането на допълнителни такси, което създава значително и
необосновано неравновесие между страните по договора. Процесните такси се претендират
като стойност на осъществени разходи във връзка с възстановяване на снабдяването, чието
извършване от въззивното дружество не се нито по основание, нито в конкретно заявения от
него размер. По посочения начин доставчика се домогва едностранно и отнапред да
определя обезщетение за претърпени вреди от изпълнение на договорните си задължения по
доставяне на електрическа енергия на потребителя, което е в противоречие с изискванията
по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП за добросъвестност и равнопоставеност между страните, факт
обуславящ извод за неговата нищожност.
По изложените съображения за ответникът, настоящ въззивник не е установил
основание за получаване и задържане на заплатените в негова полза суми, поради което
предявените обективно кумулативно съединени искове за тяхното възстановяване са
доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени в цялост. С оглед
9
съвпадението в решаващите изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 от ГПК като
валидно, допуситмо и правилно.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемия следва да бъде присъдено
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно представения
по делото договор за правна защита и съдействие и приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262378/28.07.2021г., постановено по гр.д. №12351/2020
г., по описа на ВРС, с което “Енерго - Про Продажби" АД е осъдено да заплати на ИВ. В. Р.,
следните суми, подлежащи на връщане като получени без основание, а именно: сумата от
1122,08 лева, представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия за
периода от 29.07.2016 г. до 26.10.2016 г. след извършена корекция на сметката на абоната за
обект на потребление с абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в гр.
Варна, м-ст ****, за която сума е издадена фактура № **********/31.07.2017 г., сумата от
220,37 лева, представляваща начислена неустойка за просрочие върху посочената главница,
сумата от 19 лева, представляваща такса за възстановяване на електрозахранването, за която
е издадена фактура № **********/10.04.2017 г., сумата от 19 лева, представляваща такса за
експресно възстановяване на електрозахранването в същия обект на потребление, за която е
издадена фактура № **********/29.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, както и е осъден да заплати
на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в производството в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА „Енерго-Про продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати
на ИВ. В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, сумата от 400 /четиристотин/
лева, представляваща сторените във въззивното производство по делото разноски за
адвокатско възнаграждение , на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10