Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди
и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка
Павлова, като разгледа докладваното от съдията
Михайлова гр. дело № 351 по описа
на съда за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.Б.С.
срещу решение № 103/18.04.2018 г. по гр. д. №
88/2018 г. по описа на РС – гр. Костинброд, с което е разрешено на децата Б.Ц.С.,
роден на *** г., ЕГН: **********, и Р. Ц.С., роден на ***
г., ЕГН: **********, да пътуват, извън територията на Р България, и да бъдат
придружавани само от баща си Ц.Р.С., ЕГН: **********, без да се иска писменото
съгласие на майка им К.Б.С., ЕГН: **********, както следва – до В. – три пъти годишно, както следва – два пъти за 7
дни и веднъж за 15 дни, извън режима на лични контакти, определен по гр. д. №
287/2017 г. по описа на РС – гр. Костинброд, за срок от 5 години, както и до
страните от ЕС – веднъж през една календарна година за период, не по-дълъг от
10 дни, извън режима на лични контакти, определен по гр. д. № 287/2017 г. по
описа на РС – гр. Костинброд, за срок от 5 години, като е разрешено на бащата Ц.Р.С.
да се снабди със задгранични паспорти за децата.
Решението е обжалвано с доводи за
неправилност и с искане да бъда постановен нов акт по същество, с който то да
бъде отменено, а претенцията на бащата – отхвърлена.
Насрещната
по въззивната жалба страна оспорва нейната
основателност.
Въззивната жалби е допустима. Подадена е в законоустановения срок от страна с интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден и допустим.
Софийски окръжен съд, като прецени относимите доказателства по делото и обсъди
становищата на страните, приема за установено следното.
С решение № 164 от 26.07.2017 г. по гр. д. № 287/2017 г. РС – гр. Костинбрад е определил
режим на лични отношения между бащата Ц. Р.
С. и
синовете му Б.Ц.С., роден на *** г., ЕГН: **********, и Р. Ц.С., роден на *** г., ЕГН: **********, който
има право да ги взема от дома на майката К.Б.С. и да ги връща обрано при нея
всяка първа и трета седмица от месеца, както следва: от 17.00 часа в петък до
16.00 часа в неделя (с преспиване); всяка четна година пет дни през коледните и
новогодишните празници; всяка нечетна година пет дни през великденските
празници; ежегодно на рождения си ден на 16 юни; всяка нечетна година на
рождените дни на децата – 17 август и 14 юли, както и ежегодно за един месец
през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката. Този режим
на лични контакти може да бъде променян по предварителна уговорка и взаимно
съгласие на двамата родители.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от Конституцията на
Република България всеки има право свободно да избира своето местожителство, да
се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като това
право може да се ограничава само със закон, за защита на националната
сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. В интерес на децата е да пътуват, извън територията на нашата страна, за да придобиват впечатления и от другите държави, като по този начин
се разширява техният мироглед, което ще се отрази благоприятно на тяхното възпитание и развитие като цяло. Българската държава
обаче трябва да може да гарантира изпълнението на собственото си съдебно
решение за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и майката, който се противопоставя на извеждането на децата зад граница. Това не би било възможно, ако децата бъдат отведено в държави,
с които България няма сключени договори за правна помощ или които не са от
европейската общност.
Разрешението по чл. 127а, ал. 2 от СК за
извеждане на детето от територията на страната без съгласие на единия от
родителите може да бъде дадено за определен период от време в определена
държава или в държави, чийто кръг е определяем (например държавите-членки на
Европейския съюз), или за неограничен брой пътувания, през определен период от
време, но също до определени държави. В случая първоинстанционният
съд е заместил съгласието на майката К.Б.С. за ограничен
брой пътувания на синовете
й в чужбина и през определен период от време – такова,
несъвпадащо с постановения режим на лични отношения, като е ограничил тези пътувания до определени държави –
Великобритания и страните от ЕС. Посочените държави са страни със стабилни икономики, политически стабилни, без граждански и
социални конфликти,
страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти
на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г., която съдържа
правила за осигуряване незабавното връщане на децата, прехвърлени незаконно или
задържани в някоя от договарящите държави, и гарантира ефективното спазване на
законите, свързани с упражняването на родителските права и правото на лични
отношения, на една договаряща държава от другите договарящи държави.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото на въззвника следва да се присъдят разноските по водене на
делото пред настоящата инстанция в размер на 300. 00 лева при извод за
основателност на наведеното от насрещната страна възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника,
доколкото настоящото производство не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
103/18.04.2018 г. по гр. д. № 88/2018 г. по описа на РС – гр. Костинброд.
ОСЪЖДА К.Б.С., ЕГН: **********,***,
да заплати на Ц.Р.С., ЕГН: **********,
сумата от 300. 00 (триста) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.