№ 606
гр. София, 05.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600675 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440 от НПК. Образувано е по частна жалба,
подадена от осъдения И. Д. И., против определение №318/07.06.2022г.,
постановено по чнд №301/2022г. по описа на ОС Кюстендил, с което е
оставено без уважение предложение на началника на Затвора в гр.Бобов дол
за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „Лишаване от свобода“.
В жалбата се сочи, че осъденият е придобил право да бъде освободен
условно предсрочно, изтърпял е 2 г. и 4м от ефективната си присъда, работи,
награждаван е, спазва разпоредбите на ППЗИНЗС, участва в различни
дейности, затова иска съда да удовлетвори молбата му.
САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени
в жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното
определение, намери за установено следното:
Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок и от лице с
активна процесуална легитимация за това, не се налага насрочване на открито
съдебно заседание за разглеждането на искането за отмяна на определението,
с което е отказано условно предсрочно освобождаване, а по същество
жалбата е неоснователна, по следните съображения:
И. Д. И. е постъпил в Затвора в гр.Бобов дол на 15.12.2020г. за
изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и
1
4/четири/ месеца, наложено му по нохд №784/2020г. на ОС Благоевград. Към
07.06.2022г. остатъкът от наказанието е бил 2 месеца и 19 дни.
Производството пред КОС е било образувано по предложение на началника
на Затвора да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, което е
поддържано в съдебно заседание по съображения, че осъденият фактически е
изтърпял повече от 2/3 от размера на наложеното наказание, през което време
е имал целенасочено добро поведение, ангажираност в трудова дейност и в
мероприятия за осмисляне на свободното време, затова е направен извод за
постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК. Прокурорът е приел, че
предложението е основателно и е пледирал то да бъде уважено. В експертния
доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа е посочено, че
оценката на риска е констатирала средни стойности на риск от рецидив вреди
– 41т., занижен от 44 при първоначалната оценка, рискът от вреди също е
определен като среден, отношението към правонарушението към момента е
променено, осъденият е приел отговорността за деянието и приема присъдата
за справедлива. Като се има предвид трудовата заетост, спазването на
правилата, доброто отношение към персонала, авторитета пред останалите
затворници, липсата на алкохолни и други зависимости, липсата на
дисциплинарни нарушения и наказания, проявената активност в спортни,
образователни и културно-масови дейности, ИСДВР е приел, че целите по
чл.36 на наказанието са постигнати, тъй като има трайна позитивна промяна в
поведението на осъдения.
При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния
съд настоящият състав намира, че правилно е било прието, че условното
предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно,
тъй като към момента на преценката той не е дал достатъчно доказателства за
трайна промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот.
При наличието на продължаващ среден риск от рецидив, който е с минимална
разлика от установения първоначално такъв – намален от 44 на 41 точки за
период от време повече от две години, както и липсата на доказателства за
поведение на осъдения, сочещо на трайна промяна, не може да се приеме, че
по време на престоя в затвора И. е коригирал в достатъчна степен
поведението си, за да са изпълнени изискванията по чл.439а от НПК за добро
поведение. Предпоставката да е изтърпял повече от две трети от размера на
наказанието не е достатъчна, за да бъде уважено предложението за УПО, след
2
като осъденият въпреки престоя си в затвора повече от две години, е изразил
становище пред съда, че не е сигурен дали ще води законосъобразен начин на
живот, затова правилно е прието от първоинстанционния съд, че не са налице
всички предпоставки за освобождаване. Доводите в мотивите в насока, че е
награден само три пъти, като едната заповед за награждаване практически
заличава наказание, както и вида на предходната му престъпна дейност
предвид многобройните осъждания, включително изтърпените ефективно
наказания, въпреки които е постановено настоящото осъждане, се споделят и
от настоящия състав. Тъй като осъжданията са за един и същи вид
престъпления, незначителното намаляване на риска от рецидив действително
дава основание да се изискват по-убедителни доказателства за трайно
поправяне и превъзпитаване, не е достатъчно осъденият да работи и да спазва
правилата, по този начин той намалява срока на лишаването от свобода и по
силата на нормативната уредба е длъжен да съблюдава реда в затвора.
Първоинстанционният съд обосновано е приел, че след като рискът от
рецидив все още е среден, не може да се приемат за постигнати целите по
чл.36 от НК, независимо от малкия размер на остатъка, този срок би следвало
да се използва за поправянето на подсъдимия, което все още не е трайно,
каквото е изискването в това производство. Това е напълно достатъчно
основание да се приеме, че мотивите на първоинстацинонния съд да откаже
уважаване на молбата са обосновани и са изложени след анализ на всички
събрани доказателства, съдържащи се в затворническото досие. Затова
настоящият състав също приема, че се действително процесът на поправяне и
превъзпитание следва да продължи, с оглед постигане на трайна и устойчива
нагласа за законосъобразен начин на живот у осъдения извън границите на
затвора. Изложените доводи в жалбата не се различават от обсъдените в
мотивите, чиито пълен и детайлен анализ сочи именно на необходимост
работата на затворническата администрация с осъдения да продължи за
изпълнение на индивидуалния план на присъдата му.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че
атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва
да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение №318/07.06.2022г., постановено по чнд
№301/2022г. по описа на ОС Кюстендил, с което е оставено без уважение
предложение на началника на Затвора в гр.Бобов дол за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от
свобода“ за срок от 2г.и 4м. /две години и четири месеца/ по нохд
№784/2020г. на ОС Благоевград по отношение на И. Д. И., с ЕГН **********,
който към 07.06.2022г. е бил 2 месеца и 19 дни.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4