Р
Е Ш Е
Н И Е
№192
14.03.2023 г.
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова………………………………………………………………….
Прокурор: Евгения Стефанова………………………….………………………………
като
разгледа докладваното от съдия Цв.Димитрова
и.административно дело №965 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.284 от ЗИНЗС.
Образувано е по предявен от Ц.П.Ц. ***, понастоящем в следствен арест: гр.
Хасково иск за присъждане на обезщетение в общ размер на 10 730 (десет хиляди
седемстотин и тридесет) лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни
бездействия на администрацията на ГД“ИН“ - София, за периода от 23.03.2022г. до
04.10.2022г., поради
поставянето му в неблагоприятни условия при задържането му в Следствен арест
Хасково.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил задържан в Ареста в гр.Хасково
за периода от 23.03.2022г. до 04.10.2022г. През този период претърпял вреди от
неимуществен характер, които били следствие от незаконосъобразните бездействия
на затворническата администрация на ГД”Изпълнение на наказанията”, тъй като
арестът не покривал минималните критерии за третиране на лишени от свобода. В
тази връзка се излагат твърдения, че не се изпълнявали задълженията за
осигуряване на престой от поне час на открито, в килиите в ареста нямало
тоалетни и течаща вода, като липсвал и постоянно осигурен достъп до такива, не
се осигурявало съразмерно на височината на задържаните легло, като ответника
бил допуснал и развъждане на кръвосмучещи насекоми-дървеници.
По повод изложените твърдения, в исковата молба се излагат следните доводи:
Според ищеца, престоят на открито в ареста се осъществява в закрита килия
без легла, като се осъществявал от пет или шест лица на площ от 12 кв.м.По този
начин лишавайки го от престой на открито, от свеж въздух и пряка слънчева светлина ГД“ИН“ спомогнал за
видимото и невидимото влошаване на здравословното му състояние – физическо и
психическо. Тези нанесени му вреди ищеца оценява на 1900 лева за целия му
престой в ареста.
Твърди се, също че в ареста ищецът обитавал 1-ва, 4-та и 8-ма килия , в
които нямало тоалетни и мивки с течаща вода. Ползването на тоалетна, извън
задължителното ползване – сутрин, обед, вечер и преди лягане, ставало чрез извеждане
от надзирател до две тоалетни, общи за всички дванадесет килии(30-50 задържани) тоалетни. Същите можело да се ползват само ако
има двама надзиратели и свободна тоалетна. Много от задържаните ползвали шишета
за удовлетворяване на нуждите си . Тъй като в помещенията, в които бил настанен
ищецът имало и други задържани лица същия бил принуден да чува и вижда как
другите ползват тези шишета, да диша въздуха пропит с урина и да се храни на малко
повече от метър от шишетата пълни с урина. Лишавайки го от постоянен достъп до
тоалетна и течаща вода ГД“ИН“ унижил човешкото му достойнство и ищецът търпял
болки и страдания, при което справедливо било да му бъде заплатено обезщетение в
размер на 1900 лева за целия му престой в ареста.
На следващо място сочи, че леглата в ареста били с дължина 190см., а ищецът
бил висок 202 см. Като не му било осигурено съразмерно на ръста му легло ГД“ИН“,
с бездействието си му причинил болки и дискомфорт, тъй като бил принуден да спи
със сгънати крака, когато това било възможно. Предвид това според ищеца,
справедливо било да му бъде заплатено обезщетение в размер на 630 лева месечно
за целия престой.
Твърди се и че с бездействието си ГД“ИН“ бил допуснал в ареста да се
развъдят дървеници до застрашителни размери. Ухапването от тези насекоми
причинявало силен сърбеж, придружен от болка, който продължавал от около 30
минути до няколко часа.За целия му престой в ареста било пръскано няколко пъти
с неустановен разтвор, без никакъв ефект. Собственоръчно ищеца убивал по около
20 до 300 дървеници на ден, като въпреки това всеки ден бил хапан от тези
насекоми, като това се отразявало и на нощния му сън, който никога не
продължавал непрекъснато между 7-8 часа, необходими му за нормално вегетиране.
Този проблем продължавал от години, поради което можело да се направи извода,
че ГД”ИН” умишлено бездействал. По този начин на ищеца били причинени физически
и психически вреди, и било унижено човешкото му достойнство. Тези вреди
оценявал на 6300 лева за целия му престой в ареста.
По изложените в исковата молба съображения се моли да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца обезщетение за причинените му вреди в пълния предявен
размер от 10 730лева.
Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София,
в писмен отговор на исковата молба и чрез процесуалния си представител по
делото – юрк.Ч., заема становище за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че исковата претенция не е доказана. Пледира за
отхвърляне на исковата молба.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
От справка изх. № 1610 от 26.10.2022г. на Началника на РС”ИН”, гр.Хасково,
приета без оспорване от страните по делото се установява, че считано от 23.03.2022г.
до датата на изготвяне на справката, а следователно и към 04.10.2022г. ищецът е
бил задържан в Ареста в гр.***.За времето на престоя си ищецът е бил настаняван
в килия № * с площ от 8.06км.м.,килия № 6 с площ от 8.06 кв.м.и килия № 8 с
големина 9.06кв.м. Всяко от тези помещения за настаняване е оборудвано с три
легла, една маса и две табуретки и отворяем прозорец на вратата на килията към
южния коридор за осигуряване на свеж въздух. Отоплението в килията се
осъществява посредством радиатор на централно отопление. Над вратата на килията
са монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина
нощно осветление. В килията има въздуховоди от вентилационна система
осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Всички килии са оборудвани с
еднакъв размер - 190х80см. За времето на
престоя си само на 23.03.2023г., за времето от 26.03.2022г. до 28.03.2022г. и
на 04.10.2022г. ищецът е бил настанен сам в съответно в килия № * и килия № *.
През останалото време е бил настаняван в съответните помещения за задържане №1,
№6 и № 8 с още едно или две задържани лица. Помещенията в ареста в гр.Хасково
не разполагат със санитарен възел и течаща вода. Санитарният възел е с обща
площ от 17.5 кв.м. и се състои от баня, умивалня и две тоалетни, като достъпът
на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява по утвърден график
в ареста, а когато със задържаните лица не се извършват процесуално-следствени
действия, времето от 08.30ч. до 17.00ч. се ползва от тях за лично време,
тоалет, свиждане и работа по поддържане на чистотата и хигиената в ареста.
Видно от същата справка, задържаните лица могат да ползват санитарният възел по
заявено желание по всяко време в денонощието, като поради факта че същият е общ
и се ползва от всички задържани лица, понякога е невъзможно да се изпълни
незабавно желанието на задържаните за извеждане до санитарния възел. Престоят
на открито в арест, гр. *** в рамките на
1 час на ден се осъществя на оборудвано за целта помещение с размери 14.5
кв.м., с два прозореца осигуряващи свеж въздух и дневна светлина. Съгласно
заповед от 10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГД”ИН”, хигиената в
помещенията и местата за общо ползване се поддържа от задържаните лица,
ежедневно под контрола на командир отделение, дежурния по арест, а медицинския
специалист към ареста извършва контрол чрез проверка и дава предписания, които
отразява в дневник за извършени проверки, предписания и контрол. Съгласно
същата заповед, килиите и общите помещения се подлагат на дезинфекция,
дезинсекция и дератизация от фирма спечелила конкурс за обществена поръчка на”ГД”ИН”
или при необходимост под наблюдението и контрола на медицинския специалист в
съответния арест. Всички общи арестни помещения се мият всеки ден с вода и
дезинфекционни препарати. Задържаните лица сами поддържат лична хигиена, както
и хигиената и чистотата на килиите, като за целта им се осигуряват часове за
хигиенизиране, къпане и личен тоалет в рамките на разпределение на времето, по
раздел IV от заповед № Л-1321 от 10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГД“ИН“.
Закупуваните в РС“ИН“ хигиенните материали се предоставяли за съхранение на
младши инструктора по охраната. Задържаното лице изявило желание да почиства извън
задължителните такива мероприятия получавало приготвен разтвор за почистване,
като практиката е наложила препарати и уреди за почистване да не се предоставят
на задържаните лица от съображения за безопасност и сигурност на тяхното
здраве.
Като писмени доказателства по делото са приети и приложените към справка изх. №1610 от 26.10.2022г. на
Началника на РС”ИН”, гр. Хасково, разписки за получени при настаняването
чаршафи, протоколи за ДДД обработка, и списък с препарати към тях, както и
фактури за закупувани препарати.
За установяване условията на живот в
арест Хасково по искане на ищеца, по делото е разпитан в качеството на свидетел
А.В.В.. Свидетелят сочи, че е пребивавал в ареста в гр.Хасково, като в периода
от края на юли –началото на август до началото на октомври 2022г. е бил настанен заедно с ищеца в Килия
№ *. Пред свидетеля ищеца споделял притеснения, че му е късо леглото, не може
да спи нормално, тъй като прекалено се свивал, както и от дървениците в ареста,
което било ежедневен проблем. Взимали се мерки от време на време, дори се
викали външни фирми за да пръскат, но като цяло нямало голям ефект. Престой на
открито нямали, същия се осъществявал само в съседна стая от около 12-14 квадрата, която ползвали за
каре. Същата била оборудвана с една масичка и едно столче. Достъпът до въздух
бил слаб, като престоят бил от по минимум 4 души. В килията нямало тоалетна и
течаща вода. През деня ги извеждали до тоалетна, но вечер ги вадели само ако им
се ходело по голяма нужда, иначе им се налагало да ползват шишета.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по
делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, във вр. с чл.203
ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени в периода от 23.03.2022г.
до 04.10.2022г. неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни бездействия
на администрацията на ГД“ИН“, гр. София,
ареста гр.***.
Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на
основание чл.205 от АПК ответник по иска - Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“, гр. София. Съгласно чл.12, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, ГД“ИН“ със седалище гр.София е юридическо лице към Министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода. Исковата претенция е за вреди, произтичащи от
незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на ареста към
Районна служба „Изпълнение на наказанията” в град Хасково която съгласно чл.12,
ал.3, вр. с чл.16, ал.2 от ЗИНЗС, е териториално подразделение на ГД „ИН”.
Визираната дейност се явява административна по своя характер, доколкото
осъществяваната от тези длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на
наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се ограничава с
прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на
мярката, а обхваща и дейност по обезпечаване и осигуряване упражняването на
правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно
правното им положение и статут. Доколкото предявеният срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ иск се обосновава от фактическа страна с
незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни
задължения при осъществяване на административна дейност от служители на РС „ИН”
Хасково, следва да се приеме, че искът е допустим.
С оглед установената допустимост на иска, следва
същият да се прецени по същество.
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да претендират обезщетения за вреди
причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
За неуредените в АПК въпроси се прилагат разпоредбите на ЗИНЗС и ЗОДОВ.
Основателността на иска с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предполага
установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.
незаконосъобразни действия, респ. бездействия на служители на ГД“ИН“ ( в случая
на РС"ИН", гр. Хасково за периода 23.03.2022г. до 04.10.2022г.); 2.действително
настъпила вреда – неимуществена и 3.пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразните действия/бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не
може да се реализира отговорността по посочения ред.
Фактическите обстоятелства, на които се основава иска са свързани с
лошите условия на живот, при които е бил поставен ищецът в следствен
арест, гр. ***, като се твърди нарушение на стандартите заложени в ЗИНЗС и
ППЗИНЗС, т.е. фактическите твърдения са свързани с незаконосъобразни
бездействия на администрацията на ответника.
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (ЕКПЧ) е международен договор, ратифициран и влязъл в сила за Република България и и по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията тя съставлява част от вътрешното право на България. Нещо повече, ЕКПЧ има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Освен това съгласно чл. 1 от Европейската конвенция страните по нея са длъжни да осигурят на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, предвидени в конвенцията. Идентични забрани, като установената в чл. 3 от ЕКПЧ, се съдържат в чл. 29 от Конституцията на РБ, както и в разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС
Държавата е
отговорна за условията, при които лишените от свобода и лицата, на които е
наложена мярка за неотклонение задържане под стража, изтърпяват наказанието,
съответно мярката - в качеството й на договаряща страна по ЕКПЧ има
задължението да спазва забраната по чл. 3 по отношение на тези лица.
Разпоредбата на чл.
3 от ЕКПЧ задължава държавата да осигури на лишения от свобода и на лицето,
изтърпяващо мярка за неотклонение задържане под стража условия за изтърпяване
на наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, такива,
че начинът на изпълнение на мярката не излага заинтересованото лице на отчаяние
или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при
престой в затвора(ареста). В този смисъл са Решение от 27 ноември 2012 г. по
делото Червенков срещу България, окончателно, постановено по жалба № 45358/04,
решение от 2.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, Решение от 27 януари 2015 г., на ЕСПЧ по делото
Н. срещу България.
По смисъла на чл. 3 от
ЕКПЧ, съгласно установената от ЕСПЧ практика по прилагането й, безчовечно и
унижаващо отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния
елемент на страдание и унижение, свързани с дадена форма на законно отношение
или наказание. При преценката си съдът трябва да вземе
предвид кумулативният ефект от условията при които е бил поставен ищецът и
продължителността на задържането му.
С оглед разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС при
установяване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното, като по отношение на настъпилите
неимуществени вреди ищецът не носи доказателствена тежест. В тежест на ищеца е
да установи фактите и обстоятелствата, от които твърди да са настъпили вредите,
като ЗИНЗС не въвежда презумпция за наличието на допуснати нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, а само за настъпването на
неимуществени вреди, при установяване на такива нарушения.
Конкретно за
исковия период данните по делото сочат, че ищецът е
бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, надвишаващи допустимото и неизбежно ниво, присъщо на мярката „задържане
под стража“, поради лошите битови условия в следственият арест, изразяващи се в липса на санитарен
възел и течаща вода в помещението, в което е настанен, и в неосигуряване престой
на открито.
От
представената Справка изх. № 1610 от 26.10.2022г. на Началника на РС”ИН”, гр.
Хасково, се потвърждава твърдението на ищеца, че в помещенията в следствения арест
в гр.Хасково, килия №1, 6 и 8, в който през процесния период е бил настанен, не
е имало санитарен възел и течаща вода. Като взе предвид
и показанията на разпитаният по делото свидетел, съдът приема за безспорно
доказано и твърдението на ищеца в насока липсата на възможност да ползва
санитарен възел по всяко време на денонощието, което безспорно е нарушение на
чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, според който на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, а в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите, ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Съдът намира
за доказано и твърдението на ищеца, че по време на пребиваването му в ареста не
са му били осигурени престой и разходка на открито, в нарушение на приетите и
действащи вътрешни регламенти в тази насока (чл.86, ал.1,
т.1 от ЗИНЗС). Това
обстоятелство се установява безспорно от показанията на свидетеля В., както и
от цитираната по-горе справка изх. № 1610 от 26.10.2022г. на Началника на
РС”ИН”, гр. Хасково. Предвид последното, съдът приема за еднозначно и безспорно установено, че в следствения арест в гр.Хасково в процесния период не е
съществувало място, за изпълнение
на задължението за осигуряване на престой на открито. Използваното за целта място
представлява помещение (стая), намираща се вътре в сградата, която макар да
разполага с прозорци, не е подходяща за обслужване на търсения ефект. Ето защо
следва да се приеме за доказано, че реално ищецът е бил лишен от правото си на
престой на открито. Макар и на последния формално да е било предоставяно
правото на престой извън килията, този престой не може да се определи като
такъв „на открито”, каквото де юре е изискването. Ето защо следва да се
обоснове извод, че задържаното лице не е имало условия за реално и
пълноценно упражняване на правото на престой на открито минимум един час на ден.
Предвид така установените факти, се налага изводът, че
е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника,
защото като органи и служители, на които е възложено да осъществяват
ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложена мярка „задържане
под стража“, те не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца такива
условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно
- достатъчно обитаемо пространство в помещението
където е бил настанен и постоянен достъп до течаща вода и тоалетна през цялото
денонощие.
Такива задължения са установени за органите и
служителите по изпълнение на наказанията и в ЗИНЗС и ППЗИНЗС посредством
въвеждане на различни изисквания спрямо битовите условия в местата за лишаване
от свобода, а именно посочените по – горе чл.86, ал.1,т.1 от ЗИНЗС и чл.20,
ал.3 от ППЗИНЗС. Тези нормативни изисквания са били
приложими за процесния период и спрямо задържаните под стража лица, съгласно чл.240 от ЗИНЗС и съответно основание за извършване на преценка доколко тази законова
гаранция реално намира проявление в конкретната битова среда на мястото, където
ищецът изтърпява наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Останалите твърдения на ищеца изложени в исковата молба, а именно че помещенията в които е бил настаняван в ареста, гр. Хасково не са били обезпаразитявани, поради което в ареста имало дървеници, и че поради факта, че не му е осигурено съразмерно на ръста легло е накърнено човешкото му достойнство, съдът намира за недоказани. В настоящото производство доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, от които се претендира да са настъпили вредите, т.е. доказателствената тежест за установяване твърдените незаконосъобразни действия/бездействия от страна на администрацията на РС”ИН”, гр. Хасково, лежи върху ищеца. Нито ЗИНЗС, нито ЗОДОВ, въвеждат презумпция за наличието на допуснати нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, а последният нормативен акт, както и ЕКПЧ, презюмират само настъпването на неимуществени вреди, при установяване на такива нарушения. От приетата без оспорване по делото писмена справка № 1610 от 26.10.2022г. на Началника на РС”ИН”, гр. Хасково, приложените към нея фактури и протоколи за ДДД обработка, както и от показанията на св. В. се установява, че в ареста са провеждани задължителни надлежни обработки по дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Давана е и възможност на всеки задържан извън тези задължителни обработки, също при изявено желание да ползва дезинфекционни препарати и хигиенизира помещението в което е настанен. Ищецът не е ангажирал писмени доказателства, че му е отказано предоставяне на хигиенни материали за дезинфекциране на килиите в които е бил настанен в следственият арест в гр.Хасково и за личната му хигиена, а този факт не се установява и от разпитаният по делото свидетел. Поради липса на ангажирани писмени и гласни доказателства съдът намира и недоказани твърденията, че по време на престоя му в ареста ищеца е получил обриви и сърбеж. Ето защо в тази част исковата претенция е недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл. 84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС Лишените от свобода имат право на самостоятелно легло.Същото задължение е посочено и в чл.272, т.1 от ППЗИНЗС.Това задължение е изпълнено от ответника, като не е спорно по делото и се установява от цитираната справка, и от показанията на св. В., както и от твърденията на самия ищец,че такова е осигурено на последния. В ЗИНЗС и ППЗИНЗС няма въведено задължение леглото да е съразмерно на ръста, предвид това не може да се приеме, че ответникът е бездействал да изпълни свои законови задължения. Отделно от това ищецът не е доказал твърденията си че ръстът му е 202см. и е несъразмерен на предоставеното му за ползване легло. Дори да се приеме, че това е така, то разликата между дължината на леглото и предполагаемия ръст на ищеца би била едва 12 см., поради което не може да се приеме, че тази разлика би била от такова естество, че да доведе до такова страдание или унижение, които да са достигнали отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, присъщи на мярката“задържане под стража“.
Предвид гореизложеното и независимо от несподелянето
на всички твърдения в исковата молба, съдът счита, че се установяват
неблагоприятни условия на пребиваване на ищеца в ареста в град Хасково, като в
своята съвкупност те са безспорно унизителни за всяко човешко същество и
несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим. Ето
защо и като отчита кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на
конкретните условия, при които е пребивавал
ищецът в ареста през част от заявения
период, съдът приема, че те действително са причинили у него негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, които надвишават неизбежното
ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане
под стража“. Съобразно
практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти, следва да се
приеме, че е налице нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, респ. на чл.3 от ЗИНЗС, което
дава основание да се изведе и предположението, възприето вече и в чл.284 ал.5
от ЗИНЗС, че на лицето са нанесени неимуществени вреди, явяващи се следствие на незаконосъобразните бездействия на администрацията
на ареста,
респективно на държавата, доколкото именно държавата, като страна по ЕКПЧ има
задължението да спазва разпоредбите на Конвенцията, след като ги е възприела и
го е направила част от вътрешното си право. Доказаните в настоящото производство
като съвкупност наведени от ищеца условия на средата, при които той е бил задържан
под стража водят до извод, че през този период за него са възникнали трудности, надвишаващи неизбежната степен на страдание, присъща на задържането под стража и тези страдания са над нивото
на суровост по чл.3 от
Конвенцията, съобразно стандартите установени от ЕСПЧ. Налице са
законоустановените елементи от фактическия състав за
ангажиране отговорността на държавата по действащия вътрешноправен ред чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което съдът
намира, че предявеният от Ц.П.Ц. се явява частично доказан по основание.
Така установените и доказани неблагоприятни условия на пребиваване на ищеца
в ареста в град Хасково, в своята съвкупност са безспорно унизителни за всяко
човешко същество и несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания
ограничителен режим, като в този смисъл и е цитираната тук практика на ЕСПЧ по
дела за нарушение на чл.3 от Конвенцията. Ето защо и като отчита кумулативния
ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е поставян
и е пребивавал Ц. в ареста през заявения
период, съдът приема, че те действително са причинили у него негативни преживявания, емоционално и морално страдание, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на
мярката за неотклонение „задържане под стража“, макар и без да има доказано конкретно увреждане на здравето. Съобразно практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти,
следва да се приеме, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията, което дава
основание да се изведе и предположението, че на лицето са нанесени неимуществени вреди, които се явяват следствие на незаконосъобразните бездействия на
администрацията на ареста, респективно на държавата, доколкото именно Държавата,
като страна по ЕКПЧ има задължението да спазва разпоредбите на Конвенцията,
след като ги е възприела и го е направила част от вътрешното си право. В
пилотното решение от 27.01.2015 г. по делото Нешков и др. против България ЕСПЧ
дори приема, че „съгласно практиката на Съда, всяко отношение, което не
отговаря на изискванията на чл.3 от Конвенцията, трябва да се счита за
причиняващо неимуществени вреди на пострадалото лице”. Доказаните в настоящото
производство, като съвкупност, наведени от ищеца условия на средата, при които
той е задържан, водят до извод, че през този период за него са възникнали трудности, надвишаващи неизбежната степен на страдание,
присъща на задържането под стража и тези страдания са над нивото на суровост по
чл.3 от Конвенцията, съобразно стандартите установени от
ЕСПЧ. По отношение на въпроса, в какъв размер следва причинените на
ищеца неимуществени вреди да бъдат обезщетени съда счита,
че иска е завишен по размер, като взе предвид следното:
Неимуществените вреди нямат конкретна
парична оценка, поради което обезщетението за тях съобразно чл. 52 от ЗЗД се определя
по справедливост.
Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. Тя следва да се
изведе от конкретните факти по делото,
като се имат предвид характера и степента на увреждане, продължителността и интензитета на
увреждането, и как конкретно увреждането
се е отразило на живота на съответното лице.
Ищецът претендира сумата от 10 730 лева, като обезщетение
за претърпените неимуществени вреди. Според практиката на ЕСПЧ, при претендиране на
обезщетението за репариране на неимуществените вреди съдът следва да
съобрази размера на обезщетението, като отчита характера на деянието, извършено от служителите на администрацията на ареста, характера на
увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, и периода на престой
на ищеца в ареста, т.е. интензитета и продължителността на действие на
нечовешките или унизителни условия върху засегнатото лице. Доказано по делото е,
че Ц. е престоял в ареста в гр. Хасково в исковия период реално 196 дни и като
отчита спецификата на неговия случай, и съобразно установената в тази насока трайна
практика от касационната инстанция, с оглед характера и невисокия интензитет на
увреждането и оттук по – ниската
степен на засягане неимуществената сфера
на ищеца за доказаният период, настоящият съдебен състав
намира, че на ищеца се следва обезщетение в
размер на 1 176 лева, от по 588 лева за всяко от доказаните
нарушения – липса на престой на открито, и неосигурена възможност за ползване
на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В
останалата част до пълния претендиран размер от 10 730 лева искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При този
изход на спора на ответника не се следват разноски. Ищеца не е сторил и не претендира разноски, поради което и съдът
не дължи произнасяне по такива.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.„***, да заплати на Ц.П.Ц. *** сумата от 1176.00
(хиляда сто седемдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за
претърпени в периода от 23.03.2022г. до 04.10.2022г. неимуществени вреди,
произтичащи от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД“ИН“-София,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за сумата над 1176.00
лева до пълния претендиран размер от
10 730 лева .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд, гр. Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: