Решение по дело №254/2022 на Административен съд - Габрово

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

№ 12

 

гр. Габрово, 02.03.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 254 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Производството е образувано по жалба на М.П.Ц. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 22-1030-001361 от 07.12.2022 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

В жалбата се развиват доводи за наличие на отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, като оспорващият поддържа тезата, че водачът на проверявания автомобил, собственост на оспорващия, притежава свидетелство за управление, валидно за категорията на управляваното МПС. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание оспорващият М.П.Ц. не се явява и не се представлява.

Ответната страна Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В депозирано по делото писмено становище се оспорва жалбата, развиват се доводи за неоснователност на оспорването, прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на оспорващия на 23.12.2022 година /л. 7 и л. 32, гръб/, а жалбата срещу заповедта е депозирана в съда чрез ССЕВ на 29.12.2022 година /л. 1/.

             След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 22-1030-001361 от 07.12.2022 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, на оспорващия М.П.Ц. на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена следната мярка: прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, като са отнети СРМПС с посочен номер и 2 броя регистрационни табели *****. В мотивите на заповедта е посочено, че на автомагистрала Тракия, 112 км в посока гр. Хасково в 13:47 е установено, че лек автомобил Дачия с рег. № *****, собственост на М.Ц. с посочен ЕГН, е управляван от идентифицирано с три имена физическо лице, със СУМПС с посочен номер, категория С+Е, издадено от Великобритания повече от три месеца след влизане в страната – 23.04.2022 година; СУМПС е издадено от страна, която не е членка на Европейския съюз или друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство; за констатираното нарушение е съставен АУАН с посочен бланков номер, с който акт са отнети СРМПС част II и 2 броя регистрационни табели на МПС *****.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица.

В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

За установяване на нарушението, извършено от водача на посочения в процесната заповед автомобил, е съставен АУАН серия GA, бланков № 767927 от 06.12.2022 година /л. 27/, в който акт е описано, че на 06.12.2022 година около 13:47 часа на автомагистрала Тракия, 112 км към гр. Хасково посоченият водач управлява лекия автомобил, собственост на М.Ц., със СУМПС с посочен номер, кат. С+Е, издадено от Великобритания, като това съставлява нарушение – управлява МПС с чуждестранно национално СУМПС без да го подмени след като пребивава повече от 3 месеца на територията на България; като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. По делото са представени данни, че водачът на процесното МПС е влязъл в РБългария на 23.04.2022 година /л. 29/.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на заповед от вида на оспорената. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и би следвало да съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК.

В настоящия случай съдът намира, че от представената административна преписка не се установява по безспорен и несъмнен начин посочените в нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП материалноправни предпоставки за прилагане на процесната мярка са били налице. Факт е, че е съставен АУАН, с който е установено извършено от водач на МПС – лек автомобил - нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. За да е надлежно мотивирано налагането на процесната ПАМ, то следва да е посочено или поне да може да бъде безпротиворечиво изведено от данните, съдържащи се в административната преписка, коя от хипотезите  по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е налице. В случая не става ясно дали административният орган, налагащ процесната ПАМ, е приел, че притежаваното от Ц. МПС е било управлявано от лице, което не е правоспособен водач, доколкото се твърди управление на МПС от български гражданин с чуждестранно свидетелство след изтичане на три месеца от датата на влизане в страната, или от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, доколкото се твърди управление на МПС с чуждестранно свидетелство, издадено от Великобритания, кат. С+Е, а управляваното МПС е лек автомобил, за управление на който се изисква категория В по аргумент от чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП и данните на процесното МПС /л. 28/, по-специално тези за допустимата максимална маса.

Отделно от гореизложеното, в процесния АУАН е посочено, че водачът, освен свидетелство за управление, издадено от Великобритания, притежава и такова, издадено в РБългария, като от представената като част от административната преписка справка за нарушител/водач /л. 30-31/ се установява, че посоченото в АУАН СУМПС е издадено през 2018 година и е валидно до 21.06.2023 година, т.е. било е валидно към момента на проверката, като в същата справка са налице и данни, че водачът на процесния автомобил е придобил категория В през 2002 година. Наличието на свидетелство за управление, издадено в РБългария, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС, предполага съвсем друго нарушение, извършено от водача, а именно неносене/непредставяне на притежавано СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС, в който случай няма да е налице основание за налагане на ПАМ на собственика на превозното средство.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед не е надлежно мотивирана, в нарушение на изричното изискване на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/, както и издадена без изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, включително чрез служебно събиране на доказателства.

По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи /л. 44-45/ са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1, 1.3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 317з- 3162 от 15.04.2022 година на Директора на ОД на МВР – Пловдив /л. 34/ за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително Началник сектор „Пътна полиция“ /т. I. 4. от заповедта/, т.е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 22-1030-001361 от 07.12.2022 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, но при описаните по-горе нарушения, касаещи приложението на материалния закон и административно-производствените правила, които нарушения налагат отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски  е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на оспорващата страна  10 /десет/ лева дължима и платена държавна такса /л. 16/.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,  съдът  

 

             Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 22-1030-001361 от 07.12.2022 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив да заплати на М.П.Ц. *** с ЕГН ********** сумата от 10 /десет/ лева, представляваща разноски по делото.

 

На основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП настоящото решение не подлежи на обжалване.

 

           

 

 

                                                                          АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: