Р Е Ш Е Н И Е
№ 587
гр.Плевен, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №824 по описа за 2022 г. на Административен съд-Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба от Л.Г.З. *** против
Решение №1040-21-649 от 26.08.2022г. на Директора на ТП на НОИ-София, с което е
отхвърлена нейна жалба вх.№1012-21-1077/01.08.2022г. и е потвърдено
Разпореждане №РВ-3-21-01160323/12.07.2022г. на длъжностно лице по реда на
чл.114 ал.3 от КСО.
В жалбата се твърди, че решението на Директора на ТП
на НОИ-София се обжалва, тъй като не се признава правото на лицето да замени
парично обезщетение за временна неработоспособност с платен годишен отпуск.
Цитира се разпоредбата на чл.9 ал.3 от Наредбата за медицинската експертиза и
се твърди, че за периода от 06.12.2021г. до 17.12.2021г. е ползван платен
годишен отпуск в УМБАЛ „Г.Странски“ гр.Плевен, който включва 4 работни дни
останали за 2020г. и 6 работни дни от 2021г. Счита се, че според чл.175 от КТ
има право да избира какъв вид отпуск да ползва. Посочва се, че правото на избор
за парично обезщетение, вместо възнаграждение по време на отпуск за временна
неработоспособност дава и чл.40 ал.1 от КСО.Твърди се, че тъй като има разрешен
платен годишен отпуск и не е искала да бъде заменян с парично обезщетение, не е
изискан втори екземпляр от болничния лист и не е представян такъв пред
работодателя УМБАЛ „Г.Странски“ гр.Плевен. Сочи се, че реално са отработени 8
дванадесет часови смени и 2 от тях попадат в рамките на болничния лист – на 20
и 21.12.2021г. В тази връзка се посочва, че платения годишен отпуск приключва
на 17.12.2021г., а сестрите в клиниката са били натоварени с наднормени часове
/по 40часа и 52часа/ и не е имала право да откаже да изработи тези две 12часови
смени. Моли се жалбата да бъде уважена.
От ответника по делото-Директора на ТП на НОИ-София не
е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с
пълномощник съпругът й Л.З., който излага доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение и моли жалбата да бъде уважена. Оспорващата заявява, че не е
ощетила държавата, а натоварването в клиниката е било голямо, като счита, че не
е извършила нарушение.
В съдебно заседание представител на ответника не се
явява. Представено е писмено становище с подробни доводи за неоснователност на
жалбата и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си
по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Решение №1040-21-649 от 26.08.2022г. на Директора на
ТП на НОИ-София е изпратено с писмо с обратна разписка до оспорващата и е
получено от съпруга Л.З. на 05.09.2022г. Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен
от момента на получаване му. Жалбата
е подадена пред АССГ на 16.09.2022г., видно от поставения вх.№33043 от същата
дата. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу
годен за обжалване административен акт в законоустановения
срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което
подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между
страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че за периода
от 10.12.2021г. до 23.12.2021г. Л.Г.З. е била във временна неработоспособност
въз основа на БЛ №Е20210003060. На болничния лист е отразено като месторабота
МБАЛ „Сърце и мозък“.
Не се спори още,
че към началото на временната неработоспособност З. е осигурявана при двама
работодатели – УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен въз основа на основен трудов
договор №6172/28.08.1975г. на длъжност „медицинска сестра“ на пълно работно
време от 8часа, и МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД гр.София въз основа на допълнителен трудов
договор на длъжност „медицинска сестра“ на непълно работно време – 4часа.
Не се спори също, а и се установява от
данните по делото, че БЛ №Е20210003060 е представен в ТП на НОИ-София от
осигурителя МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД гр.София, ведно с необходимите приложения
за изплащане на парично обезщетение по условията на чл.40 ал.1 от КСО, съгласно
Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО, като въз основа на болничния
лист на З. е изплатена сума за парично обезщетение от сметката на ДОО.
Не се спори също, че въз основа на
заявление за ползване на платен годишен отпуск и заповед от 01.12.2021г. за
неговото разрешаване, З. е била в платен годишен отпуск при основния
работодател УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен за 10работни дни, вкл. периода
от 06.12.2021г. до 17.12.2021г. включително.
Установява се от доказателствата по
делото, вкл. присъствена форма за явяване /неявяване на работа, че през
м.декември 2021г. при основен работодател З. има вписани по график и
действително отработени 8 смени /по 12часа/, от които 4 дневни и 4 нощни, като
за всяко нощно дежурство зачетени – 8часа нощен и 4часа дневен труд.
Видно от доказателствата е, че в периода
на болничния лист /10.12.2021г.-23.12.2021г./ З. има присъствени при основен
работодател две смени по 12часа – на 20.12.2021г. /дневна смяна/ и на
21.12.2021г. /нощна смяна/.
Не се спори по делото, че за м.декември
2021г. на З. е начислено и изплатено от
УМБАЛ „д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен трудово възнаграждение за действителното
отработено време.
От данните по делото се установява, че БЛ
№Е20210003060 не е представен пред основния работодател на З., а именно УМБАЛ „Д-р
Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен.
С Разпореждане
№РВ-3-21-01137777/02.06.2022г. на Ръководител на контрола по ДОО, на основание
чл.114 ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено Л.З. да възстанови недобросъвестно
полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от
10.12.2021г. до 23.12.2021г. в размер на 719,40лева, от които 693,02лв.
главница и 26,38лева лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до
датата на разпореждането. Като мотиви е отразено, че по реда на НПОПДОО на З.
по БЛ№Е20210003060 е изплатено парично обезщетение за 7работни дни в размер на
693,02лева за сметка на ДОО, като същевременно по реда на чл.5 ал.4 от КСО за З.
са подадени от УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен за м.декември 2021г. 20 отработени дни с 8
часа дневно работно време, без дни във временна неработоспособност. Направен е
извод, че по отношение на лицето е изпълнен състава на чл.46 ал.3 от КСО и на З.
неоснователно е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност по
БЛ№Е20210003060 за 7работни дни в размер на 693,02лева за сметка на ДОО, поради
това, че същата за периода на временна неработоспособност е упражнявала трудова
дейност по трудово правоотношение с УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ гр.Плевен, с което е
нарушен режима определен от здравните органи.
Във връзка с жалба на З. срещу
Разпореждане №РВ-3-21-01137777/02.06.2022г., със Заповед от 20.06.2022г. е
възложена проверка по разходите на ДОО на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен
за периода 01.12.2021г.-31.12.2021г, за резултатите от която е изготвен
Констативен протокол №КП-5-14-01150472/21.06.2022г. Видно от последния е, че Л.З.
е осигурено лице по трудово правоотношение на допълнителен трудов договор /на
4-часов работен ден/ в осигурител МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД гр.София и е във
временна неработоспособност поради общо заболяване по БЛ №Е20210003060 за
периода 10.12.2021г.-23.12.2021г., както и е осигурена в УМБАЛ „Д-р Г.Странски“
ЕАД гр.Плевен. Установено е при проверката, че З. работи в този осигурител като
„медицинска сестра“ на основен трудов договор по график – на 12-часови смени;
че лицето е в платен годишен отпуск, считано от 06.12.2021г.-17.12.2021г., а
именно 10 работни дни, като през м.декември 2021г. има вписани по график и
действително отработени 8 смени /по
12часа/, от които 4 дневни и 4 нощни, като за всяко нощно дежурство зачетени –
8часа нощен и 4часа дневен труд. Констатирано е, че в периода на болничен лист З.
има присъствени две смени по 12часа – на 20.12.2021г. /дневна/ и на
21.12.2021г. /нощна/. Посочено е, че на лицето е начислено и заплатено трудово
възнаграждение за действително отработеното време за м.декември 2021г., както и
че на осигурителя УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен не е представен от З. БЛ
№Е20210003060. Въз основа на установеното в констативния протокол е прието, че З.
е упражнила трудова дейност в период на неработоспособност – на 20.12.2021г. и
21.12.2021г., с което са нарушени разпоредбите на чл.46 ал.3 от КСО.
По жалбата е издадено от Директора на ТП
на НОИ-София Решение №1040-21-485/29.06.2021г., с което същата е приета за
основателна, отменено е Разпореждане №РВ-3-21-01137777/02.06.2022г. и
преписката е върната за ново произнасяне. Като мотиви е отразено, че на база
извършената проверка и установените нови данни се налага извода, че З. не е
работила през част от периода на временна неработоспособност от 10.12.2021г. до
19.12.2021г. и за периода от 22.12.2021г. до 23.12.2021г., но е отработила
часовете за всички работни дни в месеца, за което е получила възнаграждение,
както и че за част от периода на временна неработоспособност е упражнявала
трудова дейност от 20.12.2021г. до 21.12.2021г. , с което е нарушила режима
определен от здравните органи. Предвид последното е счетено, че за лицето не е
изпълнен състава на чл.46 ал.3 от КСО за периода от 10.12.2021г. до
19.12.2021г. и за периода от 22.12.2021г. до 23.12.2021г., но е нарушен чл.40
ал.1 от КСО вр. чл.31 ал.4 от НПОПДОО, като за периода от 21.12.2021г. до
22.12.2021г. е изпълнен състава на чл.46 ал.3 от КСО и е нарушен режима
предписан от здравните органи. По тези мотиви е отменено Разпореждане
№РВ-3-21-01137777/02.06.2022г. за възстановяване на сума от 719,40лева и
преписката е върната на длъжностното лице за ново произнасяне.
С Разпореждане
№РВ-3-21-01160323/12.07.2022г. на Ръководител на контрола по ДОО, на основание
чл.114 ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено Л.З. да възстанови недобросъвестно
полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от
10.12.2021г. до 23.12.2021г. в размер на 540,11лева, от които 514,80лв.
главница и 25,31лева лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до
датата на разпореждането. Въз основа на установената по-горе фактическа
обстановка и дадените указания с Решение №1040-21-485/29.06.2021г., като мотиви
е отразено, че се налага основателен извод, че на З. е изплатено неоснователно
парично обезщетение за временна неработоспособност за два работни дни в размер
на 198,00лева по БЛ №Е20210003060 за периода от 20.12.2021г. до 21.12.2021г.,
тъй като лицето е упражнявала трудова дейност, която е основание за осигуряване
за общо заболяване и майчинство по трудово правоотношение с УМБАЛ „Д-р
Г.Странски“ гр.Плевен за посочения период, с което е нарушила режима определен
от здравните органи. Посочено е още, че на З. е изплатено неоснователно и парично
обезщетение по БЛ №Е20210003060 за периода от 10.12.2021г. до 19.12.2021г.
/платен годишен отпуск/ и за периода от 22.12.2021г. до 23.12.2021г. /почивни
дни по график/ общо за 5дни на 100% в размер на 495.00лева, вместо
пропорционалната част 64% - 316.80лева или 178.20лева повече, независимо, че по
график не е работила, но е отработила часовете за всички работни дни в месеца
или е била в платен годишен отпуск в УМБАЛ, които са основание за осигуряване
за общо заболяване и майчинство и
съгласно чл.40 ал.1 от КСО няма право на парично обезщетение. Направен е извод,
че в нарушение на чл.40 ал.1 и чл.46 ал.3 от КСО вр. чл.31 ал.4 от НПОПДОО на З.
неоснователно са изплатени 514,80лева, представляващи парично обезщетение
поради общо заболяване. Общата дължима сума е в размер на 540.11лева /главница
и лихва/. Разпореждането е връчено на 21.07.2022г. на Л.З..
В срока за обжалване е подадена жалба от З.
срещу Разпореждане №РВ-3-21-01160323/12.07.2022г., в която са наведени доводи,
че поради голямата натовареност в отделението не е имала право да откаже да
работи, въпреки, че платеният отпуск е бил приключил, и макар че здравословният
статус й е бил лош.
Във връзка с подадената жалба от ТП на
НОИ-София до ТП на НОИ-Плевен е изискана нова проверка, която да установи
нарушена ли е нормата на чл.40 ал.1 от КСО и приложима ли е разпоредбата на
чл.46 ал.3 от КСО. С писмо от 18.08.2022г. до Директора на ТП на НОИ-София е
отговорено, че няма основания за извършване на нови проверки, като са
потвърдени направените констатации.
С Решение №1040-21-649/26.08.2022г. на
Директора на ТП на НОИ-София е отхвърлена
жалбата на З. и е потвърдено Разпореждане №РВ-3-21-01160323/12.07.2022г. на
длъжностно лице по реда на чл.114 ал.3 от КСО. След анализ на установената
по-горе фактическа обстановка, позоваване на констативен протокол от
21.06.2022г. и писмо от 18.08.2022г., горестоящият административен орган е
приел, че на З. е изплатено неоснователно парично обезщетение по БЛ №Е20210003060 за периода от 10.12.2021г. до 17.12.2021г.
/платен годишен отпуск/ и за периода от 22.12.2021г. до 23.12.2021г. /почивни
дни по график/ общо за 5дни на 100% в размер на 495.00лева , вместо
пропорционалната част 64% - 316.80лева или 178.20лева повече, независимо че по
график не е работила, но е отработила часовете за всички работни дни в месеца
или е била в платен годишен отпуск в УМБАЛ, които са основание за осигуряване
за общо заболяване и майчинство и
съгласно чл.40 ал.1 от КСО няма право на
парично обезщетение, както и че неоснователно е изплатено парично обезщетение
за временна неработоспособност за 2
работни дни в размер на 198.00лева по БЛ №Е20210003060 за периода от
20.12.2021г. до 21.12.2021г., включително, в нарушение на чл.46 ал.3 от КСО. По
тези мотиви горестоящият административен орган е потвърдил разпореждането.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”д” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
Разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по
държавното обществено осигуряване по чл.114 ал.3, като ал.3 от чл.117
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №1040-21-649/26.08.2022г. е издадено „За
Директор на ТП“ от Е.Л. – директор на дирекция „Краткосрочни плащания и
контрол“ в ТП на НОИ-София, в условията на заместване, съгласно Заповед
№1015-21-51/03.02.2020г. и разрешен платен годишен отпуск на Директора на ТП на
НОИ-София за периода 22.08.2022г. до 26.08.2022г., включително, т.е. решението
е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, а потвърденото с него
разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган, съобразно разпоредбата на чл.114 ал.3 от КСО, и съгласно
Заповед №Ц1015-21-108/21.10.2020г.
Оспореното Решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити,
включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е
мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. Административният орган е
изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, след като е
извършена и допълнителна проверка за установяване дали е нарушена нормата на
чл.40 ал.1 от КСО и приложима ли е разпоредбата на чл.46 ал.3 от КСО. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. Решението е издадено и в рамките на едномесечния срок за произнасяне
по чл.117, ал.3 от КСО.
По отношение съответствието с материалния закон настоящият
състав съобрази следното:
Фактите, установени в хода на административното
производство са, че за периода от 10.12.2021г. до
23.12.2021г. Л.Г.З. е била във временна неработоспособност въз основа на БЛ
№Е20210003060, на който е отразено като
месторабота МБАЛ „Сърце и мозък“ и същият не е представен пред основния
работодател УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен, както и че лицето за
10работни дни, вкл. периода от 06.12.2021г. до 17.12.2021г. включително, е било
в платен годишен отпуск при основния работодател, като през м.декември 2021г.
при него има вписани по график и действително отработени 8 смени /по 12часа/,
от които 4 дневни и 4 нощни, а в периода на болничния лист /10.12.2021г.-23.12.2021г./
има присъствени две смени по 12часа – на 20.12.2021г. /дневна смяна/ и на
21.12.2021г. /нощна смяна/, както и че за м.декември 2021г. на З. е начислено и
изплатено от УМБАЛ „д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен трудово възнаграждение за
действителното отработено време, а за периода на неработоспособност е получила
и парично обезщетение от сметката на ДОО. Тези факти не са оспорени,
като същите са и надлежно установени и обективирани в констативен протокол от
извършената проверка.
Анализът на доказателствата води до извода, че З. е
упражнила трудова дейност за периода на временна неработоспособност при
основния работодател УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен, като пред втория
работодател МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД е представила болничен лист. Безспорно е
установено по делото, че на З. е изплатено парично обезщетение по БЛ №Е20210003060 за периода от 10.12.2021г. до 17.12.2021г.
/платен годишен отпуск/ и за периода от 22.12.2021г. до 23.12.2021г. /почивни
дни по график/ общо за 5дни на 100% в размер на 495.00лева, вместо
пропорционалната част 64% - 316.80лева или 178.20лева повече, независимо че за
тези периоди по график лицето не е работила, но е отработила часовете за всички
работни дни в месеца или е била в платен годишен отпуск в УМБАЛ, които са основание
за осигуряване за общо заболяване и майчинство. За тези периоди лицето е
получило и трудово възнаграждение за действителното отработено време. Безспорно
е установено също, че на З. е изплатено парично обезщетение за временна
неработоспособност за 2 работни дни в размер на 198.00лева по БЛ №Е20210003060
за периода от 20.12.2021г. до 21.12.2021г., когато е работила по основно
правоотношение и за които дни лицето е получило и трудово възнаграждение.
Съгласно
чл.8 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, на осигурените лица, които работят при
повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на
болничния лист за представяне пред всеки от тях, като в
графа "бележки" на болничния лист се изписва броят на работодателите
или осигурителите, за които е издаден. А
нормата на чл.9 ал.2 от същата наредба регламентира, че осигуреният е длъжен да
представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни
дни от издаването му.
В
контекста на установеното по-горе, се налага извода, че З. не е изпълнила
задължителните изисквания на чл.8 ал.1 и чл.9 ал.2 от НМЕ, като безспорно е
установено, че пред основния работодател не е представен болничния лист за
периода от 10.12.2021г. до 23.12.2021г., като причина за това се посочва, че
лицето е било в редовен платен годишен отпуск за периода от 06.12.2021г. до
17.12.2021г. Т.е. може да се направи извод, че З. е знаела за полученото от нея
едновременно трудово възнаграждение и парично обезщетение за неработоспособност
за един и същи период.
Съгласно
чл.40 ал.1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право
на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради
временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Съгласно
чл.31 ал.4 от НПОПДОО, паричните обезщетения на лица, които към деня на
настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство
и/или трудова злополука и професионална болест по повече от едно
правоотношение/основание за осигуряване, се изплащат поотделно по всяко от
правоотношенията или за всяко от основанията.
Съгласно
чл.46 ал.3 от КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност и за
бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която
е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за
които са издадени актове от здравни органи. Паричните обезщетения от фондовете
на ДОО са предназначени да заместят доходите на осигурените лица по време,
когато поради настъпване на осигурено събитие, те не са в състояние да
упражняват трудова дейност. Осъществяването на трудовата дейност следва да се
установи от административния орган, което в настоящето производство е сторено.
При наличието
на горните правоизключващи обстоятелства по чл.40 ал.1 от КСО и по чл.46 ал.3
от КСО, в полза на З. не би следвало да се изплаща обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване така, както е изплатено. Т.е. на З. е
изплатено неоснователно парично обезщетение по БЛ №Е20210003060 за периода от
10.12.2021г. до 17.12.2021г. /платен годишен отпуск/ и за периода от
22.12.2021г. до 23.12.2021г. /почивни дни по график/ общо за 5дни на 100% в
размер на 495.00лева, вместо пропорционалната част 64% - 316.80лева или
178.20лева повече, независимо че по график не е работила, но е отработила
часовете за всички работни дни в месеца или е била в платен годишен отпуск в
УМБАЛ, които са основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство и съгласно чл.40 ал.1 от КСО няма право на
парично обезщетение, както и
неоснователно е изплатено парично обезщетение за временна
неработоспособност за 2 работни дни в
размер на 198.00лева по БЛ №Е20210003060 за периода от 20.12.2021г. до
21.12.2021г., включително, в нарушение на чл.46 ал.3 от КСО. Дължимото
поведение от лицето е било съобразно чл. 31, ал. 3
и ал. 4 от
НПОПДОО, да представи
болничния лист и пред първия си работодател, с оглед настъпилата
неработоспособност, и да претендира пропорционално изчисляване на правото на
парично обезщетение за временната неработоспособност и изплащането му поотделно
по всяко от правоотношенията.
Също така, получаването на възнаграждение за
упражнявана трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо
заболяване и майчинство през периода, за който е издаден болничен лист,
съставлява предвидената от закона пречка за изплащане на парично обезщетение за
временна неработоспособност. Ето защо, оспореното решение на Директора на ТП на
НОИ-София и потвърденото с него разпореждане са издадени в съответствие с
материалния закон.
За да бъде задължено лицето, получило осигурителното
плащане, да възстанови същото, не е достатъчно установяването на
неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите,
когато получилият е действал
недобросъвестно, тъй като само недобросъвестно получените суми за осигурителни
плащания, се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по
чл.113, съгласно чл.114 ал.1 от КСО. Изрично в тази насока чл.114 ал.2 от КСО
въвежда правилото, че добросъвестно получените суми по осигурителни плащания не
подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на определени от закона
случаи, в които възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за
доброволно изпълнение.
Добросъвестността се предполага до доказване на
противното. В случая такива данни не са налице. Недобросъвестността предполага
лицето, което е получило осигурително плащане, да е знаело или да е било длъжно
да знае за съществуването, респективно за несъществуването, на определени факти
от обективната действителност, които са пречка за получаване на съответното
осигурително плащане. В конкретната хипотеза, видно от изложеното по-горе, З. е
получил обезщетение за временна неработоспособност, знаейки, че през същият
този период е упражнила трудова дейност, за която е получила следващото й се
трудово възнаграждение. В нарушение на изискванията на НМЕ лицето не е
представило пред своя основен работодател болничния лист за временна
неработоспособност за процесния период. Лице, което знае, че полага труд при
двама работодатели и не уведомява лекуващия лекар и представя болничен лист
само пред един от работодателите, не следва да бъде възприето като
добросъвестно лице. Затова и крайният извод е, че административният орган е
доказал наличието на хипотезата на чл.40 ал.1 от КСО и на чл.46 ал.3 от КСО,
което има за последица законосъобразност на оспореното решение на Директора на
ТП на НОИ-София и потвърденото с него разпореждане.
За пълнота следва да се посочи, че всички изложени
доводи за натовареността на отделението, в което работи З. в УМБАЛ и основанията,
поради които не е отказала да работи по време на периода на неработоспособност
са ирелевантни при преценката за законосъобразност на оспорените актове и
правилното прилагане на разпоредбите на КСО.
Воден от горното, съдът намира, че оспореното
решение на Директора на ТП на НОИ-София и потвърденото с него разпореждане са
правилни, постановени в съответствие на материалния закон и събраните
доказателства. Жалбата на Л.З. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и своевременно
направено искане за разноски от страна на процесуален представител на
ответника, следва в полза на ТП на НОИ-София да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лева, на основание чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ вр. чл.143 ал.3 от АПК.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Г.З. *** против Решение №1040-21-649 от 26.08.2022г. на
Директора на ТП на НОИ-София, с което е отхвърлена нейна жалба
вх.№1012-21-1077/01.08.2022г. и е потвърдено Разпореждане
№РВ-3-21-01160323/12.07.2022г. на длъжностно лице по реда на чл.114 ал.3 от КСО.
ОСЪЖДА Л.Г.З. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза
на ТП на НОИ-София направените по делото разноски в размер на 100.00лв. /сто
лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.119 от КСО.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/