№ 12835
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110162699 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от „ФИРМА“ ЕАД срещу ответника
„ФИРМА“ АД осъдителен иск с правна квалификация по чл. 411 от КЗ за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 6783,56 лв.,
представляваща стойността на заплатеното застрахователно обезщетение по
щета № 470422232319356 и включените ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда.
Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения. На
10.04.2023 г., в гр. София, на АДРЕС, водачът на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *********, при маневра тръгване на
зелен светофар реализира ПТП с материални щети с движещото се пред него
МПС лек автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, с рег. № *********.
ПТП е реализирано по вина на водача на л. а. „Фолксваген Голф“. За ПТП е
съставен двустранен констативен протокол от същата дата. Л. а. „Нисан
Навара“ е застрахован по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в
полица № 4704220200052299, със срок на валидност от 04.12.2022 г. до
03.12.2023 г. Вследствие на ПТП по л. а. „Нисан Навара“ са настъпили
1
материални щети, както следва: задна броня, капак заден, калник заден ляв,
стоп ляв, стоп десен, рама и др., описани в опис претенция и заключение,
оценени на 8051,40 лв. за тотална щета. В тази връзка на 04.07.2023 г. ищецът
е изплатил на собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение
при тотална щета в размер на сумата от 8051,40 лв. По отношение на л. а.
„Фолксваген Голф“ към датата на ПТП е била налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника със срок на действие от 17.08.2022 г.
до 16.08.2023 г. В тази връзка на 12.10.2023 г. ищецът претендира от ответника
за възстановяване сумата от 7548,19 лв. – застрахователно обезщетение, и
ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв., или общо сумата в размер на
7573,19 лв. Ответникът е извършил частично възстановяване, като
неизплатена е останала сумата в общ размер на 6783,56 лв. Предвид
изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „ФИРМА“ АД, с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция. Не оспорва, че по отношение на л. а.
„Фолксваген Голф“ към датата на ПТП е била налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника със срок на действие от 17.08.2022 г.
до 16.08.2023 г., както и че е получил регресна покана за сумата от общо
7573,19 лв., от които с платежно нареждане от 21.10.2023 г. е заплатил на
ищеца сумата от 789,63 лв., както и че остатъкът от сумата по регресната
покана не е изплатен. Излагат се съображения за неплащането на остатъка, а
именно, че шасито на увреденото МПС е било силно корозирало, ударът
между двете МПС не е бил силен, респ. ако шасито не беше корозирало, то
нямаше да се огъне при такъв удар. Оспорва, че стоповете на л. а. „Нисан
Навара“ са увредени при процесното ПТП. Твърди, че изплатеното на ищеца
обезщетение е определено съобразно действащата нормативна уредба и
актуалната съдебна практика. Излагат се доводи, че не е налице тотална щета,
респ. че увреденото МПС е можело да се отремонтира, вместо да се
дерегистрира. Оспорва, че всички описани щети са причинени вследствие на
процесното ПТП. Твърди се, че ищецът е заплатил сума, по-голяма от
действително претърпяната вреда. Ето защо счита, че с изплатената вече сума
от 789,63 лв. ответното дружество изцяло е погасило задължението си по
регресната претенция на ищеца. С оглед изложеното моли исковата претенция
2
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 411 от КЗ.
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка „Каско“; 2)
деликт, който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание
срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП)
между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”. В тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да установи наличието на тези факти. Вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал.
2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при
условията на пълно обратно доказване.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица №
4704220200052299, със срок на валидност от 04.12.2022 г. до 03.12.2023 г. в
общ размер на 8051,40 лв. и че към датата на ПТП по отношение на л. а.
„Фолксваген Голф“ към датата на ПТП е била налице сключена застраховка
3
„Гражданска отговорност“ при ответника със срок на действие от 17.08.2022 г.
до 16.08.2023 г., както и че ответникът е получил регресна покана за сумата от
общо 7573,19 лв., от които с платежно нареждане от 21.10.2023 г. е заплатил на
ищеца сумата от 789,63 лв. и че остатъкът от сумата по регресната покана не е
изплатен.
Съдът като съобрази изявленията на страните, както и че ответникът е
заплатил извънсъдебно част от сумата по регресната претенция, което следва
да се тълкува като извънсъдебно признание на обстоятелствата, обуславящи
основателността на предявения иск, намира, че спорът между страните по
делото се отнася единствено до размера на исковата претенция, съответно до
това дали всички описани вреди са вследствие на процесното ПТП.
Съгласно представения по делото Двустранен протокол за процесното
ПТП, вследствие от същото по автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, с
рег. № ********* са настъпили видими щети, както следва: задна броня и
греди.
От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно,
компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че
щетите по автомобил „Нисан Навара“, с изключение на уврежданията на по
ляв и десен стоп са настъпили вследствие на процесното ПТП от 10.04.2023 г.
Рамата на автомобил „Нисан Навара“ е силно корозирала, съответно при липса
на силна корозия вследствие на удара при ПТП рамата би се увредила до
степен за ремонт, а не за подмяна. Стойността, необходима за възстановяване
на автомобил „Нисан Навара“, с предвиден ремонт на рамата на автомобила и
изключени ляв и десен стоп за подмяна, определена към датата на настъпване
на ПТП по средни пазарни цени възлиза на 3712,07 лв. Обичайните
ликвидационни разноски са в размер от 15,00 лв. до 25,00 лв. В съдебно
заседание вещото лице поясни заключението си, като уточни, че корозията по
рамата на автомобил „Нисан Навара“ не е вследствие на процесното ПТП, а се
дължи на други процеси.
При това положение съдът намира, че щетите по заден ляв и десен стоп
на са настъпили вследствие на процесното ПТП и следва да се изключат от
общия размер на регресната претенция, съответно за рамата следва да се
предвиди стойност като за ремонт, а не за подмяна.
4
Ето защо съдът намира, че регресната претенция на ищеца е принципно
установена за сумата от 3737,07 лв.
По делото е безспорно, че ответникът е изплатил извънсъдебно сумата
от 789,63 лв., която следва да се приспадне. При това положение е налице
дължим остатък в размер на 2947,44 лв., за който ответникът нито твърди,
нито представя доказателства, от които да се установява, че е платен.
По изложените съображения исковата претенция се явява установена по
основание и размер за сумата от 2947,44 лв. и за тази сума следва да бъде
уважена, респ. за разликата над уважения до пълния предявен размер от
6783,56 лв. исковата претенция следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК право на разноски
имат и двете страни. Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на
1645,37 лв., от които 271,34 лв. за ДТ, 200,00 лв. за депозит за вещо лице и
1174,03 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението по чл. 78, ал. 5 от
ГПК на ответника е неоснователно, тъй като претендираното адвокатско
възнаграждение е в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер
на сумата от 978,36 лв. без ДДС или в размер на 1174,03 лв. с вкл. ДДС. При
това положение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 714,91 лв.
Ответникът претендира и доказва разноски в общ размер на 300,00 лв.,
от които 200,00 лв. за депозит за вещо лице и 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. При това положение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 169,65 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК ******** на основание чл. 411 от КЗ да
заплати на „ФИРМА“ ЕАД АД, ЕИК ************ сумата от 2947,44 лв.,
представляваща стойността на заплатеното застрахователно обезщетение по
щета № 470422232319356 и включените ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
5
съда – 15.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 2947,44 лв. до пълния претендиран размер от
6783,56 лв.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК да заплати на „ФИРМА“ ЕАД АД, ЕИК ************ разноски в
настоящото производство в размер на сумата от 714,91 лв.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД АД, ЕИК ************ на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК да заплати на „ФИРМА“ АД, ЕИК ******** разноски в
настоящото производство в размер на сумата от 169,65 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6