№ 43128
гр. София, 23.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110145131 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от А. Н. Е. срещу „Фератум България“
ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът намира за относимо и допустимо искането на ищеца за задължаване на
ответната страна да представи препис от процесния договор за потребителски кредит,
погасителен план и СЕФ, поради което същото следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, следва да се отхвърли,
тъй като не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК. С отговора на исковата
молба ответникът не оспорва твърдения от ищеца размер на начислено възнаграждение
за обезпечение, от една страна, а от друга - за изчисляване на ГПР с включено
възнаграждение за обезпечение не са необходими специални знания.
Неотносимо за правния спор е обстоятелството колко на брой са сключените
договори има между страните и какво е движението по тях, поради което искането на
ищеца за снабдяването му със съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ
следва да се отхвърли.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК „Фератум България“ ЕООД в едноседмичен
срок от съобщението да представи по делото препис от процесния договор за
потребителски кредит № ..../04.11.2022 г., погасителен план и СЕФ,, като му УКАЗВА,
че непредставянето на документите може да се преценява съобразно разпоредбата на
чл. 161 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза за отговор на поставените в исковата молба въпроси и за
издаването в негова полза на съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ.
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 28.11.2024 г.
от 10:10 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за
потребителски кредит № .... поради противоречието му със закона. В условията на
евентуалност на предявения главен установителен иск е предявен установителен иск
по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността
поради противоречие на закона на чл. 5 от договора, предвиждаща заплащането на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от Ferratum Bank в
полза на ответника.
Ищецът А. Н. Е. твърди, че сключила с ответното дружество „Фератум България“
ЕООД договор за потребителски кредит № ..... По силата на договора й била
предоставена в заем парична сума в размер на 500 лв., която следвало да върне в срок
от 30 дни. Сочи се, че уговореният ГПР бил в размер на 49,66 %. В чл. 5 от договора
било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от Ferratum
Bank в полза на ответника, без да е посочено какъв е размерът на възнаграждението за
предоставеното обезпечение. Впоследствие ищцата установила, че била начислена
допълнителна такса за предоставеното обезпечение в размер на 250 лева.
Счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй като намисленото
възнаграждение за поръчител не било включено при изчисляване на дължимия ГПР.
Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага
подробни съображения относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му
посочване в договора. В случай на отхвърляне на предявения главен иск за
прогласяване недействителността на договора, предявява евентуален иск - за
установяване недействителност по отношение на отделна негово клауза. Счита, че
недействителна между страните е разпоредбата на чл. 5 от договора, предвиждаща
заплащането на възнаграждение за поръчителя. Счита, че клаузата е в противоречие с
разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Признава
факта на сключен между страните договор с посоченото от ищцата съдържание, но
счита, че същият не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност.
Излага подробни аргументи относно това, че уговореното възнаграждение за
поръчител не следва да е включено в размера на ГПР. Сочи, че договорът за
поръчителство е сключен с друго юридическо лице – Мултитуюд Банк, поради което
не следва да бъде вземан предвид в настоящия случай. Сочи се, че чл. 5 от договора
ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без да имал задължение да
избере именно Мултитуюд Банк (Малта). Поради тези и останалите подробно
изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
По установителния главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № ...., който противоречи на закона.
2
По установителния евентуален иск по чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146
ЗЗП вр. чл. 143 ЗЗП:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № ...., в който е уговорено задължение
за заплащане на възнаграждение/такса за обезпечение с поръчителство в твърдения
размер, която договорна клауза противоречи на закона.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че: 1) между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ..../04.11.2022 г., по силата на който ищецът е получил в заем
сумата от 500 лв.; 2) в договора за потребителски кредит е предвидено задължение за
обезпечаване на договора за кредит чрез поръчителство с трето лице, като е
предвидено заплащането на възнаграждение в посочения размер; 3) че
възнаграждението/таксата за обезпечение с поръчителство не е включено при
формиране на посочения в договора ГПР от 49,66 %.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3