Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260292
гр. Бургас, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на 28.09.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева,
като разгледа НАХД № 3182 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "ТВ сървисис" ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 497176-F537869 от 28.02.2020 г., издадено от началник на Отдел "Оперативни
дейности" – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на основание
чл. 185, ал. 2, изр.
2 ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за нарушение на
чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4
от ЗДДС, му е наложено наказание "имуществена
санкция" в размер на 500 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
НП.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява
от адв. Н., която поддържа жалбата.
ТД на НАП – Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Чолакова, оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване
на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 04.02.2020 г., в 08:57 ч., в гр.
Бургас, била извършена проверка от служители на НАП, сред които и свидетелката А.С.,
на търговски обект – офис, находящ се на адрес: гр. ************************,
стопанисван от жалбоподателя. В хода на проверката свидетелката С. приела, че във
фискалния касов бон, отпечатан от наличното ФУ, в информационната част,
посоченият адрес на управление на търговеца не бил коректно изписан. Направена
е и констатация, че жалбоподателят не е изпълнил изискването на Наредбата, а
именно фискалната касова бележка от ФУ
да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да
съдържа задължителния реквизит: наименование и адрес за кореспонденция на търговеца.
Други нарушения не са били установени.
За извършената проверка бил съставен
протокол, а на 14.02.2020 г. издаден и АУАН. Като е взел предвид акта и
събраните в преписката писмени доказателства административнонаказващият орган е
издал атакуваното наказателно постановление /л. 5-6/. В него, при идентичност
на фактическата обстановка и правна квалификация и на основание чл. 185, ал. 2,
изр. 2 ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и
свидетелските показания на актосъставителя.
Съдът, с оглед установената фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като
съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
намира от правна страна следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът счита, че наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие
на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. Въпреки това съдът счита, че наказателното
постановление се явява незаконосъобразно.
Административнонаказателната отговорност
на търговеца е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, която норма
въвежда редица изисквания при издаване на фискална касова бележка: да бъде
четима, да бъде по образец и да съдържа задължително следните реквизити: 1. наименование
и адрес за кореспонденция на лицето по чл. 3; 2. наименование и адрес на
търговския обект, а когато не е налице стационарен обект - текст "БЕЗ
СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ"; 3. пореден номер на касовата бележка; 4.
идентификационен номер по чл. 84 ДОПК на лицето по чл. 3; 5. идентификационен
номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица; 6. име или номер на касиера; 7.
наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност
по видове закупени стоки или услуги; 8. обща сума за плащане и начин/и на
плащане; 9. дата и час на издаване;10. графично фискално лого съгласно приложение
№ 18 и текст "ФИСКАЛЕН БОН"; 11. индивидуални номера на ФУ и
фискалната памет; 12. номер касово място за лицата по чл. 6, работещи с
контролна лента на електронен носител (КЛЕН); 13. номер на обекта при ЕСФП; 14.
контролно число на документа; 15. номер и дата на фактура при плащане по доставка
с непрекъснато изпълнение, за която има издадена фактура; 16. двумерен баркод
(QR код), с изключение на фискална касова бележка, която се издава и
визуализира само на дисплей на ФУВАС, без да се издава хартиен документ; 17.
уникален номер на продажбата съгласно приложение № 29, когато се използва
софтуер за управление на продажбите.
От съдържанието на АУАН и НП не може да
се направи категоричен извод, в какво се състои извършеното нарушение.
Актосъставителят е посочил, че отразеният във фискалния бон адрес на управление
на търговеца не е коректен, но не е описал в какво се изразява тази
некоректност. По-надолу в акта отново съвсем бланкетно е посочено, че не е изпълнено
изискването на наредбата - издадената
фискална касова бележка да бъде четима, да съответства на образеца съгласно
приложение № 1 и да съдържа задължителните реквизити: наименование и адрес за
кореспонденция на търговеца. В АУАН и НП обаче липсва описание на фактическата
обстановка досежно тези обстоятелства. А липсата на конкретно описание на
деянието и обстоятелствата, при които е извършено води до неяснота от гледна
точка на фактическите положения, възприети от актосъставителя, а като последица
и до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
На следва място, видно от представените по
делото доказателства, фискалният бон е в предвидения от закона образец и
съдържа задължителните реквизити наименование на търговеца ("ТВ
сървисис" ЕООД), адрес на търговеца (гр. ************************), наименование
на обекта (офис) и адрес на обект (гр. ************************). В този смисъл
съдът не може да приеме, че тези реквизити липсват. Наличието на техническа
грешка в отразяването на номера на улицата, може да се дължи на различни
причини, но във всички случаи съвсем не означава автоматично да се прави извод
за липсата на задължителен реквизит на фискалната касова бележка.
На следващо място, както в АУАН, така и
в НП, не е посочена и конкретната правна норма, която е нарушена от
жалбоподателя, доколкото разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредбата съдържа множество
задължителни групи реквизити, като при едно санкциониране на нарушителя следва
изрично да се посочи коя точка от разпоредбата е нарушена и коя хипотеза следва
да намери приложение в конкретния случая.
Неспазването на изискванията на чл. 42,
т. 4 и 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, води до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя, а също така прави и невъзможно упражняването на
съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
На следващо място, независимо от
изложеното, съдът счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие
със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се
съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се
прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.
28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се
отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност.
В конкретния случай обстоятелствата, при
които е извършено деянието, значително го отличават от типичния случай на
нарушения от този вид. Става въпрос за първо подобно нарушение, което по
никакъв начин не е довело до засягане на фискалната дисциплина. Същевременно,
при извършване на проверката, не е установено жалбоподателят да е извършил
други административни нарушения. Допуснатата техническа непълнота/грешка в
отразяване на номера на улицата е толкова незначителна, че характеризира
извършеното с много ниска степен на обществена опасност в сравнение с
останалите нарушения от този вид и сочи по недвусмислен начин на маловажност на
случая. Предвид на това административнонаказващият орган е следвало, вместо да
санкционира жалбоподателя с предвидената в закона санкция, да му отправи
писмено предупреждение, което да се отрази в протокола на проверката или в
отделен протокол, респективно това да се отрази и в електронната база данни на
АНО, че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде наложено и предвиденото
в закона наказание. Съобразявайки се с фактическите данни по конкретния казус,
съдът счита, че в настоящия случай АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, като не наложи наказание, а даде възможност на търговеца да коригира
своята търговска практика и да приведе в съответствие със закона издаваните от
него фискални бележки.
По тази причина издаденото срещу
жалбоподателя процесно НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, разноските
следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. Съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие /л. 31/, съгласно който договореното
възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя е 300 лв. С
оглед на което следва в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски в
претендирания размер от 300 лева, на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 497176-F537869 от 28.02.2020 г., издадено от началник на Отдел "Оперативни
дейности" – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя „ТВ сървисис"
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за нарушение на
чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4
от ЗДДС, му е наложено наказание "имуществена
санкция" в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА
Национална
агенция за приходите да заплати на „ТВ сървисис" ЕООД, ЕИК *********, съдебно-деловодните разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала: /п/
КС