Р Е Ш Е Н И
Е № 260100
гр. Пловдив, 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 24.02.2021г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Розалия Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 590 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът
– А.В.К. ЕГН ********** ***, действащ в качеството си на ЕТ „АНРИ – 64 – А.К.“
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Смолян, бул. България №
90, ет.4, ап. 38, представляван от адв. Н.Т., твърди,
че на 13.07.2011г. е сключил договор за заем с „ФЛЕКСПРИНТ“ ООД /сега ЕООД/, по
силата на който е предоставил на последнопосоченото
дружество заем в размер на 541 000 лв., срещу насрещното задължение на заемополучателя да върне заетата сума в срок до
13.07.2014г. Със споразумение от 26.09.2013г., с нотариална заверка на подписа
на ищеца от 11.12.2013г., страните са се съгласили заемателят
по договора от 13.07.2011г. да бъде заменен от „ИНВЕСТ БИЛДИНГ“ ООД /сега ЕООД/,
който се е задължил да върне заетата сума на ищеца на 13.07.2014г. Въпреки това
ищецът твърди, че поетото задължение не е изпълнено в срок, поради което и
длъжникът е изпаднал в забава, което за периода от 14.07.2016г. до 12.07.2019г.
ищецът сочи да е в размер на 164 418.04 лв.
Въз основа на изложеното първоначално ищецът настоява съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника „ИНВЕСТ БИЛДИНГ“ ООД /сега ЕООД/ да му заплати сумата от
190 000 лв., представляваща частичен иск от общия размер на сумата от
541 000 лв. и съставляваща предоставена, но невърната сума в заем по
договор от 13.07.2011г., заемателят по който е
заменен от ответника със споразумение от 11.12.2013г., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане, както и сумата от 10 000 лв., представляваща
частичен иск от общия размер от 164 417.04 лв., съставляваща обезщетение
за забава плащането на 541 000 лв. за периода от 14.07.2016г. до
12.07.2019г. В случай, че съдът отхвърли иска срещу ответника „ИНВЕСТ БИЛДИНГ“
ООД /сега ЕООД/, ищецът настоява да бъде осъден „ФЛЕКСПРИНТ“ ООД /сега ЕООД/ да
му заплати сумата от 25 000 лв., представляваща частична претенция от
общия размер от 541 000 лв., съставляваща предоставена и невърната в заем
парична сума по договор от 13.07.2011г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане, както и сумата от 100 лв., представляваща частичен иск от общия
размер от 164 417.04 лв., съставляваща обезщетение за забава за плащането
на 541 000 лв. за периода от 14.07.2016г. до 12.07.2019г. Претендира разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор от „ИНВЕСТ БИЛДИНГ“ ЕООД, с
който предявеният иск е оспорен по основание и размер.
В
срока по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор от „ФЛЕКСПРИНТ“ ЕООД, с който
предявените искове са оспорени по основание и размер. Твърди, че изрично в
подписаното споразумение – чл. 5, ищецът е декларирал липсата на претенции по
отношение на евентуалния ответник, както и че съгласно чл. 102, ал.1, изр.2 ЗЗД
заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора. Твърди, че
отношенията са отдавна уредени и всички задължения на „Флекспринт“
ЕООД са напълно и изцяло погасени, както по отношение на ищеца, така и по
отношение на „ИНВЕСТ БИЛДИНГ“ ЕООД.
В
депозираната допълнителна искова молба ищецът оспорва представеното от него
споразумение от 26.09.2013г., като твърди, че същото е нищожно, евентуално унищожаемо, като подробно са посочени отношенията,
съществували между ищеца и съдружниците във „ФЛЕКСПРИНТ“
ООД - братята К.. Сочи, че същото е нищожно с приложението на чл. 26, ал.2,
пр.2 ЗЗД като подписано при липса на съгласие, тъй като за кредитора – ищец е
липсвала ясна и съзнателна воля за заместване на длъжника му с друга фирма на
семейство К., която е неплатежоспособна, както и за пораждане на последиците от
това споразумение. На следващо място твърди, че подписаното споразумение е
привидно и нищожно на основание чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД, като е абсолютно симулативно, тъй като целта е била да се създаде привидност
пред трети лица, че страните са обвързани от сключеното споразумение при
съгласие, че това не отговаря на действителните отношения и че същите остават
необвързани, за което свидетелстват представените доказателства за продажбата
на дялове от капитала на „ФЛЕКСПРИНТ“ ООД, привличането на нов чуждестранен
инвеститор и предприетите действия във връзка с погасяване на текущи
задължения. Ищецът сочи, че сключеното споразумение е нищожно като сключено в
противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, тъй като към момента на
сключването му не се установява нужда за ищеца да заменя своя длъжник, който е
действащ търговец, с добри обороти и ликвидно имущество и същевременно се
установява интерес от сключването му само за заместената страна, с оглед
необходимостта да бъдат изчистени наличните дългове пред новия инвеститор.
Заместваната страна ищецът твърди да е дружество, което няма активи и ликвидно
имущество, освен вземането си към „ФЛЕКСПРИНТ“ ООД, което вземане е погасено от
трето лице, свързано със семейство К.. Изложени са твърдения и за това, че
оспореното споразумение е унищожаемо на основание чл.
29 ЗЗД, тъй като ищецът е бил подведен да го подпише чрез умишленото му
въвеждане в заблуждение, като му е било обяснено, че подписва договор, който ще
се използва за счетоводни цели при привличането на нов инвеститор, който ще
осигури средства и за погасяване на заетата сума. Твърди, че у него е
предизвикана и подържана невярната представа за това, че подписвайки споразумението,
запазва отношенията си със заемателя по договора за
заем, поради което и действайки единствено с цел да извърши услуга на приятели
и с оглед привличане на нов инвеститор, който ще върне заема, е сключил
споразумението, като погрешно е счел, че няма да настъпят типичните правни
последици и същевременно ще бъде удовлетворен, което не е сторено и до
настоящия момент. На следващо място ищецът твърди, че сключеното споразумение е
унищожаемо на основание чл. 29 ЗЗД поради грешка в
предмета, тъй като у кредитора е създадена грешна представа, че подписва
счетоводен документ, който ще се използва единствено за счетоводни цели и няма
да породи присъщите му последици. Твърди, че ако е бил наясно, че подписва
документ с присъщите последици да се лиши от длъжник, с който е договарял,
никога не би сторил това.
В
срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от „ИНВЕСТ БИЛДИНГ“ ЕООД, с който твърди, че е
процесуално недопустимо действието, предприето от ищеца по оспорване на
представеното от него с исковата молба писмено доказателство с изложените
твърдения за нищожност и унищожаемост на същото.
Счита изложените твърдения, касаещи лични отношения с физически лица, за неотносими към повдигнатия спор. Оспорва твърдението за
налични дългогодишни приятелски отношения с физически лица, които са мотивирали
ищеца да предостави пари в заем, както и че му е предложен за подпис „фиктивен
документ“ за счетоводни цели. Сочи, че споразумението за заместване на страна е
истински документ, който оформя действителна воля на страните, което се
потвърждава и от твърденията на ищеца, посочени в допълнителната искова молба.
Оспорва твърдението, че споразумение за заместване на страна е подписано на
11.12.2013г. и че е антидатирано, която дата сочи
като такава, на която е заверен подписът на ищеца. Оспорва възраженията за
нищожност и унищожаемост на споразумението. Навежда
възражение за изтекла погасителна давност.
В
срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор и от „ФЛЕКСПРИНТ“ ЕООД, с
който ответникът оспорва изложената фактология в
допълнителната искова молба, като счита същата за неотносима.
Оспорва твърденията на ищеца, че представеното от него споразумение е нищожно,
както и твърдението, че документът е фиктивен, като твърди, че е разполагал с
достатъчно оборотни средства, а в случай, че е имал нужда от парични средства е
използвал кредитни институции. Оспорва твърдението, че посочената дата в
споразумението е различна от 26.09.2013г., както и възраженията за нищожност и
тези за унищожаемост.
В хода на процеса с протоколно определение от
17.06.20г исковата молба е оставена без движение като нередовна с изрични
указания на съда, след изпълнението на които претенцията е изменена. Прието е
за допустимо процесуалното изменение чрез промяна в поредността
на заявените в условията на евентуалност искове, с което по никакъв начин не се
нарушават правата на ответниците – предпочитан и евентуален, които са взели
отношение по предявените срещу тях искове, взели са становище и по исканото
изменение в поредността на разглеждане на исковете. С
това не се стига до недопустимо последващо обективно
или субективно съединяване на претенции, тъй като обемът на търсената от ищеца
защита се запазва, променя се само редът на разглеждането й, като първоначално
заявената като евентуална претенция, става главна. За допустимо е прието и
исканото увеличаване в размера на главните искове, за което е внесена дължимата
ДТ от общо 8 000 лв. За недопустими за разглеждане са приети само
въведените от ищеца правоунищожителни възражения. Ищецът не може да
прави възражение за унищожаемост на сделка, тъй като
това право е предоставено на ответника по реда на чл.32, ал.2 от ЗЗД. Ако
ищецът иска да постигне преобразуващия ефект на решение, с което се унищожава
сделка, той трябва да предяви конститутивен иск за
това. Правата му по чл. 372, ал. 2 ТЗ включват възможността за предявяване на
инцидентен установителен иск – положителен или
отрицателен, при това на оспорено в отговора на ИМ правоотношение. В случая и
двете правоотношения са наведени от ищеца още първоначално с ИМ, представени са
именно от него доказателства за тях, вкл. за „порочното“ споразумение, което
той е противопоставил на ответниците, а не те на него. Нито срещу ищеца е предявена насрещна искова
претенция, основаваща се на споразумението, за да е поставен той по отношение
на нея в процесуалното качество на ответник, имащ правото на правоунищожителни възражения по реда на чл.32, ал.2 от ЗЗД.
Както съдът вече е коментирал в протоколното си определение, липсва процесуална
възможност за ищеца да иска унищожаване на сделка не чрез иск, а чрез
възражение, което е правно средство, предоставено на ответника, като
същевременно на настоящия процесуален етап той не би могъл да предяви за първи
път искове за унищожаване на споразумението, тъй като това не е направено с
първоначалната ИМ и така би се стигнало до недопустимо последващо
съединяване на претенции, нито с допълнителната ИМ е направено допустимо
изменение по смисъла на чл. 372, ал. 2 от ГПК, тъй като първо, касае се за
упражняване на преобразуващо право чрез конститутивен
иск, внасящ правна промяна - унищожаване на сделка, а не за отрицателен установителен иск за несъществуване на сделка и второ, не
се касае за оспорено с отговора на исковата молба правоотношение, а тъкмо
обратното.
С оглед на така внесените от ищеца допустими
изменения окончателният предмет на
делото е следният:
Предпочитан ответник е „ФЛЕКСПРИНТ“ ЕООД, като главната претенция с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 240 ЗЗД се основава на сключения с него договор за заем от 13.07.2011г. и е за
главница от 190 000 лв.,
представляваща частичен иск от общо
541 000 лв. ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и сумата от 10 000 лв., представляваща частичен иск от общо 164 417.04
лв., съставляваща обезщетение за забава плащането на 541 000 лв. за
периода от 14.07.2016г. до 12.07.2019г.
Евентуален ответник е „ИНВЕСТ БИЛДИНГ“ ЕООД, като евентуалната претенция с
правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 102 ЗЗД се основава на споразумение от 26.09.2013г., с което страните са се съгласили заемателят по договора от 13.07.2011г. да бъде заменен от
„ИНВЕСТ БИЛДИНГ“ ЕООД, който се е задължил да върне заетата сума на ищеца на
13.07.2014г. и е за главница от 190 000
лв., представляваща частичен иск
от общо 541 000 лв. ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и
сумата от 10 000 лв.,
представляваща частичен иск от общо
164 417.04 лв., съставляваща обезщетение за забава плащането на
541 000 лв. за периода от 14.07.2016г. до 12.07.2019г.
Условието,
при което би се стигнало до разглеждане на евентуалния иск, е отхвърляне на
главния по причина на сключеното споразумение, което съдът приеме за валидно
породило правното си действие. Доколкото в първоначалния си писмен отговор
„ФЛЕКСПРИНТ“ ЕООД оспорва предявения против него иск с възражение, че изрично в
подписаното споразумение – чл. 5, ищецът е декларирал липсата на претенции по
отношение на него, както и че съгласно чл. 102, ал.1, изр.2 ЗЗД заместеният
длъжник се освобождава от отговорност към кредитора и на практика с това си
становище се позовава на действителността на споразумението, в рамките на
главния иск стои разглеждането на възраженията на ищеца за неговата нищожност.
Всички страни претендират присъждане на направените от
тях разноски.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях,
прие следното:
С доклада на делото – след
прецизиране на неговия предмет, доказателствената тежест в процеса е
разпределена по следния начин: В тежест на
ищеца по главния иск стои установяване на наведените от него твърденията за
сключване на договор за заем от 13.07.2011г., предаване на заетата сума и тези
за нищожност на подписаното на 26.09.2013г. споразумение, а в тежест на
предпочитания ответник „Флекспринт“ ЕООД стои
установяване на обстоятелството, че е подписано споразумение, с което длъжникът
по договора за заем от 13.07.2011г. е заместен от трето лице и така се е
освободил от отговорност, евентуално, че вземането е погасено по давност.
В тежест на ищеца по евентуалния иск стои установяване на
обстоятелството, че е сключено на 26.09.2013г. споразумение за заместване в
дълг на заемателя по договор за заем от 13.07.2011г.,
сключен с ищеца като заемодател и заместения в дълг „ФЛЕКСПРИНТ“ ЕООД, /което
на практика при евентуално сбъдване на условието за разглеждане на този иск, ще
е установен по делото факт, довел като резултат до отхвърляне на главния иск/,
а в тежест на ответника по този иск е да докаже изпълнение на задължението си
по договора, както и наведеното възражение за погасяване на вземането по
давност.
По делото няма спор, като това се установява и от
представения на л. 6 договор, че между ищеца в качеството му на заемодател и
предпочитания ответник в качеството му на заемател е
възникнало валидно заемно правоотношение за сумата от 600 000 лв за срок от три години.
Представени са
платежни нареждания за реалното предаване на заетата сума – факт, който не се и
оспорва от заемателя, чието единствено възражение се
основава на сключено между всички страни в
процеса тристранно споразумение на л. 31, освобождаващо го от отговорност.
Видно от текста на споразумението то е „за заместване на
страна в правоотношение /субективна новация/“.
Сключено е на 26.09.2013г, като подписът на ищеца е нотариално заверен на
11.12.2013г. Според чл. 3 евентуалният ответник заменя предпочитания като
страна по договора за заем, който вече ще се счита за сключен между ищеца като
заемодател и евентуалния ответник като заемател.
Според чл. 5 ищецът и предпочитаният ответник „декларират, че нямат каквито и
да било настоящи или бъдещи насрещни претенции един към във връзка с договор за
заем от 13.07.2011г, произтичащи от неизпълнение на договора до датата на
настоящото споразумение и считат отношенията си във връзка с този договор за
окончателно приключили“.
От двете заключения на ССчЕ –
основно и допълнително, които съдът възприема като компетентно и обективно
изготвени, а и неоспорени от страните, се установява, че въпросното
споразумение е осчетоводено при ищеца и евентуалния ответник, като при първия
това е станало по – късно: на 31.12.2014г.
В случая ищецът оспорва валидността на споразумението с
твърдения за неговата нищожност: липса на съгласие, тъй като не бил формирал ясна
и съзнателна воля за заместване на длъжника му с друга фирма на семейство К.,
която е неплатежоспособна; абсолютна симулация, тъй като целта била да се
създаде привидност пред трети лица, че страните са обвързани от сключеното
споразумение при съгласие, че това не е така и противоречие с добрите нрави,
тъй като към момента на сключването му нямало нужда за ищеца да заменя своя
длъжник, който бил действащ търговец с добри обороти и ликвидно имущество с
неплатежоспособна страна - интерес имала само заместваната страна, за да
изчисти дълг пред нов инвеститор.
Доколкото обаче ищецът не оспорва автентичността на
документа – че нотариално завереният подпис не е негов, споразумението като
частен диспозитивен /относно формираната воля/ и
свидетелстващ /за дата, страни и т.н./ документ, обективиращ
неизгодни за заемодателя факти, има спрямо него материална доказателствена сила
– че признатите неблагоприятни обстоятелства са верни. Съответно свидетелски
показания за
опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ - че волята е
различна от обективираната, при липса на обратен
документ или начало на писмено доказателство, са недопустими /чл. 164, ал. 1,
т. 6 ГПК/. Същевременно нито един от представените от ищеца документи не
съставлява начало на писмено доказателство по смисъла на закона, а именно
изходящи от насрещната страна по сделката признания, че волята е била друга или
обективирани нейни изявления в този смисъл пред
държавен орган. Касае се за наведена от ищеца съвкупност от косвени данни, не и
за начало на писмено доказателство в тесен смисъл. Цитираната съдебна практика,
с която ищецът се е опитал да обоснове допустимост на искането си, се отнася за
допустимост на свидетелски показания за установяване смисъла на постигнати
договорености, а не за опровергаването им.
Според чл. 102 ЗЗД кредиторът загубва досегашния си длъжник,
а задължението се поема от заместилия го в дълга. Т.е. при заместването в дълг
кредиторът сам трябва да се лиши от досегашния си длъжник. При спор за смисъла
на договорна клауза, с която трето лице встъпва в дълг или поема задължението
за определено вземане, действителната воля на страните следва да бъде преценявана
в контекста на целия договор с оглед характера на задължението, целта,
мотивирала страните да постигнат споразумението и всички обстоятелства, имащи
отношение към произхода на задължението и правната му характеристика.
На практика наведените от ищеца обстоятелства
около желанието на предпочитания ответник да бъде освободен от задължения за
пред новия инвеститор обективират логична причина за
сключване на споразумение именно за заместване, а не за встъпване в дълг, с
която ищецът – предвид дългогодишните си добри отношения с представителите на
дружеството, се е съгласил да приеме и „узакони“ със споразумението. Колкото до наведеното
противоречие с добрите нрави следва да се посочи, че това понятие предполага известна еквивалентност
на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Тази неравностойност би следвало да е
такава, че практически да е сведена до липса на престация.
Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с
добрите нрави, е налице, когато
насрещната престация е практически нулева. Когато
престацията не е толкова незначителна, съдът може
само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия,
сключена поради крайна нужда /унищожаемост по чл.33
от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен. Т.е. само наличието на нееквивалентност на
насрещните престации според представата на ищеца не е
достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Известна
обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага
преценката за равностойността на престациите да се
извършва от страните с оглед техния интерес. В случая няма „нулевост“ на насрещните престации.
Напротив, кредиторът запазва вземането си изцяло, но спрямо нов длъжник. Колкото
до твърдението му, че новият длъжник бил неплатежоспособен и нямало как да
погаси дълга, това са обстоятелства, които се установяват в специалното
производството по чл. 625 и сл. ТЗ, като същевременно професионалната грижа на
добрия търговец, какъвто е и ищецът в качеството му на ЕТ, изисква проучване на
финансовото състояние и доброто име на новия длъжник преди формиране на решение
за освобождаване на предходния от отговорност за дълга или най – малкото
обезпечаване на вземането си с допълнителни гаранции /поръчителство, запис на
заповед и други/ в охрана на търговския си интерес. В тази връзка следва
да се посочи, че съпоставена с
грижата, която дължи субектът на гражданското право – грижата на добрия
стопанин, тази на добрия търговец е по-завишена именно заради притежаваните
професионални знания, умения и опит. По отношение на останалите твърдения за измамливи действия спрямо ищеца
от страна на конкретно посочени физически лица, формиращи волята на
дружествата, те от една страна касаят неприетите възражения за унищожаемост на споразумението, а от друга – навеждат дори
на състав на престъпление, разкриването на което става по друг ред. Обстоятелствата,
свързани с третото неучастващо по делото лице МОЛКЕРАЙ ООД, както и всички
останали, свързани с конкретния начин на изразходване на постъпилите средства в
полза на други кредитори, са неотносими към предмета
на делото, в частност към валидността на споразумението и не следва да се
обсъждат, тъй като основните фактически твърдения на ищеца са във връзка с
наведеното въвеждане в заблуждение /т.е. измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД/, което
е правоунищожително възражение, неприето за съвместно
разглеждане в процеса съобразно казаното по – горе, т.е. от установяването им не
могат да се формират фактически и правни изводи от значение за изхода на
повдигнатия пред съда спор в допустимия му за разглеждане обем. Колкото до
факта за по – късно осчетоводяване на споразумението от страна на ищеца, от
него също не могат да се формират изводи за нищожност на споразумението на
някое от наведените основания. Тъкмо обратното, фактът на осчетоводяването му
от страните по него, в т.ч. от ищеца, демонстрира желанието им да се ползват от
правните му последици, т.е. не налице твърдяната абсолютна привидност на
правоотношението, нито твърдяната липса на съгласие за сключване на сделка,
осчетоводяването на която представлява косвено потвърждаване на обективираната с нея воля за обвързване по начина, по който
е оформена.
Налага се изводът, че
споразумението е породило валидно правно действие, с което на практика
предпочитаният ответник е освободен от отговорност и искът спрямо него е
неоснователен. Със сключването му отговорност за дълга носи вторият ответник по
предявения срещу него евентуален иск, условието за разглеждането на който
настъпва с отхвърляне на главния.
По силата на
споразумението главница в размер на 541 000 лв,
договорна лихва в размер на 79 435.82 лв и
допълнително начислена лихва от 7 % годишно върху главницата се дължат от
заместващата страна, считано от 13.07.2014г.
Евентуалният ответник
не навежда в отговора си на л. 46 правопогасителни
възражения за плащане на дълга или погасяването му по давност. Направено е най
– общо оспорване на претенцията по основание и размер, без навеждане на
конкретни фактически твърдения, изключващи правото на ищеца. В допълнителния
отговор на л. 217 за първи път се заявява възражение за погасяване на
претенциите по давност, което е преклудирано.
Доколкото не се твърди и установява дългът да е платен и вземането на кредитора
да е удовлетворено, евентуалната претенция – главна и акцесорна,
е основателна. Тук следва да се посочи, че вътрешните отношения между двамата ответници нямат отношение към вземането на ищеца, нито
каквито и да било други споразумения, в които кредиторът не участва и на общо
основание са му непротивопоставими. Дори под условие
да се приеме, че направеното едва с допълнителния отговор правопогасително
възражение за давност, не е преклудирано, то е неоснователно – падежната дата по
споразумението е 13.07.2014г, а исковата молба е подадена ден преди изтичане на
общата 5 – годишна давност - 12.07.2019г. Същевременно за акцесорното
вземане ищецът е съобразил претенцията си с кратката 3 – годишна давност и за
този именно период е формирал размерът й. Без значение е направеното по – късно
изменение на претенциите, тъй като всички корекции и уточнения са предприети
след указания на съда по отстраняване нередовности на
исковата молба, забелязани в хода на процеса, за което няма процесуална пречка.
Т.е. касае се за поправка на първоначалната искова молба, която се счита за
неразделна част от нея, в т.ч. по отношение датата на подаването й, с което се
прекъсва течението на давността.
Ето защо главната претенция ще се отхвърли, а евентуалната –
ще се уважи.
При този изход на
спора по главната претенция ищецът следва да бъде осъден да заплати на
предпочитания ответник сумата от 12797.20
лв – разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение съобразно списък на разноските на л. 276 и доказателствата за
действително направен разход в този размер.
При този изход на спора по евентуалната претенция
евентуалният ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9304 лв –
разноски по делото за ДТ и депозит за вещо лице съобразно списък на разноските
на л. 349 и доказателствата за действително направен разход в този размер /не
следва да се присъжда адвокатски хонорар, тъй като той е само за защита по иска
срещу предпочитания ответник, както изрично е посочено в списъка/.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.В.К. ЕГН ********** ***, действащ в
качеството си на ЕТ „АНРИ – 64 – А.К.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Смолян, бул. България № 90, ет.4, ап. 38 против „ФЛЕКСПРИНТ“ ЕООД
ЕИК ********* с. Цалапица, СЕВЕРНА ИНДУСТРИАЛНА ЗОНА, главни искове за
заплащане на следните суми, дължими по сключен между страните договор за заем от 13.07.2011г.: главница
от 190 000 лв., представляваща частичен иск от общо 541 000 лв.
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от подаване на
исковата молба до окончателното й заплащане, както и сумата от 10 000 лв., представляваща частичен иск от общо 164 417.04
лв., съставляваща обезщетение за забава плащането на 541 000 лв. за
периода от 14.07.2016г. до 12.07.2019г.
ОСЪЖДА А.В.К. ЕГН ********** ***, действащ в качеството си на ЕТ
„АНРИ – 64 – А.К.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Смолян,
бул. България № 90, ет.4, ап. 38, да заплати на „ФЛЕКСПРИНТ“ ЕООД ЕИК *********
с. Цалапица, СЕВЕРНА ИНДУСТРИАЛНА ЗОНА сумата
от 12797.20 лв – разноски по делото.
ОСЪЖДА „ИНВЕСТ БИЛДИНГ“ ЕООД ********* гр. Пловдив ул.ЛЕВ ТОЛСТОЙ № 34, ет. 1, ап.
2 да заплати на А.В.К. ЕГН **********
***, действащ в качеството си на ЕТ „АНРИ – 64 – А.К.“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Смолян, бул. България № 90, ет.4, ап. 38,
следните суми, дължими по споразумение от 26.09.2013г., с което страните са се
съгласили заемателят по договора от 13.07.2011г. да
бъде заменен от „ИНВЕСТ БИЛДИНГ“ ЕООД, който се е задължил да върне заетата
сума на ищеца на 13.07.2014г.: сумата от 190 000
лв., частично предявена от общо 541 000 лв. ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от подаване на исковата молба –
12.07.2019г, до окончателното й заплащане, както и сумата от 10 000 лв. - частично предявена от общо 164 417.04 лв., съставляваща
обезщетение за забава плащането на 541 000 лв. за периода от 14.07.2016г.
до 12.07.2019г, както и сумата от 9304 лв – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: