Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1129 Година 2021, 04.06. град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд., VІІ състав
на 12.05.2021
година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: ТАНЯ КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ
адм. дело номер 2309 по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от В.А.П. ***, офис 201 срещу Писмо
изх.№СЛ/Д-РВ/871-118 от 01.09.2020г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“
– Пловдив. Недоволен от така издадения административен акт жалбоподателят чрез
пълномощник адв. Т. обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност,
поради което настоява за отмяната му и връщане на преписката на органа за ново
произнасяне. Алтернативно прави искане на основание чл.173 ал.1 АПК съдът да
издаде търсения административен акт – задължително предписание по чл.21 ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето/ЗЗД/ във връзка с чл.18
ал.4 от Правилника за прилагане на ЗЗД/ППЗЗД/. Претендира сторените по делото
разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения излага в
депозирана по делото писмена защита.
Ответникът по жалбата – Директор Дирекция „Социално
подпомагане“ – Пловдив лично и чрез процесуален представител юриск.Т. счита
жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирани по
делото писмени бележки.
Заинтересованата страна З.Д.М., редовно призована, не
изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок, и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните
съображения.
Не е спорно между страните, че жалбоподателят В.А.П. и
заинтересованата страна З.Д.М. са разведени от 2010г., както и че родителските
права за общото им дете Д.В.П.са предоставени на майката, а за бащата е определен
режим на лични отношения.
На проведена на 06.08.2020г. среща в Отдел „Закрила на
детето“ към ДСП – Пловдив за обсъждане на дейности, които да бъдат включени в
новия план за действие/л.53-54/, от страна на жалбоподателя е подаден устен
сигнал, обективиран във Формуляр за приемане на устен сигнал с вх.№СИГ/Д-РВ/800
от 06.08.2020г./л.47/.
Като повод за подаване на сигнала е вписано следното: „Неизпълнение на режим на лични отношения за
пореден път с детето. Арогантно и несъдействащо поведение от страна на майката.
Г-н П. представя комуникация, видно от която майката използва детето като
оправдание за неспазване на режима. Желае да се издаде задължително предписание
за съдействие и спазване на режима, както е заложено в плана за действие дълг.
цели т.6 и т.7, изготвен на 20.01.20г.“.
Във връзка с така подадения устен сигнал на същата дата –
06.08.2020г. е проведена среща, на която са присъствали социален работник в ОЗД
– Пловдив и подателят на сигнала – В.П., повдигнатите и обсъждани въпроси,
които са обективирани в протокол от среща, проведена на 06.08.2020г./л.51 и
сл./.
На 11.08.2020г. е проведен телефонен разговор с
жалбоподателя с цел уговаряне на среща с управителя на ЦОП към КСУДС за
представяне и разясняване на предлаганите социални услуги, в хода на който
разговор, П. е подал устен сигнал, обективиран във Формуляр за приемане на
устен сигнал с вх.№СИГ/ДРВ/818 от 11.08.2020г./л.46/.
Като повод за подаване на този сигнал е посочено
следното: „Неизпълнение на режима на
лични контакти между детето и баща му. Арогантно и несъдействащо поведение от
страна на майката. Г-н П. съобщава, че Д. е отишла при него в четвъртък/на
06.08.2020г./ само, за да си търси телефона, съобщила е, че няма да ходи в
ЦРДУ, докато не си получи телефона, за което е получила подкрепа от майка й.“.
Във връзка с така подадените сигнали са извършени срещи,
проведени на 13.08.2020г. и обективирани в протоколи от същата дата/л.40 и
сл./, на които са присъствали социални работници от ОЗД – Пловдив, управител
ЦОП и бащата. Среща е проведена и в ЦОП/КСУДС, на която са присъствали социален
работник от ОЗД – Пловдив, ключов специалист в ЦОП/КСДУДС и майката на Д.П./л.43-44/.
От Протокол от преглед на оценката на случая и плана за
действие от 07.08.2020г./л.33-34/ се установява, че детето Д.В.П.е включено в
регистър за деца, нуждаещи се от специална закрила – деца в риск. Поставени са
задачи за проследяване спазването на режима на лични контакти между детето и
неговия баща, задоволяване на здравните, емоционални и образователни
потребности на детето и изготвяне на нов план за действие.
Междувременно, на 10.08.2020г. е изготвен нов План за
действие/л.31-32/.
Изготвен е Социален доклад за оценка на постъпил сигнал
за детето Д.В.П.от 14.08.2020г./л.28-29/, от който се установява, че има
отворен случай за детето, а като заключение е посочено, че към момента детето
живее заедно с майка си, то се отглежда при добри жилищни и битови условия,
майката се стреми да посреща по адекватен начин потребностите на детето, Д. не
е пожелала да спази режима на лични контакти с баща и, тъй като и е взел
телефона, и за наказание за това, че не чете препоръчаните и от госпожа Л.
произведения през лятната ваканция. По информация на майката, тя/майката/ и
бащата/жалбоподателят/ са постигнали съгласие относно предстоящите срещи между Д.
и баща и.
Междувременно от П. са постъпили нови сигнали, по повод
на които са проведени нови срещи, изготвени са нови социални доклади и
съответно са издадени административни актове, които не са предмет на
разглеждане в настоящото производство, поради което и няма да бъдат обсъждани.
Процесното производство, инициирано със сигналите от
06.08.2020г. и 11.08.2020г., е приключило с издаването на Писмо
изх.№СЛ/Д-РВ/871-118 от 01.09.2020г., адресирано до жалбоподателя, в което
ответният административен орган е приел за установено следното от фактическа и
правна страна: „Право и задължение на
родителите е да се грижат за физическото, умственото, емоционалното,
нравственото и социално развитие на детето си. В тази връзка, поддържането на
коректни взаимоотношения между Вас и г-жа М. би допринесло допълнително за
осигуряване на подходяща психо-емоционална среда за Д.. Поради тази причина,
майката е консултирана да стимулира и мотивира детето, относно спазването на
режима на лични контакти с Вас. При проведен разговор, майката съобщава, че
мотивира дъщеря Ви и не възпрепятства спазването на определения от съда режим
на лични контакти с Вас, но неспазването на личните контакти между Вас и Д. е
решение единствено на момичето. Проведен е разговор със специалист ЦРДУ към
КСУДС, гр.Пловдив, който информира, че срещите между социален работник от
социалната услуга и детето се провеждат регулярно. Д. не е прекратила посещенията
си в ЦРДУ.“.
Тук е мястото да се посочи, че е константна практиката на
ВАС, че писма от категорията на процесното следва да бъдат разгледани по
същество като съдържащи отказ да бъде издадено предписание по чл.18 ал.4
ППЗЗД/в този смисъл определения по адм. дело №8053/2016г., адм. дело
№2330/2017г. и др. по описа на ВАС/.
В хода на съдебното производство, във връзка с дадените
указания с определението за насрочване на делото в о.с.з, по искане на страните
като свидетели са разпитани Н. К. В. – социален работник в Отдел „Закрила на
детето“ – Пловдив, М.Д.Л. *** и В.С.М., която е във фактическо съжителство с
жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели,
като същите ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в това изложение,
наред с останалия събран по делото доказателствен материал. Изслушано е и
детето Д.В.П.в съответствие с разпоредбата на чл.15 ЗЗД. От страните са
представени и множество писмени доказателства, като по-долу в решението ще
бъдат обсъдени само онези от тях, които са относими към процесния казус.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Съгласно
чл.168 АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с
целта на закона.
Оспореното
в настоящото производство писмо, което, както вече се посочи по-горе, съдържа отказ да бъде издадено
предписание по чл.18 ал.4 ППЗЗД, е
издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен
административен орган, а именно Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Пловдив, който съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1, т.3 ЗЗД във връзка с чл.18
ал.4 ППЗЗД е компетентен да издава задължителни предписания.
Като
неоснователни съдът приема възраженията на жалбоподателя, че от съдържанието на
акта не става ясно за кой точно сигнал се отговаря, както и че от неговото
съдържание не става ясно какво е установено и защо се отказва издаване на
задължително предписание.
Това е
така, защото видно от представения по делото препис на оспорения отказ, оформен
като писмо, се установява, че се дава отговор именно на сигнали с
вх.№СИГ/Д-РВ/800/06.08.2020г. и вх.№СИГ/ДРВ/818/11.08.2020г., които сигнали не
се спори са подадени от В.А.П. и с които се търси издаване на задължително
предписание по смисъла на чл.21 ал.1, т.3 ЗЗД във връзка с чл.18 ал.4 ППЗЗД.
Констатира се също така от неговото съдържание, че са проведени разговори с
майката на детето, както и със специалист от Център за работа с деца на
улицата/ЦРДУ/ към Комплекс за социални услуги за деца и семейства/КСУДС/
гр.Пловдив, от които е установено, че майката мотивира и не възпрепятства Д.П.
да спазва определения от съда режим на лични контакти, като причина за
неспазването му е лично решение на детето, както и че срещите между социален
работник от социалната услуга и детето, се провеждат регулярно, а и детето не е
прекратило посещенията си в ЦРДУ.
За
пълнота следва и да се посочи, че конкретно искане се съдържа единствено в
сигнала, подаден на 06.08.2020г., доколкото се посочва, че П. желае да се
издаде задължително предписание за съдействие и спазване на режима, както е
заложено в плана за действие дългосрочни цели т.6 и т.7, изготвен на 20.01.2020г.
В сигнала от 11.08.2020г. от ДСП се съдържат единствено твърдения за
неизпълнение на режима на лични контакти между баща и дъщеря, арогантното
поведение на майката и отказ на дъщерята да посещава ЦРДУ. Или, не се
констатира някаква неяснота, довела до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя да разбере както на кой от неговите многобройни сигнали се дава
отговор, така и какви конкретно действия са предприети, какво е установено и
каква е причината да не бъде издадено търсеното предписание.
Съдът
намира, че оспореният в настоящото производство отказ е издаден и при спазване
на административнопроизводствените правила.
Процедурата
по издаване на задължителни предписания е регламентирана в Глава трета от ППЗЗД
/чл.9 - чл.18/.
Оспореният
отказ е издаден след извършено от определените социални работници в Отдел
„Закрила на детето” проучване и оценка на подадените сигнали от бащата на
детето, видно от приложените по делото протоколи от срещи, проведени на
06.08.2020г. и на 13.08.2020г./л.41 и сл./ и Социален доклад за оценка на
постъпил сигнал от 14.08.2020г., в който са обсъдени както подаденият на
06.08.2020г. сигнал, така и този от 11.08.2020г. и е със становище, че има
отворен случай за детето Д.В.П.и заключение, че към момента детето живее заедно
с майка си, то се отглежда при добри жилищни и битови условия, майката се
стреми да посреща по адекватен начин потребностите на дето. Заключава се също
така, че Д. не е пожелала да спази режима на лични контакти с баща и, тъй като
той е взел телефона и за наказание за това, че не чете препоръчаните и от г-жа Л.
произведения през лятната ваканция, както и че по информация от г-жа М., тя и
бащата са постигнали съгласие относно предстоящите срещи между Д. и г-н П./л.28-29/.
Изготвен е План за действие с нормативно предвиденото съдържание от
10.08.2020г., получен от бащата на 21.08.2020г. с вписани в него
възражения/л.23-24/.
Или, от представените по делото доказателства,
противно на твърденията на жалбоподателя, се установява, че процесният
индивидуален административен акт е издаден след изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая.
Това е
така, защото на проведените срещи между социални работници с майката и бащата
на детето са обсъждани именно подадените сигнали, свързани с неспазване на
режима на лични отношения и плана за действие, изготвен на 20.01.2020г. и
по-конкретно на т.6 и т.7 от дългосрочните цели. Отделно от това, следва да се
отбележи обстоятелството, че органите на отдел „Закрила на детето“ вече са били
добре запознати със случая, а и при извършените предишни проверки те са събрали
достатъчно информация, даваща ясна представа за проблемите на бащата при
общуването с детето, поради което и изложените възражения във връзка с неспазване
на административнопроизводствените правила по Глава Трета от ППЗЗД, както и
Методиката за управление на случай за закрила на дете в риск от Отдел „Закрила
на детето“, съдът намира също за неоснователни.
Съдът
констатира също така и че оспореният в настоящото производство отказ за
издаване на задължително предписание по чл.21 ал.1, т.3 ЗЗД във връзка с чл.18
ал.4 ППЗЗД е издаден в съответствие с материалноправните норми и целта на
закона.
Съгласно
цитираната разпоредба чл.18 ал.4 ППЗЗД, по предложение на социалния работник,
водещ случая, Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ издава задължително
предписание единствено и само при отказ за сътрудничество от страна на родител,
настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето. Следователно,
необходима и задължителна предпоставка за издаването на административен акт по
посочения текст, е наличието на отказ за сътрудничество от страна на лицето,
полагащо грижи за детето, във връзка с прилагане на предприетите мерки за
закрила.
Едната група
оплаквания, наведени в хода на административното и поддържани в хода на
настоящото производство от страна на жалбоподателя, са свързани с неизпълнение
на режима на лични отношения, в т.ч. и неизпълнение на плана за действие,
изготвен на 20.01.2020г. и по-конкретно на т.6 и т.7 от дългосрочните цели.
Преди
всичко следва да бъде съобразено, че този план за действие е със срок на
действие до 20.07.2020г., т.е. към датите на подаване на сигналите –
06.08.2020г., съответно 11.08.2020г. вече не е бил действащ такъв. Именно в
тази връзка и на 15.07.2020г. и 20.07.2020г. са проведени срещи с цел обсъждане
и оценка на изтеклия план и преценка и набелязване на дейности, които да
залегнат в новия план/л.80 и сл./.
Независимо
от така установеното, за разрешаването на настоящия спор, следва да бъде
съобразено, че дирекциите „Социално подпомагане“ на Агенцията за социално
подпомагане са сред органите, на които е възложено да оказват специализирана
закрила в защита на интересите на детето. Но тяхната намеса е допустима в
изрично уредените случаи по чл.21 ал.1 ЗЗП. По делото липсват данни, а и не се
твърди със съдебното решение, с което е определен режимът на лични отношения
между В.П. и неговата дъщеря Д.П., съдът да е възложил на ДСП – Пловдив оказването
на съдействие за осъществяване на контактите между родителя и детето. Въпреки
това, след отправени от ищеца многократни сигнали/сред които са и процесните
такива от 06.08.2020г. и 11.08.2020г./, че определеният от съда режим на лични
отношения не се изпълнява, дирекцията му е оказала съдействие чрез прилагането
на подходящи мерки в рамките на законоустановените и правомощия.
В
подкрепа на изложеното, видно от Протокол от среща, проведена на
13.08.2020г./л.43/ майката на детето е споделила, че в момента, т.е. на 13.08.
2020г. Д. е при баща си, както и че ще бъде при него от 15.08.2020г. до
30.08.2020г. и една седмица през месец септември. АСП обаче, в т.ч. и ДСП са
ангажирани с мерки за закрила, без да са компетентни да осъществяват контрол за
спазването на режима на лични отношения между родител и дете. Изпълнението на
определения от съда режим е поверено на съдебния изпълнител по местоизпълнение
на задължението, като ДСП може да оказва единствено съдействие по подходящ
начин в рамките на изпълнителното производство, ако такова бъде поискано от
органа, който го ръководи.
С други
думи казано, не е от компетенцията на ДСП да издава задължителни предписания за
спазване режима на лични отношения.
В
подкрепа на изложеното е и фактът, че нормите на ЗЗД и ГПК сочат, че ролята на
ДСП е спомагателна и то с оглед предметния обхват на нормите –правата,
принципите и мерките за закрила на детето, които на плоскостта на принципите
следва да осигуряват най-добрия интерес на детето, с оглед на принципа за зачитане
на висшите интереси на детето по Конвенцията за закрила на детето. В
разпоредбите на чл.23 т.2 и т.6 ЗЗД изрично е посочено, че при житейска
хипотеза, аналогична на процесната - нежелание на детето да спазва определения
в съдебно решение режим, мярката за закрила в семейна среда е социална работа
за улесняване на връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и
кризи в отношенията. Касае се до строго лични отношения, които имат и
емоционален облик и които не могат да се уреждат със задължителни предписания
или глоби от административен орган, или дори с натиск от страна на социални
работници. Неизпълнението на такива решения се санкционира по друг ред/ГПК и
НК/.
Тук е
мястото и да се посочи, че осигуряването на най-добрия интерес на детето, е посочен
като един от основните принципи, на които се основава закрилата на детето,
съгласно чл.3 т.3 ЗЗД, а според определението в §1 т.5 ДР ЗЗД, „най-добър
интерес на детето“ е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да
се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Видно
от събраните по делото доказателства, в т.ч. и разпита на свидетелите В. и М.,
конкретната причина за неспазване на режима на лични отношения, е по-строгото
отношение на бащата към учебния процес /което в никакъв случай не е укоримо
поведение/, което обстоятелство се потвърждава и от самото дете Д.П., изслушано
в съответствие с разпоредбата на чл.15 ЗЗД.
Така
свидетелката В. – социален работник в Отдел „Закрила на детето“ и водещ
процесния случай, заявява, че правилата, които майката налага са по-либерални,
докато правилата, които бащата налага са явно по-строги. Същата свидетелка
заявява още и че майката се е опитвала да мотивира детето да спазва режима,
поради което и между двете е имало конфликт, но детето е заявило, че не иска да
ходи. На следващо място посочва, че на зададен към Д. въпрос по какъв начин
майката може да я мотивира да ходи при баща си, детето е отговорило, че след
като тя самата не иска, майката няма как да я мотивира.
В този
смисъл са и показанията на свидетелката М., с която жалбоподателят е във
фактическо съжителство. Същата заявява,
че бащата е по-строг по отношение на развитието на детето и нейното израстване.
А
самото дете посочва следното: „Тате е
малко по-строг и иска като каже нещо и очаква аз да го направя веднага, докато
при мама не е така, при нея е по-различно, по-свободно се чувствам…“,
съответно „Няма други причини, освен, че
е по-строг да не искам да ходя при него.“.
С други
думи казано, причината детето да не спазва режима на лични отношения със своя
баща не е в съдействието или липсата на такова от страна на майката, а е негово
лично решение. Това решение отново от събраните по делото доказателства се
установява, че е свързано с конкретен повод, а именно наложеното от бащата
наказание – отнемане на телефона, поради неизпълнено задължение на Д. да
прочете конкретно литературно произведение, т.е. не се установява тенденциозност.
В
заключение се следва извод, че ДСП – Пловдив е изпълнила задължението си за
оказване на съдействие за преодоляване на кризисната ситуация между бащата и
детето, свързана с неизпълнение на режима на лични отношения, в какъвто смисъл
са и мотивите на оспорения административен акт, а именно, че майката не
възпрепятства спазването на определения от съда режим на лични контакти, както
и че неспазването му се дължи на лично решение на детето Д., който извод се
споделя изцяло от настоящия съдебен състав.
Следващата
група оплаквания, наведени в хода на административното и поддържани в хода на
настоящото производство от страна на жалбоподателя, са свързани с посещенията
от страна на Д. на ЦРДУ към КСУДС.
Видно
от приложения по делото Заключителен доклад за предоставяне на услуги в КСУДС,
Пловдив от 18.08.2020г./л.36-38/ се установява, че е издадено Направление
№НП/Д-РВ-052/06.02.2020г. на Директор ДСП – Пловдив за детето Д.В.П., като
договорът за ползване на социални услуги към ЦОП при КСУДС с майката на детето,
е сключен на 19.02.2020г. и е в сила до 19.08.2020г., т.е. през процесния
период. Проведени са 8 бр. сесии и 6 бр. телефонни разговора с майката, както и
2 бр. срещи с партньори/ВСР от ОЗД – Пловдив/ и видно от заключението и
дадените препоръки, заинтересованата страна М. е оказвала съдействие при
осъществяване на срещите и работата по заложените в Индивидуалния план дейности
и цели, като в разговорите са засягани теми, насочени към преодоляване на
трудности в родителската роля –
ангажименти спрямо Д., стимулиране на развитието и, поддържането на контактите
на детето с другия родител, майката е наясно с нуждите в хода на работата на
ЦРДУ с Д. и продължава да е на разположение за съдействие на ОЗД – Пловдив по
случая.
Т.е. не
се установява несъдействие от страна на майката З.М. и/или възпрепятстване на
посещенията на Д. в ЦРДУ.
Не се
установява и самата Д. да е прекъснала посещенията си в Центъра, въпреки
твърденията на жалбоподателя, че детето му е заявило, че няма да ходи повече
там. В подкрепа на този факт са както събраните по делото писмени
доказателства, а именно доклади и протоколи, така и свидетелските показания в
т.ч. на М.Л. - служителя в КСУДС, с който работи Д.. Нещо повече, изслушано в
открито съдебно заседание, проведено на 07.04.2021г. самото дете заявява, че
посещава Центъра за работа с деца и се чувства добре там, има доверие на г-жа Л.
и с нея си говорят за много неща, които имат връзка с отношенията и с
родителите, в т.ч. признава, че там /в
ЦРДУ/ са и помогнали да се справя с „нещата“, които са при нея/по всяка
вероятност детето има предвид отношенията между родителите и/.
При
това положение следва да се приеме, че и това твърдение на жалбоподателя остана
недоказано, в този смисъл и обосновани и съответни на събрания доказателствен
материал са изводите на органа, че срещите между социален работник от
социалната услуга и детето се провеждат регулярно и Д. не е прекратила
посещенията си в ЦРДУ.
От всичко, изложено до тук се следва извод, че както към
датите на подаване на сигналите – 06.08.2020г., съответно 11.08.2020г., така и
към датата на постановяване на оспорения в настоящото производство отказ –
01.09.2020г., не е налице отказ за сътрудничество от страна на майката З.М.,
полагаща грижи за детето, във връзка с прилагане на предприетите мерки за
закрила, който да е основание за издаване на задължително предписание по
смисъла на чл.21 ал.1, т.3 ЗЗД във връзка с чл.18 ал.4 ППЗЗД.
И не на последно място следва да се посочи, че целта на
предписанието по чл.18 ал.4 ППЗЗД е да се предотвратят вредните последици от
определени действия или поведение и се постигне нормално общуване между детето
и бащата с цел изграждане на близки отношения. Въвличането на детето в
конфликтните ситуации между родителите води до прекъсване на връзките,
затваряне на детето в себе си и неприятни преживявания, които могат да окажат
трайно негативно влияние върху личността на същото. Именно с оглед на това,
ответният административен орган, е отказал да издаде търсените предписания от В.П.
с мотива, че поддържането на коректни взаимоотношения между майката и бащата,
би допринесло за осигуряване на подходяща психо-емоционална среда за Д., което
е именно основната цел на Закона за закрила на детето.
Изключително важно е да се отбележи, че от събраните по
делото доказателства се установява, че детето е в близки отношения, както с
майка си, така и с баща си, в т.ч. и с жената, с която баща и е във фактическо
съжителство, всеки един от тях заедно и поотделно се отнася сериозно към
мерките, предприети от Отдел „Закрила на детето“, поради което и именно с оглед
осигуряване на подходяща психо-емоционална среда за детето, в нормален разговор
същите следва да установят близки отношения и поддържат коректни
взаимоотношения, с оглед осигуряване физическото, умственото, емоционалното,
нравствено и социално развитие на детето Д.П., каквото именно е изложено и в
мотивите на оспорения административен акт.
При постановяване на настоящото си решение, съдът
съобрази и многобройните дела със сходен характер, образувани в съда, при които
се е наложило изслушване на детето. Т.е. Д. непрекъснато последните години се е
явявала и е била изслушвана от съдия, поради което явяването и многократно в
съдебно заседание не може да се приеме, че не предизвиква стрес и допълнително
натоварване. Освен това следва да се държи сметка, че детето междувременно
навърши 16 години, т.е. на възраст е, която позволява една по-различна оценка,
респ. по-голяма е и тежестта на личното и мнение при отглеждането и възпитанието
и, като с наближаване на пълнолетието предлагания подход според съда(в случай като този) очевидно не би имал съществен положителен ефект.
Ето защо, и по изложените съображения, обжалваният
административен акт се явява обоснован и законосъобразен, а жалбата –
неоснователна.
При този изход на спора на основание чл.143 ал.3 АПК и
чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.144 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/
и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПП/, на Агенция за
социално подпомагане следва да бъдат присъдени разноски за осъществената
юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на 100 лева.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.П. ***, офис 201 срещу Писмо изх.№СЛ/Д-РВ/871-118 от
01.09.2020г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА В.А.П. ***, офис 201 да заплати на Агенция за социално подпомагане с
адрес за призоваване гр.София, ул.“Триадица“2, сумата от 100/сто/ лева,
представляващи разноски за осъществената юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: