Р Е Ш Е Н И Е
№148
гр. Велико Търново 9.6.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Велико Търново, VIII-ми
състав, в публично съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и
трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П .И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №
85 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ.
Образувано е
по жалба, подадена от БИАНКА ММ ЕООД чрез ... М.И.,*** против Решение с №
61/3/3120858/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция в размер на
20 132,71 лева на ИД на ДФ“Земеделие“ .
В жалбата се
прави оплакване за незаконосъобразност на оспорваното решение, като се
конкретизира единствено противоречието с материалния закон,а от процесуална
гледна точка- неправилно установяване на правно релевантните факти. Посочените
в Решението ЮФ, от които произтичат установените с акта публични задължения са
: посочените в таблица позиции от 1-15 не са налични при проверката на място,
за периода на запазване на субсидията
14.12.2015г. до 23.6.2019г. не са спазени параметрите , заложени в
одобрения бизнес план по отношение на устойчива заетост, като същото е в размер
на 50%, неизпълнение на приходите заложени в бизнес- плана. Всички тези
констатации според жалбоподателя са неверни, доколкото органът не е съобразил
направените от него възражения, че активи от същия вид, качество и количество
като посочените в таблицата се намират на място, тъй като закупените с помощта
са вече амортизирани. Досежно второто основание, органът не е мотивирал
решението си, доколкото е нарушил изискването на чл. 46 от Наредба №
29/11.8.2008г., тъй като не е посочил вида, степента и продължителността на
неизпълнение. По отношение на третото основание, органът не е съобразил, че
приходите са прогнозни, че с административния договор жалбоподателят се е
задължил само да направи инвестицията, но не и да получи определени приходи.
Това се явява допълнително задължение, което не е обвързано с получаване на
суми от фонда. Общо посочва, че
неправилно е определен размера на корекцията, тъй като е въз основа на цялата инвестиция,
не само финансирана от европейските фондове, но и тази от националното
съфинансиране. Не е доказан и третия елемент
от ФС, при осъществяване на който се налага корекция: вреда. Дори да се
приеме, че е налице: нарушение на ЕП, но не доказан размера на вредата за
европейския бюджет, както и причинно- следствената връзка между нарушението и
вредата. От съда се иска да отмени обжалваното Решение, като се присъдят и
направените по делото разноски.
В о.з. се представлява от ... М. И., който поддържа
така подадената жалба с направените в нея оплаквания.
Ответник жалба-Изпълнителен директор на
ДФ“Земеделие“ чрез *** Ц. оспорва така подадената жалба, като намира Решението
за правилно и законосъобразно. Чрез приобщените в хода на производството
доказателства: писмени такива, разпит на свидетели и назначена СИЕ се
установяват посочените в Решението ЮФ. Допълнителни доводи развива в депозирана
по делото писмена защита. Претендира за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд Велико Търново осми състав като
обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че между жалбоподателя и РА
ДФ“Земеделие“ е сключен Договор № 61/3/3120858
от 15.10.2014 г. по мярка 41 "Прилагане на стратегии за местно
развитие" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г., финансирана от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони с предмет „Къща за гости в кв.9 по ЗРП на с.
Златосел, община Брезово, обл. Пловдивска", по който е изплатена субсидия
в размер на 201 327,10 лева на дата 14.12.2015 г. след одобрение на подадено от
жалбоподателя заявление за подпомагане
Съгласно т. 1.1 от договора Фондът предоставя на
Ползвателя безвъзмездна финансова помощ , в размер на 201 327,10
лева, за изпълнение на всички
инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана. Според т. 2.2. от
договора помощта се изплаща наведнъж и не е спорно, че това е станало на 14.12.2015г.
При извършена в периода 21.06.2019 г. – 25.06.2019 г. извънредна проверка на място, съгласно Заповед № 374053/20.06.2019г. след плащане по проекта, както и след извършени допълнителни
административни проверки е констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения
бизнес план с договор № 61/3/3120858/15.10.20214 година. На
първо място конкретно посочени в
табличен вид от 1-15 позиции, индивидуализирани, представляващи заложени в бизнес плана активи
не са налични за изплатена от фонда стойност от 13 908, 86 лева. Установените несъответствия от проверката на място са
приети от АО, че се явяват нарушение на
т.11 от Приложение № 2 към Договора и т. 4.25.3 от сключения с ДФ
„Земеделие" Договор № 61/3/3120858 от 15.10.2014, както и чл. 43, ал.1,
т.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. Съгласно т. 2 от Приложение към раздел I
"Общи положения" от приетите Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 -
2013 г. за посоченото нарушение следва да се наложи санкция в размер на 13
908,86 лв.- размера на изплатената от фонда помощ за придобиване на посочените
15 броя индивидуализирани активи.
На следващо място АО е установил, че в представения и одобрен с Договора за
финансово подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на 2 (две) работни
места, както следва - 1 бр. управленски и 1 бр. производствен персонал. При
проверката на място е установено, че за периода от изплащане на субсидията по
окончателното плащане 14.12.2015 г. до 25.06.2019 г. не са спазени параметрите,
заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчива заетост -
неизпълнението е равно на 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план
параметри, както следва:За календарната/финансова/ 2016 година в одобрения
бизнес план е заложено да се поддържа постоянна годишна заетост за общо 2
работни места. Резултатът от извършената проверка на място и извършената
административна проверка в НАП установява, че за 2016 г. дружество "Бианка
ММ" ЕООД е поддържало здравно и социално осигуряване 50% средно годишно заети лица.За
календарната/финансова/ 2017 година в одобрения бизнес план е заложено да се поддържа
постоянна годишна заетост за общо 2 работни места. Резултатът от извършената
проверка на място и извършената административна проверка в НАП установява, че
за 2017 г. дружество "Бианка ММ" ЕООД е поддържало здравно и социално
осигуряване за 50% средно годишно заети лица. За календарната/финансова/ 2018
година в одобрения бизнес план е заложено да се поддържа постоянна годишна
заетост за общо 2 работни места. Резултатът от извършената проверка на място и
извършената административна проверка в НАП установява, че за 2018 г. дружество
"Бианка ММ" ЕООД е поддържано здравно и социално осигуряване за 50% средно годишно заети лица. За третите проверени
финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., общото изпълнение на показателя за
постоянна трудова заетост, изчислен средно аритметично за трите години е в размер на 50% средно
заети лица за периода, с което неизпълнението е равно на 50% спрямо заложените
в одобрения бизнес план параметри.
АО е приел, че посоченото неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план
параметри по отношение на устойчива заетост за период от 3 пълни финансови
години представлява нарушение на задължението по т. 4.25.3 „Ползвателят е
длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия
Договор" от Договор № 61/3/3120858 от 15.10.2014 г., във връзка с дадените
определения в раздел IX „Други условия", т.9.1, буква „г" от същия
Договор и § 1, т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 29 от
11,08.2008г.
АО е намерил, че е нарушена
основната цел на мярката, залегнала в чл. 2, т. 1 на Наредба № 29 от
11.08.2008г. а именно: „насърчаване на растежа и създаване на нови работни
места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони",
както и залегналото в т. 4.2.3 от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013г., че осигуряването на заетост чрез разкриване на нови работни места
е генерална цел на програмата, за реализирането на която се предоставя
финансова помощ.
На трето място АО е приел, че в представения и одобрен с Договора за
подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата, на които
проектът е определен като допустим и е
сключен посочения по- горе
Договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. При проверката
на място, съгласно Заповед № 374053/20.06.2019г. са представени документи за 3
(три) пълни финансови години - 2016-та финансова година, 2017-та финансова
година и 2018-та финансова година, както и за периода 01.01. - 21.06.2019г.
Установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за З(три) пълни
финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.) е в размер на 31,93 % от
заложените приходи. Конкретните стойности, въз основа на които е извършена
оценката на изпълнението на одобрения бизнес план за три последователни пълни
финансови години са следните:За финансовата 2016 година: Приходи от нощувки -
27 009.17 лв. Общо приходи за 2016 г. - 27 009.17 лв., което съставлява 51,45 %
изпълнение на одобрения бизнес план за годината.За финансовата 2017
година:Приходи от нощувки - 10 073.40 лв. Общо приходи за 2017 г. - 10 073.40
лв., което съставлява 19,19 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината.
За финансовата 2018 година: Приходи от нощувки - 13 211.01 лв. Общо приходи за
2018 г. - 13 211.01 лв., което съставлява 25,16 % изпълнение на одобрения
бизнес план за годината.
При изчисление на изпълнението на заложените в бизнес плана приходи под
внимание са взети резултатите от извършената извънредна проверка на място,
съгласно Заповед № 374053/20.06.2019г. в периода 21.06.2019г. - 25.06.2019 г.,
които са отнесени към заложните такива в одобрения бизнес план към проекта.
За констатираното неизпълнение описано в т. 1 АО е определил размер на
възстановяване от 13 908, 86 лева,
съгласно т. 2 от Приложение към раздел I "Общи положения" от
Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие
на селските райони 2007 - 2013 г., когато ползвателят не използва придобитите
въз основа на финансирания проект активи по предназначение и нарушението засяга
конкретни подпомагани активи и липсва предишно нарушение, се налага санкция в
размер на изплатената финансова помощ за активите, които не се използват по
предназначение..
За констатираното неизпълнение описано в т. 2 е определено , че следва да се възстанови
сумата от 20 132, 71 лева, съгласно
т. 18 от Приложение към Раздел I "Общи Положения" от „Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г.", когато е констатирано неизпълнение на одобрения
проект (не са постигнати параметрите, заложени в одобрения бизнес план по
отношение на устойчива заетост) за 3 (три) пълни финансови години и
неизпълнението е равно или по-малко от 50% от заложените в одобрения бизнес
план параметри по отношение на устойчива заетост се налага санкция в размер на
10 % от предоставената финансова помощ по договора.
За констатираното неизпълнение описано в т. 3, АО е определил за
възстановяване сумата от 20 132,71 лв
съгласно т. 30 от Приложение към Раздел I "Общи Положения" от
„Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на
селските райони 2007 - 2013 г.", когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни
финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.), са под 50% и над 20% от
предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план, изчислени
средноаритметично за същия период и времетраенето е две финансови години, се
налага санкция в размер на 10% от предоставената финансова помощ..
Доколкото са констатирани три отделни нарушения, то АО е определил общата
сума за възстановяване, като е спазил
чл. 3, ал. 1 от „Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.": „Когато при
осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост,
ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ
бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ
Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена
заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се
кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като
показателен за вземането на решението относно окончателния
размер на дължимата от ползвателя финансова помощ". Поради това се налага наказание за неизпълнение на задължението
за поддържане на финансовите параметри на бизнес плана
по т.2 , за което се налага санкция в размер на 20 132,71 лв.
С писмо Изх. № 01-2600/6604 от
30.10.2019 г., ДФ „Земеделие" - РА е открил производство по издаване на
АУПДВ на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, като е
връчил на 05.11.2019 г. на адреса в гр.
Елена уведомление, с което е предоставена възможност в 14- дневен срок от датата на връчване на
писмото да представи писмени възражения по основателността и размера на
предявеното публичното вземане.
В указания 14- дневен срок в ДФ „Земеделие" са
депозирани писмени възражения с писмо Вх. № 01-2600/6604 от 19.11.2019 г.
относно уведомително писмо с Изх. № 01- 2600/6604 от 30.10.2019г., които са приети
като неоснователни от ДФ
„Земеделие",за което са изложени подробни мотиви. АО е приел, че амортизацията на одобрените за
финансиране активи е предвидена още в предложения от ползвателя и одобрен с
договора за финансово подпомагане бизнес план, където годишните данъчни
амортизационни норми са били предвидени съгласно Закона за счетоводството и са
влезли в изчисленията на прогнозният бизнес план за 10 годишен период. Съгласно
чл. 4.25.3. от Договор № 61/3/3120858 от 15.10.2014 г.: „ПОЛЗВАТЕЛЯТ е длъжен да спазва одобрения
проект за срок от 5 години от сключване на
договора, което не е сторено. Досежно неизпълнението на задължението за
устойчива трудова заетост АО е приел, че разкриване на 2 (две) работни
места, а именно: 1 бр. управленски и 1 бр. производствен персонал е предвидено
още в предложения от ползвателя и одобрен с договора за финансово подпомагане
бизнес план. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г.:,,Бизнес планът за разнообразяване на
дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за
период 5 години, а в случаите на строително монтажни работи - за 10 години,
водещи до реализиране на целите по чл. 2", като в чл. 2, т.
1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. е посочена основна цел на мярката, а именно:
„ насърчаване на растежа и създаване
на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските
райони". Предвид факта, че "Бианка ММ" ЕООД не се
е възползвало от предвидената в чл. 41, ал. 1 на Наредба № 29 от 11.08.2008г.
възможност: „Ползвателят може
да подаде искане за промяна на договора за отпускане на финансова помощ в РА.
Към искането се прилагат доказателствата, необходими за преценката на
основателността на искането.", АО е приел за неоснователно
твърдението, че къщата за гости разполага само с 4 спални и не предоставя
възможност за наемане на 1бр. постоянно зает допълнителен персонал. Органът е
приел, че заложените финансови показатели са предвидени още в предложения от
ползвателя и одобрени с договора за финансово подпомагане бизнес план. АО е
изложил мотиви, че според определението дадено-в раздел ІХ „Други условия", т. 9.1, буква
„г" от Договор № 61/3/3120858 от 15.10.2014 г., ,Одобрен проект" е „подаденото
от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от фонда
заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми , съгласно Наредба № 29 от
11.07.2008 година, документи
/включително и представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план), както и
съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312 ". Представеният от "Бианка ММ"
ЕООД бизнес план и доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е
станал основание да бъде одобрен проект № 61/3/3120858 за субсидиране от страна
на Държавен фонд „Земеделие"или с други думи самият жалбоподател е
определил показателите в одобрения бизнес – план. Също така в чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от
11.08.2008г. е заложено, че: „Бизнес
планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за
период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години,
водещи до реализиране на целите по чл. 2.". Предвид на факта, че
"Бианка ММ" ЕООД не се е възползвало от предвидената в чл. 41, ал. 1
на Наредба № 29 от 11.08.2008г. възможност: „Ползвателят може да подаде искане за промяна на договора за отпускане
на финансова помощ в РА като към
искането се прилагат доказателствата, необходими за преценката на
основателността на искането., то твърдението,
че изпълнението на бизнес плана е осъществено до степен, която е възможна при
настоящите икономически възможности и платежоспособност на потенциалните
клиенти е прието за неоснователно.
ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция определя
размера на наложената санкция, съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от
Наредба № 29 от 11.08.2008 г., издадена от Министъра на земеделието и храните,
която разпоредба гласи: „В
случаите по ал. 1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат
възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и
продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект
зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на
неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността
за отстраняване на тези последици по приемлив начин ".
Посочената нормативна разпоредба е действаща от приемането на Наредба № 29 от
11.08.2008 г. И въз основа на нея за трите нарушения е определена една санкция-
размера на най- голямата такава.
В заключение, след като
е приел за неоснователни възраженията, АО е постановил АУПДВ , който е издаден на основание чл.
46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., чл. 59, ал.1 и ал. 2 от
Наредба № 23 от 18.12.2009 г., т. 8.1. от Договор № 61/3/3120858 от 15.10.2014
г„ във връзка с неизпълнение на чл. 2, т. 1, във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и
неизпълнение на т. 4.25.3, т. 4.25, б. „а" от Договор № 61/3/3120858 от
15.10.2014 г„ респективно чл. 43, ал.1, т.1 от Наредба № 29 от
11.08.2008г., както и т. 11 от Приложение № 2 към Договор № 61/3/3120858 от
15.10.2014 г., както и на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК във връзка с чл.
165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП. Същият е връчен на жалбоподателя
на 4.11.2020г..
На 22.10.20г. с вх. №
01-2600/6604 е подадена жалба до Административен съд Велико Търново чрез
ответник жалба. По тази жалба е било образувано адм.д. 677/20 г., по което С
Решение № 183/15.6.2021г. е отхвърлена жалбата на „БИАНКА ММ“ЕООД гр.
В. Търново, ул.“Поп Харитон №2, ет.2 , офис 1 чрез ... М.И. с адрес *** против
Акт за установяване на публично държавно вземане АУПДВ №
61/3/3120858/3/01/04/01 на Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ за сумата в
размер на 20 132, 71 лева. Съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФ“ Земеделие“ разноски в
производството в размер на 1760, 78 – хиляда седемстотин и шестдесет лева и
седемдесет и осем стотинки. Това Решение на АСВТ е било отменено с Решение №
9265/20.10.2022г по адм. д. 10 136/21г. с мотив, че неправилно АО се е
произнесъл с АУПДВ, вместо да приложи ЗУСЕСИФ сега ЗУСЕФСУ-чл. 73, а именно да
се наложи корекция.
За новото производство
жалбоподателят е бил уведомен по реда на чл. 26, ал.1 от АПК, на същия е била
предоставена възможност да направи възражение, каквото по делото е депозирано
от 21.11.2022г. Същото е било прието за неоснователно и е постановено Решение с № 61/3/3120858/3/01/04/01 за налагане на
финансова корекция в размер на 20 132,71 лева на ИД на ДФ“Земеделие“ .
В новото
производство са приобщени всички писмени доказателства, събрани в хода на
първото по издаване на АУПДВ.
В хода на
съдебното дирене са разпитани като свидетели участващите в проверката на място
служители на ответника, които потвърждават направените констатации в
Протоколите за проверка.
По делото е
назначена и изслушана СИЕ, която съдът цени като обективна и безпристрастна и
същата ще бъде обсъждана при формиране на правните изводи на съда.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Подадената жалба е процесуално
допустима като подадена в срок и от надлежна страна - адресат на оспорения
административен акт, притежаваща интерес от оспорването и за който акта е
неблагоприятен.
Разгледана
по същество е неоснователна-. При извършване на проверката за законосъобразност
с оглед чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК Административен съд
– В. Търново приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 27, ал.3 и ал. 4 от ЗПЗП, Разплащателната агенция
„Земеделие“ е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на ЕС.
Според разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР
на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и
плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по
ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и
по реда на този закон,
доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) №
1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013
г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013
г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) №
352/78, (ЕО) № 165/94,
(ЕО) № 2799/98,
(ЕО) № 814/2000,
(ЕО) № 1290/2005
и (ЕО) № 485/2008
на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото
прилагане.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП
/ДВ бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г. / регламентира, че дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони се установява с издаването на решение
за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
/ЗУСЕСИФ/ сега ЗУСЕФСУ, когато нарушението представлява основание за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т.
1-9 ЗУСЕФСУ.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден от
компетентен орган – изпълнителен директор на Държавен фонд
"Земеделие". Съгласно чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ това е ръководителят на управляващия орган, одобрил проекта.
Както се посочи по – горе в § 4, ал. 1 от ДР
на ЗУСЕФСУ е предвидено, че за Програмата за развитие на селските
райони, функциите на органи за управление, контрол и администриране се
изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен
фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, както това е предвидено в ЗПЗП и
в актовете по неговото прилагане. Според нормата на чл. 20а, ал. 5,
във вр. с ал. 1 от ЗПЗП решението за финансова корекция се издава от
Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", който е и
изпълнителен директор на Разплащателната агенция.
Според разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с
мотивирано решение. Оспореният административен акт съответства на тези
изисквания и на общите такива, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от
ЗАП. Посочен е издателят и адресатът му, изложени са фактическите
основания и законовите, подзаконовите и договорните разпоредби, обосноваващи
издаването му. Съдържа разпоредителна част, ясно индивидуализираща задължението
на адресата му, както и начинът и срокът за доброволното му изпълнение. Разяснено
е правото на съдебно обжалване, срокът и редът за това. От горното следва
извода, че обжалваното решение е постановено в изискуемата писмена форма и с
предвиденото в закона съдържание.
Досежно спазването на
процесуалните правила съдът намира следното : Трайно е разбирането в съдебната
практика, че непостигането на заложените показатели в бизнес плана представлява
неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т.
7 ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са
налице множество, постановени от Върховния административен съд, съдебни
решения: решение №
5872/21.05.2020 г. на ВАС, , по адм. д. № 11774/2019 г., решение №
2709/19.02.2020 г. на ВАС, , по адм. д. № 9703/2018 г.; решение №
3184/28.02.2020 г. на ВАС, , по адм. д. № 7468/2018 г.; решение №
5040/4.04.2019 г. на ВАС, , по адм. д. № 4307/2018 г.; решение №
5317/24.04.2018 г. на ВАС, , по адм. д. № 1945/2018 г.; решение №
4933/3.04.2019 г. на ВАС, , по адм. д. № 4912/2018 г. и др.Във
всички тях категорично е прието, че в този случай е налице е материалноправната
хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, която представлява основание за
налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия
закон. Безспорно показателите на бизнес-плана са индикатори. В този
смисъл са и мотивите на решение № 13796/6.11.2020 г. по адм. д. № 12488/2019 г. на
седмо отделение, според които индикаторът е нещо, което или чрез което се
измерва осъществяването на одобрения проект. Хипотезите на издаване на два
различни акта са регламентирани в условията на евентуалност, а не в условията
на алтернативност, в специалния закон и само тогава, когато не са налице
основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т.
1 - 9 от ЗУСЕФСУ, се издава АУПДВ. След като е налице влязло в
сила Решение на ВАС, с което е отменен АУПДВ за връщане на получената
европейска подкрепа поради недостигане на заложените показатели, то при наличие
на нарушение, което може да се квалифицира като нередност правилно е започнало
производство по издаване на акт по чл. 73 от ЗУСЕФСУ. Или дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на решение за налагане на
финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ,
ако е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т.
7 и/или т. 3 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в
специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и материалноправните
основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да
бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността
на оспорения акт. Приложима е именно новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП
/ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г. /, тъй като това е действаща
норма в специалния закон ЗПЗП, вкл. по аргумент на § 4, ал. 3 от ДР
на ЗУСЕФСУ. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2
ЗУСЕФСУ, изм. ДВ, бр. 85/2017 г., според която след окончателното
плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно
чл. 162, ал. 2, т.
8 от ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП
/ДВ, бр. 51/2019 г. /. Тълкуването й съобразно чл. 46, ал. 1 от
Закона за нормативните актове във връзка с другите алинеи на същия
законов текст сочи, че под "извършване" на финансова корекция се
разбира "изпълнени в смисъла на възстановяване на средствата от съответния
бенефициер, а не "установяване" по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП.В
този смисъл е и непротиворечивата практика на съставите на ВАС, Първо и Осмо
отделение, изразена например в Решение № 707 от 27.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6374/2021
г., I о., Решение № 11826 от
19.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2021 г., I о., Решение № 226 от
12.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5176/2021 г., I о., Решение № 665 от
26.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6163/2021 г., VIII о., Решение № 13 от
4.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4302/2021 г., VIII о. и др.
С изтичането на периода на мониторинг се
преклудира възможността за изначално установяване на допуснати от бенефициера
нередности, но не и възможността да се образува производство за определяне на
финансова корекция за нередности, които са били установени след проверка през
съответния мониторингов период.- в този смисъл. Решение № 5188 от 17.05.2023 г.
на ВАС по адм. д. № 910/2023 г.,Неоснователни са и оплакванията за допуснато
съществено процесуално нарушение със започването на производство след изтичане
на мониторинговия период. Този период обхваща времето, през което ползвателят
на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена
финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ задължения, в това число съгласно одобрения бизнес
план, а не времето, през което органът има правото да започне производство по
администриране на нередност. Ето защо изтичането на мониторинговия период не
преклудира възможността на ДФЗ да потърси възстановяване на недължимо платената
финансова помощ /включваща и извършването на проверки/. Подробни съображения в
този смисъл са развити в решение № 2966 от 21.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10521/2022
г., IV о Решение № 4896 от 10.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2592/2023 г.,
Производството по издаване на акта е
започнало след влизане в сила на отменителното Решение на ВАС№9265/20.10.2022г.
постановено по адм.д. 10136/21г. , като с писмо изх.№ 01-2600/6604
10/4.11.2022г. на основание чл. 73, ал.2 от ЗУСЕФСУ
Не е спорно, че в хода на предишното
административно производство е извършена
извънредна проверка на място след
плащане в периода от 21.6.2019г. -25.6.2019г. и са извършени и допълнителни
административни проверки, при което е установено неспазване на договорни и
нормативни задължения, Финансовата помощ е отпусната по Наредба №
29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г-2013г., която е издадена преди влизане в сила на ЗИД на
ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г. /, като не е изтекъл срокът за мониторинг, който е
петгодишен и тече от датата на сключване на договора 15.10.2014г. Следва да се
посочи, че срокът на мониторинг се определя от § 1, т. 1, б.
"а" от ДР на Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., (обн. ДВ
бр. 69/2019, в сила от 30.08.2019 г.)е по т.1 пет години . Или с други думи
тази уредба е предвиденото "друго" по смисъла на § 4, ал. 3 (Изм. –
ДВ, бр. 2 от 2018 г.) от ПЗР на ЗУСЕФСУ.
На жалбоподателя е дадена възможност
повторно да подаде възражение, като е спазен нормативно определеният срок за
това, а самото Решение е издадено в предвидения от закона срок. Следователно
настоящата инстанция не намира, че са налице съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, които да се явяват
самостоятелно основание за отмяна на оспорвания акт.
Материално приложимото право,
установява критериите за определяне размерите на финансовите корекции е
Приложение към Раздел I "Общи положения" на Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г.,
одобрени със Заповед № ОЗ-РД/3218 от 08.08.2019 г. на изпълнителния директор на
ДФ "Земеделие - Разплащателна агенция", те съгласно § 3 от Заключителните разпоредби
влизат в сила от датата на обнародването им в ДВ, което в случая е осъществено
в ДВ, бр. 69/30.08.2019 г..
Направените оплаквания свързани с
приложението на нормите на Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 – 2013 г. при определяне на размера на подлежащите на
възстановяване суми, също не могат да бъдат споделени.
Съгласно чл. 27, ал. 9 от
ЗПЗП, Изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява
със заповед правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта,
продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право
на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен
договор. Заповедта и правилата се
обнародват в "Държавен вестник". От анализа на разпоредбите на чл. 27, ал. 6
и 7 се
установява, че с одобрените със заповед правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и
7 от ЗПЗП от
Изпълнителния директор на ДФЗ се отчитат степента, тежестта, продължителността
и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на
конкретна Програма за развитие на селски райони. От клаузите на сключения
договор за подпомагане и свързаните с него други актове и документи, следва
извод, че за бенефициерите съществува яснота какво следва да бъде дължимото от
тях поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в
подписаните от тях договори. Както в съответните наредби, така и в сключените
договори ясно са уредени задълженията на ползвателя на помощта и отговорността
им при неизпълнението им. В случая няма нарушение на чл. 14, ал. 3 от
ЗНА за придаване на обратно действие на норми, каквото не е изрично
посочено. С Правилата
е определен единствено размерът на подлежащата на възстановяване изплатена
безвъзмездна финансова помощ, поради установени нормативни и договорни
нарушения при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността
на допуснатото нарушение. В тази насока не може да се приеме, че правилата са
материалноправна предпоставка за налагане на подлежащата на възстановяване
сума. В тази насока е влязло в сила Решение № 3618/10.03.2020 г.,
постановено по адм. д. № 14154/19 г. на ВАС, първо отделение, с което са
отхвърлени подадените жалби, срещу Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения на чл. 27, ал. 6
и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерки от Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013 г.
По аналогичен спор вече има и формирана
съдебна практика в същия смисъл - решение № 2219 от 18.02.2021 г.
на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. №
10421/2020 г.
Съответно горепосочените Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения на чл. 27, ал. 6
и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерки от Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013 г. се явяват специален закон по отношение
на разпоредбите на Наредбите, по които е отпусната помощта, поради което следва
да намерят приложение.
Според легалната дефиниция на чл. 2, т. 36 на
Регламент (ЕС) 1303/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г.
"нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на
националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от
действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на
европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на
неправомерен разход в бюджета на Съюза. Нанасянето на вреда на общия бюджет на
Европейския съюз като действителна или възможна последица от извършено
нарушение на стопански субект е същностен елемент от понятието
"нередност" и по смисъла на чл. 2, т. 7 от Регламент
№ 1083/2006 г. на Съвета (отм.);. Допуснатите от бенефициера
действия или бездействия са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 29 от
11.08.2008 г. и договора за отпускане на финансова помощ, което от
своя страна води до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и
непостигане на целите на чл. 2 от Наредбата.
Следва да се посочи, че нито националното законодателство, нито
законодателството на Съюза, и в частност Регламент №
1083/2016 г., поставят като изискване единствено наличието на реална
вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за
нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието
на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл. 2, т. 7 от
Регламент № 1083/2006 г. следва от буквалното езиково тълкуване,
което не оставя никакво съмнение за тази възможност – "има или би могло да
има".
Неоснователни са и доводите на
жалбоподателя, че не установено наличието на фактическия състав на нередността.
Констатациите на административния орган, обвързани с доказателствата по
административната преписка, безспорно установяват, че допуснатото неизпълнение
на договорни и нормативни задължения е във връзка с предоставената му по
договора безвъзмездна финансова помощ по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Трайно
застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че нарушение
на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от
фондовете операции, представлява "нередност" ако има или би имало
като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на
неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно
финансово отражение. Всъщност е достатъчно да не може да се изключи
възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на
съответния фонд така в решение от 1.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от
06.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др. Дефиницията на
"нередност" визира единствено нарушение на правото на Съюза Ето защо
в случая непостигането на заявените приходи от дейността и разкриването на
предвидения брой работни места представлява нередност, изразяваща се в
нарушаване на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни
задължения. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г., в случай че ползвателят
на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане
на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно
със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2,
РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите
последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от
времето, през което траят последиците, или лихвата върху тях в изброените в
разпоредбата конкретни случаи. Съгласно
договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5
години от сключване на договора. Оттук следва извода, че заложените в бизнес
плана финансови показатели и брой работни места са индикатори за изпълнение на
проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата
помощ на посочените правни основания. В този смисъл Решение №
4746 от 4.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 127/2023 г Решение № 4771 от 4.05.2023
г. на ВАС по адм. д. № 2381/2023 и други. Неизпълнението на заложени в
бизнес плана финансови показатели представлява неизпълнение на одобрени
индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т.
7 ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция
Според чл. 16, ал. 1, изр. първо от Наредбата, кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Предвид посочената нормативна уредба и клаузите на т. 4. 17 от договор № 61/3/3120858/15.10.2014г безспорно установено за жалбоподателя е задължението да спазва одобрения бизнес план в продължение на 5 години от сключването на договора за предоставяне на финансовата помощ. В т.4.25 от същия договор изрично е посочено, че в срок от пет години от сключване на договора бенефициерът е длъжен а/ да използва активите – предмет на подпомагане по договора единствено и само по предназначението и за целите, които са им отредени по одобрения проект б/ да не ги отчуждава, освен ако това е предвидено по закон в/ да не променя местоположението на трайно прикрепените активи им, г/ да не променя местоположението на подпомаганите движими активи извън територията на общината, д/ да не преустановява подпомаганата дейност. Изпълнението на задълженията по сключения административен договор за финансово подпомагане установява икономическа жизнеспособност на дейността по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на Наредбата № 8/03.04.2008 г. В този смисъл непостигането на планираните финансови приходи и съответна заетост, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, представлява неизпълнение на клаузи от договора, което в съответствие с чл. 51, ал. 1 и 2 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. е основание за налагане на финансова корекция. Твърдението на жалбоподателя, че неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели се дължи на обективни причини, а не на негово виновно поведение, настоящата инстанция намира за неоснователно и недоказано. От жалбоподателя не са представени доказателства, установяващи причините за погиване на вещите, закупени със европейски средства и тяхното заменяне с нови, както и за неизпълнение на заложените показатели за приходи и трудовата заетост. От анализа на договора, бизнес плана и от доказателствата по делото, включително приетата експертиза, се установява по безспорен начин, че е налице бездействие от страна на дружеството. Налице е неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. Оттук следва и извода, че след като дружеството не е постигналото предвидените от него финансови показатели нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не работи в посока развитие на туризма в селските райони и насърчаване на заетостта, както и заложените цели по мярка 312, а именно: насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятието, което води до непостигане на целите на програмата, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Досежно конкретните, визирани в
решението нарушения, изразяващи се в неизпълнение на договорените задължения. Според
настоящия съдебен състав от страна на АО е доказано наличието на фактически
основания за издаване на процесния акт, а именно неизпълнение на договорните
задължения чрез нереализирането на
заложените в бизнес плана за проверявания период показатели. Бизнес планът,
който е изготвен и приложен от самия жалбоподател към договора е предвидил определени
параметри на жизнеспособност, които не съответстват на размерите, констатирани
от административния орган и от представената по делото съдебно- икономическа
експертиза. От съдържанието на експертното заключение, което не е оспорено от
страните при приемането му в съдебно заседание, се установяват и трите
нарушения на договорните задължения на жалбоподателя. Вещото лице безспорно
установява по т. 4 от инвентарната книга на жалбоподателя за 2015г. по сметка
203 „Сгради“ е записан актив „Къща за гости“ с отчетна стойност от
293 986,28 лева с дата на въвеждане от 14.8.2015г. като не са записани
други активи съгласно представените от
счетоводството на дружеството. Не се констатира записване както на поименни позиции,
така и на стойности на активи, придобити
от реализацията на проекта. В оспорвания ИАА на първо място се посочва
като нарушение: непридобиване на активи, които са предвидени с бизнес плана.
Същите при проверката на място не са били установени, като този извод съдът прави на основата на показанията на свидетелите, извършили
проверката, писмените доказателства- Протокол за проверка и заключение на
вещото лице. АО е посочил в табличен вид вида и стойността на тези активи 15
позиции, на обща стойност от 13 908,86 лева. Въпреки това вещото лице е
посочило активите, които са били осчетоводени през съответните години
2015-2018г., като същото е констатирало допусната от АО грешка/ посочено в
допълнителното заключение/ в резултат на което вместо неправилно посочената
сума от 13 908,86 лева посочени на стр. 145- 155 от делото, като приема
посочената във вариант първи стойност от 5026,48 лева, несъответствия в
количествата на финансираните активи. Този извод на вещото лице изцяло
кореспондира на установената по- горе липса на поименно осчетоводяване на придобитите
активи, поради което правилно е извършена съпоставка по осчетоводените
стойности, доколкото от страна на ответника няма възражение, че воденото от
жалбоподателя счетоводство е нередовно. В този смисъл направените счетоводни
записвания съгласно чл. 182 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК настоящата инстанция
намира, че доказват придобиването на материалните активи съгласно сключения
договор за финансиране. Следователно официалният документ, съставеният Протокол
за проверка на място доказва единствено наличието на липсващи активи, но не и
тяхната стойност. Представените протоколи за брак, които следва да установят
наличието на всички активи като частни документи съдът цени като доказващи изпълнението на задължението за придобиване на активи. Както
изрично е посочило вещото лице по задача 6 от СИЕ, за първото нарушение на
т.4.25 от договора което има горепосоченото съдържание. Съгласно т.2 от
Приложение № 1 Общи положения от Правилата за определяне на размера на
подлежащата за възстановяване безвъзмездна държавна помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПЗСР 2013-2017г. е
записано, за нарушение“Ползвателят не използва придобитите въз основа на
финансирания проект активи по предназначение, за тежест на нарушението“размерът
на подлежащата за възстановяване финансова помощ се отнася до случаите, когато
нарушението засяга по- малко от 50% от стойността на използваната финансова
помощ по договора и не оказва влияние върху целите и изпълнението на проекта,
както и върху критериите за допустимост . За степен на нарушението е посочено,
че същото засяга конкретни подпомагани активи, за система на нарушението:
липсва предишно нарушение на това задължение. За продължителност на
нарушението: липсва предишно нарушение на това задължение. За продължителност
на нарушението-Времетраенето му е над 6м
с цел на изменящите се сезонни условия за производство или предоставяне
на услуги. За размер на подлежащата на частично възстановяване финансова помощ
за активи , които не се използват по предназначение , като се прилага правилото
на чл. 30 от Регламент 65/2011г . Настоящата инстанция не споделя правните
изводи на АО, че е налице нарушение от
посочения от органа вид. Същото не
представлява използване на придобитите с безвъзмездната помощ активи не по
предназначение, както го е квалифицирал АО, а неизпълнение на заложените
индикатори по бизнес плана, доколкото твърдението му е , че такива активи
липсват, тъй като не са били придобити. В този смисъл е налице нарушение на
материалния закон, поради което Решението в тази част следва да бъде отменено.
Правилното посочване на останалите показатели, подробно изложени по- горе не
може да санира този порок на ИАА.
Следователно за сумата от 13 908,86 лева оспорваното решение е незаконосъобразно и
същите не следва да се взема предвид при определяне на общата корекция.
.
Следващото посочено нарушение е, че ползвателят по мярка 311 или мярка 312 не е
спазил параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на
устойчивата заетост – не е разкрил нови и/ или не е запазил броя на
съществуващите работни места. От представените по делото писмени доказателства
и заключение на вещото лице по задача 4, който факт не се спори от самия
жалбоподател, че не е назначил 1 брой
работник по трудов договор, предвиден в бизнес плана, а само управителят е
продължил да осъществява трудови функции, за което е бил осигуряван за всички
осигурителни случаи. По прогнозните разчети в таблица 5 към бизнес плана
„Разходи за заплати и социални осигуровки“ за прогнозния 10 г. период е видно, че същите са изпълнени досежно едно
лице – управител на дружеството. Вещото лице е посочило, че на т.2.1 от Бизнес
плана е посочено, че управителят ще продължи да осъществява функциите си, като
ще бъде назначен един служител, с предвидено месечно възнаграждение от 310
лева, като общо за година заплатата е 3720 лева, социални осигуровки от 563
лева, общо годишен разход от 4 283 лева. При направена съпоставка с
регистрираните в ТД на НАП В. Търново трудови договори се установява, че за
периода 2016-2018г. няма наети лица по трудов договор. Следователно е налице
50% изпълнение на задължението в устойчивата заетост, доколкото бизнес планът е
изпълнен само за управителя, но не и за един наемен работник.
Третото нарушение съответно е
неизпълнение на заложените приходи в субсидираната дейност съгласно одобрения
бизнес плана, за всяка една от годините в периода на проверка 2016-2018г..
Вещото лице е посочило, че размерът на приходите за 2016г. е 265 790 ,62
лева като от нощувки е 27 009,17 лева , 2017- е в размер на 18 970,48
лева за нощувки 10 073,40 лева и за 2018-общо 27710,09 лева и приходи от
продажби на нощувки 13 211,като общият размер на приходите за трите години
по плана е 52 500 лева, а процентът на изпълнение на приходите е както
следва за 2016г.-51,45% изпълнение на приходите от нощувки, 2017г 19,19 % от
приходите за нощувки, и 2018г. 25,16% изпълнение на приходите за нощувки, като
средноаритметичният проо на изпълнение на
приходите за тези три последователни финансови години е 31,93%. Това нарушение
е квалифицирано като такова по т. 30 от Приложение № 1 , като е посочено, че
ползвателят не изпълнява одобреният проект, което се явява вярната такава.
Между страните не е имало спор относно правнорелевантния факт, че по
силата на сключения договор между
жалбоподателя и ДФЗ, той е длъжен
да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с
одобрения бизнес план и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. В т.
8.1. от визирания договор е регламентирана отговорността на ползвателя, а
именно: в случай че той не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ или е установено по съответния ред, че е
представил документи с невярно съдържание или подправени такива, РА може да
поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях
и/или да прекрати всички договори, сключени с него, като в тези случаи се
прилагат санкциите, предвидени в чл. 46 и чл. 47 от приложимата Наредба № 30/2008г.
при което е налице нарушение на т. 4.17
от договора, тъй като заложените в бизнес плана показатели са изготвени от
самия ползвател на помощта и са представени от него в ДФЗ, като бизнес планът е
неразделна част от сключения договор, поради което параметрите на този план не
са препоръчителни или прогнозни, а същите са от съществено значение за
изпълнение на целите, заложени в чл. 2 от Наредба № 30/2008 г., както и са от
определящо значение при преценка за изпълнението на всяка инвестиция, нейната ефективност
и рентабилност. Според нормативния текст на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/2008
г., един от задължителните реквизити към заявлението е изготвеният от
кандидатите бизнес план, който следва да доказва икономическата жизнеспособност
и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В § 1, т. 6 от
ДР на Наредба № 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятието
„икономическа жизнеспособност” – генериране на доходи от дейността, гарантиращи
устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Изготвянето на бизнес
плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на
кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него
жизнеспособност на инвестицията е съставлявала основание за одобряване на
представения от самия ползвател проект за финансиране. Ето защо бизнес планът и
заявените в него стойности са относими към постигане на целите на мярката и
чрез тях се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на
проекта за съответния период. С оглед на това настоящият съдебен състав счита,
че в случая с непостигането на заложените приходи, устойчива заетост и
придобиване на активи са нарушени
поетите от бенефициера договорни и нормативни задължения. От събраните по
делото доказателства се установява, че ползвателят на помощта не е изпълнил
залегналите в бизнес плана показатели, свързани с размера на приходите от
финансираната дейност през проверените години, броя на допълнително наетите
лица 1 бр на постоянен трудов договор за пълно работно време и придобиване на
активи, което води до извод за
неизпълнение на поетия от дружеството ангажимент за изпълнение на предвидената
при кандидатстването икономическа жизнеспособност на инвестицията, а от там и
на целите, посочени в чл. 2 от приложимата Наредба № 30/2008г. В конкретната
хипотеза е безспорно установено нарушение на т. 4.17 от сключения Договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312,
с който страните са се съгласили фондът да предостави на ползвателя безвъзмездна
финансова помощ, съгласно която клауза ползвателят е длъжен да изпълни изцяло
одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с бизнес плана и
Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Решението за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор, сключен с
получателя на помощта, като задължителна част от неговото съдържание са и
индикатори, период и срокове за изпълнение на проекта и др. Според т. 4.17 от
горепосочения договор, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция
в срока по договора в съответствие с одобрения бизнес план и Таблицата за
одобрените разходи, от което следва, че заложените в бизнес плана показатели са точни индикатори за изпълнение
на проекта и непостигането им води до коригиране на размера на финансовата
помощ. Следва да се има предвид, че по силата на визирания договор ползвателят е длъжен в срок
от пет години от сключването му да спазва одобрения проект. С текста на §1,
т.19 от ДР на Наредба № 30/2008г. е дадено легално определение на
"проект", в смисъл, че същият е заявление за подпомагане заедно с
всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални
активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за
финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават
заявление по образец приложение №5 и прилагат документите, указани в същото
приложение - чл. 26 от Наредба № 30/11.08.2008г. Също така в
т.9.1.б."г" от раздел "Други условия" на сключения между
страните договор отново е посочено понятието "одобрен проект", а
именно такъв е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстване по мярката и
одобреното от ДФЗ заявление, заедно с всички изискуеми документи, вкл. и
представяния от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план, както и съвкупността
от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени за
подпомагане от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312. С оглед на
това в конкретния случай компетентният административен орган законосъобразно и
обосновано е преценил, че от страна на получателя на помощта са осъществени
нарушения на т. 4.17 от сключения между страните договор. Или констатираните от
издателя нарушение на договорни задължения по бизнес плана, с което не е гарантирана икономическата
жизнеспособност на предприятието. Непостигането на показателите от бизнес
плана води до необходимост от коригиране
на размера на финансовата помощ. В този смисъл: решение № 2709 от 19.02.2020 г.
по адм. дело № 9703/2018 г.; решение № 3184 от
28.02.2020 г. по адм. дело № 7468/20918 г.; решение № 5040 от 04.04.2019 г.
по адм. д. № 4307/2018 г.; решение № 14727 от
29.11.2018 г. по адм. д. № 1006/2018 г.; решение № 5317 от 24.04.2018 г.
по адм. д. № 1945/2018 г.; решение № 4933 от
3.04.2019 г. по адм. дело № 4912/2018 г. и др. - всички на ІV отд.
на ВАС.
Досежно размера на определената
от АО сума, който подлежи на възстановяване съгласно горепосочените Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от нарушенията.
Както посочва и самото вещо лице
в неоспорената по делото експертиза, по т.1 съгласно т.2 от Приложение към
раздел 1“Общи положения“ към посочените правила е определена сума за
възстановяване в размер на 13 908, 86 лева, представляващи използваната
субсидия за закупуване на липсващите активи, като се вземат предвид мотивите на
съда досежно основателността на възраженията на жалбоподателя не следва да се
определя размер на подлежаща на възстановяване помощ. Това обаче не се отразява
на законосъобразността на крайния акт, доколкото размерът на финансовата корекция не е
кумулативно определяем, а се определя най- тежкия такъв. Доколкото посочения
по- горе не е най- тежък, такъв е този за нарушенията по т. 2 и т. 3 от
Решението, то тези правни изводи на съда не променят крайния извод за
материална законосъобразност на акта
По нарушение по т.2 съгласно т. 18 от
Приложение към Раздел 1 „Общи положения“ към Правилата , когато нарушението е
равно или по- малко от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри,
размерът на подлежащата за възстановяване финансова помощ е 10% от субсидията
или 20 132,71 лева. В този смисъл след като е работил само управителят на
дружеството, вместо да са налице двама, то неизпълнението е в горния размер от
50%. Както се посочи по- горе съдът не приема, че е налице изпълнение на
плана за устойчива заетост, тъй като са спазени показателите в бизнес
плана относно размера на възнагражденията
и осигуровките. Това е така , тъй като те касаят именно този неназначен един
служител, а не вече действащия към момента на подаване на заявлението за
подпомагане управител.
По нарушение по т. 3 съгласно т.30 от
Приложение към Раздел 1 „Общи положения“ към Правилата когато реализираните приходи от подпомаганата
дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови
години, са над 20%, но под 50% от предвидените приходи , съгласно одобрения
бизнес план, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 10%
или 20 132, 71 лева.
Неоснователно е възражението, че АО не е
спазил изискванията на Правилата да посочва тежест, степен, система и
продължителност, които съответно са размер на подлежащата на възстановяване
финансова помощ се отнася за случаите , когато нарушението е равно или по-
малко от 50% спрямо заложените и одобрени в бизнес плана показатели, като
неизпълнението не оказва влияние върху целите и изпълнението на проекта дали
засяга само конкретни подпомагани дейности или изцяло, времетраенето на
нарушението е неговата продължителност.
АО е определил , че по т.1 се прилагат критериите : 1,2 и 3 , като
времетраенето е 6 м, липсва предишно нарушение на това задължение, и тежестта е
под 50%.
За т.2 АО е посочил, тежест под 50%,
степен – нарушението засяга подпомаганата дейност изцяло, неприложимост на
система на нарушението, времетраене- над 2 финансови години.
По т.3 съответно тежест – под 50% и над
20% изпълнение на показателите,за степен – не засяга подпомаганата дейност в
цяло, системата – неприложима, продължителност над 2 финансови години.
Всичко това обосновава извода, че АО се е
съобразил с тежестта на нарушението, неговата степен и продължителност при
определяне на сумите, подлежащи на възстановяване.
Следователно
ответникът правилно и законосъобразно, след като е установил наличието на
нарушение по чл. 70, ал.1 т. 7 от ЗУСЕФСУ е издал процесното решение при
спазване на процесуалните и материално- правни норми. Това налага извод, че
подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.
Правилно АО не е приложил
Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013
г., обявена за нищожна с решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм.
дело № 11440/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение,
което е оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. дело №
1757/2019 г. на ВАС на Петчленен състав - I колегия. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 194 АПК, решението е обнародвано в ДВ, бр. 47/14.06.2019 г.
и е влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно чл. 193, ал. 2, във вр. с
ал. 1 АПК, съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения
подзаконов нормативен акт или същият е отменен, има действие по отношение на
всички.
Неоснователно е и възражението, че
неправилно АО е поискал връщане както на получената помощ от европейския фонд,
така и от държавния бюджет. Самият договор не прави строго това разграничение,
освен това самият законодател в при изброяване на публичните държавни вземания
е посочил, че това са средствата, предоставени безвъзмездно и от двата
източника.
Правилно АО е приложил Правилата
като не е определил сумата за възстановяване
кумулативно по трите точки, а е посочил най- тежката такава 10% от
стойността на инвестицията в размер на 20 132,71 лева. Следователно актът е законосъобразен не само по основание , но и
по размер.
При този изход на спора в полза на
ответника на основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва да се присъдят направените
по делото разноски, в размер на 700 лева за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева по чл. 143,ал.3 от АПК във вр. с чл. 24 от ЗПП и депозит за експертиза от 600 лева.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК,осми
състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БИАНКА
ММ“ЕООД гр. В. Търново, ул.“Поп Харитон №2, ет.2 , офис 1 чрез ... М.И. с адрес
*** против Решение с №
61/3/3120858/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция в размер на
20 132,71 лева на ИД на ДФ“Земеделие“ .
ОСЪЖДА БИАНКА ММ“ЕООД гр. В. Търново, ул.“Поп Харитон №2, ет.2 , офис 1 да
заплати на ДФ“ Земеделие“ разноски в производството в размер на 70- седемстотин
– лева.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от
съобщаването му, пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: