ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№660 /26.08.2022г.,
гр. Хасково
Административен съд - Хасково, в закрито съдебно заседание на двадесет
и шести август, две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Ива Байнова
като разгледа докладваното от съдия Байнова и. адм. д. № 654 по описа
на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба от П.Т.З. *** против Община Симеоновград.
Ищецът сочи, че подал Заявление с вх. №С-1593/23.03.2022г.
до Кмета на Община Симеоновград, във връзка с което последният да му укаже
колко лева били заложените и сторени разходи за представителни разноски от
Общински съвет – Симеоновград за 2021г. След това получил Решение №109/24.03.2022г.
от Кмета на Община Симеоновград, с което му било определено да заплати разноски
от 1.59 лева. След заплащане, търсената информация му била предоставена. Срещу
решението, в частта за заплащане на разноски, подал жалба, като след образуване
на съдебното производство, разходите били отменени с окончателно Решение от
01.07.2022г. на Административен съд – Хасково по адм. д. №296/2022г. Твърди, че
е налице причинена имуществена вреда от Решение №109/24.03.2022г. на Кмета на Община
Симеоновград, в частта му за разноските, която вреда представлявала пряка и
непосредствена последица от отменения акт. Поради това Общината му дължала
обезвреда от 1.59 лева, които заплатил с Разписка №0200015270928167/24.03.2022г.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди Община Симеоновград да му
заплати 1.59 лева – имуществена вреда, както и разноски по настоящото дело.
Община Симеоновград, в представен чрез
процесуален представител писмен отговор, счита исковата претенция за изцяло
неоснователна, недоказана и недопустима, поради злоупотреба с право от страна
на ищеца по смисъла на чл.3 от ГПК, като в тази връзка в отговора се излагат
подробни съображения. Претендират се разноски по представен договор за правна
защита и съдействие в размер на триста лева.
Съдът, след като се запозна с
изложеното в исковата молба, отговора на Община Симеоновград, представените по
делото доказателства и съобрази приложимата нормативна уредба, намира от
фактическа и правна страна следното:
С точка 5 от Решение № 109/24.03.2022г.
Кметът на Община Симеоновград определил разходите по предоставяне на достъп до
поискана от П.Т.З. със Заявление вх. № С-1593/23.03.2022г. обществена
информация, а именно 1.59 лева - платими по банкова сметка ***щината.
Видно от Разписка №0200015270928167/24.03.2022г.,
в полза на Община Симеоновград е била преведена сума в размер на 1.59 лева.
По жалба на П.Т.З. против Решение № 109/24.03.2022г.
на Кмета на Община Симеоновград, в частта му по т.5, в Административен съд –
Хасково е било образувано адм. д. №296 по описа на съда за 2022г. По това дело
е постановено окончателно съдебно Решение №460/01.07.2022г., с което обжалваната част
на решението на Kмета
на Oбщина Симеоновград
е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне
при съобразяване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в
мотивите на решението.
С оглед
посочените факти, съдът намира исковата претенция за недопустима, като
съображенията за това са следните:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл.4, ал.1 от ЗОДОВ, държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ
предвижда, че когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение,
този закон не се прилага. Според § 1 от ЗОДОВ, за неуредените в този закон
въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони.
В чл.55 от Закона за задълженията и
договорите е регламентирано, че който е получил нещо без основание или с оглед
на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Текстът на
чл.4б от Закона за държавните такси гласи: „Недължимо платени такси се връщат
по искане на заинтересованата страна.“.
В случая не е спорно, че заплатената от
ищеца в полза на Община Симеоновград такса е била недължимо платена в този
размер. От последно цитирания законов текст обаче следва извода, че З. е
следвало да отправи искане за връщане на сумата от 1.59 лева. Доказателства за
това по делото не са налице, нито се претендира такива да съществуват. Няма и
данни в тази насока. Безспорно с платената такса имуществото на ищеца е
намаляло, но редът за възстановяването му до размера на заплатената такса, е
връщането ѝ от получилия я без основание. Редът за това е чрез
поискването ѝ обратно, по аргумент от чл.55 от Закона за задълженията и
договорите, както и по аналогията с чл.4б от Закона за държавните такси. При
липсата на проведена подобна процедура от ищеца, която да е завършила с
негативен за него резултат, искът му за обезщетяване на имуществена вреда в
този размер и на това фактическо основание, е недопустим. В този смисъл Решение
№6879/08.07.2022г., по адм. дело №1443/2022г. на ВАС – Трето отделение, Решение
№5000/26.05.2022г., по адм. дело №12006/2021г на ВАС – Трето отделение.
Наред с горното, следва да се има
предвид, че казусът е специфичен. Това е така, защото не е налице влязло в сила
съдебно решение, с което да се установява, че нанесената вреда на П.З. не е
възстановена и няма да бъде възстановена, въпреки съдебния акт. В тази връзка,
следва да се отбележи, че с Решение №460/01.07.2022г. по адм. д. №296/2022г. на
Административен съд - Хасково е постановено връщане на преписката на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. От същите е
видно, че съгласно действащата към момента на издаването на акта Наредба №Н-1
от 07.03.2022г. ответникът е следвало да определи разходите по силата на § 1,
т.1 и т.3, а именно – за вид носител хартия А4 и разход за тонер за едностранно
отпечатване на лист хартия А4, съответно – 0,01 лева и 0,02 лева или общо 0,03
лева. Ето защо не може да се приеме, че към момента на подаване на исковата
молба, както и към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е
окончателно решен въпросът за размера на недължимо платената сума. В този
смисъл, евентуално осъдително решение в полза на П.З. би довело де
неоснователното му обогатяване, което е недопустим правен резултат в
производството по ЗОДОВ, а и по принцип в правния мир.
По тези съображения исковата молба
следва да бъде върната на ищеца П.Т.З., а производството по делото да се
прекрати.
Претенцията на ответника по иска за присъждане на разноски
също е неоснователна, защото съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, която разпоредба е специална, ищецът дължи разноски само
ако искът за обезщетение бъде отхвърлен изцяло или искът бъде оттеглен изцяло,
или при отказ изцяло от иска. Както приема трайната съдебна практика, с тази
разпоредба е предвидено специално ограничение относно начина на разпределяне на
разноски, направени в производства по ЗОДОВ, разпоредбата е специална и
изключва прилагането на общите правила по АПК и ГПК по отношение на
разпределянето на отговорността за разноски. Хипотезите, при които ищецът дължи
разноски се свеждат до изрично посочените в чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, сред които не е случаят, когато съдът връща исковата молба. Задължението за
разноски във всеки конкретен случай следва да се основава на изрична разпоредба
на закона. В казуса по делото не е налице непълнота на ЗОДОВ и основание за
прилагане по аналогия разпоредби на други закони по въпроса за възлагане на
разноски на ищеца в хипотезата на връщане на
исковата молба, предвид спецификата на производствата за обезщетение
срещу държавата, които не следва да водят до ограничаване на правото на достъп
до съд, в това число чрез възлагане на разноски. В този контекст е и приетото
от Съда по правата на човека - Решение от 12 юли 2007 г. по жалба № 68490/01.
По изложените съображения и на
основание чл.144 от АПК, вр. с чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на П.Т.З. ***, с която
е предявен иск против Община Симеоновград, за обезщетение за имуществени вреди
в размер на 1.59 лева, представляваща заплатена такса за достъп до обществена
информация, причинени от Решение № 109/24.03.2022г. на Кмета на Община
Симеоновград, отменено в частта му по т.5 като незаконосъобразно с Решение №460/01.07.2022г.
по адм. д. №296/2022г. на Административен съд – Хасково.
ПРЕКРАТЯВА производството по исково адм. дело №654/2022г.
по описа на Административен съд – Хасково.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: