№ 15
гр. Ямбол , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание
на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20212300500085 по описа за 2021 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „НОВЕЛ ТРЕЙД“ ООД
гр.Ямбол чрез пълномощника адв.Г.Д., АК-Ямбол против решение № 14/24.02.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 2034/2020 г. по описа на ЯРС, с което съдът:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „НОВЕЛ-ТРЕЙД"ООД, ЕИК
*********, че дължи на СТ. Д. ИВ., ЕГН ********** сумата от 976,25 лв. - обезщетение за
ползването без основание на 13,75 дка земеделска земя в землището на с. Челник за
стопанските 2016/2017 и 2017/2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
в съда - 08.06.2020 г. до изплащане на вземането, както е присъдил и разноски в заповедното
и в установителното производство.
Иска се отмяна на този акт и отхвърляне на предявения иск с присъждане на
разноските направени, както в заповедното, така и в установителното производство Счита
се, че при напълно изяснена фактическа обстановка съдът е направил изводите си в
противоречие със закона, позовавайки се на съдебна практика на ВКС по решения,
постановени при друга фактическа обстановка и за защита на различни от настоящите
интереси. Районният съд е приел, че сключените договори за наем не са противопоставими
на съсобственика, притежаващ 1/2 ид.ч. от нивите и отношенията на ищцата с ответното
дружество следва да се уредят по реда на чл.59 от ЗЗД. Не са налице доказателства във
връзка с това ищцата да е уведомила ответника-наемател за правата си върху имотите, да е
заявила претенция относно притежаваната от нея идеална част, включително да получава
обезщетение или наем за земеделските земи. В същото време дружеството е заплатило на
1
наемодателя – другия съсобственик на нивите, наеманата цена в пълен размер и по този
начин не се е обогатил за сметка на ищцата, а ако има обогатяване, то е за другия
съсобственик, получил пълния размер на наема за имотите. Съдът не е посочил в какво се
състои обогатяването на ответното дружество при положение, че за ползваните под наем
земи същото е заплатило наем на съсобственика-наемодател в пълен размер.
В законоустановения срок ищцата-въззиваема по жалбата, е депозирала отговор на
въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд
решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила.
Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в
исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства.
Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е
постановил и своя акт като е приложил правните норми, регулиращи настоящия съдебен
спор.
В съдебно заседание страните, редовно призовани чрез пълномощниците си поддържат
своите становища по въззивната жалба и отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното и прави следните правни изводи:
Образуваното пред ЯРС производство е установително по чл.422 от ГПК по
депозирана от СТ. Д. ИВ. искова молба, с която се претендира да бъде прието за установено
по отношение на ответника „Новел – Трейд“ ООД, че й дължи на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1192/2020 г. на ЯРС, а именно 976,25 лв. –
обезщетение за ползите, от които е била лишена вследствие обработването и прибирането
на плодовете от страна на ответника за два земеделски имота за две стопански години –
2016/2017 г. и 2017/2018 г. Твърденията на И. са за това, че е собственик на 1/2 ид.ч. от два
имота в землището на с.Челник, които са били отдадени под наем изцяло от другия
съсобственик на ответното дружество, но не и от нея. Освен, че никога не е сключвала
договор за наем или рента с ответното дружество, ищцата не е и получавала от същото наем
или рента за обработваната нейна част от имотите, поради което сумите, предмет на
заповедта за изпълнение й се дължат.
Становището на ответника „Новел – Трейд“ ООД, изразено в писмения отговор е, че
действително за процесните земи между него и И.С.С. - съсобственик са сключени договори
за наем през процесния период и е определена наемна цена, която срещу разписки
дружеството е заплатило на наемодателя в пълен размер. Счита се, че дружеството не дължи
плащане на допълнителни суми, а съсобствениците следва да уредят отношенията си по
правилата на чл. 30 ал.3 ЗС. Поискано е отхвърляне на претенцията, както и присъждане на
разноски.
Районният съд е постановил атакуваното решение, с което е уважил иска на И. и е
2
приел за установено, че дружеството й дължи претендираната сума, тъй като сключеният от
другия съсобственик договор за наем на земеделските имоти е сделка, която й е
непротивопоставима.
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Не са спорни обстоятелствата, а и от събраните писмени доказателства пред ЯРС е
установено, че въззиваемата СТ. Д. ИВ. по силата на наследяване от своята баба и баща е
собственик на 1/2 ид.ч. от нива от 18,998 дка в м."Аркача" в землището на с. Челник и нива с
площ 8,500 дка в м.„Под корията“ в землището на с. Челник /към момента, представляващи
ПИ с идентификатори 80306.23.16 и 80306.18.55/, както и че целите имоти са били отдадени
под наем от другия съсобственик, притежаващ 1/2 ид.ч. – И.С.С. на ответното дружество
„Новел – Трейд“ ООД за стопанските години 2016/2017 и 2017/2018 г. Липсват данни С.И.
да е приела договора за наем, а фактът на заведения от нея настоящ иск сочи именно на това,
че не е приела и се противопоставя на сключения договор за наем и за нейната половина от
имотите.
При тези обстоятелства предявеният от И. иск следва да се квалифицира като
неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД против дружеството наемател, което е трето
лице по отношение на съсобствеността. Действително към момента на сключване на
договора за наем са относими разпоредбите на чл.32 ал.1, чл.31 ал.2 и чл.30 ал.3 от ЗС,
уреждащи правомощията на съсобствениците за разпореждане и ползване на съсобствена
вещ и отношенията помежду им по този повод, тъй като към този момент не е съществувала
разпоредбата на чл.4а от ЗСПЗЗ от ДВ, бр.42/2018 г., в сила от 22.05.2018 г., уреждаща
отдаване под наем на земеделски земи от съсобственик или съсобственици, притежаващи
1/25 ид.ч. от отдаваната под наем за повече от една година.
Според разпоредбата на чл.32 ал.1 от ЗС управлението и ползването на обща вещ се
извършва по правило по решение, взето от съсобствениците, които имат повече от
половината от общата вещ, т.е. биха могли да я отдадат под наем като съсобствениците от
3
малцинството би следвало да се съобразят с това действие, а отношенията ще се уреждат
между съсобствениците, а не между наемателя и неучаствалия по договора съсобственик.
Договорите за наем в случая са сключени от съсобственик, който не притежава повече от
половината и това води до тяхната непротивопоставимост на другия съсобственик,
притежаващ останалата половина от имотите. В този смисъл е решението, постановено по
реда на чл.290 от ГПК - № 179/23.07.2015 г. по гр.д.№ 3104/2014 г., IV г.о., на което се е
позовал районния съд и настоящият състав намира за неоснователно възражението на
въззивника, че това решение е неотносимо. По отношение на И. в настоящия случай, когато
договорът за наем й е непротивопоставим, ползването от наемателя „Новел – Трейд“ ООД
на собствената й половина от имотите, предмет на договора за наем се явява без основание и
поради това наемателят – дружеството въззивник дължи обезщетение по реда на чл.59 от
ЗЗД, което следва да бъде определено като средномесечен пазарен наем.
Във връзка с твърденията на дружеството, че е изплатило наемната цена по договорите
своевременно на наемодателя, са представени писмени доказателства, както е разпитан и
самият наемодател, който потвърждава това обстоятелство. Недоказани са твърденията на
свидетеля-съсобственик за това, че той е дал половината от наема на И., поради което
същите не могат да бъдат приети за достоверни. Фактът на заплащане на наемната цена от
наемателя на наемодателя в случая е без значение поради изяснената непротивопоставимост
на договорите по отношение на другия съсобственик. Посоченото от въззивника решение на
ВКС – решение № 79/7.07.2020 г. по гр.д.№ 2688/2019 г., III г.о. касае взаимоотношения
различни от настоящите и не може да бъде взето предвид при разрешаване на делото. В
цитираното решение на ВКС е прието, че не е налице неоснователно обогатяване на
наемателя за сметка на неучастващия по договора за наем собственик, когато наемът е
изплатен на наемодателя, тъй като наемодателят в този случай е несобственик, а не
съсобственик, както е в настоящия казус.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено, а въззиникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата направените в настоящото производство разноски в размер 350 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14/24.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 2034/2020 г. по
описа на ЯРС.
ОСЪЖДА „НОВЕЛ-ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, гр.Ямбол, ж.к.“Диана“ бл.3 вх.Б
ап.46, представлявано от Й. СТ. Д. да заплати на СТ. Д. ИВ., ЕГН ********** от с.Баня,
4
община Несебър направените във въззивното производство разноски в размер 350 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5