Решение по дело №8197/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№.............

гр. Варна, 05.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8197 по описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени е иск на А.С.Й., ЕГН**********,с правно основание на иска чл.439 ГПК, за установяване в отношенията между страните, че ищецът няма подлежащи на изпълнение задължения към „М.к.” ООД, ЕИК***, като частен правоприемник на „М. Т.“ ООД по договор за цесия от 25.05.2015г., за сумите, описани в заповед за изпълнение №4499/15.06.2012г. и изпълнителен лист от 08.02.2018г., издадени по ч.гр.д. №8530/2012г. по описа на ВРС, в размер на: 103.86лв. - главница по фактура №**********/01.07.2009г., издадена на основание договор №DE390********** и договор №DE3901031208001 за предоставяне на мобилен достъп за интернет; 31.43лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 16.07.2009г.-01.06.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 01.06.2012г. до пълното изплащане на задължението, както и направените по заповедното дело разноски, изразяващи се в платена държавна такса в размер на 25 лева и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, за които вземания е образувано и висящо в момента изп.д. №*** на ЧСИ Д. П. – Я..

Ищецът твърди, че на през 2012г. срещу него, в полза на „М. Т.“ ООД, била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за следните вземания и суми: 103.86лв. - главница по фактура №**********/01.07.2009г., издадена по договор №DE390********** и договор №DE3901031208001 за предоставяне на мобилен достъп за интернет; 31.43лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода 16.07.2009г.-01.06.2012г., законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 01.06.2012г. до изплащането на задължението, както и направените по заповедното дело разноски, изразяващи се в платена държавна такса в размер на 25 лева и 100 лева юк хонорар. Тази заповед била влязла в законна сила на 04.10.2012г. Но същевременно изпълнителния лист по нея бил издаден едва на  08.02.2018г., а изп. дело - образувано на 13.07.2018г. По този начин твърди, че от влизане в сила на заповедта до издаване на изп. лист и до образуване на изп. дело били изтекли повече от 5 години, поради което следва задълженията по ЗНИ и ИЛ да се считат погасени по давност. Съответно следва да не се събират по принудителен ред, за което обаче и към момента има висящо изп. дело, по което през м.05.2019г. били запорирани сметки на ищеца. Моли да се установят твърденията и липсата на подлежащи на изпълнение задължения в полза на ответника (цесионер от началния кредитор по цесия от 25.05.2015г).

В срока по чл.131 ГПК ответникът НЕ депозира писмен отговор.

Такъв се депозира на 16.08.2019г., с клеймо на изпращане на 14.08.2019г., при изтекъл за това срок на 11.08.2019г., видно от материалите по делото.Поради което този отговор не следва да се зачита от съда.

С молба преди първото о.с.з. ответникът оспорва бланкетно иска с доводи за „неоснователност и недоказаност“, неподкрепени с конкретни аргументи.

След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите доказателства по делото, при отчитане на становищата на страните и при съобразяване на приложимата за случая нормативна регламентация, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта: Чрез иска по чл.439 ГПК длъжникът по изпълнително производство може да установи погасяването на изпълняемото право въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, и преди образуване на настоящото дело.

В случая се твърдят такива факти, настъпили след влизане в сила на акта – изпълнително основание, но преди образуване на делото, поради което те са годни да обосноват интереса от исковете. Твърденията още се индикират и от приобщеното и висящо между страните изпълнително дело, с взискател-ответника и длъжник-ищеца. И освен това от позициите на страните по делото също се извежда спор дали към момента исковите суми са дължими и събираеми по принудителен ред по ГПК.

По тези причини не възниква съмнение относно допустимостта на иска.

Предпоставките на предявения иск се свързват с цялостно доказване от ищеца на твърдяните от него факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (т.е. фактите след издаване на изпълнителния лист), до предявяването на настоящия иск, водещи до погасяване на задълженията, респективно на възможността те да се събират принудително. В тежест на ответника е да докаже положителните твърдения, на които основава доводите си (каквито в случая няма заявени).

Фактическите обстоятелства по делото следват от позициите на страните по делото и приетите и неоспорени доказателства (в т.ч. пълен заверен препис от изпълнителното дело и извлечение от делото, по което е издаден изп. лист) и те са следните:  Видно от приложена на л.99-101 от делото разпечатка от деловодна система на ВРС от ч.гр.д. №8530/2012г. по описа на ВРС (защото самото дело е унищожено по правилата на ПАС), през м.09.2012г. е разпоредено, че заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е редовно връчена и влязла в сила на 03.10.2012г.; а на 03.10.2012г. е и издаден самият изпълнителен лист. Същевременно видно от приобщената пълна преписка по изп. дело №*** на ЧСИ Д. П. – Я. (л.32-92 от делото), самият изп. лист по гр.д. №8530/2012г. на ВРС (като документ и изпълнително основание) е издаден на 08.02.2018г., като самото изпълнително дело е образувано на 13.07.2018г. пред ЧСИ.

По същество при горните данни: Както вече се посочи, чрез иска по чл.439 ГПК длъжникът по изпълнително производство може да установи погасяването на изпълняемото право, само въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание. В хипотези на заповедно производство по чл.410 ГПК, меродавният момент се явява денят на влизане в сила на заповедта за изпълнение, след изтичане срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК (или вече и чл.414а ГПК), защото от този момент заповедта се счита стабилизирана и влязла в сила, след като длъжникът не се е защитил срещу нея. От момента на влизане в сила на заповедта по чл.410 ГПК се счита, че започва да тече отново прекъснатият с образуване на заповедното дело срок по чл.117, ал.2 ЗЗД, на осн. чл.117, ал.1 ЗЗД, доколкото не е налице спор, че влязлата в законна сила заповед за изпълнение е пречка да може да се образува последващо дело за сумите по нея, тоест че тя има тъждествнеи последици с тези на влязлото в сила решение – изпълняемост и непререшаемост.

При тази правна рамка и горните и впрочем неоспорени фактически данни за това, че заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №8530/2012г. на ВРС е в законната си сила още от м.10.2012г., но самият изпълнителен лист по нея (като документ и изпълнително основание) е издаден на 08.02.2018г., а изпълнителното дело е образувано на 13.07.2018г. пред ЧСИ, е очевидно, че към образуване на изп. дело вземането е било погасено по давност. Следователно и след позоваване на тази давност изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено незабавно, но което изобщо не е сторено, видно от преписа от изпълнителното дело, което и досега е висящо, по данните по делото.

По изложените причини искът по чл.439 ГПК е напълно доказан.

По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства, на ищеца се следват разноски – 300лв. адв. хонорар и 50лв. държавна такса.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.С.Й., ЕГН**********, няма подлежащи на принудително изпълнение задължения към „М.к.” ООД, ЕИК*** – частен правоприемник на „М. Т.“ ООД по договор за цесия от 25.05.2015г., за сумите, описани в заповед за изпълнение №4499/15.06.2012г. и изпълнителен лист от 08.02.2018г., издадени по ч.гр.д. №8530/2012г. по описа на ВРС, в размер на: 103.86лв. - главница по фактура №**********/01.07.2009г., издадена на основание договор №DE390********** и договор №DE3901031208001 за предоставяне на мобилен достъп за интернет; 31.43лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 16.07.2009г.-01.06.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 01.06.2012г. до пълното изплащане на задължението, както и направените по заповедното дело разноски, изразяващи се в платена държавна такса в размер на 25 лева и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, за които вземания е образувано и висящо в момента изп.д. №*** на ЧСИ Д. П. – Я., на осн. чл.439 ГПК.

ОСЪЖДА „М.к.” ООД, ЕИК***, да заплати на А.С.Й., ЕГН**********, сумата от 350.00лв. – разноски в производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………