Р Е Ш
Е Н И Е
N
гр.Радомир, 09.10.2020 година
Радомирският районен съд наказателна колегия в публично
заседание на двадесет и и девети
септември през двехиляди и двадесета година в състав:
Районен
съдия: Ивета Павлова
при секретаря Т. П.и в присъствието на прокурора
………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдията анд №242/2020 година
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно
постановление №201/16.04.2020 г. на Директора на Регионална дирекция по горите-
Кюстендил, на жалбоподателя А.А.Д.,
с адрес ***, с ЕГН: ********** са му наложени следните административни наказания : глоба
в размер на 200 лева, на основание по
чл.266, ал.1, пр.4, за нарушение по чл.213, ал.1, пр.4, т.1 от Закона за горите и адм.наказание глоба
в размер на 200 лева за нарушение по
чл.266, ал.1, пр.4 за нарушение по чл.213, ал.1, пр.4, т.2 от Закона за горите,
както и е постановено отнемане в полза
на държавата вещите предмет на нарушението – а именно 10 пр. куб.м. широколистни дърва за огрев, като сумите от продажбата им да се
преведат в приход на Регионална дирекция по горите – Кюстендил по сметка BG 64SOMB91303148548201, BIC ***,общинска
Банка – Кюстендил или касата на РДГ.
Недоволен от така наложените му административни
наказания Д. чрез адвокат-пълномощника си е обжалвал в законоустановения
срок издаденото НП. По подробно изложени във
въззивната жалбата и в
пледоарията си правни доводи адв.Б. от ПАК моли съда да
отмени атакуваното наказателно постановление, като сочи, че са допуснати от АНО съществени
процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП. Твърди си, че в АУАН и НП
липсва пълно и точно описание на адм.нарушения, предвид
императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В тази връзка адв.Б. сочи, че административно-наказващият орган се е
задоволил само с лаконичното пресъздаване на нарушената правна норма, като не
са описани обстоятелствата, при които са
извършени адм.
нарушения и доказателствата, които ги подкрепят, като по този начин не е
очертана рамката на административното обвинение и е нарушено правото на защита
на жалбоподателя. По същество на правния
спор се твърди от адвокат-защитника на жалбоподателя, че последният
не е извършил адм.нарушения, за които е санкциониран с атакуваното НП. Адв.Б. пледира и за присъждане на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН на доверителя му направените по делото разноски.
Въззиваемата страна- Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията правни
съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди
наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност
на атакуваното НП и доказаност на извършените от жалбоподателя адм.нарушения.Моли се на основание чл.63, ал.5 ЗАНН да
бъдат присъдени на РДГ-Кюстендил направените по делото разноски.
Териториално
отделение –Радомир към Районна прокуратура- Перник , редовно и своевременно
призовано не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд,
след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и
е процесуално допустима, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 31.07.2019г. в
15.45 ч. служители на ТП ДГС - Земен, а именно К.Ж.Б., на длъжност „ст. лесничей“
, М.В.Д. и Л.К.К.
и двамата на длъжност горски стражар“ в ТП ДГС гр.Земен при изпълнение на служебните си задължения са
извършили проверка на превозвана от жалбоподателя Д. широколистна
дървесина в землището на с.Ракиловци, общ.Ковачевци, като са констатирали,че Д.
транспортира с товарен автомобил „Зил 131“ 10 пр.кум.м. широколистни дърва за
огрев, без да е придружена с превозен билет и без да е маркирана с контролна
горска марка или производствена марка.
Проверката е обективирана в Констативен протокол серия ЮЗДП №6028781 от
31.07.2019г. изготвен от К.Б. на длъжност „ ст.лесничей“ в ТП ДГС -Земен .
Въз основа на констатациите от проверяващите органи
отразени в горепосочения констативен протокол е съставен АУАН на жалбоподателя Д.
№201/05.11.2019г. от свидетелката К.Б.
като свидетели по съставянето на АУАН са Л.К.К. и М.В.Д..
Видно от приложения в АНП, АУАН А. е отказал да подпише същия, като свидетел по
отказа е св.М.Л. заемаща длъжността „лесничей“ в ТП ДГС-Земен.
Въз основа на събраните
по преписката доказателства и съставения
АУАН административно-наказващия орган
е издал атакуваното в настоящето производство НП №201/16.04.2020г. като
със същото са наложени на Д. следните адм.наказания:
глоба
в размер на 200 лева, на основание чл.266,
ал.1, пр.4 за нарушение по чл.213, ал.1,
пр.4, т.1 от Закона за горите за това, че транспортира дървесина,
немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка
и глоба в размер
на 200 лева на основание чл.266, ал.1,
пр.4 за нарушение по чл.213, ал.1, пр.4,
т.2 от Закона за горите
за това, че транспортира
дървесина, непридружена с превозен билет.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид
наведените от адвокат-защитника на
жалбоподателя правни доводи в жалбата и
в хода на съдебните прения съдът намери следното:
Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен
да обсъди наведените от защитата доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при изготвяне на атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира
липсата на такива процесуални нарушения
съдът следва да разгледа и
разреши спора по същество като изследва и реши въпроса относно това дали е
налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото представлява
административно нарушение по смисъла на
чл.6 от ЗАНН, дали жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са
приложени от наказващия орган материално
правните норми и правилно ли е определен
размера и вида на наложеното
административно наказание.
В настоящият случай защитата на жалбоподателя навежда
доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения при
издаването на процесното НП и АУАН довели до
нарушаване на правото му на защита.
На първо място във въззивната жалбата се навеждат доводи за нарушение на императивната разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, а именно че липсва пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както
и на доказателствата, които го потвърждават.
Настоящият състав на решаващия съд намира, че
при провеждане на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП не са
издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН и са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя
. Това е така по следните съображения:
В АУАН, а и впоследствие в НП административно-наказващият
орган лаконично е описал фактическата обстановка, като по своята същност тя
представлява само и единствено пресъздаване на текста на нарушената правна
норма.Основателни са възраженията на въззивника, че
липсва пълно описание на административното нарушение, а именно не е посочено с
какво превозно средство жалбоподателят е транспортирал дървесината, дали същия
е управлявал превозното средство, къде точно е извършена проверката, с което е и нарушено правото на защита на Д.. Тези факти, а именно пълното описание на
административното нарушение и всички
обстоятелствата, при които е извършено същото са изяснени за първи път и
описани едва в хода на съдебното дирене
при разпита на актосъставителя К.Б. и свидетелите по акта Д. и К., които са спрели
за проверка Д. и са констатирали административните нарушения. Едва при разпита
на св.Б. се установява, с какво превозно средство е транспортирал дървесината Д.,
че той е управлявал превозното средство, че част от дървесината е имала
контролна горска марка и, че превозното средство е било без поставени на определените за това
места регистрационни табели.
Предвид на горното съдът намира, че е опорочена процедуата по съставяне на АУАН
и НП
довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Съгласно чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН задължителен реквизит на НП е
описание на нарушението, датата
и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.
Настоящият състав намира, че в случая АНО не е изпълнил изискванията на т.5 на
чл.57 от ЗАНН. Пълно описание на адм.нарушения и обстоятелствата,
при които са извършени са изяснени
едва в хода на съдебното дирене от горепосочените
свидетели.
Неспазването на императивното изискване на закона
е достатъчно основание оспореното наказателно постановление да бъде отменено. Допуснатият порок
е съществен, тъй като не позволява
да се конкретизират
параметрите на нарушенията,
а дори и самите нарушения. Отговорът на
тези правно релевантни въпроси не може да
бъде извличан по пътя на
формалната или правна логика, или със свидетелски показания в хода на
съдебното дирене. Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност на регламентацията на обществените отношения от категорията
на процесните и в твърде сериозна степен би засегнало
правото на защита на наказаното
лице. Административното
наказание не може да почива
на предположения, а на безспорно установени
факти и обстоятелства и ясно изразена воля
на наказващия орган.Пълното, точно и ясно
описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото
е извършено и доказателствата,
които го подкрепят освен, че са задължителни
реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като
непосочването им по ясен и категоричен
начин лишават нарушителя от възможност
да разбере в извършването на точно какво нарушение
е обвинен и по този начин адекватно
да организира защитата си. Освен,
че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно
какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от
възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено
нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.
Предвид горното и доколкото административният процес съгласно нашето законодателство притежава силно изразен формализъм
и следва да се спазват всички императивни изисквания, а наличието на описаните нарушения при издаване
на АУАН и НП представляват съществени
процесуални нарушения съдът
намира, че подадената жалба следва да бъде уважена, а обжалваното наказателно постановление отменено .
За правна
изчерпателност настоящият състав на решаващия
съд следва
да отбележи, че е основателно
възражението на адвокат-защитника на Д., че
АНО в АУАН е посочил за нарушена разпоредбата на чл.213,
ал.1, пр.4 от ЗГ вместо чл.213, ал.1,
пр.3 от същия закон. Съдът намира, че
това обстоятелството, а именно, че
в АУАН на нарушението е дадена
неправилна правна квалификация по чл.
чл.213, ал.1, пр.4 ЗГ, вместо по чл.
чл.213, ал.1, пр.3 от ЗГ не е ограничило правото на защита на
наказаното лице, тъй като същото се защитава срещу факти, а не срещу приложим
закон. Ясно е посочено, че Д. е наказан за това, че транспортира в нарушение на
закона дървесина.
По същество на правния спор съдът приема така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка за безспорно доказана,
тъй като тя се потвърждава напълно от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези приложени в
административно-наказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си
и пресъздават една и съща фактическа обстановка.
В
хода на съдебното
следствие са разпитани от страна на
административно-наказващият орган актосъставителя К.Б. и свидетелите М.Д. и Л.К.. Свидетелите Б. , Д.
и К. са присъствали при проверката и са очевидци на констатираното нарушение от
жалбоподателя като точно препредават фактическата обстановка подробно описана в
процесния АУАН и НП, поради което и съдът им дава
вяра. Освен това показанията на тези свидетели разпитани по време на съдебното
дирене са изчерпателни, непротиворечиви и напълно си кореспондират, както
помежду си така и с описаната фактическа
обстановка в процесния АУАН и НП като допълват същата
и дават пълно описание на извършените от Д. административни нарушения. От страна на жалбоподателя в хода на съдебното дирене не
бяха ангажирани гласни или писмени доказателства опровергаващи фактическата
обстановка описана в АУАН и НП и подкрепящи твърдението му в жалбата, че не е
извършил адм.нарушение, за което е санкциониран с атакуваното НП.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във
вр. с чл.143, ал.1 от АПК, както и предвид представения по делото Договор за
правна помощ и съдействие на адв.Б. въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на Д.
сумата от 300 лева направени разноски по делото.
Водим от горното и
в същия смисъл, както и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№201/16.04.2020 г. на Директора на Регионална дирекция по горите- Кюстендил, с което е наложил на А.А.Д.,
с адрес ***, с ЕГН: ********** административни наказания, както следва : глоба
в размер на 200 лева, на основание по
чл.266, ал.1, пр.4 за нарушение по чл.213, ал.1, пр.4, т.1 от Закона за горите и
глоба в размер на 200 лева на основание чл.266, ал.1, пр.4, за нарушение по
чл.213, ал.1, пр.4, т.2 от Закона за горите, както и е постановено отнемане в полза на държавата
на вещите предмет на
нарушението – а именно 10 пр. куб.м. широколистни дърва за огрев.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция по горите- Кюстендил със седалище и адрес на управление *** да заплати
на А.А.Д., с адрес ***, с ЕГН: ********** сумата в размер
на 300.00 лева /триста лева/ направени разноски по делото
РЕШЕНИЕТО на съда
подлежи на обжалване по реда на Административно–процесуалния
кодекс пред Пернишкия административен
съд в 14-дневен срок от съобщението на
страните.
Районен
съдия: