№ 58
гр. Велико Търново, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Св. Г. Цв.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за
възобновяване № 20224000600039 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по
искане от пълномощник на осъдения АЛ. З. АЛ. - адв. В., за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД 438/2021г. на Окръжен съд Велико
Търново, с което е потвърдена присъда № 26003, постановена по НОХД
346/2020г. на РС Павликени. Иска се, след възобновяване на производството,
делото да бъде върнато на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
В искането се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство
по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Излагат се доводи във връзка с основанието по чл.
422, ал. 1, т. 5 НПК - за допуснати съществени процесуални нарушения, като
се претендират пороци при формиране на вътрешното убеждение на
решаващите съдилища. Навеждат се съображения за липса на мотиви на
въззивната инстанция, изразяващи се в необсъждане на противоречията в
доказателствените източници. Твърди се също неизпълнение на задължението
за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
1
Във връзка с оплакването за допуснати нарушения в доказателствената
дейност на съдилищата, се развиват и съображения за неправилно
приложение на материалния закон, като се твърди, че не са събрани
доказателства от медицинска гледна точка за наличието на избиване на зъб,
както и че липсват безпротиворечиви доказателства за авторството на
деянието.
Прави се искане за възобновяване на наказателното дело, като след това
същото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред Апелативния съд, защитникът на осъдения и
осъденият А. поддържат искането за възобновяване на наказателното дело по
изложените в него съображения и молят да бъде уважено.
Прокурорът от ВТАП изразява мотивирано становище за
неоснователност на искането за възобновяване.
Апелативен съд В. Търново след като провери данните по делото,
съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията
си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочени
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Същото е направено в срока по чл.
421, ал. 3 НПК и от надлежно легитимирана страна.
Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него
аргументация, искането е и основателно.
С присъда № 26003 от 03.06.2021 г., постановена по НОХД № 346/2020
г. по описа на районен съд гр. Павликени, АЛ. З. АЛ. е признат за виновен в
това, че на 28.12.2018 г. в с. Недан причинил на Г. И. А. средна телесна
повреда, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 от НК му е
наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, което на основание
чл. 66 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години.
Осъден е А.А. да заплати на Г. А. сумата от 5500/пет хиляди и
петстотин/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното
изплащане, както и 650 лв. адвокатско възнаграждение за повереника.
Присъдени са ДТ и разноски.
2
Присъдата е била проверена по реда на въззивното обжалване по жалба
от защитника на А. и с Решение № 120 от 22.11.2021 г. по ВНОХД № 438/21
г. по описа на Великотърновски окръжен съд същата е била потвърдена в
наказателната част и изменена в гражданската - като е намален размера на
уважения граждански иск на 1000лв., респективно намалена е и дължимата
ДТ върху уважения размер на гражданския иск.
Акцентът в искането е поставен върху приложения материален закон
към приетите за установени по делото факти, което искателят намира за
неправилно, а това прави съдебният акт незаконосъобразен. Твърди се също,
недостатък в дейността на съда по оценка на доказателствата, липса на
мотиви.
Този състав на ВТАС намира, че постановеното от ОС решение не
отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК и мотивите според
съдържанието им съответстват на предвиденото в чл. 348, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1,
т. 2 НПК касационно основание - липса на мотиви, наличието на което
винаги налага отмяна на оспорения съдебен акт, включително и по реда на
възобновяването.
Принципно положение е, че мотивите на постановения съдебен акт
следва да обективират вътрешното убеждение на съда. Ако мотивите на
присъдата са аналитични и убедителни и това позволява на страните и на
контролната инстанция да проследят начина, по който е формирано
вътрешното убеждение на съда, въззивният съд не е длъжен да обсъжда
подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на
първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни
фактически изводи въз основа на доказателствата. В конкретния случай обаче
такава констатация не би могла да бъде направена.
В рамките на настоящето производство е събран немалък по обем
доказателства, предимно от гласни доказателствени източници. В показанията
на част от свидетелите – пострадалия Г. А. и св. М. А., решаващият съд е
констатирал противоречия с депозираните от тях показания на досъдебното
производство и последните са приобщени чрез прочитането им по реда на чл.
281 от НПК. Тези противоречия в доказателствата обаче не са били предмет
на надлежен анализ, обсъждане и оценка от страна на първоинстанционния
съд. В мотивите към присъдата липсва посочване налице ли са действително
противоречия и в какво се изразяват те, на какво приема съдът, че се дължат
те, кредитират ли се показанията на тези двама свидетели и по- конкретно
кои от тях се кредитират- тези, депозирани пред съда или тези, депозирани на
ДП и защо. Липсва каквото и да било обсъждане на гласните
3
доказателствените източници в тяхната цялост както и изложени съображения
за тяхната доказателствена обезпеченост. Действително, по делото са налице
две групи свидетели, както е посочено в мотивите на първостепенния съд, но
показанията на тези две групи свидетели са обсъдени не детайлно и
задълбочено, а съвсем повърхностно и избирателно – единствено относно
обстоятелствата излизал ли е втори път подсъдимия извън заведението, имало
ли е кръв по устата на пострадалия, бил ли е той конфликтен или не, имало ли
е други свидетели на инцидента. Относно основния факт- кой точно е нанесъл
удар/и на пострадалия, дали това е подсъдимия и защо - отговор в мотивите
на съда не е даден. Безспорно е, че по делото са налице обективни данни за
причинени травми на пострадалия, а данни за техния произход се съдържат в
основно в показанията на самия пострадал, които освен подробно обсъдени
следва да бъдат съпоставени и с показанията на останалите свидетелите по
делото, за да се приеме заявеното в тях. Характерът на причинените
увреждания на пострадалия са коментирани единствено чрез пресъздаване в
мотивите към присъдата на констатациите и изводите на СМЕ по делото за
наличните обективни находки.
При тези констатации относно съдържанието на мотивите на
първоинстанционния съдебен акт, за въззивният съд е съществувало
задължението да изложи съображенията си по фактите при значително по-
голяма задълбоченост и аналитичност. Мотивите на въззивното решение
обаче не съдържат дори утвърждаване на приетото от първия съд, а
аналитичната дейност не отговаря на стандартите за минимум, предвидени по
чл. 339 ал.2 от НПК.
В производство за деяние по чл. 129 ал. 1 от НК, каквото е настоящето,
основно значение сред гласните доказателствени източници имат показанията
на пострадалия и съобщеното от него относно механизма на увреждането му,
разбира се при отчитане на неговата заинтересованост от изхода на делото.
Вместо да направи подробен и задълбочен анализ на показанията на
пострадалия – и на инкорпорираните от ДП и на тези, депозирани пред
първия съд като посочи кои от тях възприема и по какви съображения, тъй
като показанията на пострадалия са източник на преки доказателствени
факти, въззивният съд се е задоволил да отбележи, че приема фактическата
обстановка за доказана единствено върху косвени източници, които
представлявали верига и по своята същност и били достатъчни за
обосноваване на правен извод относно авторството на деянието. Така
посоченото в мотивите на съда и при липса на утвърждаване на аналитичната
дейност на първия съд не дава възможност за преценка игнорирани ли са
показанията на пострадалия от въззивния съд и по какви съображения.
Показанията на свидетелите св. А.а, С. и С. – обвързани в една група,
както и тези на св. А. - в друга, са обсъдени не детайлно и привързани към
цялостно възприетата фактология, а само в отделни техни части – имало ли е
първоначален разговор между пострадал и подсъдим, излизал ли е втори път
от заведението подсъдимия и имало ли е други свидетели на инцидента. Не са
4
обсъждани в контекста на главния факт – допринасят ли - било то по отделно,
било в съвкупност с нечии други показания за изясняване на основния по
делото въпрос - нанесъл ли е именно подсъдимия удар на пострадалия, с
който да му е причинил средни телесни повреди. В мотивите на решението
липсва обсъждане на противоречията между показанията на тези свидетели.
Въззивния съд е приел, че от показанията на св. С. и А.а се установявало, че
св. Б. и А. не били извън заведението. Липсва коментар защо са кредитирани
тези показания, а не показанията на св. А., която твърди, че и двамата са били
отвън, нито тези на св. С., който също е посочил, че единият от свидетелите е
бил навън- свидетелят, на когото казвали „Мече“/А./. Неизпълнение на
задълженията на въззивния съд за анализ на доказателствата се открива и в
липсата на всякакъв коментар на показанията на допуснатите и разпитани
пред въззивната инстанция двама свидетели – Б. и А.. По отношение на тях е
посочено единствено, че от показанията им се установявало, че по време на
нанасяне на удара не са били извън заведението, но от показанията на св. Б. се
установява, че на част от конфликта той е бил свидетел и е излизал извън
заведението – не е изяснено обаче кога и на каква част от конфликта е бил
свидетел. Липсва обсъждане на показанията на св. Ю. П. и С. В., а те също
имат съществено значение относно фактологията, която следва да бъде
приета, тъй като св. П. е била очевидец на част от събитията, макар и не на
нанасяне на удара, а показанията на св. Василев съдържат данни за това,
какво е споделил с него пострадалия непосредствено след нараняването му,
докато го е транспортирал до болничното заведение.
Не може да не бъде отбелязано, че при разглеждане на делото пред
първия съд подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава обяснения.
Такива обаче, макар и кратки, е дал пред въззивния съд. По недопустим начин
в мотивите на въззивното решение не само, че не е направен анализ –
самостоятелен и в съвкупност на обясненията на подсъдимия с останалите
гласни доказателства, но не е отделен нито ред, за извод на съда – дали те се
възприемат като средство за защита или като доказателствено средство и по
какви съображения.
Всъщност, по делото са налице достатъчно доказателствени източници,
събрани по надлежния ред/включително и през въззивната инстанция/, които
позволяват коректни фактически изводи при тяхното пълно, обективно и
всестранно обсъждане и оценка. Един цялостен и задълбочен анализ на
съдържащите се в тях факти, съпоставени и обсъдени с данните от
експертните заключения, дават възможност за формиране на несъмнени и
безпротиворечиви изводи по фактите, които пък на свой ред ще бъдат основа
за извеждане и на правните изводи за елементите от състава на
престъплението и правилната правна квалификация на деянието. В
конкретния случай обаче това не е сторено.
Горните констатации дават основание за извод за допуснати от страна
на съда нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по
делото, които нарушения са съществени, защото ограничават правата на
5
страните в процеса.
Едва след направени надлежни и обосновани изводи по фактите, следва
да се прецени и приложимият материален закон, а и справедливостта на
наложеното наказание и основателността и доказаността на гражданския иск.
А възраженията на страните трябва да получат убедителен отговор.
Поради изложеното, производството по ВНОХД 438/2021г. на Окръжен
съд Велико Търново следва да бъде възобновено, атакуваният съдебен акт
следва да бъде отменен и делото върнато на въззивния съд за ново
разглеждане от друг състав на съда, при което да се съобразят изложените по-
горе констатации.
Мотивиран така и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК,
Великотърновски апелативен съд:
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 438/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Велико Търново.
ОТМЕНЯ постановеното по него решение № 120/22.11.2021 г.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд –
В. Търново от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6