РЕШЕНИЕ
№ 2772/02.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на първи юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 20023 по описа на
съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба
на Ж.И.Ж., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която против ГД „ПБЗН“ към МВР, е предявен иск с правно основание чл.178, ал.1,
т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, за
осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 1589,07 лв. (след допуснатото изменение по чл. 214 от ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
233,37 часа за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба
– 06.12.2019 г., до окончателното
ѝ изплащане.
В исковата молба ищецът чрез адв. Цветан Банков поддържа, че е служител при ответника, като през процесния период е заемал длъжността „младши инспектор” при РД „ПБЗН” – В. към ГД „ПБЗН”
в МВР и е със статут на държавен служител.
Работил на 24 часови смени при
сумарно изчисляване на работното време.
Твърди, че за процесния период
е положил 233,37 часа извънреден труд. Твърди, че за
така положения от него извънреден
труд не е получил дължимото допълнително възнаграждение. През процесния период е действала Наредба № * г., като в нея липсвало
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд
в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в нормата на чл.31 ал.2 от Наредба №* г., според която, при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа, за отчетния период,
се умножава по 0,143. Налице била
празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределението
на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, при което следвало
субсидиарно да се приложи разпоредбата
на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата обн. ДВ от 26.01.2007 г., според която, при
сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че през процесния период ищецът е положил общо 1632 ч. нощен труд, който преизчислен
с коефициент 1,143 възлиза на 1865,37 часа, което сочи положен
извънреден труд от 233,37 часа. Претендира сумата от 1946,30 лева – получена след изчисляване
на база основното
месечно възнаграждение на ищеца, увеличено
с 50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 ЗМВР.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира писмен отговор на исковата молба,
с който се оспорва предявения иск по основание
и размер. Поддържа, че ищецът е държавен
служител, поради което по отношение
на него се
прилага ЗМВР, а не НСОРЗ. Съгласно чл. 187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5 дневна работна седмица, като съгл.
ал.3 е допустимо полагане на нощен труд,
който да не надвишава 8 часа за всеки
24 часов период, от което следва,
че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа. Поддържа се, че видовете
възнаграждение в ЗМВР са изчерпателно изброени. С оглед на нарочната
уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им не
са налице предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които
препращат. Навежда се, че за
процесния период въпросите за реда
за организацията и разпределянето на работното време са регламентирани с Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в МВР (Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.), в която е уредено, че държавните служители
в МВР могат да полагат труд и през нощта между
22,00 ч. и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства
на регламентацията на този въпрос
в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. На следващо
място се сочи, че съгл.
чл. 187, ал.5 ЗМВР извънредният
труд представлява работа извън редовното
работно време до 280 часа годишно,
което за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени,
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Поддържа се, че
полаганият от ищеца нощен труд
е в рамките на установеното работно време, а възнаграждението за нощен труд
е определено със Заповед № * г. на министъра на вътрешните
работи и е в размер на 0,25 лв. на
час или за
част от него
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. Отделно от това дори
при общата хипотеза (КТ, НСОР) часовете в повече, които се
получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се
явяват извънреден такъв. Тези часове
в повече се заплащат също по
реда, определен за заплащане на
нощен труд, като компенсация се явяват именно
тези часове в повече, заплатени обаче по реда
за заплащане на нощния труд.
С оглед на посоченото се твърди,
че положеният от ищеца през
процесния период нощен труд е правилно
отчетен, полагащото му се допълнително
възнаграждение е правилно определено и заплатено. По изложените съображения
моли за отхвърляне
на иска.
В проведеното открито съдебно страните поддържат изразените позиции п
спора. Ответникът доразвива доводите си и в писмена защита.
След
преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства,
по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника
за положен от него извънреден труд. При така определения фактически състав на
правото и съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното
провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение
с ответника, като в периода 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. е полагал труд на
24часови смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на
дължимото възнаграждение за положения труд. Провеждане на това доказване
възлага на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на
задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало спор, че между тях е съществувало служебно
правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал длъжността „младши
инспектор“ при РД „ПБЗН” – В. към ГД „ПБЗН” в МВР. Както и че
в периода 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. ищецът е работил на 24-часови смени
при сумирано изчисляване на работното време.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната
си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на
8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период.
Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на
обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период 01.12.2016 г. до
30.11.2019 г. отчитането се извършва помесечно до 13.10.2016г. /чл.187, ал.3
изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до
31.12.2018г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 6,00 часа. До
изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер - с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат
и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския
съвет за държавните служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. действащи са
били последователно Наредба № *г. отменена с решение № *г. на ВАС на РБ по адм. д. № *г., обн. в ДВ бр. 59 от
29.07.2016г. и Наредба № *г. /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./ издадени от Министъра на вътрешните
работи. Всяка от тях урежда реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в
двете наредби са идентични и според тях при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
периода от отмяната на Наредба № *г. /11.07.2016г./ до издаването и
обнародването на Наредба № *г. в сила от 02.08.2016г., е
нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за
преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е
имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № *г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в
сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./.
Липсата на изрична норма не може да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова
и приложение за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово
законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който
възлиза на 1. 143. В заключение налага се извод, че исковата претенция е
доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и
кредитирано от съда заключение по ССчЕ.
От него се установява, че след приравняване на нощните часове отработени
от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна
неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.12.2016 г. до
30.11.2019 г., възлиза на сумата от 1589,07 лв.,което не е заплатено на ищеца.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните доказателства съдът приема,
че извънредният труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент
1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което претенцията следва да
бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 06.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода
на спора и своевременно направените искания от страните, на всяка от тях следва да се присъдят разноски съобразно уважената, респективно
прекратената поради частичното оттегляне на иска (с първоначален размер от 1946,36
лв.) част от претенцията. С представения списък по чл. 80 от ГПК и договор
за правна защита и съдействие ищецът по делото е доказал действително направени разноски от 300,00 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Или съгласно изхода на делото на
ищеца следва да се присъдят
разноски от общо 244,92 лв.,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Съответно на основание чл. 78, ал.
4 от ГПК на ответника се полагат разноски съответстващи на прекратената част от
иска, които възлизат на 18,35 лв. от общо доказаните 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК вр. чл.
25, ал.1 от НЗПП.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на
ДТ, като предвид основателността на исковете, но и при съобразяване на прекратената
част ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС част от
направените в производството разноски възлизаща на 64,56 лева от дължимата ДТ и
163,28 лева от депозита за вещо лице от общо 200,00 лв., или общо ответникът
следва да понесе на основание чл. 78, ал. 6 ГПК разноски в размер от 227,84
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГД „ПБЗН“ към МВР ДА ЗАПЛАТИ
на Ж.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1589,07 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.12.2016 г. до 30.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 06.12.2019 г., до окончателното ѝ изплащане, на основание
чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ГД „ПБЗН“ към МВР ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната
власт сумата в размер на 227,84 лева,
представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на
основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ГД „ПБЗН“ към МВР ДА ЗАПЛАТИ
на Ж.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 244,92 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски
направени в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ГД „ПБЗН“
към МВР сумата от 18,35 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски
направени в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.4 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: