Р.
окръжна прокуратура е обвинила подсъдимите, както следва:
Подсъдимият Н.Р.В., ЕГН **********, в това, че на 14.03.2017г. в
село Н., обл. Р., като непълнолетен, навършил шестнадесетгодишна възраст, но
след като разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи
постъпките си, в съучастие като извършител с Д.Д. ***, отнел чужди движими вещи
от владението на В.М.С.: 1бр. мъжко кожено портмоне с пари в брой – 60 лева,
1бр. СУМПС, ведно с контролен талон за МПС, 1бр.лична карта, 1бр. удостоверение
за психическа годност, 1бр. удостоверение за водач на таксиметров автомобил,
1бр. карта за пазаруване в магазин „Метро“, 1бр. карта за пазаруване в
бензиностанции „Еко“, 8 бр. лични бележки, 1бр. запалка „Камел“, собственост на
В.М.С., на стойност 62.10 лева; 1бр. лек автомобил „Ш.Ф.“ с Рег. № С ***ХН,
ведно с 1бр. контактен ключ за същия автомобил, собственост на В. ***, на
стойност 4 500лева, всичко на обща стойност 4562,10 лева, с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е
придружен с убийството на В.М.С. ***- престъпление по чл. 199,
ал.2, т.2, пр.1, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.2,т.1 от НК.
Подсъдимият Д.Д.Ц.,
ЕГН **********, в това че на 14.03.2017г. в село Н., обл. Р., като
непълнолетен, навършил шестнадесетгодишна възраст, но след като разбирал
свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си, в
съучастие като извършител с Н. ***, отнел чужди движими вещи от владението на В.М.С.:
1бр. мъжко кожено портмоне с пари в брой – 60 лева, 1бр. СУМПС, ведно с контролен талон за МПС,
1бр.лична карта, 1бр. удостоверение за психическа годност, 1бр. удостоверение
за водач на таксиметров автомобил, 1бр. карта за пазаруване в магазин „Метро“,
1бр. карта за пазаруване в бензиностанции „Еко“, 8 бр. лични бележки, 1бр.
запалка „Камел“, собственост на В.М.С., на стойност 62,10 лева; 1 бр. лек
автомобил „Ш.Ф.“ с Рег. № С ***ХН , ведно с 1бр. контактен ключ за същия
автомобил, собственост на В. ***, на стойност 4 500 лева, всичко на обща
стойност 4562,10 лева, с намерението противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на В.М.С. ***- престъпление
по чл. 199,
ал.2, т.2, пр.1, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.2,т.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението, по отношение на двамата подсъдими. Пледира за осъдителна
присъда и определяне на наказание на всеки един от тях в размер на 11 години
лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване, като се зачете предварителното
задържане на всеки един от подсъдимите. Предлага веществените доказателства да бъдат
отнети в полза на държавата, а гражданските искове да бъдат уважавани по справедливост.
Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията.
Гражданските
ищци Л.С. и Т.С. не се явяват и не вземат становище по същество. Повереникът им
адв.А.С. от РАК поддържа двата приети за съвместно разглеждане граждански иска
и счита, че следва да бъдат уважени в пълен размер, със законната лихва и
разноските по делото. Излагат се подрони съображения в подкрепа на твърденията
и исканията.
Подсъдимият
Н.В. се признава за виновен, съжалява за извършеното, готов е да си понесе
наказанието, като иска да се грижи за майка си.
Упълномощеният
защитник на подс.Н.В.- адв.Т.Р. от САК счита, че е налице фактическа обстановка
различна от описаната в обвинителния акт, въпреки това подсъдимият следва да
бъде признат за виновен, като му бъде определено наказание под или около минимума
на предвиденото в текста, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Гражданските искове да бъдат уважени по справедливост, като част от
веществените доказателства, след които телефоните и дрехите на подсъдимия, следва
да му бъдат върнати. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията и
исканията си.
Упълномощеният защитник на подс.Н.В.- адв.В.В.
от РАК счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му бъде
определено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
като гражданските искове бъдат уважени по справедливост. Излага подробни
съображения в подкрепа на твърденията и исканията си
Подсъдимият
Д.Ц. иска да бъде наказан само за това, което е извършил, тъй като не е убивал
никого.
Упълномощеният
защитник на подс.Д.Ц.- адв.Л.П. от РАК
твърди, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен за извършен грабеж на
пострадалия по чл.198 ал.1 т.2 от НК и признат за невинен по обвинението за
грабеж, придружен с убийство, тъй като е налице ексцес. Следва да му бъде
наложено минимално наказание, като гражданските искове бъдат уважени по
справедливост. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията и
исканията си.
Упълномощеният
защитник на подс.Д.Ц.- адв.Х.Ч. от САК не се явява в последното съдебно
заседание и не взема становище по същество.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.Р.В. е роден
на ***г. , български гражданин, живее в гр.Русе, с основно образование,
неженен, неосъждан, не работи, до задържането му учил в самостоятелна форма на
обучение. Той е бил непълнолетен към датата на инкриминираното деяние, към
момента на постановяване на присъдата е навършил 18 години.
Подс.Н.В. е роден в гр.А., Република Г.. Първоначално майка му- св.А.Д.Е.
живеела в Г., а подсъдимият бил отглеждан от нейните родители в България,
впоследствие Е. ***. Към 2017г. подсъдимият живеел заедно с майка си в жилище
на вуйчо си при добри хигиенно-битови условия. Родителите му са разведени от
2008г. Поради здравословни проблеми майката трудно контролирала поведението на
непълнолетния. Баща му Ради В. е починал на 06.01.2017г. Н.В. завършил
началното си образование в СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ – гр. Русе. В
пети клас се преместил в ОУ „Тома Кърджиев“ - Русе. Първият срок на шести клас
завършил ОУ „В. Априлов“- Русе, след което е записан в ОУ „Св.св.Кирил и
Методий“ с.Н., обл.Р., където и завършва основното си образование. През
учебната 2014/2015г. е записан в ПГЕЕ „Акад. Апостол Арнаудов“- Русе, но не
успява да завърши 9-ти клас. Преминава в самостоятелна форма на обучение, но
поради неявяване и неполагане на изпити не успява да завърши успешно годината.
От учебната 2016/2017г. е ученик в 9-ти клас в ПГ по транспорт. Често отсъствал
безпричинно от училище и нарушавал вечерния час. Приятелската му среда е от
криминално проявени лица, някои от които употребяващи наркотични вещества.
По характер е контактен и общителен, понякога буен и невъздържан.
Наивен и лекомислен, лесно може да бъде подведен към извършването на
противоправни деяния. Няма изградени навици за труд и учение. Не се замисля над
постъпките и действията си, както и за последствията от тях. Физически е
нормално развит за възрастта си. Н.Р.В. се води на отчет в ДПС във връзка със
съучастие в грабеж на 10 лева от малолетно лице и кражба на пари от частен дом.
Спрямо него било разгледано възпитателно дело №114/2013год. по описа на МКБППМН
и му били наложени възпитателни мерки по чл.13,ал.1,т.1 и т.5 ЗБППМН.
Подсъдимият В. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, към момента на деянието
и към момента на извършването на прегледа, от експертите, изготвили комплексната
СППЕ. Той страда от ***, вследствие употребата на наркотични вещества.
Спецификите на неговата личност са подробно описани в приетата по делото
комплексна СППЕ.
Подсъдимият Д.Д.Ц. е роден
на ***г***, с основно образование, неженен, неосъждан, неработи, учащ в
самостоятелна форма на обучение. Той е бил непълнолетен към датата на
инкриминираното деяние, към момента на постановяване на присъдата е навършил 18
години.
Непълнолетният Д.Ц. живеел заедно с майка си и баща си в собствено
жилище при много добри хигиенно-битови условия. Майка му В.П. живеела и
работела в чужбина, баща му Д.П. целодневно бил ангажиран служебно, в резултат
на което контролът върху поведението на непълнолетния е занижен и недостатъчен.
От първи клас Д.Ц. учи в СУ "Възраждане" в гр.Русе. От учебната
2016/2017г. е ученик в 11 клас, самостоятелна форма на обучение. По характер е
спокоен, контактен. Изявява се като лидер в групата, самонадеян. Предвид възрастта
и социалната си незрялост, не се замисля за последствията от постъпките си.
Дружи с лица на различна възраст, предимно от квартала, където живеел. Няма
трайни приятелства. Физически е нормално развит за възрастта си. Д.Ц. се води
на отчет в ДПС във връзка с извършена кражба на хранителни продукти от
хипермаркет „Кауфланд-1“. В тази връзка спрямо него било разгледано
възпитателно дело № 6/2014год. по описа на МКБППМН и му били наложени
възпитателни мерки по чл.13,ал.1,т.1 ЗБППМН. Известен е още на органите на
полицията за извършени кражби на части от МПС, по повод на което били водени
проверки по преписки с вх. № 188200/2017год. по описа на Първо РУ – Р. и ЗМ
№518/2017год. по описа на Първо РУ – Русе.
Подсъдимият Ц. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, към момента на деянието и към момента
на извършването на прегледа от експертите, изготвили СППЕ. Той страда от ***,
вследствие употребата на наркотични вещества. Спецификите на неговата личност
са подробно описани в приетата по делото комплексна СППЕ.
Пострадалият В.С. и св.Л.С. били женени от 30 години, живеели в
гр.Русе, в едно жилище с пълнолетния им син- св.Т.С., като тримата имали
чудесни отношения. Пострадалият работел от 20 години като таксиметров шофьор.
Към март 2017г. той управлявал таксиметров лек автомобил Ш.Ф. с рег. № С ***
ХВ, към фирма за таксиметрови услуги „Точните таксита“ Русе. Работел нощно време,
като излизал в 19,00 часа и се прибирал в 07 ч. на следващата сутрин, а през
деня си почивал в къщи.
Подсъдимите Н.В. /по прякор „Г.“/ и Д.Ц. се познавали и били в
приятелски отношения.
През месец януари 2017г. подс. Н.В. поискал от негов приятел-св.С.Е.И.
да му намери оръжие- пистолет и му подхвърлил да участва с него в извършването
на грабежи. Свидетелят отказал да му търси оръжие и да участва в престъпления,
като не приел казаното от подсъдимия на сериозно.
На 13.03.2017г., около 18,00
часа подс.Д.Ц., заедно със свои приятели св.Т.Д.Д., св.Й.Д.И., били на питейно
заведение „Бига“, намиращо се района на РУ „А. ***. След като си тръгнали от заведението
подс.Д.Ц. казал: „хайде да ходим на Н.“, без да уточнява повече подробности, но
никой от присъстващите не приел думите му на сериозно. Малко след това подс.Ц.
се прибрал в дома си. По това време му се обадил по телефона подс.Н.В. и му
казал да вземе два ножа и маски. Подс.Ц. взел един нож с дървена дръжка, който
бил с обща дължина 30,5см. и с дължина на острието 18,5см нож, както и 1 бр.
сгъваем нож, който обикновено носел със себе си, взел и две шапки, едната от
които била тип „ушанка“ и излязъл от дома си.
Около 18-19 часа подс. Н.В. бил със свои приятели- св. С.В.Й. и Й.П.И.
/посочен в ОА като Й.П.Й./***.
На тях подс. Н.В. предложил да отидат да убият някого. Обяснил им, че искал да
убие някой таксиметров шофьор и да му вземе парите. Й.И. казал, че не желае да
участва, а св. С.Й., че не иска да участва в убийство, може да набият човека, да
му вземат пари, но не и да го убиват.
Двамата подсъдими се срещнали около 19,00 часа в района на бл.“В.“ в
гр. Русе, като подс.Д.Ц. носел със себе си двата ножа и двете шапки. Още тогава
подс.Н.В. поискал единия нож и подс.Д.Ц. му дал ножа с дървена дръжка, който
бил с обща дължина 30,5см. Това станало в присъствието на Й.П.И. и св.С.В.Й..
Другия нож, сгъваемия, останал в подс. Д.Ц..
Четиримата решили да се разходят към кв.„Здравец“ в гр.Русе, в посока
спирка „Олипм“. Те отишли до беседката, намираща се зад бившето кино „Здравец“
в гр.Русе. Около 22-23 часа подс. Н.В. предложил на подс. Д.Ц., на Й.И. и на
св.С.В.Й. да наемат таксиметров автомобил, да поискат да ги закара извън града,
там да оберат водача на автомобила, да завържат шофьора на таксито за някое
дърво, а самия автомобил да му го вземат и издадат на пункт за вторични
суровини. Уговарял ги да тръгнат четиримата, при спирането на таксито да слезе
първи св.С.В.Й., да измъкне от колата таксиметровия шофьор и да дойдат на помощ
другите трима. Предложил да убият таксиметровия шофьор, но св.С.В.Й. и Й.И. не
искали да извършват убийство. Именно поради това се скарали. За колата, подс.В.
предложил да я вземат и да я продадат на пункт за вторични суровини. Св.С.В.Й.
не искал да участва в това, което предлагал подс. В. и около 00,00-01,00 часа св.С.Й.
се прибрал в дома си.
След като св.С.Й. си тръгнал, подс.Н.В.
си набавил наркотични вещества- марихуана и амфетамин. На беседката двамата подсъдими и Й.И. употребили наркотици
и алкохол.
Нея вечер подс.Н.В. било облечен със синьо платнено яке, с черно
долнище на анцунг и кубинки, а подс.Д.Ц. бил облечен с тъмно на цвят яке с
качулка, тъмно долнище на анцуг и маратонки /дрехите им са приложени като
веществени доказателста по делото/.
Около 01,00- 02,00 часа на 14.03.2017г.
в беседката, където били двамата подсъдими, Й.Й. и други лица, дошла и св.С.Д.И.
заедно с неин приятел. Тя останала там няколко минути, направило й впечатление,
че двамата подсъдими са употребили наркотици, а на масата тя видяла ножа на подс.
В.. Около 02,30 часа от беседката си тръгнал и Й.П.И. и там останали само
двамата подсъдими.
Около 03,00 часа на 14.03.2017г. двамата подсъдими тръгнали от кв. „Здравец“
да търсят подходящ таксиметров шофьор, когото могат да ограбят, а ако им се
съпротивлява и да го убият с носените с тях ножове. Двамата се уговорили след
като наемат таксиметровия автомобил, той да ги закара извън гр. Русе, в с.Н. и
в момента, в който таксито спре, подс.Д.Ц. да отвори шофьорската врата, а подс.
Н.В. да изрита отвътре шофьора.
В резултат на намисленото около 04,00 часа на 14.03.2017г. двамата подсъдими–
Н.В. и Д.Ц. се намирали на пиаца за таксиметрови автомобили „Товарна гара“ в
гр. Русе. Там те видели, че има паркирани три таксиметрови автомобила: първия
автомобил бил с водач св. В.В.Й.; втория автомобил - лек автомобил „Ш.Ф.“
с Рег. № С ***ХН с водач пострадалия В.М.С.; третия автомобил бил с водач св.Й.И.Й.. Те
решили да наемат таксиметровия автомобил, който бил в средата, с водач В.М.С.,
тъй като водачът бил по-възрастен от останалите и така смятали, че няма да им
укаже голяма съпротива и се насочили към него. Двамата подсъдими нямали пари в
себе си, но въпреки това подс.В. попитал С., дали ще му стигнат 17 лева, за да
ги закара до с.Н., като С. се съгласил. Така както се били уговорили двамата подсъдими-
подс.Н.В. седнал на предната дясна седалка в автомобила, а подс. Д.Ц. на
задната седалка.
В 04,01 часа таксиметровият автомобил, управляван от В.С. потеглил от
пиаца „Товарна гара“ в гр. Русе. След това той продължил по ул. „Тулча“, ул.„Н.
П.“***, обл. Р.. При пристигането в с. Н. подс.Н.В. указвал на водача на
автомобила по коя улица да се движи, тъй като бил живял в това село и го
познавал, търсейки подходящо място, където да осъществят намисленото. Така
достигнали до ул.„Х. ***.
В 04,24 часа, таксиметровият автомобил спрял вблизост до дом № 37 на
ул. “Хр.Ботев“ в с.Н.. В момента, в който В.С.
извадил касова лента от фискалния апарат, подс.Д.Ц. отворил вратата и излязъл
бързо от таксиметровия автомобил, след което отворил шофьорската врата на В.С..
През това време подс.Н.В. ударил с крак В.С., извадил от якето носения от него
нож с дървена дръжка /с обща дължина 30,5 см., с дължина на острието 18,5 см./ и
нанесъл общо 6 удара в областта на дясното бедро на С.. Ударите били нанесени
при седнало положение на пострадалия в лекия автомобил, с оглед заключението на
в.л. СМЕ на трупа, като ножът е бил насочен перпендикулярно спрямо бедрото на
пострадалия и от дясната страна спрямо дясното бедро на пострадалия, т.е. от
мястото където е седял подс.Н.В./. От своя страна подс.Д.Ц. ударил В.С. с юмрук
в областта на главата и двамата подсъдими успели да изблъскат С. извън
автомобила и той паднал на земята. Подс.Д.Ц. нанесъл няколко удара с крак в
стомаха и главата на В.С.. През това време подс.Н.В. излязъл от автомобил и
отишъл при падналия на земята В.С., където бил и подс.Д.Ц.. Въпреки множеството
нанесени удари на В.С., подс. Н.В. продължил да му нанася удари, с горепосочения
нож, в областта гърдите. Два от тях попаднали в областта на лявото и дясното
гръдно зърно. Уплашен от нападението С. започнал да се отбранява, като част от
ударите с ножа попаднали в двете му ръце.
Пострадалият започнал да вика за помощ, изправил се и се опитал да се
отдалечил от нападателите си. Той успял да се придвижи на 21 метра от
автомобила, като от него капнала кръв, която попаднала върху обло камъче с
диаметър 0,5 см. /веществено доказателство по делото/. С. продължил да се движи
и да вика за помощ, като успял да измине още 27 метра. След него вървял подс.Н.В.
и започнал да му нанася удари с ножа в гърба, като успял да му нанесе общо 5
удара с ножа.
Така В.С. успял да измине общо 48 метра от автомобила си и стигнал пред
дом № 37 на ул.“Х. Ботев“, където живеел св.В.Г., и там паднал на земята в
прихлупено дясностранично положение на тялото. Подс.Н.В. казал на подс.Д.Ц. да запали
таксиметровия автомобил. Подс.Д.Ц. влязъл в таксиметровия автомобил, седнал на
шофьорското място и видял, че контактния ключ е там. Започнал да прави опити да
приведе автомобила в движение, но не успял.
След като направил няколко неуспешни опита да придвижи автомобила, подс.Д.Ц.
излязъл от л.а. и тръгнал към мястото, където се намирали подс.Н.В. и пострадалия.
Като се приближил той видял, че от намиращата се в близост къща, от балкона на
втория етаж ги наблюдава човек –това бил св.В.С.Г., видял също, че подс. Н.В.
бил надвесен над тялото на В.С., което лежал на земята и му нанасял удари с
ножа в тялото. Един от тези удари прерязал аортата, в резултат на което
последвала остра кръвозагуба и не след дълго настъпила смъртта на С.. Нанесения
фатален удар с ножа в лява гръбна половина бил съпроводен с още множество
удари, които попаднали по тялото и крайниците на С.. По този начин подс. В.
успял да нанесе серия от удари при едно и също положение на тялото на В.С.. С
най-голяма сила и интензитет били нанесените проникващите в гръдната кухина
наранявания в лява гръбна половина.
Св.В.Г. се събудил от силния лай на кучетата си и погледнал през прозореца на втория етаж на
къщата си. Видял спряно такси на улицата, на 50-100 метра от неговата къща,
както и мъж с качулка, който се приближава към оградата на двора му. Тъй като
оградата и врата на двора му били плътни, от втория етаж той не видял друг
човек- пострадалия или другия подсъдим. Свидетелят разбрал, че има някакъв
проблем, решил да се облече, да излезе навън и да провери какво става. Когато
излязъл вече на улицата пред къщата си, свидетелят видял до голямата порта на
неговия двор да лежи мъж- това бил пострадалия С., който на въпросите на свидетеля
отговорил: „извикай линейка, убиха ме“. Свидетелят чул, че някой се опитва да
запали таксиметровия автомобил. Малко след това откъм таксито дошло момче с
качулка на главата-това бил подс.В., В един момент подс.В. и св.Г. били прави един
срещу друг вблизост до вратата на къщата на свидетеля, като на въпросите на
свидетеля и на думите му, че ще извика полиция подс.В. отговорил: “не викай
полиция….“, че вчера бил излязъл от психото и не искал да се връща там. Свидетелят
се прибрал в къщи и се обадил на тел.112.
Докато св.Г. разговарял по
телефона с ЕЕН 112 двамата подсъдими си разменяли местата на шофьорското място,
опитвайки се да приведат в движение таксиметровия автомобил на пострадалия С.,
но така и не успели. Тогава решили да вземат каквото намерят от автомобила и да
избягат.
В джоба на предна дясна врата на таксиметровия автомобил подс.Н.В.
намерил 1бр.
мъжко кожено портмоне, в което имало: пари в брой- 60 лева, 1бр. СУМПС, ведно с
контролен талон за МПС, 1бр. лична карта, 1бр. удостоверение за психическа
годност, 1бр. удостоверение за водач на таксиметров автомобил, 1бр. карта за
пазаруване в магазин „Метро“, 1бр. карта за пазаруване в бензиностации „Еко“, 8
бр. лични бележки, всички собственост на В.М.С. и взел тези вещи. Той взел и ключа на л.а.
Подс. Ц. намерил в автомобила и взел от там запалка с черно и кафяво
по нея с надпис „CAMEL“.
Двамата подсъдими взели посочените вещи и тръгнали по улицата в посока
съседната ул.„Бузлуджа“. Първи вървял подс.Д.Ц., а след него подс. Н.В.. При
отдалечаване от мястото на произшествието подс. Н. ***, на оградната мрежа
контактен ключ за автомобил с прикрепен на него ключодържател посредством
халка.
След това двамата подсъдими продължили да се отдалечават от мястото на
произшествието. Като стигнали до ул.„Х. Ботев“, до дом № 44, подс. Н.В. хвърлил
ножа с дървена дръжка /който бил с обща дължина 30,5 см. и с дължина на
острието 18,5 см./ на покрива на къщата, но той паднал на земята на бетона зад
къщата.
Така двамата подсъдими стигнали кръстовището на ул.“Х. ***. Там подс.Н.В.
установил, че му няма мобилния телефон, хвърлил на подс.Д.Ц. портмонето на В.С.,
с намиращите се в него вещи и се върнал за телефона си. При хвърлянето на
портмонето се разпилели много монети. Подс. Н.В. се върнал да си търси мобилния
телефон, а подс. Д.Ц. започнал да събира падналите монети, като успял да събере
по-голяма част от тях, но там останали монети на обща стойност 9,33 лв.
Подс.В. си намерил мобилния телефон и след това двамата подсъдими
избягали от мястото на произшествието и отишли в намиращата се в близост
гориста местност.
След като подал сигнала на тел. 112 св.В.Г. отново излязъл пред къщата
си и видял, че на улицата няма никой, освен лежащия пострадал. Той отишъл до
таксито, погледнал вътре, но в него нямало никой. Върнал се при лежащия на
земята В.С., викнал му: “господине, господине“, но пострадалия вече не
реагирал. След около 15 мин. на място пристигнал екип на ЦСМП- Русе, който само
констатирал настъпилата смърт. От фиша за спешна медицинска помощ /приложен в
т.2, л.9 от ДП/, е видно, че лекарският екип на Спешна помощ е бил на
местопроизшествието на 14.03.2017г. в 4,50 часа.
Приживе, около 04,29 часа на
14.03.2017г., В.С. успял да се обади по телефона на свой колега св.В.К.М.. На
него му направило впечатление, че В.С. говорел провлачено и успял само да чуе:
„Заклаха ме, умирам“. Св.М. го попитал къде е, а С. му отговорил- някъде в с.Н..
След като прекъснал разговора със С., св.М. се свързал с диспечер на
таксиметровата компания и обяснил за разговора. Не след дълго св.М. отишъл в
офиса и на монитора видял, че таксиметровия автомобил на С. по GPS се намирал в с.Н., кв. Гагаля, ул. „Х. Ботев“, в края на улицата.
Диспечерката уверила М., че е подала вече сигнал на тел. 112.
Около 04,30 часа подс. Н.В. потърсил своя приятел св. Ю.Ю. като му
написал текстово съобщение в социална мрежа „Месинджър“. Подс.В. написал на св.
Ю. - тука ли си, а св. Ю. му отговорил, че се прибрал и си легнал. На два пъти подс.
Н.В. се опитал да проведе разговор по социалната мрежа „Месинджър“, но св.Ю. не
му отговорил. Той му написал, че си е легнал и питал какво е станало. Подс. В.
му казал, че е спешно и трябвало да дойде до Н., казал му: „направих нещо
ужасно, моля те“. Св.Ю. отговорил, че не може да дойде до с. Н. и нямал гориво.
Подс.В. му казал: „Моля те брат, ще ти бъда задължен цял живот, ще ти налея
гориво, просто ме измъкни“. Въпреки това св. Ю.Ю. му, казал, че не може и го
попитал какво толкова е направил, а подс. В. му написал: „Простотияяя“..“Но
голяма“, „Моля те ела ще ти разкажа“, „Даже ще ме биеш“, „Позволявам ти“. Св. Ю.
му написал, че ако бил навън щял да отиде да го вземе, попитал го и с какво е
отишъл до там, при което подс. В. му написал с „Такси“, като св.Ю. му
отговорил: „Е вземи си такси“ и комуникацията помежду им била
преустановена.
Около 04,45 часа подс.В. потърсил своя познат св.Р.Д. като му написал
текстово съобщение в социална мрежа „Месинджър“: „Брат, тряя ми
помощ…Спешно…Кажи ми че си с кола“. Св.Д. го попитал за какво става въпрос, а подс.
В. му написал: „Да дойдеш да ме вземеш от Н.“, а свидетелят му отговорил, дето
ще ги даваш за гориво ги дай за такси. Двамата разговаряли и по телефона, като подс.
В. настоявал св. Д. да отиде до с. Н. с автомобил и да го закара до гр. Русе,
но свидетелят му отказал, тъй като бил употребил алкохол.
Докато вървели в гористата местност двамата подсъдими излезли на поле.
Там те изпушили по една цигара и изчакали да се разведели, като подс. Н.В.
казал, че знаел път, по който да стигнат до обществена чешма, където да се
измият. Около 7 часа те излезли от гората стигнали до чешмата, където се измили,
тъй като били много изкаляни. Там били забелязани от св. В.Ц.М..
След това двамата се насочили към изоставена сграда, намираща се на
територията на стадиона в с. Н., западно от терена за футбол и седнали там да се скрият и починат. Около
7,32 часа подс. Д.Ц. отишъл до магазин, стопанисван от ГПК „Наркоп“ с.Н. и
купил цигари „Виктори“. На излизане от магазина той бил видян от полицейския
служител св. Н.Н.П., който имал задача да установи съмнителни лица на възраст
около 30 години. На свидетелят му направили впечатление, че подсъдимият бил с
мокри маратонки и мокри ръце и въпреки, че подс.Ц. изглеждал по-млад, той го
спрял, задал му няколко въпроса и му поискал документ за самоличност.
Подсъдимият отговорил, че не носи личната си карта, но си казал имената, държал
се спокойно и нормално, а и на полицейския служител той му се сторил познат и
не изглеждал притеснен, поради което св.Н.П. му записал имената, а подс. Ц. се
отдалечил и отишъл при подс.В..
След това двамата подсъдими отворили портмонето на В.С. и установили,
че в него има 50,67 лева, които си разделили по равно. Портмонето ведно с
намиращите се в него вещи хвърлили зад метален трафопост с надпис Т-0кслВрк-2, намиращ
се в западната част от сградата, на територията на стадиона в с. Н., западно от
терена за футбол, където имало процеп.
Около 8,30 часа на 14.03.2017г. подс. Н.В. потърсил своя приятел св. М.К. като му написал текстово
съобщение в социална мрежа „Месинджър“. Подс.В. помолил св. К. спешно да дойде
до с. Н. и да го вземе, като обещал да му плати горивото до там за отиване и
връщане. Подс. В. изпратил снимка на мястото, където се намирал в с. Н.. Св. К.
се съгласил и около 9 часа тръгнал от гр. Р. за с.Н. с лекия си автомобил. След
като влязъл в селото той писал в приложението „Месинджър“ и подс.В. го насочил
към мястото, където се намират. След като пристигнал на указаното място в
автомобила на св.К. се качили подс.В. и подс. Ц.. Те били с изкаляни долнища, а
на св. К. му се сторило, че били забързани.
Още с влизането в автомобила подс. Н.В. си съблякъл якето, махнал
шапката и ги хвърлил на задната седалка, където бил седнал подс. Д.Ц.. След
това св. К. потеглил с автомобила за гр. Русе. По пътя той спрял на
бензиностанция в с.Н. за да зареди гориво, като същото било заплатено от подс. Н.В.,
който дал на св. К. една банкнота от 5 лева, две от по 2 лева и монета от 1
лев. По пътя св. К. попитал подс. Н.В. какво е станало, а той му казал, че
направил най-голямата простотия в живота си и дори не е правил по-голяма
никога. Подс. Н.В. разказал на св.К., че наръгал някакъв човек, направо го
заклал, казал му, че човека е таксиметров шофьор. Св. К. се поинтересувал как
се е озовал в с. Н., с какво е заклал шофьора, при което подс. В. му казал, че
е използвал, нож, който е изхвърлил и не знаел къде е, както и това, че го е
извършил в 04,30 часа. От тогава се е криели заедно с подс. Д.Ц. в гора.
При влизане в гр. Русе, св. К. казал на подс. В., че има работа в
Сектор „Пътна полиция“ в гр.Русе, където и спрял автомобила. Двамата подсъдими
останали в автомобила. След около 5-6 мин. св. К. се върнал и с управлявания от
него автомобил отишъл до МОЛ- Русе, намиращ се бул. „Липник“. Там тримата
изпушили по една цигара. След това св. К. ги попитал кой къде иска да слезе. Подс.Д.Ц.
му казал, че желае да го остави в района на РУ „А. Кънчев“ до заведение „Wallstreet“, а подс. Н.В. казал, че иска да слезе в кв. „Здравец“, в близост до
хипермаркет „Лидъл“. Св. К. първо оставил на желаното място подс. Ц., а
впоследствие и подс. В.. При слизането от автомобила подс.В. му казал, че на
задната седалка е оставил дрехите си, които вече не му трябвали и никога нямало
да ги облече. След това св. К. се прибрал в дома си.
Около 13,30 часа св.К. отново управлявал автомобила като се уговорил с
негов приятел Д. К.да се срещнат в района на бензиностанция „Гап Трейд“,
намираща се до Земеделския колеж в гр.Русе. След това двамата тръгнали с
автомобила, управляван от св. К. и отишли до бензиностанция „Лукойл“, намираща
се на бул. „Х. Ботев“, където работел друг негов приятел св. Б.Т.. Тримата били
в колата, като Б.Т. усетил, че св. М.К. е притеснен. В момент, в който Д. К.излязъл
от автомобила, св.М.К. споделил на св. Б.Т. всичко, което му бил разказал подс.Н.В.
за времето на пътуването от с.Н. до гр. Русе. След това св. Т. слязъл от
автомобила, а св. М.К. заедно с Д. К.продължили. По пътя св. М.К. притеснен
споделил и на него, че подс. Н.В. е убил човек- шофьор на такси. Първоначално К.не
му повярвал, но прочел в интеренет, където вече била излязла информация за
престъплението. Св.М.К. оставил Д. К.до
блока, в който живеел- бл.„Балатон“, след което отишъл отново до
бензиностанция „Гап Трейд“, за да зареди гориво.
Около 14,30-15,00 часа св.К. спрял на паркинга на посочената бензиностанция
и решил да изхвърли дрехите, които подс. Н.В. бил оставил на задната дясна
седалка на автомобила му. От багажното отделение той взел една найлонова чанта
с надпис „Лидъл“, в която поставил вещите оставени от подс. В.. След това
чантата с надпис „Лидъл“ с намиращите се в нея 1бр. синьо на цвят платнено яке,
в джоба на което била 1бр. шапка тип „ушанка“ и 1бр. шапка хвърлил в пластмасов
контейнер, черен на цвят с надпис „ТИТАН АС“ намиращ се в близост до
газ-станция „Гап-трейд“, находяща се в гр. Р. № 156.
След това св.К. се качил в колата и запалил цигара, когато от там
минал св. Ю.Ю. с негов автомобил. Св. Ю. поканил св. К. да се качи в автомобила
му, за да му кажел нещо важно. Св. Ю. му разказал, че подс.В. му писал в
приложение „Месинджър“ около 04,25, както и че му звънял на Месинджър. Показал
му текстови съобщения: „Брат, ела ме вземи, моля те, направих нещо ужасно“. Св.К.
също му казал, че подс. В. му писал и на него сутринта, както и че го бил взел
от с. Н. и докарал до гр. Русе. Св. Ю.Ю. посъветвал св.М.К. да не влиза в
контакт с подс. Н.В.. След това Ю.Ю. и св.М.К. отишли
при друг техен приятел Й.М. на когото също разказали за това, което им е
станало известно. След това св.К. се върнал при автомобила си, който бил
оставил бензиностанция „Гап- Трейд“ и отново
отишъл при св. Б.Т.. След това св. Т. и св. К. отишли в полицията.
След подадените сигнали на ЕЕН
112 от св.В.Г. и от диспечера на таксиметрова компания на мястото на
произшествието пристигнали и органите на полицията. На 14.03.2017г. от 7,30 часа
бил извършен оглед на местопроизшествие на таксиметровия автомобил, на трупа на
С. и улицата в района /т.1,л.12-16 от ДП/, като били иззети следи и веществени
доказателства и изготвени фотоснимки.
На 14.03.2017г., около 6,30 часа, съпругата на В.С.- св.Л.С. го
потърсила по мобилния телефон, като му звъняла многократно, но телефонът давал
свободно. Тъй като това не било обичайно, синът му-св.Т.С. се обадил във
фирмата „Точните таксита“, от където заявила, че ще му се обадят по-късно.
Когато се обадила от фирмата, казали на близките на пострадалия да отидат в
полицията и когато те отишли във ІІ РУП-Р. разбрали, че В.С. е убит. Разпознали
трупа му. Не можели да повярват, били шокирани от случилото се, животът им се
сринал и коренно се променил. Св.Л.С. започнала да има здравословни проблеми,
не можела да изпълнява служебните си задължения, постепенно се затворила и до момента
приема лекарства за различните установени от лекарите заболявания. Св.Т.С. една
седмица не ходил на работа, за да е с майка си, да я разсейва и подкрепя.
Вследствие стреса от случилото се той също имал здравословни проблеми и приемал
лекарства. Понастоящем св.Т.С. живее с приятелката си в близост до жилището на
родителите си, а св.Л.С. живее сама.
На 14.03.2017г. от 9,30 часа бил извършен оглед на местопроизшествие и
на перпендикулярната на улица „Х. Ботев“, която започвала срещу № 42 в с. Н. –
ул. „Бузлуджа“ /т.1,л.17-18 от ДП/, били изготвени и фотоснимки. В посока
противоположна на ул. „Х. Ботев“, на 14 метра от кръстовището, на уличното
платно, в лявата му половина били установени и намерени множество разпилени
монети на обща стойност 9,33 лева. Монетите били иззети и поставени в ПВЦ-плик.
Там бил установен и намерен талон от автомобилна инспекция, ваучер за достъп до
информационната система за изпити с изписан № ***/които нямат отношение към
делото/.
По повод твърденията на св.М.К. и св.Б.Т. на 14.03.2017г. за времето
от 19,00 часа до 19,35 часа бил извършен оглед на местопроизшествие на
пластмасов контейнер, черен на цвят с надпис „ТИТАН АС“, находящ се на тротоара
през газ-станция „Гап-трейд“, находяща се в гр. Р. № 156 /т.1, л.33-35 от ДП/.
В контейнера била намерена 1бр. рекламна частта „Лидъл“. В нея било намерено
1бр. синьо на цвят платнено яке, в джоба на което се намерила 1 бр. шапка тип
„ушанка“ и 1 бр. шапка. Чантата, ведно с якето и двете шапки били иззети,
същите са приложени като веществени доказателства по делото.
Бил извършен оглед на местопроизшествие на 15.03.2017г. за времето от 03,00 часа до 04,40 часа и в присъствието на подс.Н.В., по повод дадените
от него писмени обяснения пред полицейските служители /т.1,л.36-42 от ДП/. Огледът започнал от територията на стадиона в с. Н., западно от терена
за футбол. В задната част на сградата, на 2 метра от ръба бил установен метален
трафопост с надпис Т-0кслВрк-2. Между трафопоста и сградата имало процеп, в
дъното на който било установено и намерено портмонето на В.С. с намиращите се в
него вещи. След това продължил при водене от страна на подс.Н. ***. На земята
на бетона зад къщата, бил намерен и иззет хвърления на покрива на къщата нож с
дървена дръжка с обща дължина 30,5см., с дължина на острието 18,5см. С
протокола за оглед били иззети портмонето и ножа.
На 15.03.2017г. бил извършен и оглед на местопроизшествие на ул. „Х.
Ботев“ № 27 в с. Н.. На оградната мрежа бил намерен и иззет контактен ключ за
автомобил с прикрепен на него ключодържател посредством халка /т.1, л.42-45 от
ДП/.
При проведени ОИМ били снети писмени обяснения от двамата подсъдими – Д.Ц.
и Н.В.. Пред св.М.А. подс. Ц. разказал подробно за извършеното престъпно
деяние. Същото направил и подс. В. пред св.К.М.- полицейски служител при Второ
РУ МВР – Русе.
На 15.03.2017г. било извършено претърсване и изземване в дома на Н.Р.В.
/т.1, л.56-60 от ДП/. От там били иззети: плетена, тъмносиня на цвят бейзболна
шапка с надпис „GURODAN“; 1 чифт кафеви на цвят кубинки, мъжки с
номер на обувката 43; 1 бр. черно на цвят шушлеково мъжко долнище на анцунг с
емблема на „Капа“, 1 бр. сива на цвят блуза с марка „Ню фешън“ и надпис в
предната част „NIKE“; 3 ролки хартиено тиксо с различни размери.
На 15.03.2017г. било извършено претърсване и изземване в дома на Д.Д.Ц.
/т.1, л.63-70 от ДП/. От там били иззети: маратонки, тъмно на цвят яке с
качулка с надпис Urbab Gear“, 1 бр. запалка с черно и кафяво по нея с
надпис изписан на нея „CAMEL“; 1 бр. джобен нож;
парична сума от 5,87 лева; тъмно на цвят долнище; тъмна на цвят тениска и
светлосин суитчър. В протокола подс.Ц.
собственоръчно вписал своите обяснения, че маратонките, якето, долнището,
тениската с къс ръкав и суичъра са негови и е бил облечен с тях по време на
извършване на престъплението. Както и: „Монетите и запалката ги взех от
таксиметровия автомобил на фирма точните, след като ударих с юмрук и ритници
шофьора му в с. Н., обл. Русе“.
На 15.03.2017г. е извършен
оглед на веществени доказателства-портмонето, намерено при горепосочения
предходен оглед /портмонето на пострадалия С./ и намиращите се в него вещи
/т.1, л.47- 49 от ДП/.
На 15.03.2017г.
двамата подсъдими доброволно са дали кръв за сравнително изследване /протоколи
приложени в т.1, л.51 и л.52 от ДП/.
На 21.03.2017г.
двамата подсъдими доброволно са дали материал за ДПК изследване /т.1, л.78,
л.79 от ДП/.
На 28.03.2017г.
е извършен оглед на веществени доказателства- таксиметровия лек автомобил /т.1,
л.71-77 от ДП/.
Били издирени и
приложени по делото три броя оптични носители, от три обекта- магазин, кметство
и бензиностанция в с.Н. /т.2,л.34,л.35,л.37 от ДП/.
По делото са
иззети образци за сравнително изследване, изследвани са веществени
доказателства, извършени са множество анализи и са изготвени редица експертизи:
От заключението на приетата по делото дактилоскопна експертиза /т.3,л.69-75 от ДП/ е видно, че иззетите
при огледа на местопроизшествие от 14.03.2017год. дактилоскопни следи от рамка
на предна лява врата на л.а. „Шкода“ с рег. № С*** ХН и тази от таблет за
навигация са оставени от В.М.С.. Както и че по торбичката от „Лидъл“ няма годни
за изследване дактилоскопни следи.
От заключението на приетата по делото дактилоскопна експертиза /т.3,л.78-79 от ДП/ е видно, че по 3 бр.
квитанции от Български спортен тотализатор за тираж № 20/2017г. не били открити
проявени годни за сравнително изследване дактилоскопни следи.
От заключението на приетата по делото съдебно медицинска- експертиза на веществени доказателства №
15/21.03.2017г. /т.3, л.21-22 от ДП/ е видно, че: намиращите се в
полиетиленотава чанта с надпис „LIDL“ синьо
яке, черна платнена шапка и платнена шапка, тип „ушанка“ се доказа наличие на
човешка кръв, която съответства на кръвногруповата принадлежност на В.М.С..
От заключенията на двете приети по делото съдебно медицински експертизи на веществени доказателства № 16/22.03.2017г. /т.3, л.30-32 от ДП/ и
№ 17/23.03.2017год. /т.3, л.25-27 от ДП/ е видно, че обекти №3 – черна калъфка
за седалка на автомобил с раирана релефна част; обект №5 синьо-бежова хавлиена
кърпа с размери 48х95см.; Обект №8 камъче с неправилна форма, обект №9 и обект
№10 дървени клечки с навит на единия край конец се доказало наличие на човешка
кръв, която съответствала на кръвногруповата принадлежност на В.М.С..
От заключението на приетата по делото техническа експертиза № 213/ 06.04.2017г./т.3,л.58-68 от ДП/ на изследваните
два мобилни телефона, иззети от двамата подсъдими Ц. и В., са установени В.,
абонатните номера, имеите на телефоните, входящи, изходящи и неприети
повиквания, както и съответната комуникация имаща отношение към инкриминираното
деяние- по време, адресати и съдържание. Установява се и кореспонденция през
приложението „Месинджър“, осъществена през телефона на подс.Н.В. между него и св.Р.Д..
От заключението на приетата по делото техническа експертиза № 444/ 10.08.2017г. /т.3,л.83-88 от ДП/ се
установява кореспонденцията през приложението „Месинджър“, осъществена през
телефона на подс.Н.В. между него и св. Ю.Ю..
От заключението на приетата по делото техническа експертиза № 278/15.05.2017г. е установено и снето на
хартиен носител съдържанието на записите от охранителните камери от магазина на
„Наркоп“ в с. Н., сградата на кметство в с. Н. и бензиностанция „Ганев“ в с. Н.
/т.3,л. 91 от ДП/.
От заключението на приетата по делото технико-икономическа експертиза /т.3,л.151-152 от ДП/ е видно, че средната
пазарна цена на МПС- л.а. „Шкода-Фабия“ с рег. № С *** ХН, към датата на
инкриминираното деяние, е 4 500 лева.
От заключението на приетата по
делото СЦИЕ /т.3, л.155-156 от ДП/ е
установена стойността на другите оценяеми вещи, собственост на В.С..
От заключението на приетата по делото химическа експертиза 160/25.04.2017г. /т.3,л.43 от ДП/ е видно, че
в пробите крив и урина, иззети от трупа на В.М.С. няма наличие на етилов
алкохол.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-химическа/токсикологична експертиза /т.3,л.47-53 от ДП/ е
установено следното:
В предоставените проби кръв от Д.Д.Ц. е установено:
-Присъствие на специфичен метаболит-карбокси-ТНС (55ng/mL) в кръв, доказващ употребата на наркотични вещества, съдържащо
тетрахидроканабинол.
-Присъствие на наркотично вещество от групата на стимулантите –
амфетамин в концентрация 15ng/mL.
В предоставените проби кръв от Н.Р.В. е установено:
-Присъствие на специфичен метаболит-карбокси-ТНС (171ng/mL) в кръв, доказващ употребата на наркотични вещества, съдържащо
тетрахидроканабинол.
-Присъствие на наркотично вещество от групата на стимулантите –
амфетамин в концентрация 26ng/mL.
От заключението на приетата по делото ДНК експертиза № РG104/DNA/25042017 /т.3,л.36-40
от ДП/ е установено следното:
- Биологичния материал от обект ляв джоб на синьо яке, качулка на
тъмно яке „Urbab Gear“ и съответно обтривки на горната и долната част от дръжката на нож имат
един и същ ДНК профил, напълно съвпадащ с профила на В.М.С..
- Биологичния материал от обект изрезка от горния гръб на халката за
закачалка на тъмно яке „Urbab Gear“ има
ДНК профил напълно съответства с профила на Д.Ц..
От приетата по делото СМЕ за
аутопсия на труп №21/2017г./ т.3, л.2-14 от ДП/, по трупа на В.С. е
установено следното:
Външен оглед:
На главата били установени множество кръвонасядания – единадесет
такива на различни места по главата;
На гърдите – под долновъншната дъга на ареолата на дясното гръдно
зърно – хоризонтална отзяваща рана с косо прерязване в дълбочина в посока
отгоре/надолу, заоблен външен и остър вътрешен ъгъл, дължина при събрани ръбове
2,8см; под лявото гръдно зърно – почти хоризонтална рана с гладки стени,
заострен вътрешен ъгъл и заоблен външен, с дължина 1см.
На гърба – под лявата лопаткова област върху участък с площ 12/8см. –
четири рани, разположени в съседство с дължини при събрани ръбове- 2,3см., 2,5см.,
2,7см. и 2см. Този кожен участък е на височина 118-130см. от петите; още една
рана външностранично от ъгъла на лява лопатка с дължина 1см.
Ляв горен крайник- вертикална рана 2см. в областта на мишницата; в
китковата област вертикална рана 2см.; на гърба на дланта отвътре/навън и
отдолу/нагоре 2см.; долна част на
дланите нараняване с дължина 1см., както и още 3 рани;
Десен горен крайник –
вертикална рана с дължина 2см. отвън/навътре, по дланта с дължина 2,3см.
Десен долен крайник – общо 5 повърхностни рани, както и друга рана в
областта на бедрото с дължина 2,3см. косо прерязване в посока отвън/навътре
Ляв долен крайник . охлузвания на капачката с червеникаво дъно и линеарно
направление отвън/навътре и отгоре/надолу
Вътрешен оглед:
В дясната област на шията, подлежащо на описаната при външния оглед
хоризонтална рана се намери пълното им прерязване, с кръвопропиване на
мускулите върху стените на щитовиния хрущял – измерена със сонда дължина на
раневия канал 1,2см.
Раната под лявото горно зърно, направление на раневия канал
отгоре/надолу и дължина 1см.
В дясната гръдна половина, съответно на описаната при външния оглед
рана под долновъншната дъга на ареолата на гръдното зърно – измерена дебелина с
налагане на сонда 2,5см., кръвопропиване в междуребрената мускулатура и пълно
срязване на 7-мо ребро. При налагане на сонда се установи проникване в гръдната
кухина. След премахване на гръдния капак се вижда вертикално срязване на белодробния
паренхим. Посока на раневия канал отгоре/надолу и отвън/навътре, дължина по
вътрешната стена на гръдната клетка 4см.
От лявата гръдна половина се авакулира 1400 мл. кръв, от дясната- 700 мл.
кръв.
Заключение:
Фатално се оказало проникващото в гръдната кухина нараняване в лява
гръбна половина, което е прерязало аортата и е довело до остра кръвозагуба.
Видно от направлението на проникването на острието във външно-страничната
повърхност на дясно бедро и лява гръбна половина може би се касае за серия от
удари при едно и също положение на тялото. С най-голяма сила и интензитет са
нанесените проникващите в гръдната кухина наранявания в дясната гръдна област и
двете прободно-порезни наранявания в лява гръбна половина.
При получаване на множествените наранявания пострадалия е осъзнавал
случващото се и е възприемал реалната опасност за здравето и живота си.
Изпитвал е болка, страдание, силно безпокойство и оправдан страх.
От заключението на приетата по делото допълнителна СМЕ, във връзка с аутопсията на труп № 21/2017г. /т.3,
л.16-17 от ДП/ е видно, че всички описани в Съдебно-медицинската аутопсия на
труп № 21/2017г. на УМАЛ- Р. порезни и прободно-порезни наранявания могат да
бъдат получени от представения за изследване нож. С оглед характеристиките на
предоставения за изследване нож и морфологията на прободно-порезно нараняване,
което е увредило гръдната част на аортата, експертът счита, че смъртоносната
рана е получена при силно привеждане на гърба на пострадалия или след падане на
терена в прихлупено дясностранично положение на тялото.
От експертизите и допълненията
направени от съдебния лекар в съдебно заседание се установява, че изследвания
нож е ножът с дървена дръжка, приложен като веществено доказателство по делото.
От заключението на приетата по делото комплексна СППЕ на подс. Н.Р.В. /т.3, л.101-123 от ДП/ и допълненията направени
от експертите в съдебно заседание се установява, че: Подсъдимият страда от ***,
вследствие употребата на наркотични вещества. Не се води на диспансерен учет. Могъл
е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, към момента на деянието и към момента на извършването на прегледа. У него е
налице дисхармонична личност със склонност да действа импулсивно, своенравно, с
бързо нарастване на агресивната компонента, понякога с бърз интензитет на
негативните емоционални преживявания при скъсен самоконтрол. Очертават се
малоценностни преживявания, което допълнително го подтиква да комулира негативни
емоции като страх, гняв, яд и това води до желание за „отмъстително“ поведение
без обекта на агресията да е дал повод за това. Приемането на ПАВ повлиява
емоционално-волевата сфера, което улеснява импулсивното отреагиране.
Личностната структура на подсъдимия обяснява склонността му към импулсивни
действия и намалява възможността за внимателно и детайлно обмисляне на
поведението, както в обичайни житейски ситуации, така и в ситуации на
затруднение. Подсъдимият има реална представа за действителността и за неговото
място в тази действителност. При В. липсва патопсихологическа склонност към
фантазиране, както и към героизиране на себе си и постъпките си. Той може да
възприема правилно ставащото в реалността и да го възпроизвежда достоверно, ако
желае. Върху формирането на подсъдимия като личност се е отразила липсата на
баща, наличието на психично заболяване на майка му и нейното отсъствие от дома
за известни периоди от време, когато тя е живяла в Г., а подсъдимият при баба
си и дядо си в България.
От заключението на приетата по делото комплексна СППЕ на подс.Д.Ц. /т.3, л.125-144 от ДП/ и допълненията направени
от експертите в съдебно заседание се установява, че: Подсъдимият страда от ***,
дължащи се на употребата на наркотични вещества. Той не се води на диспансерен
учет. Подс.Ц. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, към момента на деянието и към момента на извършването
на прегледа. Касае се за незряла личностова структура, оформяща се като
дисхармонична, вътрешно себенеуверен, което преодолява чрез т.нар. психопатна
декомпенсация, като по време на експертното изследване той отново губи своята
увереност. Налице са тенденции да действа импулсивно, своенравно, с бърз
интензитен на негативните емоционални преживявания при скъсен самоконтрол, като
остава некритичен към последиците от своето поведение, а употребата на ПАВ
допълнително улеснява склонността към импулсивно отреагиране. Не е склонен
внимателно да обмисля постъпките си, както в обичайни житейски ситуации, така и
в ситуации на затруднение. У него е налице реална представа за действителността
и за неговото място в тази действителност. При Ц. липсва патопсихологическа
склонност към фантазиране, както и към героизиране на себе си и постъпките си. Той
може да възприема правилно ставащото в реалността и да го възпроизвежда
достоверно, ако желае. Той е вътрешно емоционално хладен и не изпитва вина,
дистантен, абсолютно неглижиращ ситуацията, в която се намира, изключително
манипулативен като личност.
От заключението
на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-психиатрична експертиза на Й.П.И. /л.836-840
от делото/, посочен като свидетел в обвинителния акт с фамилия Й. и допълненията
направени от експерта в съдебно заседание се установява какво е било
психическото състояние на лицето към датата на инкриминираното деяние, към момента
на проведения му разпит на ДП, както и към момента не експертизирането. С оглед
на това съдът е направил извода, че лицето не може да бъде разпитано като
свидетел пред съда, а показанията му на ДП, проведени по време, когато е бил
настанен на задължително лечение в ДПБ-Раднево, не могат да бъдат приобщени към
доказателствата по делото, поради което същият е заличил като свидетел.
Общата стойност на предмета на престъплението
грабеж /л.а., пари и вещи/ е в размер на 4 662,10 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема
за безспорно доказана според събраните
и проверени по настоящето дело писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства. Това са извършените огледи на местопроизшествие, претърсвания,
изземвания и доброволно предаване на вещи, образци за сравнително изследване, протоколи
за личен обиск, изготвените фотоалбуми, протоколи за върнати вещи и други. Това
са приложените по делото множество писмени доказателства и доказателствени
средства, сред които справки от мобилни оператори, справки и договори за собствеността
на таксиметровия л.а., управляван от пострадалия, фиш от спешна медицинска
помощ, смъртен акт, удостоверение за наследници, докладни, справки за имотно
състояние, сведения –характеристики на непълнолетните подсъдими, свидетелства
за съдимост, декларации, съдебни решения, определения, искания, разрешения,
отговори и други.
Това са представените пред съда писмени доказателства:
отговори от затворническата администрация, относно двамата подсъдими,
характеристики; епикризи за подс. Н.В. /л.611-614 от делото/; справки,
епикризи, медицинска документация и ЧНД № 1463/17 по описа на РРС, свързана с психическото
състояние на Й.П.И. /на редица места посочен като Й./; амбулаторни листове,
рецепти и други, свързани със здравословното състояние на гражданския ищец Л.С.
/л.846-852 от делото/; отговор и Заповед от ОД МВР-Русе, във връзка със св.С.А.А..
Това са приетите множество експертизи- подробно описани по-горе.
Това са показанията на
разпитаните свидетели- дадени пред съда и на ДП, приобщени към доказателствата
по дело по предвидения в НПК ред: Т.В.С., Л.Х.С., В.К.М., В.С.Г., Ю.Н.Ю., М.М.К.,
П.П.К., К.В.М., М.Д.А., А.Д.Е., С.Д.И., В.С.П., С.Е.И.,
С.С.С., С.В.Й., Т.Д.Д., Й.И.Й., Н.Н.П., Р.Д.Д., В.В.Й., И.Г.Ш., В.Ц.М., Й.Д.
*** Б.Т., св.С.А.А., Р.И.И., С.М.В.и К.Л.К..
Последните трима свидетели допуснати от настоящия състав и разпитани в съдебно
заседание. Това са и обяснения
на двамата подсъдими- дадени пред съда и на ДП, приобщени към доказателствата по
делото по предвидения в НПК ред.
Това са и приложените по
делото веществени доказателства, сред които двата ножа, дрехите на подсъдимите,
техните мобилните телефони и други, подробно описани в материалите по делото.
Както и приложените по делото дискове, съдържащ снимков материал.
Съдът дава вяра на заключенията
на приетите по делото експертизи и направените допълнения от експертите в
съдебно заседание, като ги намира за базирани на обективни данни, мотивирани,
обосновани и компетентни.
Съдът дава вяра на показанията
на разпитаните свидетели, голяма част от които са очевидци на случилото се на
13/14.03.2018г., като ги намира за обективни, последователни и логични. Свидетелите
И.Ш., В.П., В.М., В.Г. не познават страните по делото и нямат никакви отношения
с тях, поради което са незаинтересовани от изхода на делото лица, а последните
двама са и очевидци на различни моменти от случилото се. Свидетелите Ю.Ю., М.К.,
С.И., С.И., С.С., С.Й., Т.Д., Й. *** Т., К.Л.К. са познати и приятели на подсъдимите, в близки отношения с тях, поради
което нямат никакво основания да говорят неистина и да твърдят обстоятелства във
вреда на подсъдимите. Всеки един от тях, с изключение на св.К., е възприел
различни моменти от случилото се на 13/14.03.2017г., за което последователно,
добросъвестно и обективно излага своите впечатления. Доколкото са налице известни неточности,
непълноти и противоречия между показанията, дадени от свидетелите на ДП и тези
пред съда, настоящият състав дава вяра на
показанията от ДП, като по-близки по време до инкриминираните събития.
Съдът кредитира с доверие
показания на полицейските служители- К.М., М.А. и Н.П.. Няма законова пречка те
да свидетелстват по настоящето дело, тъй като не са налице законовите забрани
за това. С оглед тяхната професия би могло да се счита, че те евентуално имат
някакъв интерес от изхода на делото и разкриването на извършителите на
престъплението. В същото време съдът намира, че няма конкретни данни свидетелите
да имат някакви отношения с подсъдимите или с пострадалите по делото, което да
ги прави предубедени или заинтересовани да говорят неистина. Съдът дава вяра на
показанията на тримата свидетели, намира ги за обективни, последователни,
логични, правдиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Свидетелите
М. и А. пресъздават казаното им от подсъдимите, което макар и по-общо потвърждават
и самите подсъдими в обясненията си. Техните показания съдържат факти, които
към него момент са били известни само на извършителите на деянието, което е още
един аргумент в подкрепа на обективността на свидетелските показания. Св.П. е видял
подс. Д.Ц. пред магазина, след престъплението и е установил неговите имена.
Това обстоятелство се потвърждава, освен от обясненията на подс.Ц. и от
отразеното в техническата експертиза, изследвала снимките от камерата в същия
магазин, поради което показанията на св.П. съдът кредитира с доверие.
Съдът дава вяра на показанията
на св.П.К., който като съсед на семейството на подс.Д.Ц., съвсем случайно е бил
посочен за поемно лице и няма данни да е в някакви специални отношения с подсъдимия
или със семейството му. Последователно,
обективно и точно св.К. пресъздава случилото се по време на извършеното претърсване
в дома на подс.Ц., в това число и обясненията на същия, отразени в протокола, с
който са иззети вещите описани в същия. Неговите показания напълно кореспондират
с останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира с доверие.
Съдът дава вяра на показанията
на св.С.А.- педагогът, присъствал по време на разпита на св.С.Й.. Неговите
показания кореспондират с отразеното в протокола за разпит на този свидетел от
ДП и с показанията на св. С.Й., дадени пред съда, което потвърждава извода, че
не са допуснати нарушения при провеждането на разпита на св.Й. /приложен в
т.4,л.84 от ДП/. Към момента на провеждането на разпита, св.Й. е бил на 14 години
и 5 месеца, разпитът е проведен в присъствието на педагога А., който видно от
приложените по делото писмени доказателства е имал съответното образование,
ценз и опит.
Съдът намира, че разпита на
св.С.Й. на ДП е проведен в съответствие с разпоредбите на НПК. Дава вяра на
показанията на св.Й. като последователни, логични, обективни и такива на
очевидец на фактите, за които говори. Относно наличието на противоречия и
непълноти, между заявеното на ДП и пред съда, следва да се даде вяра на показанията
от ДП, като по-близки по време до инкриминираните събития. Това е така и с
оглед заявеното от свидетеля пред съда,
че не за първи път е посещавал полицията и не се е притеснявал от разпита на ДП.
Това е така и с оглед преките впечатления на състава на съда, че записаните
думи в протокола от ДП съответстват на изказа на свидетеля, той разбира смисъла
на въпросите и отговаря логично, като в същото време в съдебно заседание свидетелят
заема защитна позиция, с твърдения че не помни, стоейки с кръстосани пред
гърдите ръце, опитвайки се да не се замесва в делото, да не бъде обвинен в
нещо, да омаловажи случилото през 2017г.
Св.А.Е., като майка на подс.Н.В.,
безспорно е заинтересована от изхода на делото, но доколкото тя свидетелства за
обстоятелства свързани с личността и живота на сина си, за неговото поведение
преди и след деянието, съдът дава вяра на нейните показания като правдиви, тъй
като кореспондират с останалите доказателства по делото.
Св.С.В., като вуйчо на подс.Д.Ц.,
е заинтересована от изхода на делото, но доколкото той свидетелства за
обстоятелства свързани с личността и живота на подсъдимия, за неговото
поведение преди деянието, съдът дава вяра на неговите показания като правдиви,
тъй като кореспондират с останалите доказателства по делото.
Св.Л.С. и св. Т.С., като
наследници на пострадалия и граждански ищци по настоящето дело, безспорно са
заинтересовани от изхода на делото лица. Но доколкото те свидетелстват за
живота на пострадалия и своя преди и след престъплението, съдът дава вяра на техните
показания като правдиви, тъй като кореспондират с останалите доказателства по
делото и с житейската логика. Те кореспондират и с показанията на св.Р.И.И.. Показанията на последната, като приятелка на
семейство С. , също биха могли да се преценят като заинтересовани от изхода на
делото. В същото време обстоятелствата, които сочи свидетелката са такива, които
от една страна биха могли да станат достояние само и единствено на близки лица,
а от друга тя напълно логично и обективно сочи за състоянието на пострадалата, което
кореспондира с останалите доказателства по делото, което сочи на обективност и достоверност
на нейните показания.
Съдът дава вяра на обясненията
на двамата подсъдими, доколкото те кореспондират с останалите писмени и гласни доказателства
и със заключенията на приетите експертизи. Пред съда двамата подсъдими дават
частични обяснения, без подробности за престъплението. Обясненията им от ДП, дадени
в присъствието на техни упълномощени защитници, са приобщени към доказателствата
по делото. В тях подс.В. дава подробни обяснения за действията преди и след
деянието и кратки такива по същество на извършеното, а подс.Ц. признава за
извършването на грабежа, но отрича да е участвал в нанасянето на удари с нож по
пострадалия.
Въз основа на горепосочения доказателствен материал, съдът приема за
доказано следното:
По делото са безспорно установени: самоличността на двамата подсъдими и на починалия, родствените
връзки между двамата пострадали и починалия, собствеността на лек автомобил „Ш.Ф.“
с Рег. № С *** ХН, това, че той се е ползвал като такси към таксиметрова фирма
„Точните таксита“-Русе, както и обстоятелството, че на 13 и 14.03.2017г. л.а. е
бил управляван от В.С.. Категорично е установено времето и мястото, на което е
намерен таксиметровия автомобил и мястото, на което е намерен трупа на пострадалия
в с.Н., обл.Р.. Категорично са установени получените от пострадалия телесни
увреждания, техния вид, посока, причината за настъпването на смъртта му и
времето, когато тя е настъпила и е констатирана. В тази насока писмените и гласните
доказателства са еднозначни и непротиворечиви и кореспондират със заключенията
на приетите по делото експертизи. Безспорно са установени времето, местата и В.
на предметите и вещите, които са установени и иззети при извършените множество
протоколи за оглед, претърсване, изземване и доброволно предаване. Тези протоколи
са изготвени по предвидения в НПК реда, след съответно разрешение или одобрение,
към тях са приложени фотоснимки, а предметите са приложени като веществени доказателства
по делото.
Съдът приема за категорично
установено, че на 14.03.2017г., към 04,00 часа
пострадалият, с управлявания от него таксиметров автомобил, се е намирал
на пиаца Товарна гара- Русе, където е бил втората кола от общо паркираните три
таксиметрови автомобила. Както и че в неговата кола се качили две момчета,
едното от които е седнало на предната седалка, а другото на задната, след което
таксиметровият автомобил, управляван от В.С.
потеглил. В тази насока са показанията
на свидетелите Й.И.Й. и В.Й., които са познавали пострадалия и са били водачи
на другите две таксита на същата пиаца и са очевидци на тези обстоятелства.
Съдът дава вяра на техните показания, като последователни, логични и обективни.
Те кореспондират помежду си, кореспондират с показанията на свидетелите Л.С. и Т.С.,
досежно факта, че пострадалият е управлявал таксито вечер, включително и процесната вечер, както и с обективните данни
за последващото предвижване на същия таксиметров автомобил от гр.Р. до с.Н.,
обл. Р., където е намерен при извършения оглед на 14.03.2017г. започнал в 7,30
часа. Съдът намира, че неточностите в показанията на свидетелите Й.Й. и В.Й.
относно това, кое от момчетата къде точно е седнало в л.а. на пострадалия и
дали едното от тях е седнало от ляво или от дясно на задната седалка, не дискредитират
техните показания и нямат съществено значение за горните факта. Напротив, заявеното от свидетелите е
напълно логично и житейски правдиво, с оглед цялостната ситуация и това, че те
не са имали за цел да наблюдават детайли от случващото се, което с оглед
тяхната професия е било ежедневие. Посочените гласни доказателства се подкрепят
от заключението на дактилоскопната експертиза /т.3,л.69-75 от ДП/, от която е
видно, че иззетите при огледа на местопроизшествие от 14.03.2017г.
дактилоскопни следи от рамка на предна лява врата на л.а. „Шкода“ с рег. № С***
ХН и тази от таблет за навигация са оставени именно от В.М.С..
Съдът приема за категорична
установено, че таксито, управлявано от пострадалия, в което са били двете
момчета, е пътувало от пиацата на Товарна гара- Русе, по горепосочения маршрут,
до с.Н., обл.Р.. Намира за безспорно установено, че двете момчета в това такси
са били именно подсъдимите Н.В. и Д.Ц.. Относно движението на таксито обективни
данни се съдържат в протоколите за оглед
на местопроизшествие, при които са установени таксиметровия автомобил, трупа на
шофьора на горепосочената улица в с.Н., а ключът за този автомобил е намерен на
оградата на необитаема къща в същото село. В тази насока са обясненията на
двамата подсъдими, които не отричат, че с такси са отишли до с.Н., както и че
сутринта от това село ги е прибрал св.М.К.. Съдът дава вяра на техните обяснения
в тази им част, като обективни и тъй като кореспондират с останалите доказателства
по делото. Обясненият на подсъдимите относно тези факти кореспондират с показанията
на свидетелите М.А. и К.М., пред които всеки един от тях е обяснил как са
стигнали до с.Н., случилото се там, кога и как са се върнати от там. В тази
насока са показанията на св.Н.П., който е спрял подс.Д.Ц., около 07 часа на
14.03.207г., на излизане от магазина в с.Н., и на когото подсъдимият е казал истинските
си имена. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, като обективни и тъй
като кореспондират освен с обясненията на подс.Ц. и с отразеното в техническата
експертиза /т.3 л.91 от ДП/, от която е видно, че в този магазин по същото
време момче с тъмни дрехи и бейзболна шапка пазарува. В тази насока са показанията
на св.К., който сочи, че към 8,30 ч. на 14.03.2017г. подс.Н. В. му е писал с
молба да го вземе от с.Н., кога и как свидетелят е отишъл до там, откъде е взел
двамата подсъдими, които с лекия си автомобил е докарал в гр.Русе, като
подробно обяснява случилото се. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел,
тъй като са последователни, обективни и логични и напълно кореспондират с
останалите гласни доказателства и с отразеното в експертизите и справките
относно провежданата кореспонденция между подс.В. и св. К.. В тази насока са и показанията на свидетелите Р.Д.
и Ю.Ю., с които подс. Н.В. е осъществил съответните комуникации, с молба да го
вземат от с.Н., което е станало на 14.03.2017г. след престъплението и преди
кореспонденцията на подс.В. със св.К.. Съдът кредитира с доверие показанията на
тези двама свидетели, като последователни, обективни и кореспондиращи с
отразеното в техническите експертизи /т.3,л.58-68 и т.3 л.83-88 от ДП/, от
които е видно конкретното съдържание на комуникацията със свидетелите и като кореспондиращи
с останалите гласни доказателства. Данни в тази насока се съдържат и в
справките от мобилните оператори, от които е видно местоположението на
ползваните от подсъдимите мобилни телефони по часове на 14.03.2017г., в това
число и в с.Н.. Доказателства в тази насока се съдържат и в показанията на
свидетеля С.Й., пред когото на 13.03.2017г. вечерта подс. Н.В. е говорил за
ходене в с.Н.. Доказателства в тази насока с съдържат и в показанията на св.В.М.,
която около 7 ч. сутринта на 14.03.2017г. е видяла две фигури в близост до
къщата си в с.Н., да вървят към гората, а предвид времето и посоката на
движение на тези фигури, най-вероятно това са двамата подсъдими. Доказателства
в тази насока се съдържат и в показанията на св.В.Г., който е разговарял с един
млад мъж, пред портата си, като в същото време е чувал, че някой се опитва да
запали таксиметровия автомобил, което налага извода, че в него е имало още един
човек. Този друг човек не е пострадалия С., тъй като по същото време той е
лежал до портата на св.Г..
Относно
дрехите, с които е бил облечен подс.Н.В.
на 13/14.03. 2017г. съдът приема за установено следното: Подс. В. е бил облечен
с якето, което е оставил в л.а. на св.М.К. и което последният по-късно поставил
в чанта „Лидъл“ и изхвърлил в контейнер в гр.Русе. Тези дрехи са намерени и
иззети, с протокол за оглед на местопроизшествие /т.1,л.33-35 от ДП/ от
мястото, посочено от свидетеля /синьото яке и др./. Приема за категорично установено,
че подс. В., освен с якето, е бил облечен и с дрехите, иззети от дома му с
протокол за претърсване и изземване от 15.03.2017г. /т.1, л.56-60 от ДП/, които
също са веществени доказателства по делото. В тази насока са показания на св.К.,
който описва как е бил облечен подс.В., кога, как и защо той е свалил якето си
и го е оставил на задната седалка на л.а., в джоба на което са намерени и две
шапки. В тази насока са показанията на свидетелите С.И. и С.Й., които са били с
подсъдимия вечерта преди престъплението и описват неговото облекло. В тази
насока са обясненията на подс.В., както и показанията на св.М., който
пресъздава казаното му от подсъдимия. Показанията на посочените свидетели са
последователни, логични и обективни, кореспондират помежду си и с останалите доказателства
по делото, поради което съдът ги кредитира с доверие.
Относно дрехите, с които е бил облечен подс.Д.Ц. на 13/14.03. 2017г. съдът
приема за установено следното: Подс.Ц. е бил облечен с дрехите, иззети от дома
му с протокол за претърсване и изземване от 15.03.2017г. /т.1, л.63-70 от ДП/,
които са веществени доказателства по делото /тъмното яке и др./. В тази насока
са обясненията, вписани в този протокол от подс.Ц., както и показанията на св.П.К.-
поемно лице, присъствало при извършения оглед и претърсване. В тази
насока са показания на св.К., който описва как е бил облечен подс. Ц., когато
се е качил в лекия му автомобил. В тази насока са показанията на свидетелите С.И.
и С.Й., които са били с подсъдимия вечерта преди престъплението и описват
неговото облекло. В тази насока са обясненията на подс.Ц., както и показанията
на св.М.А., който пресъздава казаното му от подсъдимия. В тази насока са и
показанията на св.Н.П., спрял подсъдимия пред магазина в с.Н., както и
отразеното в техническата експертиза, пресъздала на хартиен носител снимките от
охранителната камера в магазина. Показанията на посочените свидетели са
последователни, логични и обективни, кореспондират помежду си и с останалите
доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира с доверие.
Относно ножовете. Съдът приема за безспорно установено, че към момента на
сядането в таксито, управлявано от пострадалия, подс.Н.В. е носел в себе си ножа
с дървена дръжка, а подс.Д.Ц.- сгъваемия нож /двата ножа приложени като веществени
доказателства по делото/. Доказателства за това се съдържат в обясненията на
двамата подсъдимия, както относно това кой, кога и къде е донесъл тези ножове,
за това кой е взел и носел ножът с дървена дръжка, така и за това кой и къде го
е захвърлил в с.Н.. Техните обяснения кореспондират с показанията на
свидетелите К.М. и М.А., които пресъздават казаното им от подсъдимите. Те се
подкрепят и от обясненията на подсъдимите, отразени в протоколите за оглед,
претърсване и изземване. В тази насока са и показанията на св.С.Й., който е присъствал
на разговорите за ножа и видял даването на ножа с дървената дръжка от подс.Ц.
на подс.В. в нощта на 13.03.2017г.- преди престъплението. В тази насока са и
показанията на св.Й.И., която е видяла ножа същата вечер на беседката. Съдът
дава вяра на тези доказателства, като ги намира за последователни, обективни и
кореспондиращи по между си.
Съдът приема за безспорно
установено, че към момента на сядането в таксито, управлявано от пострадалия, подс.Д.Ц.
е носел сгъваемия нож, приложен като веществено доказателство по делото. В тази
насока са обясненията на двамата подсъдими, показанията на свидетелите М. и А.,
които пресъздават казаното им от подсъдимите, както и отразеното в протокола за
оглед, претърсване и изземване от дома на подс.Ц. и вписаните в тази насока
обяснения на подсъдимия. Съдът намира посочените доказателства за
последователни, логични и обективни,
поради което ги кредитира с доверие.
Относно уврежданията на пострадалия, начина и лицата, които са ги
причинили:
Относно телесните увреждания,
нанесени на пострадалия В.С., съдът изхожда
от обективните данни, отразени в протоколите за оглед на местопроизшествие и
заключенията на приетите по делото експертизи, тъй като те се базират на
обективни данни и дава вяра на гласните доказателства, доколкото кореспондират
с тях.
От приетата по делото СМЕ за аутопсия на трупа №21/2017г./ т.3, л.2-14 от ДП/, по трупа на В.С. е установено
следното:
Външен оглед:
На главата били установени множество кръвонасядания – единадесет
такива на различни места по главата;
На гърдите – под долновъншната дъга на ареолата на дясното гръдно
зърно – хоризонтална отзяваща рана с косо прерязване в дълбочина в посока
отгоре/надолу, заоблен външен и остър вътрешен ъгъл, дължина при събрани ръбове
2,8см; под лявото гръдно зърно – почти хоризонтална рана с гладки стени,
заострен вътрешен ъгъл и заоблен външен, с дължина 1см.
На гърба – под лявата лопаткова област върху участък с площ 12/8см. –
четири рани, разположени в съседство с дължини при събрани ръбове- 2,3см., 2,5см.,
2,7см. и 2см. Този кожен участък е на височина 118-130см. от петите; още една
рана външностранично от ъгъла на лява лопатка с дължина 1см.
Ляв горен крайник- вертикална рана 2см. в областта на мишницата; в
китковата област вертикална рана 2см.; на гърба на дланта отвътре/навън и
отдолу/нагоре 2см.; долна част на
дланите нараняване с дължина 1см., както и още 3 рани;
Десен горен крайник –
вертикална рана с дължина 2см. отвън/навътре, по дланта с дължина 2,3см.
Десен долен крайник – общо 5 повърхностни рани, както и друга рана в
областта на бедрото с дължина 2,3см. косо прерязване в посока отвън/навътре
Ляв долен крайник . охлузвания на капачката с червеникаво дъно и
линеарно направление отвън/навътре и отгоре/надолу
Вътрешен оглед:
В дясната област на шията, подлежащо на описаната при външния оглед
хоризонтална рана се намери пълното им прерязване, с кръвопропиване на
мускулите върху стените на щитовиния хрущял – измерена със сонда дължина на
раневия канал 1,2 см.
Раната под лявото горно зърно, направление на раневия канал
отгоре/надолу и дължина 1см.
В дясната гръдна половина, съответно на описаната при външния оглед
рана под долновъншната дъга на ареолата на гръдното зърно – измерена дебелина с
налагане на сонда 2,5см., кръвопропиване в междуребрената мускулатура и пълно
срязване на 7-мо ребро. При налагане на сонда се установи проникване в гръдната
кухина. След премахване на гръдния капак се вижда вертикално срязване на
белодробния паренхим. Посока на раневия канал отгоре/надолу и отвън/навътре,
дължина по вътрешната стена на гръдната клетка 4см.
От лявата гръдна половина се авакулира 1400 мл. кръв, от дясната- 700 мл.
кръв.
При тези данни експертът е направил следното заключение:
Фатално се оказало проникващото в гръдната кухина нараняване в лява
гръбна половина, което е прерязало аортата и е довело до остра кръвозагуба.
Видно от направлението на проникването на острието във външно-страничната
повърхност на дясно бедро и лява гръбна половина може би се касае за серия от
удари при едно и също положение на тялото. С най-голяма сила и интензитет са
нанесените проникващите в гръдната кухина наранявания в дясната гръдна област и
двете прободно-порезни наранявания в лява гръбна половина.
При получаване на множествените наранявания пострадалия е осъзнавал
случващото се и е възприемал реалната опасност за здравето и живота си.
Изпитвал е болка, страдание, силно безпокойство и оправдан страх.
От заключението на приетата по делото допълнителна СМЕ, във връзка с
аутопсията на труп № 21/2017г. /т.3, л.16-17 от ДП/ е видно, че всички описани
в Съдебно-медицинската аутопсия на труп № 21/2017г. на УМАЛ- Р. порезни и
прободно-порезни наранявания могат да бъдат получени от представения за
изследване нож. С оглед характеристиките на предоставения за изследване нож и
морфологията на прободно-порезно нараняване, което е увредило гръдната част на
аортата, експертът счита, че смъртоносната рана е получена при силно привеждане
на гърба на пострадалия или след падане на терена в прихлупено дясностранично
положение на тялото.
От експертизите и допълненията
направени от съдебния лекар в съдебно заседание /л.432-439 от делото/ се
установява, че изследвания нож е именно ножът с дървена дръжка, приложен като
веществено доказателство по делото. Като при
предявяването на двата ножа, на експерта в съдебно заседание, вещото
лице заяви, че категорично това не е сгъваемия
нож /л.438 от делото/.
Съдът два вяра на посочените
СМЕ експертизи, които са компетентни, обосновани, мотивирани и категорично
защитени от съдебния лекар в проведеното заседание. С оглед приетото по-горе от
съда, относно местоположението на лицата в лекия автомобил и това, че ножът с
дървената дръжка е бил в подс.В. и от заключенията на двете СМЕ–зи на трупа,
съдът приема за безспорно установено, че нанесените на пострадалият удари в
дясното бедро са нанесени при седнало положение на същия, т.е. в момента, в
който пострадалият е бил на шофьорското място. С оглед направлението на посочената
от експерта като шеста рана на бедрото /перпендикулярно спрямо бедрото/ и това,
че раните в бедрото са получени при едно и също положение на тялото на
пострадалия, с оглед доказателствата, че на предната седалка е седял подс.Н.В.
се налага безспорният извод, че именно той е нанесъл тези общо 6 удара в
бедрото на пострадалия, както и че те са нанесени именно с ножа с дървена
дръжка и при седнало положение на пострадалия, докато е бил в л.а.
С оглед множеството констатирани
удари в тялото на пострадалия, които са нанесени с ножа и тяхното положение, се
налага категоричния извод, че след изблъскването на пострадалия извън лекия
автомобил, той се е защитавал, при което е получил порезните рани, включително
и по ръцете, имащи характер на защитни такива. С оглед категоричните доказателства,
че пострадалият се е предвижвал, от мястото където е бил спрян л.а. до мястото,
където е намерен трупа му и положението на множеството установени рани от ножа
в гърдите и гърба, е доказано, че именно при това движение на пострадалия са му
били нанесени множество удари с ножа, по различни части на тялото. Няма спор,
че фатален
се е оказал ударът с нож в гърба на
пострадалия, под лопатката, от който се е стигнало до срязване на аортата, това
е довело до остра кръвозагуба, вследстиве на което е последвалата смъртта на С..
Безспорно този удар е бил с достатъчна сила за да премине през дрехите на
пострадалия, през кожата и да среже аортата му, по описания от експерта начин.
Предвид предвижването на
пострадалия от автомобила до мястото, където е починал и гласните доказателства,
относно случилото се в този момент, се налага извода, че по-голямата част от
нараняванията са причинени на пострадалия преди фаталния удар, довел до смъртта
му. Такива са безспорно раните в дясното бедро /причинени още в л.а./, раните
по ръцете, имащи характера на защитни рани, раните в гърдите, нанесени до л.а.,
тъй като в тази насока са и обясненията на подсъдимите.
С оглед изложеното, въпреки
липсата на гласни доказателства за нанесени удари в бедрото на пострадалия
вътре в л.а., съдът приема, че това е станало именно по начина, описан в
СМЕ-зи, тъй като това са обективни данни, които не подлежат на съмнение.
Доколкото по главата и тялото на
пострадалия са установени и наранявания, които не са резултат от удари с нож, а
отговарят да са от удари с твърд предмет и не могат да се получат при падане /СМЕ
и допълненията на л.435 от делото/ и предвид обясненията на подсъдимите, съдът
приема за безспорно установено, че подс.В. е ритал пострадалия, така както е
обяснил той и е посочил пред св. М.; както и че подс.Ц. го е ударил в юрмук в
главата и после го е ритал, така както е посочил Ц. в обясненията си, посочил е
пред св. А. и собственоръчно е вписал в протокола за оглед и изземване на дрехите
от дома му.
От
заключението на приетата по делото съдебно медицинска- експертиза на веществени
доказателства № 15/21.03.2017г. /т.3, л.21-22 от ДП/ е установено по безспорен
начин, че: намиращите се в полиетиленотава чанта с надпис „LIDL“ синьо яке,
черна платнена шапка и платнена шапка, тип „ушанка“ се доказа наличие на
човешка кръв, която съответства на кръвногруповата принадлежност на В.М.С.. От
анализа на тази експертиза, съвкупно с останалите доказателства по делото и
посоченото по-горе, относно облеклото на подсъдимите, безспорно доказва, че
имено подс.В. е бил облечен с тези връхни дрехи, което налага категоричният
извод, че докато той е нанасял ударите с нож по тялото на пострадалия, е
пръскала кръв и така по неговите дрехи е попаднала кръвта на убития.
От заключенията на двете приети по делото съдебно медицински
експертизи на веществени доказателства № 16/22.03.2017г. /т.3, л.30-32 от ДП/ и
№ 17/23.03. 2017год. /т.3, л.25-27 от ДП/ е категорично установено, че по обекти
№3 – черна калъфка за седалка на автомобил с раирана релефна част; обект №5
синьо-бежова хавлиена кърпа с размери 48х95см.; Обект №8 камъче с неправилна
форма, обект №9 и обект №10 дървени клечки с навит на единия край конец се
доказало наличие на човешка кръв, която съответствала на кръвногруповата
принадлежност на В.М.С.. Анализа на тези данни, отнесени към установеното от
СМЕ-зи и гласните доказателства, кредитирани от съда, сочи, че кръвта по
обектите намиращи се вътре в лекия автомобил е попаднала по тях в момента, в
който са били причинени раните на пострадалия докато е бил още в автомобила.
Кръвта по камъчето, предвид мястото, където е намерено то извън автомобила,
установява по категоричен начин, че кръвта на пострадалия е капнала по него в
момента, когато на него вече са му били нанесени множество удари с ножа и той
се е опитвал да избяга от нападателите си, отдалечавайки се от л.а.
От заключението на приетата по делото химическа експертиза 160/25.04.2017г.
/т.3,л.43 от ДП/ е безспорно установено, че в пробите крив и урина, иззети от
трупа на В.М.С. няма наличие на етилов алкохол. Този факт няма пряко отношение
към предмета на доказване по делото, но има значение за това, че пострадалият е
бил с ясно съзнание, разбирал е какво се случва с него, несъмнено е изпитвал
болка и ужас докато се е борел за живота си.
От заключението на приетата по делото ДНК експертиза № РG104/DNA/25042017 /т.3,л.36-40 от ДП/ е установено следното: Биологичния материал от обект ляв джоб на
синьо яке, качулка на тъмно яке „Urbab Gear“ и
съответно обтривки на горната и долната част от дръжката на нож имат един и същ
ДНК профил, напълно съвпадащ с профила на В.М.С.. Биологичния материал от обект изрезка от
горния гръб на халката за закачалка на тъмно яке „Urbab Gear“ има
ДНК профил напълно съответства с профила на Д.Ц..
С оглед безспорно
установеното, че подс.Д.Ц. е бил облечен именно с това тъмно яке /с оглед
посоченото по-горе/ и предвид неговите обяснения, се налага безспорния извод,
че той е бил в непосредствена близост до пострадалия в моментите, в които подс.В.
му е нанасял ударите с нож, при което кръвта на пострадалия е попаднала на
посочените места по връхната дреха на подс.Ц.. Безспорно е установено и това,
че подс.Ц. не е нанасял удари с нож по пострадалия, предвид липсата на доказателства
в тази насока. Установено е, че той е нанасял удари на пострадалия с ръце и
крака, в каквато насока са неговите обяснения, отразеното в протокола за претърсване
и изземване на дрехите от дома му и показанията на св.А.. Изложеното налага
категоричния извод, че подс.Ц. активно е участвал сломяването на съпротивата на
пострадалия, което е аргумент за неговото съучастие в извършването на престъплението.
Относно здравословното и психическото състояние на подсъдимия Н.В.,
към момента на деянието, съдът приема за установено следното:
По делото е безспорно установено, че подс.В. има здравословни
проблеми, свързани с черния дроб, които датират от 2016г., видно от
представените на ДП и пред съда /л.611-614 от делото/ епикризи. В тази насока
са и показанията на св. А.Е., както и обясненията на подсъдимия. Категорично е установено,
че подсъдимият пушел цигари, употребявал алкохол и наркотични вещества- пушел марихуана, но
понякога вземал и амфетамини, както по принцип, както и че е употребил такива
на 13 срещу 14.03.2017г. В тази насока са всички свидетелски показания на
негови близки и приятели, както и неговите обяснения. Няма спор, че на
подсъдимия е взета кръв за изследване на 15.03.2017г. в 18,05 часа, видно от
отразеното в протокола за медицинско изследване /т.3, л.52 от ДП/ и в
комплексната съдебно химическо/токсикологична експертиза.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-химическа/токсикологична експертиза /т.3,л.47-53 от ДП/ е
установено, че в предоставените проби кръв от Н.Р.В. има:
-Присъствие на специфичен метаболит-карбокси-ТНС (171ng/mL) в кръв, доказващ употребата на наркотични вещества, съдържащо
тетрахидроканабинол.
-Присъствие на наркотично вещество от групата на стимулантите –
амфетамин в концентрация 26ng/mL.
Посоченото доказва
комбинираната употреба на наркотични вещества /в случая марихуана и амфетамин/.
Кръвната пробата е отрицателна за метадон и другите подробно посочени на л.49 от
ДП вещества. Не е установено наличието и на алкохол в кръвта на подсъдимия. Употребата
на наркотичните вещества е била в период до 12 часа преди вземане на кръвните
проби. Доказана е комбинирана употреба на наркотични вещества, при която
ефектите се видоизменят, проявяват се при по-ниски комцентрации и продължават
по-дълго време.
Като изхожда от обективните
данни в тази експертиза и допълненията направени от експертите в съдебно
заседание /л.548-552 от делото/, съдът дава вяра на гласните доказателства, доколкото
кореспондират с нея. С оглед на това приема за категорично установено, че на
13/14.03.2017г. подс.В. е употребил наркотици, а именно- марихуана и амфетамин.
Приема, че същият е пушил никотинови цигари, което не променя ефекта на
употребените наркотични вещества /допълненията от експерта в съдебно заседание/.
Пушил е цигари с марихуана, тъй като в тази насока са както неговите обяснения,
показанията на свидетелите, които са го видели вечерта преди престъплението, за
това свидетелства и специфичиня метаболит, доказващ употребатна на нароктично
вещество съдържащо тетрахидроканабинол в кръвта на подсъдимия. Съдът приема, че
подсъдимият не е вземал метадон, поради което не дава вяра на неговите обяснения
в тази им част, тъй като следи от това вещество не са установени в изследваната
кръвна проба, а с оглед допълненията на експерта в съдебно заседине /л.549 от делото/
метадонът може да се открие в кръвта на човек от 1 до 3 дни след приема. С
оглед това, че кръвната проба на подсъдимия е взета на 15.03.2017г. сутринта,
се налага извода, че един ден преди това, т.е. преди извършването на престъплението,
той не е приемал метадон, поради което обясненията му в тази част са
недостоверни. Съдът приема, че вечерта 13/14.03.2017г. подсъдимият е употребил
алкохол, въпреки че такъв не е установен в кръвната му проба. В тази насока са
обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите, които са ги видели
същата вечер. В същото време, съдът намира, че употребения алкохол не е бил в много
голямо количество. От една страна няма такива гласни доказателства, от друга св.М.К.
не сочи подсъдимият да е бил видимо пиян, когато го е взел от с.Н., аргумент в
тази насока е и факта, че този алкохол е напълно елиминиран от организма на подсъдимия към момента
на вземането на кръвната му проба.
Съдът кредитира с доверие становището
на експертите, досежно употребата на наркотични вещества при човек с чернодробно
заболяване. Безспорно подсъдимият има такова, видно от приложените епикризи. В
същото време то не е в такъв напреднал стадий, тъй като видно от епикризите е
констатирано година преди инкриминираното деяние. Освен това не са налице
конкретни данни за конкретното чернодробно заболяване на подс. В. към март
2017г., което би позволило конкретни изследвания и прецизно уточняване на
чернодробната функция на подсъдимия спрямо приетите конкретни чужди вещества-
наркотици. С оглед на това съдът приема посочените данни в експертизата за
точни, обективни и съответстващи на действителното състояние на подсъдимия.
От заключението на приетата по делото комплексна СППЕ на подс. Н.Р.В. /т.3, л.101-123 от ДП/ и допълненията
направени от експертите в съдебно заседание се установява, че: Подсъдимият
страда от ***, вследствие употребата на наркотични вещества. Не се води на
диспансерен учет. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, към момента на деянието и към момента на
извършването на прегледа. У него е налице дисхармонична личност със склонност
да действа импулсивно, своенравно, с бързо нарастване на агресивната
компонента, понякога с бърз интензитет на негативните емоционални преживявания
при скъсен самоконтрол. Очертават се малоценностни преживявания, което
допълнително го подтиква да комулира негативни емоции като страх, гняв, яд и
това води до желание за „отмъстително“ поведение без обекта на агресията да е
дал повод за това. Приемането на ПАВ повлиява емоционално-волевата сфера, което
улеснява импулсивното отреагиране. Личностната структура на подсъдимия обяснява
склонността му към импулсивни действия и намалява възможността за внимателно и
детайлно обмисляне на поведението, както в обичайни житейски ситуации, така и в
ситуации на затруднение. Подсъдимият има реална представа за действителността и
за неговото място в тази действителност. При В. липсва патопсихологическа
склонност към фантазиране, както и към героизиране на себе си и постъпките си. Той
може да възприема правилно ставащото в реалността и да го възпроизвежда
достоверно, ако желае. Върху формирането на подсъдимия като личност се е
отразила липсата на баща, наличието на психично заболяване на майка му и
нейното отсъствие от дома за известни периоди от време, когато тя е живяла в Г.,
а подсъдимият при баба си и дядо си в България.
Съдът дава вяра на заключението на СППЕ, като я намира за компетентна,
обоснована, мотивирана и кореспондираща с останалите доказателства по делото. Споделя и
становището на експертите относно въздействието на наркотиците върху организма
на подсъдимия. Посоченото от експертите има значение за
вменяемостта и възможността подсъдимия да носи наказателна отговорност и
доказва, че той не страда от психично заболяване. От друга страна дава важни данни за личността на подсъдимия, които
са от значение за извършеното конкретно престъпление и поведението му преди и
след деянието. От нея се налага извода, че въпреки
непълнолетието и особеностите на
личността на подс.В., въпреки употребата на наркотични вещества от
същия, той е бил вменяем към датата на деянието, което се потвърждава и от неговите
конкретно действия. С оглед на това съдът не споделя обясненията на подсъдимия,
че не помни и не вярва той да е извършил всичко гореописано, като ги намира за
защитна теза.
Относно здравословното
и психическото състояние на подсъдимия Д.Ц.,
към момента на деянието:
По делото е безспорно установено, че подс.Ц. е пушел цигари,
употребявал алкохол и наркотични вещества- пушел марихуана, но понякога вземал
и амфетамини, както по принцип, както и че е употребил такива на 13 срещу
14.03.2017г. В тази насока са всички свидетелски показания на негови близки и
приятели, както и неговите обяснения. Няма спор, че на подсъдимия е взета кръв
за изследване на 15.03.2017г. в 18,15 часа, видно от отразеното в протокола за
медицинско изследване /т.3, л.53 от ДП/ и в комплексната съдебно
химическо/токсикологична експертиза.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-химическа/токсикологична
експертиза /т.3,л.47-53 от ДП/ е установено следното:
В предоставените проби кръв от Д.Д.Ц. е установено:
-Присъствие на специфичен метаболит-карбокси-ТНС (55ng/mL) в кръв, доказващ употребата на наркотични вещества, съдържащо
тетрахидроканабинол.
-Присъствие на наркотично вещество от групата на стимулантите –
амфетамин в концентрация 15ng/mL.
Посоченото доказва
комбинираната употреба на наркотични вещества /в случая марихуана и амфетамин/.
Кръвната пробата е отрицателна за метадон и другите подробно посочени на л.48
от ДП вещества. Не е установено наличието и на алкохол в кръвта на подсъдимия.
Употребата на наркотичните вещества е била в период до 12 часа преди вземане на
кръвните проби. Доказана е комбинирана употреба на наркотични вещества, при
която ефектите се видоизменят, проявяват се при по-ниски комцентрации и
продължават по-дълго време.
Като изхожда от обективните
данни в тази експертиза и допълненията направени от експертите в съдебно
заседание /л.548-552 от делото/, съдът дава вяра на гласните доказателства,
доколкото кореспондират с нея. С оглед на това приема за категорично
установено, че на 13/14.03.2017г. подс.Ц. е употребил наркотици, а именно-
марихуана и амфетамин. Приема, че същият е пушил никотинови цигари, което не
променя ефекта на употребените наркотични вещества /допълненията от експерта в
съдебно заседание/. Пушил е цигари с марихуана, тъй като в тази насока са както
неговите обяснения, показанията на свидетелите, които са го видели вечерта
преди престъплението, за това свидетелства и специфичния метаболит, доказващ
употребата на наркотично вещество съдържащо тетрахидроканабинол в кръвта на
подсъдимия. Съдът приема, че подсъдимият не е вземал метадон и другите посочени
в експертизата вещества, тъй като следи
от това вещество не са установени в изследваната кръвна проба, а с оглед
допълненията на експерта в съдебно заседние /л.549 от делото/ метадонът може да
се открие в кръвта на човек от 1 до 3 дни след приема. Съдът приема, че вечерна
13/14.03.2017г. подсъдимият е употребил алкохол, въпреки че такъв не е установен
в кръвната му проба. В тази насока са обясненията на подсъдимите и показанията
на свидетелите, които са ги видели същата вечер. В същото време, съдът намира,
че употребения алкохол не е бил в много голямо количество. От една страна няма
такива гласни доказателства, от друга св.М.К. не сочи подсъдимият да е бил
видимо пиян, когато го е взел от с.Н., аргумент в тази насока е и факта, че
този алкохол е напълно елиминиран от организма на подсъдимия към момента на
вземането на кръвната му проба.
С оглед на това съдът приема
посочените данни в експертизата за точни, обективни и съответстващи на
действителното състояние на подсъдимия Ц., Няма конкретни данни за заболявания
на подсъдимия, които да променят установеното от експертите. Споделя и
становището на експертите относно въздействието на наркотиците върху организма
на подсъдимия. Налага се извода, че подс.
Ц. е употребил наркотични вещества в по-малко количество от тези употребени от
подс.В..
От заключението на приетата по делото комплексна СППЕ на подс.Д.Ц. /т.3, л.125-144 от ДП/ и допълненията
направени от експертите в съдебно заседание се установява, че: Подсъдимият
страда от ***, дължащи се на употребата на наркотични вещества. Той не се води
на диспансерен учет. Подс.Ц. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, към момента на деянието и към момента
на извършването на прегледа. Касае се за незряла личностова структура, оформяща
се като дисхармонична, вътрешно себенеуверен, което преодолява чрез т.нар.
психопатна декомпенсация, като по време на експертното изследване той отново
губи своята увереност. Налице са тенденции да действа импулсивно, своенравно, с
бърз интензитен на негативните емоционални преживявания при скъсен самоконтрол,
като остава некритичен към последиците от своето поведение, а употребата на ПАВ
допълнително улеснява склонността към импулсивно отреагиране. Не е склонен
внимателно да обмисля постъпките си, както в обичайни житейски ситуации, така и
в ситуации на затруднение. У него е налице реална представа за действителността
и за неговото място в тази действителност. При Ц. липсва патопсихологическа
склонност към фантазиране, както и към героизиране на себе си и постъпките си. Той
може да възприема правилно ставащото в реалността и да го възпроизвежда
достоверно, ако желае. Той е вътрешно емоционално хладен и не изпитва вина,
дистантен, абсолютно неглижиращ ситуацията, в която се намира, изключително
манипулативен като личност.
Съдът дава вяра на заключението на СППЕ, като я намира за компетентна,
обоснована, мотивирана и кореспондираща с останалите доказателства по делото. Споделя и
становището на експертите относно въздействието на наркотиците върху организма
на подсъдимия. Посоченото от експертите има значение за
вменяемостта и възможността подсъдимия да носи наказателна отговорност и
доказва, че той не страда от психично заболяване. От друга страна дава важни данни за личността на подсъдимия,които
са от значение за извършеното конкретно престъпление и поведението му преди и
след деянието. От нея се налага извода, че въпреки
непълнолетието и особеностите на личността на подс.Ц., въпреки употребата на
наркотични вещества от същия, той е бил вменяем към датата на деянието, което
се потвърждава от конкретното му действия. С оглед на това съдът не споделя
обясненията на подсъдимия, че той не е извършил описаните по-горе действия,
като ги намира за защитна теза.
Относно предмета на престъплението грабеж и стойността на отнетите вещи,
съдът приема за доказано следното:
От заключението на приетата по делото технико-икономическа експертиза /т.3,л.151-152 от ДП/ и направените в
съдебно заседание допълнения, е видно, че средната пазарна цена на МПС- л.а.
„Шкода-Фабия“ с рег. № С *** ХН, към датата на инкриминираното деяние, е
4 500 лева. Съдът намира експертизата за компетентна, обоснована и
кореспондираща с останалите доказателства по делото. В тази насока са писмените
доказателства, приложени по делото, относно процесния л.а. Съдът кредитира с
доверие и показанията на свидетелите И.Ш. /който по документи фигурира като
собственик на л.а./ и В.П. /купувач на същия л.а./, включително и относно
извършените смени на двигателя и други части на автомобила, неговата поддръжка,
експлоатация и състояние към 2017г. Тези свидетели нямат отношение със страните
по делото, поради което са непредубедени лица, а показанията им са
последователни, логични и кореспондират
с останалите доказателства.
От заключението на приетата по
делото СЦИЕ /т.3, л.155-156 от ДП/ е установена стойността на другите отнети
вещи, които са оценяеми в пари и са собственост на В.С.. Безспорно това са вещи
именно на пострадалия, тъй като в тази насока са обясненията на двамата подсъдими,
от къде какво са взели, показанията на св.Л.С. и св.Т.С., както и отразеното в
протоколите за оглед и изземване, отнасящи се до намерените портмоне и др.вещи
на пострадалия, които са приложени като веществени доказателства по делото.
Съдът намира за установено, че
предмет на престъплението грабеж са както вещите, отнети от подсъдимите, така и
разпилените по улицата монети, от портмонето на пострадалия, така и таксиметровия
лек автомобил, тъй като в тази насока са събраните по делото гласни доказателства,
кредитирани от съда. Това са обясненията на двамата подсъдими, досежно
уговорките им да извършат грабеж именно на л.а. и парите на таксиметров шофьор.
В тази насока са показанията на свидетелите М. и А., пресъздаващи казаното им
от двамата подсъдими, показанията на св.С.Й., относно уговорките между двамата
подсъдими за грабежа. Данни в тази насока се съдържат и в показанията на свидетелите
С.И. и С.С., на които съдът дава вяра, като последователни, обективни и
логични. Гласните доказателства кореспондират с отразеното в протоколите за
претърсване и изземване, приложени по ДП. Съвкупният анализ на посочените доказателства,
налага извода, че намерението на подсъдимите е било именно да отнемат, както
парите и вещите на таксиметровия шофьор, така и самия автомобил, като са
смятали впоследствие да го предадат за скраб.
Анализът на писмените и гласни
доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, налага по безспорен начин следните
правни изводи:
Подсъдимият Н.Р.В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 199 ал.2, т.2, пр.1, вр. чл.198 ал.1,
вр. чл.20 ал.2, вр. чл.63 ал.2, т.1 от НК, тъй като на 14.03.2017г. в село Н., обл. Р., като
непълнолетен, навършил шестнадесетгодишна възраст, но след като разбирал
свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си, в
съучастие като извършител с Д.Д. ***, отнел чужди движими вещи от владението на
В.М.С.: 1бр. мъжко кожено портмоне с пари в брой – 60 лева, 1бр. СУМПС, ведно с контролен талон за МПС, 1бр. лична карта, 1бр. удостоверение за
психическа годност, 1бр. удостоверение за водач на таксиметров автомобил, 1бр.
карта за пазаруване в магазин „Метро“, 1бр. карта за пазаруване в
бензиностанции „Еко“, 8 бр. лични бележки, 1бр. запалка „Камел“, собственост на
В.М.С., на стойност 62,10 лева; 1 бр. лек автомобил „Ш.Ф.“ с Рег. № С ***ХН,
ведно с 1 бр. контактен ключ за същия автомобил, собственост на В. ***, на
стойност 4 500 лева, на обща стойност 4 562,10 лева, с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е
придружен с убийството на В.М.С. ***.
Деянието е
довършено, тъй като подсъдимият е осъществил и двата акта на изпълнителното
деяние- отнемането на вещите и упражняването на сила по отношение на пострадалия,
вследствие на което са настъпили съставомерните резултати- отнемането на вещите
и преминаването им във владението на подсъдимите, опит да се отнеме лекия автомобил,
управляван от пострадалия и смъртта на В.С..
Портмонето,
намиращите се в него пари и вещи и другите вещи, подробно описани по-горе и в
присъдата, са взети от местата в лекия автомобил, където са били оставени, с което
е прекъснато владението на собственика им върху тях и излизайки от л.а. и
отдалечавайки се от местопрестъплението подсъдимият е установил своя трайна фактическа
власт върху предмета на посегателство, като впоследствие се е разпоредил с тях в
своя полза.
По отношение на
лекия автомобил е налице опит за неговото отнемане, тъй като подсъдимият В. е искал
да отнеме същия и да го предаде на скраб, направил е многократни опити да го придвижи,
от мястото, където е бил спрян от пострадалия, но поради факта, че не е правоспособен
водач на МПС и предвид спецификите на този автомобил, не е успял да го отнеме.
С оглед на това деянието досежно л.а. е останало във фазата на опита, но
доколкото е налице довършено престъпление по отношение на останалите вещи и
доколкото е настъпил съставомерния резултат- смъртта на пострадалия, цялото
престъпление, следва да се квалифицира като довършено такова. Лекият автомобил
е собственост на св. В.П., но тъй като пострадалият е управлявал този автомобил
процесната вечер, той е бил в неговото
владение, поради което грабежът е извършен по отношение на вещи, които са във
владението на пострадалия.
Грабежът е извършен чрез употреба на физическа
сила от страна на подсъдимия спрямо пострадалия, изразяваща се в ритане,
блъскане и нанесени многократни удари с нож по тялото на В.С.. Това насилие над
пострадалия е било насочено към прекъсване на фактическата власт на същия над целия
лек автомобил, над парите и другите отнети вещи и за преодоляване съпротивата на пострадалия.
Налице
е квалифициращото обстоятелство по т.2 от ал.2 на чл.199 от НК, тъй като грабежът е
придружен с убийството на пострадалия. Налице е причинно-следствена връзка
между поведението на подсъдимия, упражнената от него физическа сила спрямо
пострадалия и получените от него телесни увреждания, тъй като това е станало
вследствие нанесените множество удари с ножа, както и предвид нанесените удари
с ръце и крака. От съдебно-медицинските експертизи по категоричен начин са
установени характера и механизма на телесните увреждания, причинени на
пострадалия, както и конкретния удар, довел до неговата смърт, която е
съставомерна за квалификацията на деянието.
Престъплението е
извършено в съучастие между подсъдимия В. и подс.Д.Ц., като съизвършители, по
смисъла на чл.20 ал.2 от НК, тъй като всеки един от тях е участвал в
осъществяването на изпълнителното деяние: в отнемането и в упражняването на физическа
сила, довела до смъртта на пострадалия. Обективно в извършването на последното
подс.В. е участвал наравно с Ц., като е имал водеща роля на инициатор, организатор
на престъплението и фактически убиец на пострадалия, тъй като именно той е
нанасял ударите с ножа, нанесъл е и фаталния удар, довел до смъртта на
пострадалия.
Подсъдимият В. е роден на ***г. и към момента на
извършване на престъплението е бил на 17 навършени години- имал е навършени 16
години, но е нямал навършени 18 години, поради което той е непълнолетен, по
смисъла на закона. С оглед всички събрани по делото писмени, гласни
доказателства и от заключението на комплексната СППИЕ се установява, че подсъдимият е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Това се потвърждава и от неговото
поведение. Както преди престъплението- замисляне, набавяне на оръжие, подготовка,
набелязване на конкретното такси, насочване на шофьора към подходяща задънена
улица в с.Н.. Така и след престъплението- изхвърляне на оръжието на престъплението,
ключовете на л.а. и ненужните вещи, укриване в изоставена сграда в края на
селото, осигуряване на транспорт до Русе, събличане и изоставяне на якето, по
което е имало следи от престъплението и др. Всичко това сочи, че подсъдимият е
бил наясно какво върши, като е съобразявал достатъчно трезво как да постъпи, за
да не бъде разкрит.
От субективна
страна подсъдимият е действал при пряк умисъл-съзнавал е обществено-опасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено- опасни последици и е
целял настъпването им, което се потвърждава от цялостното му поведение. Тръгнал
е с ясната идея да извърши грабеж на таксиметров автомобил и парите на водача
му, бил е наясно, че няма никакво право да върши това, както и че шофьорът може
да се отбранява, въпреки това не се е въздържал от извършване на
престъплението. Нещо повече той е имал нагласа да противодейства при евентуалната
съпротива на пострадалия, за което е носел нож, разчитал е на помощта и на своя
съучастник. В изпълнение на този си замисъл, от субективна страна подсъдимия е
искал причиняването на телесни увреждания на пострадалия, включително и
неговата смърт. Пряко преследвайки престъпния резултат- установяване на
фактическа власт върху процесните вещи, подсъдимият е постигнал и другия
съставомерен резултат- убийството на В.С.. При това субективното му отношение
към последното се е изразило в умишленото и целенасочено упражняване на насилие
спрямо жертвата. Не се е задоволил с нанесените удари над пострадалия в лекия
автомобил, с изблъскването му извън колата, а е продължил да го гони и да му
нанася удари по главата, по тялото, включително в гръб, включително и когато
пострадалият вече е лежал на земята. Подсъдимият е действал с намерение
противозаконно да присвои горепосочените вещи, съзнавал е участието в
изпълнителното деяние на подс.Ц., като много добре е разбирал, какво върши,
като го е извършил с горепосочената цел.
Налице е общност
на умисъла за извършване на грабеж, придружен с умъртвяването на пострадалия. Двамата
съизвършители предварително са взели решение за отнемане на парите и л.а., обсъдили
са начина на извършване на престъплението, набавили са си ножове, шапки,
набелязали са подходящ според тях таксиметров автомобил, с по-възрастен водач, тъй
като ще окаже по-малка съпротива, разпределили са си ролите, насочили са л.а.
извън града и до улица в с.Н., която е в края на селото и без изход. Следва да се отбележи, че употребата на сила спрямо С. е започнала
веднага, след като той спрял таксиметровия автомобил, като последователно и от
двамата подсъдими са му били нанесени множество удари с ръце и крака, а още в
таксиметровия автомобил от подс. В. и удари с ножа в областта на дясното бедро.
Те
са били готови на всяка цена да довършат престъплението и да използвали всички
средства за това, като са упражнили върху пострадалия продължително, интензивно
и ненужно насилие. Общността на умисъла при упражненото насилие се изразява в
това, че съизвършителство е винаги налице, когато съучастниците нанасят побой
заедно, едновременно или последователно, или единият в отсъствие на другия, но
с последващо продължение на съвместните действия, при което видът на
пострадалия ясно е показвал какво е състоянието му. Първи
е започнал физическото насилие върху пострадалия подс.В., той е бил по-активен
в нанасянето на ударите, той е нанесъл и смъртоносният удар с ножа. В същото
време е установено, че и двамата подсъдими реално са възприели тежкото
състояние на пострадалия, което е видно от приложения по делото протокол за
оглед и фотоалбум и доказано от изготвената съдебно-медицинска експертиза. Пострадалият
е паднал до лекия автомобил, после се е изправил, бягал е и викал за помощ, а
впоследствие е лежал на улицата безпомощен, с обезобразена глава, поради което от
субективна страна, при съизвършителството всеки от съучастниците отговаря за
причинения с общи усилия престъпния резултат.
Както беше посочено по-горе, към предмета на престъплението следва да
бъде отнесено и МПС - л.а. „Ш.Ф.“ с Рег. № С ***ХН, тъй като реално и двамата подсъдими
са имали намерение да го отнемат, но поради невъзможност да бъде преведен в
движение автомобила, подсъдимите не могли да избягат с него. Поради това съдът приема, че умисълът на двамата подсъдими е бил и за отнемането
на този автомобил.
Касае се за задружна престъпна дейност на двамата подсъдими, всеки
един от които е осъществил елементи от изпълнителното деяние на престъплението
грабеж. Те ясно са съзнавали, че техните действия, ще доведат до причиняването
обществено-опасен резултат и се стремели именно към това.
Касае се за усложнена престъпна дейност, както от към субекти, така и
от към обективни дадености. Съобразно трайната и еднопосочна практика за този
род престъпления не е необходимо стриктно разграничаване на отделните роли и
конкретните действия на двамата съизвършители, които действат обединени от
общия си престъпен умисъл в преследване на противоправния резултат, целен от
двамата, а именно да отнемат принудително, чрез сила противозаконно вещи от
владението на С., а при указване на съпротива той да бъде умъртвен.
Подсъдимият Д.Д.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 199 ал.2, т.2, пр.1, вр. чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.63 ал.2, т.1 от НК, тъй като на 14.03.2017г. в село Н., обл.Р., като непълнолетен, навършил
шестнадесетгодишна възраст, но след като разбирал свойството и значението на
деянието и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с Н. ***,
отнел чужди движими вещи от владението на В.М.С.: 1бр. мъжко кожено портмоне с
пари в брой- 60 лева, 1бр. СУМПС, ведно с контролен талон за МПС, 1 бр. лична
карта, 1 бр. удостоверение за психическа годност, 1 бр. удостоверение за водач
на таксиметров автомобил, 1 бр. карта за пазаруване в магазин „Метро“, 1 бр.
карта за пазаруване в бензиностанции „Еко“, 8 бр. лични бележки, 1 бр. запалка
„Камел“, собственост на В.М.С., на стойност 62,10 лева; 1 бр. лек автомобил „Ш.Ф.“
с Рег. № С ***ХН, ведно с 1 бр. контактен ключ за същия автомобил, собственост
на В. ***, на стойност 4 500 лева, на обща стойност 4562,10 лева, с
намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
грабежът е придружен с убийството на В.М.С. ***.
Деянието е
довършено, тъй като подсъдимият е осъществил и двата акта на изпълнителното
деяние- отнемането на вещите и упражняването на сила по отношение на пострадалия,
вследствие на което са настъпили съставомерните резултати- отнемането на вещите
и преминаването им във владението на подсъдимия, опит да се отнеме лекия
автомобил, управляван от пострадалия и
смъртта на В.С..
Портмонето,
намиращите се в него пари и вещи и другите вещи, подробно описани по-горе и в
присъдата, са взети от местата в лекия автомобил, където са били оставени, с което
е прекъснато владението на собственика им върху тях и излизайки от л.а. и
отдалечавайки се от местопрестъплението подсъдимите са установил своя трайна фактическа
власт върху предмета на посегателство, като впоследствие са се разпоредили с тях
в своя полза. Конкретно подс.Ц. е взел запалката „Камел“ и впоследствие
портмонето, с намиращите се в него вещи, подхвърлено му от подс.В., като е
направил опит да придвижи лекия автомобил, с намерение да го отнеме.
По отношение на
лекия автомобил е налице опит за неговото отнемане, тъй като подсъдимия Ц. е
искал да отнеме същия и да го предаде на скраб, направил е многократни опити да
го придвижи, от мястото, където е бил спрян от пострадалия, но поради факта, че
не е правоспособен водач на МПС и предвид спецификите на този автомобил, не е
успял да го отнеме. С оглед на това деянието досежно л.а. е останало във фазата
на опита, но доколкото е налице довършено престъпление по отношение на
останалите вещи и доколкото е настъпил съставомерния резултат- смъртта на
пострадалия, цялото престъпление, следва да се квалифицира като довършено
такова. Лекият автомобил е собственост на св.В.П., но тъй като пострадалият е
управлявал автомобила процесната вечер, той е бил в неговото владение, поради
което и грабежът е бил по отношение на вещи, които са във владението на
пострадалия.
Грабежът е извършен чрез употреба на физическа
сила от страна на подсъдимия спрямо пострадалия, изразяваща се в ритане и
блъскане на В.С.. Това насилие над пострадалия е насочено към прекъсване на
фактическата власт на същия над целия лек автомобил, над парите и другите вещи
намиращи се в него и за преодоляване съпротивата на пострадалия.
Налице
е квалифициращото обстоятелство на т.2 от ал.2 на чл.199 от НК, тъй като грабежът е
придружен с убийството на пострадалия. Налице е причинно-следствена връзка
между поведението на подсъдимия и упражнената от него физическа сила спрямо
пострадалия и получените от него телесни увреждания, тъй като това е станало
вследствие нанесените множество удари с ножа от страна на подс.В., което е станало едновременно или последователно с
действията на подс.Ц. и в моменти, в които Ц. е възприемал случващото се в това
число и нанасяните множество удари от страна на В. над пострадалия. От
съдебно-медицинските експертизи по категоричен начин са установени характера и
механизма на телесните увреждания, причинени на пострадалия, както и конкретния
удар, довел до неговата смърт, която е съставомерна за квалификацията на
деянието. Въпреки, че смъртта е
настъпила вследствие ударите нанесени на пострадалия от други подсъдим и подс.Ц.
следва да носи отговорност за този най-тежък резултат, предвид характера на
престъплението грабеж, факта че и подс.Ц. е нанасял удари на пострадалия, макар
и с ръце и крака, и с оглед общия умисъл
да двамата подсъдими.
Престъплението е
извършено в съучастие между подсъдимия Ц. и подс. В., като съизвършители, по
смисъла на чл.20 ал.2 от НК, тъй като всеки един от тях е участвал в
осъществяването на изпълнителното деяние: отнемане и упражняване на физическа
сила, довела до смъртта на пострадалия. Обективно в извършването на последното водеща
и по-активна роля е имал подс.В., който е и фактическия убиец на пострадалия,
тъй като именно той е нанасял ударите с ножа, нанесъл е и фаталния удар, довел
до смъртта на пострадалия. В същото време двамата съизвършители предварително
са взели решение за отнемане на парите и л.а., обсъдили са начина на извършване
на престъплението, набавили са си ножове, шапки, набелязали са подходящ според
тях таксиметров автомобил, с по-възрастен водач, за да окаже по-малка
съпротива, разпределили са си ролите, насочили са л.а. извън града и до улица в
с.Н., която е в края на селото и без изход. Следва
да се отбележи, че употребата на сила спрямо С. е започнала веднага, след като
той спрял таксиметровия автомобил, като последователно и от двамата подсъдими му
били нанесени множество удари с ръце и крака. Те са били готови на всяка цена
да довършат престъплението и да използвали всички средства за това, като са
упражнили върху пострадалия продължително, интензивно и ненужно насилие. Подс.Ц.
е участвал в предварителните уговорки, нанасял е побой заедно с подс.В., при едновременно
или последователно упражнено насилие, на моменти при такова упражнено от единият
в отсъствие на другия, но с последващо продължение на съвместните действия.
През цялото време подс.Ц. реално е възприемал тежкото състояние на пострадалия,
което е видно от приложения по делото протокол за оглед и фотоалбум, от изготвената
съдебно-медицинска експертиза и доказано от поведението на подс.Ц..
Пострадалият е паднал до лекия автомобил, после се е изправил, бягал е и викал
за помощ, а впоследствие е лежал на улицата безпомощен, с обезобразена глава,
поради което от субективна страна, при съизвършителството всеки от
съучастниците отговаря за причинения с общи усилия престъпния резултат. С оглед
на това, въпреки, че подс.Ц. е нанасял по-малко по брой и интензитет удари и не
е нанесъл смъртоносния удар, той носи отговорност за смъртта на пострадалия.
Престъплението е
извършено в съучастие между подсъдимия Ц. и подс. В., като съизвършители, по
смисъла на чл.20 ал.2 от НК, тъй като всеки един от тях е участвал в
осъществяването на изпълнителното деяние: в отнемането и в упражняването на
физическа сила, довела до смъртта на пострадалия. Обективно в извършването на
последното подс.Ц. е участвал наравно с В., като е имал по-малка роля и е бил
по-малко активен.
Подсъдимият Ц. е роден на ***г. и към момента на
извършване на престъплението е била на 17 навършени години- имал е навършени 16
години, но е нямал навършени 18 години, поради което той е непълнолетен, по
смисъла на закона. С оглед всички събрани по делото писмени, гласни доказателства
и заключението на комплексната СППЕ, се установява, че подсъдимият е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Това се потвърждава от цялостното му поведение преди престъплението- набавяне
на оръжие и шапки, набелязване на конкретното такси с по-възрастен шофьор и
други. Потвърждава се и от действия му след престъплението- събиране на
разпилените пари от улицата, укриване в изоставена сграда в края на селото, отиване
до магазина за цигари и провеждане на спокоен разговор с полицейският служител
и др. Всичко това сочи, че подсъдимият е бил наясно какво върши, като е
съобразявал достатъчно трезво как да постъпи, за да не бъде разкрит.
От субективна
страна подсъдимият е действал при пряк умисъл-съзнавал е обществено-опасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено- опасни последици и е
целял настъпването им, което се потвърждава от цялостното му поведение. Тръгнал
е с ясната идея да извърши грабеж на таксиметров автомобил и парите на водача
му, бил е наясно, че няма никакво право да върши това, както и че шофьорът може
да се отбранява, въпреки това не се е въздържал от извършване на
престъплението. Нещо повече той е имал нагласа да противодейства при
евентуалната съпротива на пострадалия, за което е носел нож, но е разчитал на по-активната
роля на другия подсъдим. В изпълнение на този си замисъл, от субективна страна
подсъдимия е искал причиняването на телесни увреждания на пострадалия,
включително и неговата смърт. Пряко преследвайки престъпния резултат-
установяване на фактическа власт върху процесните вещи, подсъдимият е постигнал
и другия съставомерен резултат- убийството на В.С.. При това субективното му
отношение към последното се е изразило в умишленото и целенасочено упражняване
на насилие спрямо жертвата. Не се е задоволил с нанесените удари над
пострадалия в лекия автомобил, с изблъскването му извън колата, а е продължил и
навън. Подсъдимият е действал с намерение противозаконно да присвои
горепосочените вещи, съзнавал е участието в изпълнителното деяние на подс.В.,
като много добре е разбирал, какво върши.
Налице е общност
на умисъла за извършване на грабеж, придружен с умъртвяването на пострадалия.
Двамата съизвършители предварително са взели решение за отнемане на парите и л.а.,
обсъдили са начина на извършване на престъплението, набавили са си ножове,
шапки, набелязали са подходящ според тях таксиметров автомобил, с по-възрастен
водач, разпределили са си ролите, насочили са л.а. извън града и до улица в с.Н.,
която е в края на селото и без изход. Следва
да се отбележи, че употребата на сила спрямо С. е започнала веднага, след като
той спрял таксиметровия автомобил, като последователно и от двамата обвиняеми
му били нанесени множество удари с ръце и крака, а от подс. В. и с ножа. За
изпълнение на тази цел те подбрали таксиметров шофьор на по-голяма възраст, тъй
като ще им окаже по-малка съпротива. Те са били готови на всяка цена да
довършат престъплението и да използвали всички средства за това, като са упражнили
върху пострадалия продължително и интензивно насилие. Общността на умисъла при
упражненото насилие се изразява в това, че съизвършителство е винаги налице,
когато съучастниците нанасят побой заедно, едновременно или последователно, или
единият в отсъствие на другия, но с последващо продължение на съвместните
действия, при което видът на пострадалия ясно е показвал какво е състоянието
му. По делото е установено, че първи е
започнал физическото насилие върху пострадалия именно подс.В., той е бил по-активен
в нанасянето на ударите. Безспорно е че смъртоносният удар е нанесен също от подс.В. с ножа. В същото време подс.Ц.
реално е възприел тежкото състояние на пострадалия, което е видно от приложения
по делото протокол за оглед и фотоалбум и доказано от изготвената
съдебно-медицинска експертиза. Пострадалият е паднал до лекия автомобил, после
се е изправил, бягал е и викал за помощ, а впоследствие е лежал на улицата
безпомощен, с обезобразена глава, поради което от субективна страна, при съизвършителството
всеки от съучастниците отговаря за причинения с общи усилия престъпния
резултат.
Както беше посочено по-горе, към предмета на престъплението следва да
бъде отнесено и МПС- л.а. „Ш.Ф.“ с Рег. № С ***ХН, тъй като реално и двамата
подсъдими са имали намерение да го отнемат, но поради невъзможност да бъде
преведен в движение автомобила, те не могли да избягат с него. Поради това съдът прима, че умисъла на двамата подсъдими е бил и за отнемането
на този автомобил.
Касае се за задружна престъпна дейност на подс. Ц. и подс.В., всеки
един от тях осъществил елементи от изпълнителното деяние на престъплението
грабеж. Те ясно са съзнавали, че техните действия, ще доведат до причиняването
обществено-опасен резултат и се стремели именно към това.
Касае се за усложнена престъпна дейност както от към субекти, така и
от към обективни дадености. Съобразно трайната и еднопосочна практика за този
род престъпления не е необходимо стриктно разграничаване на отделните роли и
конкретните действия на двамата съизвършители, които действат обединени от
общия си престъпен умисъл в преследване на противоправния резултат, целен от
двамата, а именно да отнемат принудително, чрез сила противозаконно вещи от
владението на С., а при указване на съпротива той да бъде умъртвен.
Неоснователно е възражението
на защитата, че е налице ексцес на
извършителя Ц.. Не може да се приеме, че подс.Ц. е извършил нещо повече и
различно от това, което се обхваща от общия умисъл, който са имали с подс.В., поради
което не са налице основанията за приложение на чл.21 ал.2 от НК. Наличието на
предварителни уговорки и подготовка за извършването на грабеж на таксиметров
шофьор, когото при съпротива, ако е необходимо и да убият, набавянето на ножове, които безспорно
са годно оръжие за това, формирането на план за действие- преднамерено избиране
на по-възрастен водач на л.а., чиято съпротива по-лесно ще бъде преодоляна,
извеждането му извън града и в края на с.Н. сочи, че подс.Ц. много добре е знаел
и се е съгласил с действията вършени от подс.В. и последният не е извършил нищо
по-различно от уговореното.
Грабежът е
съставно престъпление и за да е налице съизвършителство в същото е необходимо и
достатъчно, от обективна страна, всеки един от дейците да извърши само отделен
елемент от изпълнителното деяние. В случая подс.Ц. е взел дори активно участие,
както в упражняването на принудата, така и в кражбата- отнемането на движими вещи
от владението на пострадалия и опита за отнемане на л.а. Подс.Ц. е слязъл от
л.а., отворил вратата на шофьора и ударил пострадалия с юмрук в главата, а
докато С. бил навън и се опивал да избяга от нападателите си, продължил да го
му нанася удари с ръце и крака по тялото. Горното не се променя от факта, че
подс.В. е нанасял ударите с нож, включително и смъртоносния удар. От действията
на подс. Ц. става ясно, че той е считал, че действията на подс.В. са необходими
за постигането на крайната цел на двамата извършители. Той ясно е възприел как
подс.В. вади ножа и започва да нанася удари по тялото на пострадалия, но не
преустановил действията си, а вместо това отишъл до л.а. и започнал изпълнението
на втората част от изпълнителното деяние на престъплението грабеж- правил опити
да приведе в движение автомобила. Нещо повече, докато правел това, той наблюдавал
и действията на другия подсъдим и когато забелязал, че има човек на терасата на
близката къща, който ги наблюдава, отишъл до подс.В., за да го предупреди. В
този момент подс.В. бил надвесен над тялото на пострадалия и му нанасял удари с
ножа. Впоследствие подс.Ц. взел запалката от автомобила на подсъдимия, както и портмонето,
което подс.В. му подал, като с тези действия изпълнителното деяние на
престъплението грабеж било довършено. След като се отдалечили от
местопрестъплението двамата подсъдими си разделили отнетите пари.
Действително
упражненото от подс.Ц. физическо насилие е с по-нисък интензитет от това, упражнено
от подс.В.. По отношение на това обстоятелство, съдебната практика е еднозначна,
че когато в рамките на общия умисъл съизвършителите използват различни
увреждащи средства и нанасят различни по сила и насоченост удари, нито един от
тях по отделно не може да се позовава на ексцес на умисъла, когато възприема и
се съгласява с действията на своя съучастник. Настоящият случай е точно такъв,
предвид изложеното по-горе.
С оглед
изложеното подсъдимите следва да бъдат признати за виновни, като им бъде
определено съответно наказание.
При индивидуализация
на наказанието, което следва да бъде наложено на подс.Н.В., съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства:
чистото му съдебно минало; направените признания, които съдът кредитира и които
са спомогнали за разкриването на престъплението-начина му на извършване и
откриването на оръжието, с което е осъществено. Като такива, но с по-малка
тежест следва да се отчетат също: младата възраст на подсъдимия, към момента на
извършване на престъплението и понастоящем, която сочи на липсата на социален
опит и зрялост; наличието на здравословни проблеми- страда от ***, вследствие употребата на наркотични вещества и
чернодробно заболяване.
В същото време младата възраст на подсъдимия не следва да се абсолютизира, тъй
като към момента на извършване на деянието той е бил близо до пълнолетието, а
към момента на постановяване на присъдата е вече пълнолетен, освен това
възрастта на В. е взета предвид при редукцията на наказанието по реда на чл.63
от НК. Не следва да се придава особена тежест и на здравословното и
психическото му състояние, тъй като с приема на алкохол и наркотици подсъдимият
сам е допринасял за влошаване на своето здраве, като неговите *** са именно вследствие употребата на наркотични вещества.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът взе предвид: лошите характеристични данни за
подсъдимия; ролята му на инициатор и организатор на престъплението;
изключително високата степен на упражненото насилие над жертвата - множество
нанесени удари с нож по различни части на тялото, други с ръце и крака,
изключително интензивно и с ненужна жестокост, при което на пострадалия са
нанесени повече от 20 рани с ножа по различни части на тялото и са установени
повече от 10 кръвонасядания само по главата му; употребата на наркотични
вещества, с което подсъдимият сам се е поставил в състояние, при което да
улесни склонността си към агресия и да намали възможността за обмисляне на
поведението си; високата обществена опасност на извършеното престъпление.
Аргументи за лошите
характеристични данни за подсъдимия, съдът черпи от обстоятелството, че той не
посещава училище, не се занимава със спорт или с нещо друго, което да осмисля
ежедневието му, а по цели нощи обикаля улиците, употребява алкохол и наркотици;
както и от факта, че е известен на ДПС и
спрямо него още през 2013г. е било разгледано възпитателно дело и му е била
наложена възпитателна мярка за извършени кражба и грабеж, което явно не е
изиграло никаква възпираща роля по отношение на В..
Високата
обществена опасност на извършеното престъпление, съдът извежда от това, че е убит
мъж в работоспособна възраст, по време на работа. Убит е с множество удари от нож,
което е довело и до мъчителната му смърт. Нанесени са му удари с нож, по тялото
и главата, в гърдите и гърба, т.е. по места, където има жизнено важни орган, увреждането на който
почети сигурно води до смърт. Причинени са му множество нараняваиня от ножа, от
ритници и юмруци, като през цялото време пострадалият е бил в съзнание, изпитвал
е болка, бягал и викал за помощ, като е преживял целия ужас на случващото се с него.
Това сочи, че смъртта е причинена по жесток и мъчителен за пострадалия начин, което
прави престъплението изключително тежко. Подсъдимият е извършил най-жестокото,
най-драстичното посегателство над личността-отнемането на човешки живот. При
това го е направил хладнокръвно и по користни подбуди- за пари. Високата обществена
опасност на подсъдимия проличава именно в проявената от него жестокост, в използваното
средство за насилие и в начин на извършване на конкретното престъпление.
За
извършеното от подсъдимия престъпление, във връзка с чл.63 ал.2 т.1 от НК, е
предвидено наказание от 5 до 12 години лишаване от свобода. С оглед изложеното съдът
определи наказанието при значителен превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства и тяхната тежест над смекчаващите такива, към максимума на
предвиденото в текста, а именно в размер на ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода.
С оглед размера на определеното наказание не са налице предпоставките за
приложение института на условното осъждане, на основание чл.66 ал.1, вр.чл.69
ал.1 от НК и същото следва да бъде изтърпяно ефективно. На основание чл.57 ал.1 т.2 от „Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража”, съдът определя първоначален
СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на наказанието.
На основание чл.59 от НК, следва да бъде зачетено
предварителното задържане на подс.В. по настоящето дело, считано от 14.03.2017г.
до влизане на присъдата в сила.
С така определеното
наказание, ще се постигнат целите на генералната и лична превенция. Подсъдимият
ще бъде изолиран от обществото за продължително време, което ще му позволи да
преосмисли поведението си занапред. Ще се въздейства предупредително и
възпиращо върху останалите членове на обществото и няма да остане съмнение за
безнаказаност за престъпления, свързани с посегателство над човешкия живот, към
които обществото ни е особено чувствително в днешно време.
При индивидуализация
на наказанието, което следва да бъде наложено на подс.Д.Ц., съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства:
чистото му съдебно минало; направените признания, които съдът кредитира, като
отчита и това, че те нямат особено значение за разкриването на престъплението;
по-малката роля на подсъдимия в извършването на конкретното престъпление и
по-ниската степен на упражнената от него физическа сила над пострадалия. Като
такива, но с по-малка тежест следва да се отчетат също: младата възраст на
подсъдимия, към момента на извършване на престъплението и понастоящем, която
сочи на липсата на социален опит и зрялост; както и това, че страда от ***, вследствие употребата на наркотични вещества. В същото време
младата възраст на подсъдимия не следва да се абсолютизира, тъй като към
момента на извършване на деянието той е бил близо до пълнолетието, а към
момента на постановяване на присъдата е вече пълнолетен, освен това възрастта
на Ц. е взета предвид при редукцията на наказанието по реда на чл.63 от НК. Не
следва да се придава особена тежест и на психическото му състояние, тъй като неговите
*** са вследствие употребата на наркотични
вещества, а с
приема на алкохол и наркотици подсъдимият сам допринася за това си състояние.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът взе предвид: лошите характеристични данни за
подсъдимия; изключително високата степен на упражненото насилие над жертвата-
множеството нанесени удари с нож по различни части на тялото, други с ръце и
крака, изключителен интензивно и с ненужна жестокост, при което на пострадалия
са нанесени повече от 20 рани с ножа по различни части на тялото и са
установени повече от 10 кръвонасядания само по главата му; употребата на
наркотични вещества, с което подсъдимият сам се е поставил в състояние, при
което да улесни склонността си към агресия и да намали възможността за
обмисляне на поведението си; високата обществена опасност на извършеното
престъпление.
Аргументи за
лошите характеристични данни за подсъдимия, съдът черпи от обстоятелството, че
той не посещава училище, не се занимава със спорт или с нещо друго, което да
осмисля ежедневието му, а по цели нощи обикаля улиците, употребява алкохол и
наркотици; както и от факта, че е
известен на ДПС и спрямо него още през 2014г. е било разгледано
възпитателно дело и му е била наложена възпитателна мярка за извършена кражба, което
явно не е изиграло никаква възпираща роля по отношение на него, както и че
срещу подс.Ц. са водени проверки по още две преписки през 2017г.
Високата
обществена опасност на извършеното престъпление, съдът извежда от това, че е
убит мъж в работоспособна възраст, по време на работа. Убит е с множество удари
от нож, което е довело и мъчителната му смърт. Нанесени са му удари с нож, по
тялото и главата, в гърдите и гърба, т.е. по места, където има жизнено важни орган, увреждането на който
почети сигурно води до смърт. Причинени са му множество наранявания, като през
цялото време пострадалият е бил в съзнание, изпитвал е болка, бягал и викал за
помощ, като е преживял целия ужас на случващото се с него. Това сочи, че
смъртта е причинена по жесток и мъчителен за пострадалия начин, което прави
престъплението изключително тежко. Подсъдимият е извършил най-жестокото,
най-драстичното посегателство над личността- отнемането на човешки живот, което
е направил хладнокръвно и по користни подбуди- за пари.
За
извършеното от подсъдимия престъпление, във връзка с чл.63 ал.2 т.1 от НК, е
предвидено наказание от 5 до 12 години лишаване от свобода. С оглед изложеното съдът определи наказанието при лек превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства и тяхната тежест над смекчаващите
такива, малко над средата на предвиденото в текста, а именно в размер на ДЕВЕТ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
С оглед размера на определеното наказание не са налице предпоставките
за приложение института на условното осъждане, на основание чл.66 ал.1,
вр.чл.69 ал.1 от НК и същото следва да бъде изтърпяно ефективно. На основание чл.57 ал.1 т.2 от „Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража”, съдът определя първоначален
СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на наказанието.
На основание чл.59 от НК, следва да бъде зачетено
предварителното задържане на подс.Ц. по настоящето дело, считано от 14.03.2017г
.до влизане на присъдата в сила.
С така определеното
наказание, ще се постигнат целите на генералната и лична превенция. Подсъдимият
ще бъде изолиран от обществото, което ще му позволи да преосмисли поведението
си занапред. Ще се въздейства предупредително и възпиращо върху останалите
членове на обществото и няма да остане съмнение за безнаказаност за
престъпления, свързани с посегателство над човешкия живот, към които обществото
ни е особено чувствително в днешно време.
По
веществените доказателства:
На основание
чл.53 от НК следва да бъдат ОТНЕТИ в полза на Държавата, следните вещи:
-1 бр. нож с обща дължина 30.5см. и дължина на острието 18.5см., с дървена
дръжка, 1 бр. сгъваем нож. Те са принадлежали на двамата
подсъдими и са били предназначени за извършването на умишлено
престъпление-грабеж, като първият от тези ножове е и оръжието на
престъплението. Ножовете са приложени като веществени доказателства и като вещи
без стойност да бъдат унищожени, след влизането на присъдата в сила.
-Вещите, иззети при извършения оглед с.Н.,
обл.Р., ул.“Х. Ботев“ на 14.03.2017г., приложени като веществени доказателства
по делото- 1бр. памучна кърпа от предна лява седалка, калъф от предна дясна
седалка, 1бр. обло камъче с диаметър 0.5см. с червеникаво зацапване, обтривки
от червеникаво зацапване. Същите имат отношение към престъплението и като вещи
без стойност и следва да бъдат унищожени, след влизането на присъдата в сила.
-Вещите Запечатани в ПВЦ- чувал,
иззети при огледа в град Русе, бул.“Цар Освободител“ № 156: 1бр. Рекламна чанта
„Лидъл“, 1 бр. синьо на цвят платнено яке, 1 бр. Шапка тип „ушанка“. Същите
принадлежат на подсъдимите, имат отношение към извършеното престъпление и като
вещи без стойност следва да бъдат унищожени, след влизането на присъдата в
сила.
-Вещите иззети при оглед в с.Н., обл.Р.,
от 15.03.2017г., приложени като веществени доказателства: 1 бр. лична карта на В.М.С.,
с № ***, 1 бр. СУМПС на В.М.С. с № ***, 1 бр. контролен талон. Същите са
принадлежали на починалия и не могат да бъдат ползвани от други лица, поради
което като вещи без стойност да бъдат унищожени, след влизането на присъдата в
сила.
За
останалите веществени доказателства липсват основания за отнемане, поради което
следва да бъдат върнати на лицата, от които са предадени, а именно:
Липсват основания за отнемане, поради което
следва да бъдат върнати на
подсъдимия Н.Р.В., иззети при
претърсване в апартамент в гр.Русе, ул.“***С.“ № 36, на 15.03.2017г. вещи,
приложени като веществени доказателства по делото: 1брой плетена, тъмносиня на цвят бейзболна шапка с надпис в ляво
„GURODAN“, 1чифт кафяви на цвят кубинки, тип „туристически“- мъжки с номер на
обувка-43, 1 бр. черно на цвят шушлеково мъжко долнище на анцуг с емблема на
марка „Капа“, 1 бр. сива на цвят ватирана блуза марка „Ню фешън“, 3 ролки
хартиено тиксо с различни размери- 5см. ширина,
3см. ширина и 2см. ширина с надпис от вътрешната страна на всяка ролка
„PRACTIC GO GRAFFIT; Както и вещите, намерени при личен обиск по ЗМВР: 1 бр.
мобилен телефон „ Самсунг SMJ500F, 1 бр. бейзболна шапка, кафява на цвят, 1 бр.
черна силиконова гривна, 1 бр. червен конец със синя висулка, 1 бр. празна метална
табакера, както и пари в брой – 8 лева /4 бр. банкноти с номинал по 2 лева/.
Липсват
основания за отнемане, поради което следва да бъдат върнати на подсъдимия Д.Д.Ц.,
иззети при претърсване в апартамент в
гр.Русе, ул.“П.“ № 43, на 15.03.2017г. вещи, приложени като веществени
доказателства по делото: 1 чифт маратонки“XCESS“, черни на цвят, със зелени на
цвят подметки, зацапани с пръст, 1 бр. тъмно на цвят яке „URBAN GEAR“с качулка,
1 бр. много тъмно на цвят долнище с надпис „BROOKLIN 85“ със зацапване по
крачолите, 1 бр. тъмна на цвят тениска с надпис „PALM BEACH“, 1 бр. светлосин
суичърт с качулка, както и вещите, намерени при личния обиск по ЗМВР
извършен на подс.Д.Ц.: 1 бр. мобилен телефон „Самсунг“ Е 1210М, 1 бр. кутия със
7 броя цигари „Виктори“, 1 бр. запалка, като и пари в брой – 2 лева в монети.
Липсват основания за отнемане, поради което
следва да бъдат върнати на наследниците на В.М.С., вещите Запечатани в картонена кутия, Иззети при оглед в с.Н., обл.Р.,
от 15.03.2017г., приложени като веществени доказателства по делото: 1 бр. черно
кожено портмоне, 1 бр.хартия наподобяваща 100 щатски долара с надпис „механа
Луд Гидия, 1 бр. метро- карта, 1 бр. карта „Еко“, удостоверение за психологическа
годност на В.М.С., 1 бр. удостоверение за водач на таксиметров автомобил на В.С.
със следи от обгаряне в горната си част, 2 бр. бележки с ръкописен текст със следи от обгаряне, 3 броя бележки с
ръкописен текст; както и вещите, иззети с протокола за оглед с.Н., обл.Р., ул.“Х.
Ботев“ на 14.03.2017г.: монети на обща стойност 9,33 лева.
Липсват основания за отнемане,
поради което следва да бъдат върнати на представител на „Точните таксита“- 1 бр. талон
с № ***за лек автомобил „Ш.Ф.“ с рег. № С В.ХН.
По гражданските
искове:
По делото е приет за съвместно разглеждане предявения граждански иск от
пострадалата Л.Х.С. срещу двамата подсъдими Н.В. и Д.Ц., за солидарно заплащане
на сумата в размер на 150 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на съпруга й В.С., ведно със
законната лихва от датата на деликта- 14.03.2017г. до окончателното изплащане
на сумата, както и разноските по делото.
Искът е доказан по своето основание.
Деянието на подсъдимите представлява непозволено увреждане и на основание чл.45
от ЗЗД те са длъжни да репарират вредите, които св.Л.С. е понесла. От
приложеното на ДП удостоверение за наследници е безспорно, че същата е съпруга
на убития. От показанията на свидетелите Л.С., Т.С., Р.И. и от представените
амбулаторни листи и рецепти, приложени на л.846-852 от делото, в които са
описани конкретни диагнози и лечение, е видно, че С. е понесла непреодолима
болка, страдание от загубата на съпруга си. Те са имали 30 годишен щастлив брак,
изграден върху разбирателство, уважение, любов и взаимна подкрепа. Имали са
изградена с годините силна емоционална връзка, живеели са задружно, споделяли
са радостни моменти, били са си опора в трудностите, той е бил за нея един от
най-близките хора, давал й е морална и материална подкрепа. Живеели са изключително
сплотено, аргумент за което е и факта, че С. е търсила починалия малко преди 07
часа на 14.03.2017г. , когато е трябвало да се прибере от работа и да заведат
нейната майка на лекар. Истински шок е преживяла С., когато е разбрала, че
мъжът й, който е бил на 60 години, здрав и работоспособен, е убит, докато е
работел, за да изкарва прехраната на семейството си, убит изключително брутално
и жестоко, и на практика е загубил живота си заради 60 лева. След първоначалния
шок, пострадалата изпаднала в депресия, не можела да повярва, че това се е
случило. Животът й се е преобърнал, затворила се в себе си, не желаела да
контактува с никого и само плачела. Единствено синът й- св.Т.С. и приятелката й
-св.Р.И. били до нея в тези тежки дни. Стигнало се до емоционален и физически
срив, тя не можела да спи, получила здравословни проблеми и започнала да
посещава различни специалисти, за да установят причината за това. Развила
панически атаки, повишило се кръвното й налягане, появили се проблеми със
сърцето и други органи, видно от отразеното в амбулаторните листи, за което
започнала да приема лекарства. За известен период от време се наложило да
преустанови работа, за да се справи със стреса и здравословните проблеми.
Животът на тази, тогава 57 годишна жена, се преобърнал, започнала да се
страхува от настъпилата промяна в живота й, от това, че ще остарее сама, без
опора и подкрепа. Тъгата, мъката и болката, от загубата на съпруга й
продължават и до днес. С годините, когато човек има най-голяма нужда от близък
човек, с когото да остарее, тази загуба ще бъде още по-осезаема. Аргумент в
тази насока е и факта, че понастоящем св.С. живее сама, тъй като синът й си има
свой живот и живеят с приятелката си отделно.
С оглед изложеното е категорично установено,
че пострадалата е преживяла много тежко първоначалния шок от случилото се, когато
е изпратила както всяка вечер съпруга си на работа, а на сутринта е разбрала че
е убит. Ужасът и тъгата, които е преживяла през изминалия период от време след убийството,
когато е осъзнала загубата на съпруга си, неговата подкрепа и опора в тежкото
ежедневие. Здравословните и емоционални проблеми, които преживява и до днес, и
които ще продължат, а може и да се задълбочат с годините.
Предвид горното безспорно С. е претърпявала неимуществени
вреди- гореописаните болки и страдания. Тези вреди са пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение на двамата подсъдими и извършеното от
тях престъпление, подробно описано по-горе. С оглед на това и предвид че
гражданският иск е предявен и приет солидарно, срещу двамата подсъдими, същите
следва да репарират тези вреди именно солидарно.
Относно размера на гражданския иск, съдът отчита
изложеното и приема, че същият е доказан в пълния си размер и следва да бъде
уважен изцяло. За репариране на понесените неимуществени вреди на Л.С., следва
да се присъди сумата от 150 000 лева. Този размер съответства на болките и
страданията, които тя е претърпяла първоначално и все още търпи. Двамата подсъдими
следва да заплатят тази сума със законната лихва, от датата на деликта-14.03.2017г.,
тъй като на тази дата е настъпила смъртта на В.С., видно от приложения по
делото смъртен акт.
По делото е приет за съвместно
разглеждане предявения граждански иск от пострадалия Т.В.С. срещу двамата
подсъдими Н.В. и Д.Ц., за солидарно заплащане на сумата в размер на
150 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие смъртта на баща му В.С., ведно със законната лихва от датата на
деликта- 14.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските
по делото.
Искът е доказан по своето основание.
Деянието на подсъдимите представлява непозволено увреждане и на основание чл.45
от ЗЗД те са длъжни да репарират вредите, които св.Т.С. е понесъл. От
приложеното на ДП удостоверение за наследници е безспорно, че същия е син на
убития. От показанията на свидетелите Т.С., Л.С. и Р.И., е видно, че С. е понесъл
непреодолима болка, страдание от загубата на баща си. Те са имали кръвна връзка
между баща и син, изградена върху разбирателство, уважение и любов. Имали са
изградена с годините силна емоционална връзка, живеели са задружно, споделяли
са радостни моменти, били са си опора в трудностите, той е бил за него един от
най-близките хора, бил е модел за подражание, давал му е подкрепа. Семейството
е живеело изключително сплотено, в едно жилище, аргумент за което е и факта, че
след като починалия не отговорил на св.Л.С., малко преди 07 часа на
14.03.2017г., във връзка с личен ангажимент, св.Т.С. започнал настойчило да
търси баща си, както на мобилния му телефон, така и във фирма „Точните
таксита“, където работел. Истински шок е преживял С., когато е разбрала, че баща
му, който е бил на 60 години, здрав и
работоспособен, е убит, докато е работел, за да изкарва прехраната на
семейството си, убит изключително брутално и жестоко, и на практика е загубил
живота си заради 60 лева. След първоначалния шок и още не повярвал, че това се
е случило, той е трябвало да разпознае трупа на баща си. Животът му се е
преобърнал, наложило се да отсъства от работа, за да се справи както със своята
емоционална и физическа болка, така и да бъде до майка си, като нейна подкрепа
и опора в този тежък момент. Т.С. получил
здравословни проблеми, за които се наложило да потърси медицинска помощ.
Оказало се , че е развил постравматичен стрес, за което започнал да приема
лекарства. За известен период от време се наложило да преустанови работа, за да
се справи със стреса и да е близо до майка си. Животът на този, тогава 27 годишен
мъж, се преобърнал. Тъгата, мъката и болката, от загубата на бащата, с когото
са били близки, споделяли са, бил е негов пример в живота и опора в трудни
моменти продължават и до днес. Понастоящем
св.С. живее с приятелката си в отделно жилище, което е вблизост до това на
родителите му, за да може по-лесно да оказва помощ на майка си.
С оглед изложеното е категорично
установено, че пострадалият е преживял много тежко първоначалния шок от
случилото се, когато вечерта е видял баща си, а на сутринта е разбрала че е убит. Ужасът и
тъгата, които е преживял научавайки случилоот се, разпознавайки трупа на баща
си, както и след това през изминалия период от време след убийството, когато е
осъзнал загубата на баща си, неговата подкрепа и опора в тежкото ежедневие.
Здравословните и емоционални проблеми, които преживява и до днес.
Предвид горното безспорно С. е
претърпявала неимуществени вреди- гореописаните болки и страдания. Тези вреди
са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на двамата
подсъдими и извършеното от тях престъпление, подробно описано по-горе. С оглед
на това и предвид че гражданският иск е предявен и приет солидарно, срещу
двамата подсъдими, същите следва да репарират тези вреди именно солидарно.
Относно размера на гражданския иск, съдът отчете
изложеното и приема, че същият е частично основателен и доказан. За репариране
на понесените неимуществени вреди на Т.С., следва да се присъди сумата от 100 000
лева. Този размер съответства на болките и страданията, които той е претърпял
първоначално и все още търпи. Двамата подсъдими следва да заплатят тази сума
със законната лихва, от датата на деликта-14.03.2017г., тъй като на тази дата е
настъпила смъртта на В.С., видно от приложения по делото смъртен акт. В останалата
си част, до пълния предявен размер от 150 000 лева, гражданският иск е неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен за сумата над 100 000 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189 от НПК, всеки един от подсъдимите следва да заплати съответната
част от направените по делото разноски- направените разноски на ДП, направените
разноски в хода на съдебното следствие, както и държавна такса върху уважения
размер на гражданските искове. На всеки един от пострадалите подсъдимите дължат
и съответната част от направените от гражданските ищци разноски- за представлявалия
ги повереник на ДП и пред съда. От приложеното на ДП пълномощно в п.4 от ДП е
видно, че не е заплатено съответно възнаграждение от двамата пострадали, поради
което не се дължи такова. От приложените пред РОС пълномощни е видно следното: Л.С.
реално е заплатила 2 **0 лева за адвокатска защита /пълномощно на л.129 от
делото/ поради което всеки един от подсъдимите дължи половината от тази сума. Т.С.
реално е заплатил 2 **0 лева за адвокатска защита /пълномощно на л.141 от делото/,
поради което всеки един от подсъдимите дължи съответната част от тези разноски,
която е съразмерна с размера на ужажения граждански иск по отношение на Т.С..
Предвид изложеното подс.Н.В. следва да заплати следите разноски:
Сумата
от 4 088,15 лв. в полза на ОД на МВР-Русе-разноски на досъдебното производство,
сумата от 1 146,70 лева по сметката на РОС-съдебни разноски, както и 5000 лева-
държавна такса върху уважения размер на двата граждански иска.
Подс.В.
следва да заплати на гражданския ищец Л.Х.С., съответната част от направените
от нея съдебни разноски в размер на 1400 лв.- адвокатско възнаграждение, за
представлявалия я в хода на процеса повереник. Следва да заплати на гражданския ищец Т.В. С. съответната част от направените от него
съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска, които са в размер на 933
лв.-адвокатско възнаграждение, за
представлявалия го в хода на процеса повереник.
Предвид изложеното подс.Д.Ц. следва
да заплати следите разноски:
Сумата от 4 088,15 лв. в полза на ОД
на МВР-Русе-разноски на досъдебното производство, сумата от 1 146,70 лева по
сметката на РОС-съдебни разноски, както и 5000 лева- държавна такса върху
уважения размер на двата граждански иска.
Подс.Ц.
следва да заплати на гражданския ищец Л.Х.С., съответната част от направените от нея съдебни разноски в размер
на 1400 лв.- адвокатско възнаграждение, за представлявалия я в хода на процеса
повереник. Следва да заплати на гражданския
ищец Т.В. С. съответната част от
направените от него съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска, които
са в размер на 933 лв.-адвокатско
възнаграждение, за представлявалия го в хода на процеса повереник.
Мотивиран
така,съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:
ЧЛЕН –СЪДИЯ: