Решение по дело №634/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 25, ал. 5 на Закона за хората с увреждания (ЗХУ) вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е въз основа на подадени от Е. К. Е. и К. Е. К., и двамата от [населено място], както и от Б. Е. К. – Х. от [населено място] жалби против отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Велико Търново да им бъде изплатена месечна финансова подкрепа, отпусната на тяхната наследодателка С. Е. за мес. април и май 2024 г., обективиран в Писмо изх. № 0401-94К-00-1556#1/02.08.2024 г.

С жалбите отказа се оспорва като незаконосъобразен, като противоречащ на материалноправните разпоредби и несъответстващ на целта на закона. Иска се отмяна на отказа, като се сочи, че жалбоподателите не целят встъпване в правата на наследодателката си, а да им се изплати дължимата на нея преди смъртта й финансова подкрепа. Претендира присъждане на сторените разноски, които включват само платените ДТ.

В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от ... Кр. П., която поддържа жалбите по изложените в тях мотиви. Сочи, че месечната финансова подкрепа на покойната С. Е. е била отпусната и дължима за периода преди смъртта, вкл. за месеца преди и този, в който същата е починала, поради което това нейно вземане, а не правото на подпомагане, следва да се включи в наследствената маса, на която жалбоподателите като наследници по закон имат право.

Ответникът директора на ДСП – Велико Търново, чрез процесуалния си представител юк А., оспорва жалбите и счита отказа за законосъобразен с мотива за личния характер на правото на социално подпомагане и невъзможността това право да се наследява, както е предвидено в закона и Вътрешните правила на АСП.

 

Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Фактите по делото не са спорни:

Със Заповед № ЗХУ – ИО/Д-ВТ/2205/ФП/15.11.2022 г. на директора на ДСП – Велико Търново на С. С. Е. от [населено място] е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ в размер на 103.25 лева, считано от 01.11.2022 г. до 30.11.2027 г.

Само размерът на тази помощ е актуализиран периодично, съответно със Заповеди от 27.01.2023 г. и от 25.01.2024 г. на същия административен орган, като последно същият възлиза на 131.50 лева, считано от 01.01.2024 г. до 30.11.2027 г.

Не спорно, че всички посочени до тук заповеди са влезли в сила.

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 94КК-1505-1/07.05.2024 г. от Община Велико Търново е, че на 02.05.2024 г. С. С. Е. от [населено място] е починала и е оставила за свои наследници Е. К. Е. - съпруг, К. Е. К. и Б. Е. К. – Х. – дъщери, които заедно са жалбоподатели по настоящето дело в това си качество.

Във връзка със смъртта на Е., със Заповед № ЗХУ – ИО/Д-ВТ/2205/ФП/05.06.2024 г. на директора на ДСП – Велико Търново е прекратена месечната финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ, отпусната на С. С. Е. от [населено място], считано от 01.06.2024 г.

С. З. вх. № 0401-94К-00-1556/01.08.2024 г. жалбоподателите като наследници на С. Е. са поискали от ответника да получи дължимата на тяхната наследодателка финансова помощ за периода до смъртта й, която не й била изплатена, а именно сумата за 01.04.2024 г. до 30.05.2024 г.

По повод така подаденото искане от жалбоподателите било издадено писмо изх. № 0401-94К-001556#1/02.08.2024 г. на директора на ДСП – Велико Търново, с което заявителите били уведомени, че не може да бъде удовлетворено искането им за изплащане на финансовата подкрепа на тяхната съпруга и майка, доколкото съгласно чл. 80, ал. 2 от ЗХУ правото на финансова подкрепа е лично, а съгласно чл. 56, ал. 1 от утвърдените Вътрешни правила за администриране на дейностите по отпускане, начисляване и/или възстановяване на социални плащания, предоставяне на социални услуги и предприемане на мерки по закрила на детето (нар. Вътрешни правила) отпуснати и неполучени социални плащания, поради смърт на правоимащото лице не се наследяват. Това писмо е връчено на Б. Е. на 13.08.2024 г, а на К. К. на 13.09.2024 г., като няма данни за това кога и как е връчено на третия адресат.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбите срещу отказа са подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, отчитан от най-ранната дата връчването на отказа на един от адресатите му – Б. Е. (макар че в случая е приложима нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК), от лица, които имат правен интерес от обжалването, поради което същите се явяват допустими за разглеждане. Аргумент за допустимост на производството е също така и обстоятелството, че отказите са постановени от административен орган в кръга на правомощията му, с който се засягат права и интереси на жалбоподателите, поради което и на основание чл. 120, ал. 2 от КРБ същите подлежат на съдебен контрол.

Разгледани по същество жалбите са и основателни.

Между страните не е спорно, че наследодателката на жалбоподателите е имала право на финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ. Подкрепата е определена за срок от 01.11.2022 г. до 30.11.2027 г. Със заповед същата е прекратена, считано от 01.06.2024 г. Не е спорно и че на 02.05.2024 г. подпомаганото лице е починало.

Периодите, за които се иска изплащане на помощта са м. 04.2024 г. и м. 05.2024 г. – т.е. за месеца преди и месеца, в който е настъпила смъртта на Е.. Съгласно чл. 66, ал. 3 от ППЗХУ месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година с изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година.

Съдът приема за установено, че за претендираните месеци финансовата подкрепа е била дължима, като получаването й не е елемент от фактическия състав при определяне на това, дали лицето има право да я получи. С други думи, неполучаването в съответния месец не погасява правото на лицето да получи финансова подкрепа на един по-късен етап, стига да е заявило такова искане в срока по чл. 25, ал. 6 от ЗХУ. Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗХУ вземанията на лицата за финансова подкрепа се погасяват в срок три месеца от края на месеца, за който се отнасят. В случая финансовата подкрепа се отнася за месеците април и май на 2024 г., за които претендират и жалбоподателите.

Видно от приложеното удостоверение за наследници жалбоподателите са наследници на правоимащото лице. В състава на наследството на това лице се включват всички имуществените права на наследодателя, като: правото на собственост върху недвижими имоти и движими вещи, облигационните права, придобити от наследодателя преди неговата смърт в резултат на различни правни сделки, а така също и вземанията за обезщетения, авторските права и възнагражденията и др. Вземането на С. Е. е било дължимо за двата процесни месеца, поради което се същото се включва именно като такова вземане в наследствената маса на лицето и се дължи неговото изплащане на наследниците й.

В тази връзка следва да се направи разграничение между наследяването на вземането и наследяването на правото на финансова подкрепа. Съгласно чл. 80, ал. 2 от ЗХУ правото на финансова подкрепа е лично. Отказът от това право, както и прехвърлянето му са недействителни. В случая обаче, тази разпоредба е неприложима, тъй като не се претендира наследяване на правото на финансова подкрепа, а наследяване на вземането, възникнало приживе на наследодателя за него.

Не може да се сложи знак на равенство между вземане за определена сума и субективното потестативно правото – източник на това вземане, защото логиката на закона не е такава. Именно защото няма идентичност между вземането и правото на финансова помощ съществува нормата на чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ. Според цитираната норма месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или на оправомощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата (бел. моя). Ясно е, че поради личния характер на правото на подпомагане със смъртта на лицето самото това право на подпомагане се прекратява. То за това е лично, непрехвърлимо и ненаследимо. Но въпреки това, законът предвижда (и правилно от ответника е разпоредено) след смъртта на правоимащото лице С. Е. месечната финансова подкрепа на същата да се прекрати едва от 01.06.2024 г. - от първо число на месеца, следващ месеца на смъртта й (починала на 02.05.2024г.). Ясно е, че след 02.05.2024 г. получаването/изплащането на сумата на Е. лично е обективно невъзможно, но въпреки това законодателят не е посочил в този случай прекратяването на финансовото й подпомагане (като вземане) да настъпва със смъртта й, а напротив – е предвидил изплащането на сума дори за целия месец, в който е настъпила смъртта й и е очевидно, че това плащане няма как да се извърши на нея лично, а на друг. Ясно е, че по правилата на ЗНаследството, след смъртта на едно лице дължимата му сума за подпомагане за месеца на смъртта му (а на още по-голямо основание и за предходните месеци, за които такава е отпусната, но не е платена) ще се получи от неговите наследници, защото просто правоимащият не е жив, а имуществото му се наследява от законните му наследници. Но наследниците му няма да наследят правото на подпомагане за напред, а ще получат само вземането, което е възникнало преди смъртта на техния наследодател.

С подаденото искане за изплащане на финансовата подкрепа дължаща се на тяхната съпруга и майка, жалбоподателите не искат наследяване на правото й на финансова подкрепа, а наследяване на вземането, възникнало приживе на наследодателката им. Това вземане, както и всички движими и недвижими вещи собственост на наследодателката преди смъртта й са част от наследствената маса, която преминава в патримониума на наследниците, които в случая не се спори са Е. К. Е. и К. Е. К., и двамата от [населено място], както и от Б. Е. К. – Х. от [населено място]. И тъй като вземанията на лицата за финансова подкрепа се погасяват в срок три месеца от края на месеца, за който се отнасят, а искането от подадено на 01.08.2024 г. (т. е. в този срок), то са налице всички предпоставки същите да получат дължащите се на тяхната съпруга и майка средства за финансова подкрепа за месеците април и май 2024 г.

В този смисъл е налице и съдебна практика на ВАС по абсолютно идентичен случай – вж. Решение № 813 от 25.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9292/2022 г., VI отд.

По изложените съображения съдът намира оспорения отказ за незаконосъобразен и подлежащ на отмяна.

 

При този изход на спора, основателна е претенцията на жалбоподателите за присъждане на сторените разноските по делото в размер на 30 лева, представляващи платената от името на всеки от тях държавна такса за образуване и разглеждане на жалбите им.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалби на Е. К. Е. и К. Е. К., и двамата от [населено място], както и на Б. Е. К. – Х. от [населено място] отказа на директора на ДСП – Велико Търново да им бъде изплатена месечна финансова подкрепа, отпусната на тяхната наследодателка С. Е. за мес. април и май 2024 г., обективиран в Писмо изх. № 0401-94К-00-1556#1/02.08.2024 г. на директора на ДСП – Велико Търново.

ВРЪЩА преписката на директора на ДСП – Велико Търново за произнасяне по подаденото от Е. К. Е. и К. Е. К., и двамата от [населено място], както и от Б. Е. К. – Х. от [населено място] искане № 0401-94К-00-1556/01.08.2024 г., съобразно мотивите на съдебното решение, в 14-дневен срок от влизане в сила на същото.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново да плати на Б. Е. К. – Х. от [населено място], с [ЕГН], сумата от 30 (тридесет) лева, представляваща сторени от нея разноски по делото за ДТ.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му от страните по делото.

 

Решението ДА СЕ СЪОБЩИ на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.