№ 1973
гр. Варна, 20.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500898 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на О. А., чрез гл. юрк. В. Ю., срещу Решение №
614/27.02.2024г., постановено по гр. дело № 7836/2023г. по описа на ВРС, 46-ти състав, в
частта, с която исковата претенция на Т. К., действаща чрез нейната майка и законен
представител А. Д. е уважена за сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени от детето Т. К. неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат
на нападение и ухапване от безстопанствено куче на 30.04.2023г. в с. И., общ. А., обл.
Варна, както и по отношение на законната лихва върху обезщетението, считано от датата на
подаване на исковата молба – 19.06.2023г. до окончателното му изплащане, на осн. чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано. Оспорват се
изводите на съда, че претърпените от ищцата неимуществените вреди са в резултат на
противоправното бездействие на ответника и по-конкретно неизпълнение на вменените му
задължения по чл. 50, т. 2 и чл. 41, ал. 1-3 ЗЗЖ, както и по § 5 ПЗР на ЗЗЖ. Противно на тези
мотиви, въззивникът счита, че е положил дължимата грижа, като е изпълнил предписаните
от закона мерки за овладяване и контрол над популацията на безстопанствените кучета, с
цел гарантиране безопасността на хората и други животни, за което са представени
доказателства, но същите са игнорирани от ВРС. Наред с това, съдът не е обсъдил
твърдението на въззивника, че към настоящия момент не е издадена заповед от
изпълнителния директор на БАБХ за блокиране на раждаемостта на безстопанствените
кучета, поради което за същия не е възникнал ангажимент за изграждане на приют, съотв. за
настаняване на тези кучета. Не е установен по безспорен начин безстопанствения характер
на кучето, като показанията на разпитаните свидетели в тази част са противоречиви. На
следващо място излага, че ищцата не е ангажирала доказателства за твърдените увреждания
в посочения размер, като приетата по делото СПЕ, на която съдът се е позовал, е базирана
на обясненията дадени от майката на ищцата, която има пряк и непосредствен интерес от
изхода на делото. В тази връзка твърди, че определеното от съда обезщетение в размер на
15 000лв. е неоснователно, респ. прекомерно и надхвърлящо границите, очертани от чл. 52
ЗЗД и цитира относима съдебна практика. В обобщение счита, че не са събрани достатъчно
доказателства, от които да се направи категоричния извод за наличието на елементите от
1
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена, в
условията на евентуалност размера на обезщетението да бъде намален. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който е
изразено становище за неоснователност на жалбата срещу постановеното решение, което
намира за правилно и законосъобразно. Счита, че са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки за отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, а определения от съда размер на
обезщетението за неимуществени вреди за справедлив. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски за
въззивното производство, включително за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв.
Контролиращата страна ДСП-Варна, редовно уведомена, не изразява становище по
жалбата.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК
реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана, поради което е
процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
акт. Същата следва да бъде приета за разглеждане.
Доколкото липсват направени искания за събиране на нови доказателства,
производството следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 11789/10.05.2024г.
депозирана от О. А., чрез гл. юрк. В. Ю., срещу Решение № 614/27.02.2024г., постановено
по гр. дело № 7836/2023г. по описа на ВРС, 46-ти състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 898/2024г. на ОС-Варна за 05.06.2024 г.
от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2