Р
Е Ш Е Н И Е
№ IV-129 05.12.2018
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти граждански въззивен
състав,
На трети
декември, две хиляди и осемнадесета година,
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Таня
Евтимова
Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Ваня Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Кирязова-Вълкова възз.гр.д. № 1600 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Г.М.Н.
против Решение № 1789/13.09.2018 г., постановено по гр.д. № 5785/2018 г. по
описа на PC-Бургас, в частта, с която малолетното
дете Г.Г.Н. е настанено в ДМСГД „Вяра, Надежда, Любов“ – гр. Бургас за срок от
6 месеца, считано от 13.09.2018 г. Въззивникът – баща на детето, твърди, че ежедневно
посещава детето и неговия брат - близнак в ДМСГД, а съпругата му В.С.Н. е
осиновила двете деца при условията на пълно осиновяване. Твърди също така, че
по данни на лекуващите им лекари децата са в отлично здраве и са готови за изписване.
Заявява, че семейството му е финансово осигурено и има възможност да отглежда
децата в семейна и любяща среда, както и да им осигури необходимите медицински
наблюдения и рехабилитация. Моли решението на БРС да бъде отменено в
обжалваната му част и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде
прекратено настаняването на детето Г. *** и то да бъде върнато на родителите му
Г. и В. Ненови. В съдебно заседание се явява процесуален представител на въззивника,
който поддържа жалбата, ангажира доказателства.
Въззивната жалба е редовна и
допустима, като подадена в срока по чл. 28, ал. 6 от ЗЗакрД, от лице, което има правен интерес
от обжалване на първоинстанционното решение.
Въззиваемата страна ДСП-Бургас не е
подала отговор на въззивната жалба в дадения й срок, не е ангажирала нови
доказателства. В съдебно заседание се явява процесуален представител на
ДСП-Бургас, който моли съдът да постанови решение с оглед интересите на детето
и предвид събраните във въззивното производство нови доказателства.
Заинтересованите
страни В.С.Н. и Ф.М.Ш. не са изразили становище по жалбата. В съдебно заседание
се явява В.С.Н., която моли жалбата да бъде уважена, не ангажира доказателства.
След преценка
на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимите правни
норми, Бургаският окръжен съд намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред РС-Бургас е образувано по молба на ДСП-Бургас за настаняване на
малолетното дете Г.Г.Н. в ДМСГД „Вяра, Надежда, Любов“ – гр. Бургас до
навършване на 3-годишна възраст. В
молбата се твърди, че детето е родено на *** г. в гр. Бургас, недоносено и в
увредено общо състояние, поради което е било преведено в ДМСГД до извеждането
му от това състояние. Твърди се също така, че към датата на депозиране на
молбата – 02.08.2018 г. – детето е изведено от състоянието на недоносеност, но
все още е в общо увредено състояние и се нуждае от постоянни грижи и лечение,
поради което отглеждането му в семейна среда не е в негов интерес, а освен това
майката на детето не го е посещавала в дома и не го е търсила, нито детето е
било търсено от близки и роднини. Ангажирани са писмени доказателства в
подкрепа на изложените твърдения.
Биологичната майка на детето - Ф.
Шерифова, не се е явила в съдебно заседание и не е изразила становище по
молбата.
В съдебно заседание се е явил Г.М.Н.
– баща на детето, който е заявил желание да отглежда детето в дома си.
С обжалваното
решение Бургаският районен съд е приел, че ниската възраст на детето, както и
необходимостта от ранна интервенция и лечение на анемичния синдром на
недоносеното дете изискват осигуряване на непосредствени грижи от компетентни
лица, включително медицински специалисти, чрез настаняване на детето в
специализираната институция за срок от 6 месеца. Освен това съдът е приел, че
липсват данни за възможността на бащата да се грижи за детето в семейна среда,
нито за наличие на подходящи битови и други условия за запазване живота и
здравето на детето. Поради това БРС е уважил молбата частично, като е настанил
детето в ДМСГД – Бургас за срок от 6 месеца, считано от 13.09.2018 г., а в
останалата й част – за периода до навършване на 3-годишна възраст от детето,
съдът е отхвърлил молбата за настаняване. В отхвърлителната част решението на
БРС не е обжалвано и е влязло в сила.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По отношение правилността на решението и с оглед събраните във
въззивното производство нови доказателства съдът намира, че към настоящия
момент решението на БРС е неправилно в обжалваната му част по следните
съображения:
Видно от представените в хода на първоинстанционното производство
писмени доказателства, детето Г.Г.Н. е родено от двуплодна бременност,
недоносено и с ниско тегло, с диагноза: незрялост – 32 г.с., средна и умерена
асфикция, неонатален респираторен дистрес, интраамниотична инфекция,
интравентрикуларен кръвоизлив, което е наложило след раждането му то да бъде
временно настанено в ДМСГД – Бургас до извеждане от състояние на недоносеност.
Видно е също така, че след настаняването му в институцията детето не е
било посещавано от биологичната му майка Ф.М.Ш. и същата не се е интересувала
от него, като първоначално в акта за раждане на детето не е бил вписан
произхода му от бащата. Впоследствие в хода на делото е представено ново
удостоверение за раждане, от което е видно, че като баща на детето е вписано
лицето Г.М.Н..
В хода на настоящото въззивно производство е представено копие на Решение
№ 304/24.08.2018 г., постановено по гр.д. № 1263/2018 г. по описа на БОС, с
което е допуснато пълно осиновяване на децата Г.Г.Н. и Добри Г.Н. от В.С.Н. - съпруга
на баща им Г.М.Н., като решението е влязло в сила на 27.09.2018 г.
Видно от постъпилото по делото писмо на директора на ДМСГД „Вяра,
Надежда, Любов“ – гр. Бургас и приложената към него извадка от журнал за
свиждания, детето Г.Н. и неговият брат – близнак Добри Н. ежедневно са били
посещавани в институцията от техния баща, а впоследствие и от неговата съпруга –
осиновителка на децата, като в журнала е вписано, че е налице добър и
емоционален контакт между тях и децата са спокойни.
Изискана е и актуална информация относно здравословното състояние на
детето Г., като в писмо от 27.11.2018 г. директорът на ДМСГД – Бургас е
посочил, че детето е в добро общо състояние, храни се добре, наддава на тегло,
а нервно-психическото му развитие отговаря на коригираната му възраст. Изразено
е становище, че детето може да се отглежда в домашни условия.
Видно от изискания в настоящото производство и представен по делото социален
доклад, в дома на Г. и В. Ненови (собствено жилище) е обособена самостоятелна
стая за двете деца, която е обзаведена по подходящ за възрастта им начин,
закупени са и необходимите вещи и пособия за отглеждане на децата, като в
жилището е поддържана отлична хигиена. В доклада също така е посочено, че
родителите на децата имат и подкрепяща ги роднинска среда в лицето на техните
родители и разширения им семеен кръг, на които Ненови могат да разчитат за
помощ и подкрепа в отглеждането на децата. В заключение е посочено, че В. и Г.
Ненови притежават нужните материални условия и личностни качества и са в
състояние да изпълняват адекватно родителските си задължения.
При
така събраните в хода на настоящото производство доказателства, въззивният съд
намира, че към момента са отпаднали основанията за настаняване на детето Г. ***,
които основания са били налице към момента на постановяване на първоинстанционното
решение, а именно влошено здравословно състояние на детето в резултат на
недоносеност и нужда от постоянни специализирани медицински грижи, водещи до
невъзможност за отглеждане на детето в семейна среда. Отпаднало е и основанието
за настаняване на детето извън семейството, поради факта, че биологичната му
майка не е била в състояние и не е желаела да се грижи за него, предвид
новонастъпилото обстоятелство на осиновяване на детето от съпругата на неговия
баща, както и предвид факта, че родителите на детето желаят и имат нужните
качества и материални условия да отглеждат детето в семейна среда.
С
оглед на горното въззивният съд намира, че към момента не са налице условията
за настаняване на детето извън семейството му, както и че е в интерес на детето
то да бъде отглеждано в семейна среда. Това налага решението на БРС да бъде
отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено ново решение,
с което молбата за настаняване на детето в специализираната институция да бъде
отхвърлена изцяло.
На
осн. чл. 28, ал. 6 от ЗЗакрД настоящото решение е окончателно.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1789/13.09.2018 г., постановено по гр.д. № 5785/2018
г. по описа на РС-Бургас, в частта,
с която малолетното
дете Г.Г.Н., ЕГН **********, родено на *** г. в гр. Бургас, е настанено в ДМСГД
„Вяра, Надежда, Любов“ – гр. Бургас за срок от 6 месеца, считано от 13.09.2018
г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на
ДСП-Бургас за настаняване на детето Г.Г.Н., ЕГН **********, родено на *** г. в
гр. Бургас, с родители: майка – В.С.Н., ЕГН **********, и баща – Г.М.Н., ЕГН **********,***,
в специализирана институция - ДМСГД „Вяра, Надежда, Любов“ – гр. Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.