№ 180120
***, 06.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20241110160444 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 321020/10.10.2024 г., подадено от „*****, ЕИК
*****, уточнено с молби от 04.11.2024 г. и от 04.11.2024 г., срещу М. В. А., ЕГН **********,
с което е направено искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 3 305,92 лв., представляваща
част от парично задължение по запис на заповед от 18.08.2021 г., издадена в *** за сумата от
общо 4 734,00 лв., с падеж: на предявяване и предявена за плащане на 19.08.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 – 10.10.2024 г. до
окончателното плащане, както и за сторените по делото разноски за държавна такса в размер
на 66,15 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв.
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист са издадени за
сумата от 3 105,92 лв., представляваща част от парично задължение по запис на заповед от
18.08.2021 г., издадена в *** за сумата от общо 4 734 лв., с падеж: на предявяване и
предявена за плащане на 19.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 – 10.10.2024 г. до окончателното плащане, както и за разноските,
съразмерно с уважената част, тъй като съдът намира, че следва да се откаже издаването на
такива за сумата от 200,00 лв., равняваща се на разликата между претендирната такава от
3 305,92 лв. и счетената за дължима такава от 3 105,92 лв., като съображенията за това са
следните:
В настоящия случай съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение /заповед, съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение/ и изпълнителен
лист за вземане по запис на заповед,
Последният попада в предметния обхват на чл. 417, т. 10, предл. 1-во ГПК, което
обуславя проверката на основателността на искането.
С оглед твърденията, изложени от заявителя в т. 14 от заявлението и в депозираните по
делото уточнителна молба от 04.11.2024 г., както и предвид приложените към заявлението
писмени материали – заверени преписи от договор за паричен заем № 217276 от 18.08.2021
г., погасителен план към него, стандартен европейски формуляр и общи условия съдът
достига до извод, че процесният запис на заповед от 18.08.2021 г. обезпечава вземания в общ
размер на сумата от 3 305,92 лв., включваща: 2 000,00 лв. – главница, 691,13 лв. лихва,
414,79 лв. – наказателна лихва и 200 лв. – неустойка съгласно чл. 14, ал. 1 от ОУ, равняваща
се на 10 % от главницата, начислена за периода от 18.09.2021 г. до 18.02.2023 г., като изрично
изявление в този смисъл заявителят е направил и с подадената от него уточнителна молба от
1
02.12.2024 г., с която заявява, че процеснят запис на заповед е сключен за обезпечаване на
изпълнението на договора за паричен заем от 18.08.2021 г., както и, че претендираната
неустойка за забава по чл. 14, ал. 1 от ОУ е част от сумата по нея в размер на 3 305,92 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК в случаите, при които ценната
книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението
се прилагат договорът, заедно с всички негови приложения, включително приложимите
общи условия.
Това законово изискване е свързано със задължението на съда в заповедното
производство служебно да следи за наличието на неравноправна клауза в договора, сключен
с потребител, на която се основава искането или за обоснована вероятност за това – чл. 410,
ал. 2, т. 3 ГПК.
В случая, процесният договор за потребителски кредит е сключен на 18.08.2021 г., като
с оглед неговите предмет – предоставяне на кредит (паричен заем) и страни, в т. ч., в
качеството си на заемополучател по процесната двустранна сделка – физическо лице, за
което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или
търговска дейност и предвид нейния предмет, съдът намира, че договорната обвързаност
между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (обн. в ДВ
бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими специалните
изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и
специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите
(обн. в ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
В чл. 14, ал. 1 от ОУ се предвижда, че неустойката се дължи еднократно в размер на 10
% от непогасената главница в случай на неизпълнение на поети задължение по сключения
договор за заем считано от 60-тия ден след съответната падежна дата, съгласно погасителния
план
Съдът намира, че посочената клауза е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава
законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още
едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената клауза
преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи
никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава с повече от 60 дни. Следователно, самото
наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от
забавата, каквато заявителят също е начислил. Ето защо, посочената клауза е в колизия с
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази
наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като
в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции,
което също влече нищожността .
С оглед изложеното, съдът намира, че искането на заявителя следва да бъде отхвърлено
за сумата от 200,00 лева, представляваща част от претендираната сума в размер на 3 305,92
лв. по запис на заповед от 18.08.2021 г., издаден за сумата от общо 4 734,00 лв., равняваща
се на стойността на незаплатената неустойка по чл. 14, ал. 1 от ОУ.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 321020/10.10.2024 г., подадено от „*****, ЕИК *****,
уточнено с молби от 04.11.2024 г. и от 04.11.2024 г., срещу М. В. А., ЕГН ********** за
издаване на сумите, както следва: 200,00 лв., представляваща част от претендираната сума в
размер на 3 305,92 лв. по запис на заповед от 18.08.2021 г., издаден за сумата от общо 4
734,00 лв., равняваща се на стойността на незаплатената неустойка по чл. 14, ал. 1 от ОУ.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3