№ 27
гр. Шумен, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.а
Зара Ех. И.а
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500512 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260066 от 28.10.2021г. по гр.д.№740/2019г., Районен съд - гр.Велики
Преслав, по реда на чл.32, ал.2 от ЗС е разпределил ползване на поземлен имот с
идентификатор 58222.495.887 по КККР на гр. Велики Преслав, одобрени със Заповед № РД-
18-44/ 09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
Заповед № КД-14-27-228/ 03.06.2011 год. на Началник на СГКК – Шумен, находящ се в гр.
Велики Преслав, ул. “...“ №101, с площ от 620 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при граници: имоти с
идентификатори 58222.495.2156, 58222.495.904, 58222.495.888 и 58222.495.2137, така, както
е посочено на Приложение № 3 към заключението на допълнителната съдебно-техническа
експертиза от 10.08.2021 г., приложена на стр.241 от делото, която скица, приподписана от
съда, представлява неразделна част от решението, между съсобствениците М. Х. М., ЕГН:
**********, с пост. адрес: гр. Смядово, ул. „Възрожденска“ № 16 и АЛ. ХР. АНГ., ЕГН:
**********, с пост. адрес: гр. Велики Преслав, ул. „....“ № 8 от една страна и Б. Ж. АЛТ.,
роден на 17.09.1987 год., документ за самоличност № L7P34WK2H, изд. на 13.04.2017 год.,
валиден до 12.04.2027 год., с адрес: Федерална Република Германия, Дортмунд, ул. „....“ № 3
от друга страна, както следва:
1. За М. Х. М. и АЛ. ХР. АНГ. определя за ползване оцветената със син цвят част от
имота с площ от 311,290 кв.метра.
1
2. За Б. Ж. АЛТ. определя за ползване оцветената с жълт цвят част от имота, с площ
от 309,026 кв.метра, като границата между двете части преминава от улица „...“ по фасадата
на съществуващата жилищна сграда, собственост на ищците, с идентификатор
58222.495.887.1 по линията между т. А и В, продължава по линията между т. В и т.С, между
които е заключена намиращата се до имота на ищците пътека с ширина 1,50 метра и по
изчертаната от вещото лице червена линия между точки С и D с дължина 18,30 метра.
С решението са присъдени деловодни разноски на ищцовата страна в размер на
259,25 лева /за експертизи и превод на документи, съобразно квотата му в съсобствеността/.
Недоволна от така постановеното решение останала ответната страна, която обжалва
решението на районния съд, като сочи доводи за неправилност, и моли съда да го отмени
като неправилно по подробно изложени съображения, и да се разпредели ползването
съобразно приложение №5 от последната изготвена по делото експертиза.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата. В
съдебно заседание излага становище за неоснователността на жалбата и моли решението да
бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Велики Преслав е бил сезиран искане по чл.32, ал.2 от ЗС от М. Х.
М. и АЛ. ХР. АНГ. срещу Б. Ж. АЛТ., за разпределение на ползването на дворно място,
представляващо поземлен имот с идентификатор 58222.495.887 по КККР на гр. Велики
Преслав, находящ се в гр. Велики Преслав, ул. “...“ №101, с площ от 620 кв.м. Ищците сочат,
че по силата на Нотариален акт №....2017г. по описа на Нотариус С.Н., рег.№ 592 по
регистъра на НК, с район на действие Районен съд – Велики Преслав, са съсобственици при
равни квоти на ½ ид. ч. от процесния имот, заедно с построената в него сграда с
идентификатор 58222.495.887.1. Излагат, че ответникът е придобил права върху процесния
имот въз основа на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №..../2016г., по описа
на Нотариус С.Н., рег.№ 592 по регистъра на НК, с район на действие Районен съд – Велики
Преслав като се изтъква, че същият е собственик на ½ ид. ч. от процесния имот, заедно с
построените в него сгради с идентификатор 58222.495.887.2 и 58222.495.887.3. Относно
отразената в приложената към исковата молба скица на процесния поземлен имот- сграда с
идентификатор 58222.495.887.4, се сочи, че такава сграда към момента фактически не
съществува, тъй като същата е била съборена преди около 20 год. Освен това ответникът
ползвал дворното място извън правата си, и тъй като не могат да постигнат съгласие за
разпределение ползването на дворното място, молят съда да осъществи разпределение на
ползването на дворното място. В депозирания отговор ответника е искал да бъде
2
разпределено ползването така, че да му бъде осигурен достъп за автомобил в дворното
место, а в последното съдебно заседание в първоинстанционното производство е изразил
изричното си съгласие за разпределение по приложение №5 от експертизата без достъп на
автомобили в дворното место.
Между страните не е спорно обстоятелството, че са съсобственици на процесния
недвижим имот - дворно место, при равни квоти. От изготвената в първоинстанционното
производство втората допълнителна СТЕ вещото лице е преработило двата варианта за
разпределение ползването на процесния имот, предложени с първата допълнителна СТЕ
(Приложение 3 и 4), като е взело предвид изявленията на страните. Посочило е, че
доколкото в Приложение № 4 разделителната линия преминава през едната от двете шахти в
имота, вариантът става неприложим. В преработеното Приложение № 3 с жълт цвят е
отразена площта, предвидена за ползване от ответника от 309,026 кв.метра, а в син цвят –
площта предвидена за ползване от ищците от 311,290 кв.метра, като в тази площ е нанесена
и намиращата се до имота на ищците пътека с ширина 1,50 метра. Вещото лице е изготвило
и вариант Приложение 5, в което отново в жълт цвят е оцветена площта за ползване от
ответника с намален размер – 308,565 кв.метра, а в синьо – площта за ползване от ищците от
311,796 кв.метра. В последния вариант отново е взето предвид искането на ищците двете
шахти да попадат в тяхната част от имота и намиращата се до тяхната сграда пътека с
ширина 1,50 метра да бъде разпределена за ползване на тях. След пътеката вещото лице е
разделило имота (с червена линия с дължина 12 метра), при което пространството пред
сградата на ищците и пътеката към нея с ширина 1,50 метра е разделено на 2 приблизително
равни части, първата от които с дължина 5,51 метра е предвидена за ползване от ответника,
а втората, с дължина 6,36 метра – за ищците. Вещото лице е отбелязало, че паркомясто в
имота съгласно проекта няма ситуирано, а и такова не е необходимо тепърва да се
предвижда, с оглед обстоятелството, че се касае за съществуващи сгради.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да
си служат с нея според правата им. Общата вещ се използва и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ - чл. 32,
ал. 1 ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на
ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат мнозинство или взетото
решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на разпределение на ползването
се определя в производството по предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява спорна съдебна администрация в
отношенията между съсобствениците в случаите, когато не могат да формират мнозинство,
за да разпределят ползването на общата вещ или взетото решение на мнозинството е вредно
за вещта. С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на
съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на
всеки съсобственик. При преценката за това как да се извърши реалното разпределение на
3
ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки съсобственик в
съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и ползване на имота, както и на
построените в него сгради за обслужването и поддържането им. Следва да се съобрази и
принципът за съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава
площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която да съответства на
квотата в съсобствеността. При разрешаване на спора съдът съобразява правата на
съсобствениците, изградените от тях подобрения и постройки на допълващо застрояване,
фактическото положение до възникване на спора и предназначението на имота, като няма
право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел
обособяване на отделни дялове за ползване. Правно ирелевантна за производството по чл.
32, ал. 2 ЗС е законността на изградени в имота постройки - Решение № 71 от 19.04.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 727/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 409 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 224/2009 г., І г. о., и др.. При преценка на предложените два варианта от втората
допълнителна експертиза - приложение №3 и №5, въззивният съд намира, че вариантът по
приложение №3 е най - удачен, защото същият съответства на обема на съпритежаваните от
страните права, на фактическото ползване на имота към момента и дава възможност на
съсобствениците за най-целесъобразно ползване на мястото, с оглед и на притежаваните в
общото дворно място постройки. Този вариант удовлетворява напълно изискванията на
закона и практиката на ВКС за съобразяване на дяловете на страните във вещта, запазване
на установеното фактическото положение, както и се създават възможности за спокойно и
безпрепятствено ползване на сградите и площите. Посоченият вариант не създава
неудобства, отразява съществуващото на място, извършено от ответниците застрояване,
осигурява достъп до собствените им сгради и възможност за обслужването и поддържането
им. Поддържаният от ответниците вариант не е съобразен с полезността на разпределените
площи и не може да се приеме като подходящ, още повече, че и при двата варианта няма
предвидена обща площ, която би могла да позволи достъп на ответника до дворното място
между източната граница на имота и постройката на ищците, а освен това е необходимо да
се отбележи, че съдът няма задължение да предоставя възможност на всеки от
съсобствениците за паркиране на МПС, респ. за осигуряване на гараж, при липса на подобни
предвиждания в подробния устройствен план и архитектурните проекти при застрояването
на дворното място.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.
В производство по разпределение на ползването на съсобствен имот страните трябва
да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за
допуснати от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а заплатените от страните възнаграждения за адвокат следва да останат за
всяка страна в обема, в който са направени (в този смисъл решение № 275/30.10.2012 г. по
гр. дело № 444/2012 г. на ІІ г. о. на ВКС). Това разрешение следва от характера на
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, защото съдебното решение ползва всички страни и в
4
първоинстанционното производство те понасят разноските за адвокатско възнаграждение
така, както са направени, а разноските за такси и експертизи се разпределят според правата в
съсобствеността. При обжалване обаче отговорността за разноски се разпределя по общите
правила и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е
уважена. Поради това, с оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените в настоящата инстанция разноски в размер на 600 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260066 от 28.10.2021г. по гр.д.№740/2019г. по описа
на Районен съд - гр.Велики Преслав.
ОСЪЖДА Б. Ж. АЛТ., роден на 17.09.1987 год., документ за самоличност №
L7P34WK2H, изд. на 13.04.2017 год., валиден до 12.04.2027 год., с адрес: Федерална
Република Германия, Дортмунд, ул. „....“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. М. с ЕГН **********
и АЛ. ХР. АНГ. с ЕГН **********, сумата от 600 лева, представляваща направените по
делото разноски, пред въззивната инстанция.
На основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5