РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. С., 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900064 по описа за 2022 година
Т.д. № 64/2022 год. на СОС е образувано по исковата молба вх. № 2198/05.04.2022
год. по описа на СОС на Д.Г.Д. от с. А., Софийска област, ул. „17-та“ № 8, с ЕГН
**********, с която са предявени срещу "ЗД Б.И." АД,ЕИК обективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер
на 100 000 лева за причинени му неимуществени вреди – душевни болки и страдания поради
смъртта на неговата майка И.А.Г. с ЕГН **********, настъпила на 02.11.2020 год.
вследствие на телесно увреждане – счупване на външния кондил на лявата голямопищялна
кост, причинено й при ПТП, настъпило на 06.09.2020 год. около 20.40 часа в района на 15
км на ПП I-8 /в посока от гр. С. към гр. Д./, по вина на И.И.Г. – водач на лек автомобил
марка „Форд“, модел „Фиеста“, с ДК № СО 2031 АС, със застрахователна полица №
BG/02/121000557123 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна до 30.12.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 09.06.2021 год. до окончателното й заплащане.
Т.д. № 66/2022 год. на СОС е образувано по исковата молба вх. № 2265/08.04.2022
год. по описа на СОС на Л.Г.Д. от с. А., Софийска област, ул. „17-та“ № 8, с ЕГН
**********, с която са предявени срещу "ЗД Б.И." АД,ЕИК обективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер
на 100 000 лева за причинени му неимуществени вреди – душевни болки и страдания поради
смъртта на неговата майка И.А.Г. с ЕГН **********, настъпила на 02.11.2020 год.
вследствие на телесно увреждане – счупване на външния кондил на лявата голямопищялна
1
кост, причинено й при ПТП, настъпило на 06.09.2020 год. около 20.40 часа в района на 15
км на ПП I-8 /в посока от гр. С. към гр. Д./, по вина на И.И.Г. – водач на лек автомобил
марка „Форд“, модел „Фиеста“, с ДК № СО 2031 АС, със застрахователна полица №
BG/02/121000557123 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна до 30.12.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 09.06.2021 год. до окончателното й заплащане.
С определение № 161/08.04.2022 год. двете дела са съединени за общо разглеждане,
като производството по делото е продължило като т.д. № 64/2022 год. на СОС.
Ищците твърдят, че вследствие на ПТП, настъпило на 06.09.2020 год. около 20.40
часа в района на 15 км на ПП I-8 /в посока от гр. С. към гр. Д./, телесни увреждания
получила майка им И.А.Г..
Твърдят, че на посоченото време и място майка им пътувала в лек автомобил марка
„Форд“, модел „Фиеста“, с ДК № СО 2031 АС, управляван от И.И.Г., който нарушил
правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, като навлязъл в лентата за
насрещно движение и се е ударил в лек автомобил „Нисан Интерстар” с рег. № LEOGA333,
управляван от Волфганг Фриц Бюкеле, който се е движел в противоположна посока.
Твърди се, че в резултат на ПТП И.Г. получила тежко травматично увреждане,
изразяващо се в закрито счупване на горния край на тибията. Била приета по спешност в
УМБАЛ „Св. Анна” – С. в тежко състояние с болки, оток и ограничени движения в ляво
коляно. На 09.09.2020 год. била оперирана, като фрактурата е била репонирана с плака и
винтове. Състоянието й, въпреки проведеното лечение, е продължила да се влошава.
Твърди се, че на 29.09.2020 год. И.Г. била приета в болница в тежко състояние след
получен мозъчен инсулт и след двуседмичен престой в болница и проведено лечение била
изписана на 12.10.2020 год. Въпреки проведеното лечение състоянието й продължило да се
влошава, като починала на 02.11.2022 год.
Твърди се, че смъртта на майка им причинила на ищците силни душевни болки и
страдания, същите са съкрушени и все още не могат да приемат случилото се и да се
възстановят психически от тежката травма.
Без изрично да е посочено в исковите молби на ищците, видно от приложените към
същите писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Д.Г.Д. – вх. № ОК-
345902/09.06.2021 год. и писмо изх. № НЩ-4074/15.06.2021 год. по описа на "ЗД Б.И." АД до
Л.Г.Д., при ответника били образувани преписки по щети и постановени откази за
изплащане на обезщетения с писма изх. № НЩ-4093/15.06.2021 год. и изх. № НЩ-
4992/22.07.2021 год.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с ДК № СО 2031
АС управляван при ПТП от деликвента И.И.Г., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/121000557123, валидна до 30.12.2020 год., т.е. към датата на ПТП, 06.09.2020 год.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
2
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорва твърдения механизъм на ПТП, като се сочи, че представените
по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване
на ПТП, а без да е установен механизмът на ПТП, не може да бъде направен извод за това
кой от участниците е действал противоправно и не подлежи на приложение презумпцията за
вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Оспорва се да е налице пряка причинна връзка между травмите от процесното ПТП,
които е получила И.Г. и настъпилата по-късно смърт. Сочи се, че видно от представената
медицинска документация, налице е счупване в областта на коляното, съставляващо средна
телесна повреда, което състояние не е било опасно за живота на пострадалата и не я е
поставило в такъв риск. Сочи се, че не е налице пряка причинна връзка между травмата и
настъпилата смърт, а евентуално само опосредена.
Евентуално се твърди, че събитието е било случайно за водача на л.а. „Форд”, като за
него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на
вредите. При условията на евентуалност се прави и възражение за съпричиняване от страна
на пострадалата, която е пътувала в лекия автомобил „Форд“ без поставен обезопасителен
колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП.
Ответникът претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковите молби констативен протокол № 2020-1026840 на
ОДМВР С., в същия е отразено настъпило ПТП на 06.09.2020 год. около 20.40 часа в района
на 15 км на ПП I-8 /в посока от гр. С. към гр. Д./, с участник 1 – лек автомобил марка
„Форд“, модел „Фиеста“, с ДК № СО 2031 АС, с водач И.И.Г. и участник 2 – лек автомобил
марка „Нисан“, модел „Интерстар”, с рег. № LEOGA333, с водач Волфганг Фриц Бюкеле. В
протокола е отразено, че поради неизяснени обстоятелства двете МПС се удрят челно, както
и че пострадало при ПТП лице е пътникът в л.а. „Форд“ И.А.Г. – с фрактура в областта на
коляното.
Видно от представения по делото протокол оглед на местопроизшествие, съставен на
06.09.2020 год. от разследващ полицай при РУ Сливница, от показанията на очевидеца на
ПТП К.Х.М. и от заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза – неоспорено в частта му по задачите, поставени към
автоексперта, ПТП е възникнало при следния механизъм :
На 06.09.2020 год. около 20.40 часа по ПП I-8 в посока от гр. С. към гр. Д. се е
движил лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с ДК № СО 2031 АС, управляван от
3
И.И.Г., с пътник в автомобила И.А.Г.. В района на 15 км на ПП I-8 водачът внезапно е
навлязъл в насрещната пътна лента и се е сблъскал челно с движещия се праволинейно в
противоположна посока лек автомобил марка „Нисан“, модел „Интерстар”, с рег. №
LEOGA333, управляван от Волфганг Фриц Бюкеле. Експертизата определя скоростите на
двата автомобила към момента на сблъсъка, както следва – на л.а. „Форд“ – 56 км/ч, а на л.а.
„Нисан“ – 47 км/ч. Преди настъпване на ПТП и двамата водачи не са предприели действия
за намаляване на скоростта си на движение или спиране, като по делото липсват обективни
данни за предприети действия за изменение траекторията на движение на двата автомобила.
ПТП е било осъществено изцяло в лентата за движение на лекия автомобил „Нисан“.
От представената по делото медицинска документация и от заключението по
КСМАТЕ, оспорено в частта му по задачите, поставени към съдебния медик, се установява,
че непосредствено след ПТП пострадалият пасажер в л.а. „Форд“ И.А.Г., на 74 години, е
била транспортирана и приета за лечение в УМБАЛ "С.А." АД – С.. В находящото се по
делото заверено копие на история на заболяването с № 15700 с епикриза към нея е отразено,
че пострадалата е постъпила на лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на
болницата на 07.09.2020 год. с оплаквания от силна болка и ограничени движения в ляво
коляно. Обективно е установено – болка в областта на лявото коляно, рентгенови данни за
фрактура. След проведени изследвания на 09.09.2020 год. е подложена на оперативно
лечение, при което е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на фрактурата на
тибията. Изписана е на 14.09.2020 год. с диагноза фрактура на латералния кондил на лявата
тибия. Дадени са й били указания за терапия в дома и спазване на съответен двигателен
режим.
В находящата се на л.36 – л. 60 от делото история на заболяването с № 26266 от ВМА
– МБАЛ – С. с епикриза към нея е отразено, че Г. е постъпила на лечение в Клиниката по
интензивна терапия на болницата на 29.09.2020 год. по повод внезапно настъпили говорни
нарушения и невъзможност да движи десни крайници. При проведеното КТ изследване на
главен мозък е установено наличие на корова атрофия и липса на огнищни промени.
Констатирано е увредено общо състояние, в съзнание, невъзможен словесен контакт,
отговаря на команди с дясностранна хемипареза. Везикуларно дишане. Наличие на начален
декубитус на ляв глутеус с перманентно предсърдно мъждене на терапия. Проведена е
медикаментозна терапия, като състоянието е стабилизирано с възстановено гълтане и говор.
Изписана е на 12.10.2020 год. с диагноза : Исхемичен мозъчен инсулт в БЛСМА. Частична
моторна афазия. Десностранна централна хемипареза. Хипертонична болест 3 К.С.ХИБС –
ритъмна форма. Хронично предсърдно мъждене. Състояние след фрактура на латерален
кондил на тибия вляво и оперативна репозиция и стабилизация. Лонгети.
Видно от представеното по делото препис-извлечение от акт за смърт №
252/03.11.2020 год., И.А.Г. е починала на 02.11.2020 год.
От находящата се по образуваното ДП № 43/2020 год. по описа на ОДМВР – С. СМЕ
на труп № 807/2020 год., ценена като писмено доказателство единствено в констативно-
съобразителната й част, е видно, че при огледа и аутопсията на трупа на И.А.Г. са
4
установени масивни двустранни възпалителни промени на белия дроб /пневмония/, тежък
оток на мозъка и на белия дроб, остър кръвен застой на вътрешните органи, рани от
залежаване в областта на кръста.
От заключението на КСМАТЕ се установява, че след причиняване на фрактурата на
лявата голямопищялна кост и проведеното оперативно лечение И.А.Г. се е залежала, което
личи от констатирания декубитус при постъпването й във ВМА на 29.09.2020 год.
Съдовомозъчният инцидент, по повод на който е хоспитализирана във ВМА, се е развил на
фона на предходен такъв, по повод на който Г. е освидетелствана с издаденото експертно
решение на ТЕЛК № 0135 от 16.01.2013 год. 28 дни след дехоспитализацията от ВМА Г.
умира, като при аутопсията са установени данни за залежаване и двустранна пневмония.
Експертизата сочи, че предвид данните – наличните заболявалия, на фона на които се
наслагва травматичната увреда – счупване на външния кондил на лявата голямопищялна
кост, предвид обстоятелството, че след ПТП пострадалата се е залежала, а повторният
съдовомозъчен инцидент също води до залежаване, не може с категоричност да се каже дали
усложнението от страна на белия дроб – двустранната пневмония, установена при
аутопсията, която е и непосредствената причина за смъртта на Г., се дължи само и
единствено на травматичното увреждане или само и единствено на съдовомозъчния
инцидент. В случая има допълване на патогенетичните фактори и от двете увреждания,
които, действайки съвместно, са причинили усложнението, довело до смъртта на
пострадалата.
Видно от цитираното в КСМАТЕ експертно решение на ТЕЛК № 0135 от 16.01.2013
год. към УМБАЛ "С.А." АД – С., от същото е видно, че на И.А.Г. е определена 75 % трудова
неработоспособност, с отразена водеща диагноза мозъчен инфаркт. Като общо заболяване е
посочено ИБС – ритъмна форма, хрон. ПМ. Арт. хипертония гр. III – мозъчна форма.
Дегенеративно променен клапен апарат СН-О. ИМИ в БЛСМА с остатъчна дясностранна
хемипареза.
В отговор на поставени в о.с.з. на 23.06.2023 год. въпроси от пълномощниците към
КСМАТЕ съдебният медик в състава на експертизата допълва, че резултат на счупването на
голямата лявопищялна кост обичайно пациентът се залежава за около пет-шест месеца. Не
може да се отговори с категоричност дали мозъчносъдовият инцидент, при който
пострадалата е била приета повторно във ВМА, е бил свързан с фрактурата, получена при
ПТП, тъй като Г. е имала преживян през 2013 год. в същата зона на кръвоснабдяване на
мозъка предходен исхемичен инсулт и е била освидетелствана от ТЕЛК. Пострадалата е
била със заболявания с хронично протичане, с прогресивен ход и с голяма давност.
В.л. сочи, че хипотетично травми като фрактурата на пострадалата могат да доведат
до усложнения, водещи до смърт, макар и рядко – напр. ако настъпи тромбоза на някой от
дълбоките съдове, поради което в случая винаги се предписва антикоагулантна терапия в
рамките минимум на един месец след инцидента за да се избегнат тромбозите. Самото
залежаване, довело до пневмонията, зависи от поведението на пациента – ще се получи, ако
той не се раздвижва, не проявява желание или го е страх от болката от раздвижване.
5
Видно от представеното с и.м. удостоверение за наследници изх. № 209/05.11.2020
год., издадено от кметство с. А., ищците са синове на починалата на 02.11.2020 год. И.А.Г. с
ЕГН **********.
В о.с.з. на 02.12.2022 год. съдът с оглед становището на ответника е обявил по реда
на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
твърдяното от ищците застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с ДК №
СО 2031 АС, със застрахователна полица № BG/02/121000557123 за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна до
30.12.2020 год., т.е. към датата на ПТП.
Видно от представените с исковите молби писма изх. № НЩ-4093/15.06.2021 год. и
изх. № НЩ-4992/22.07.2021 год. по описа на "ЗД Б.И." АД, застрахователят е отказал
изплащане на застрахователни обезщетения по заведените пред него претенции по чл.380,
ал.1 от КЗ на ищците Д.Г.Д. и Л.Г.Д..
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. чл.498, ал.3 от КЗ бе
установена с представените с и.м. откази на "ЗД Б.И." АД с писма изх. № НЩ-
4093/15.06.2021 год. и изх. № НЩ-4992/22.07.2021 год. да изплати застрахователни
обезщетения по заведените пред него претенции по чл.380, ал.1 от КЗ на ищците Д.Г.Д. и
Л.Г.Д..
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
6
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Фактическият състав, от който в конкретния случай възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение на наследниците на увреденото
лице за причинени им неимуществени вреди, обхваща следните материалноправни
предпоставки : 1. делинквентът виновно да е увредил пострадалия, като му е причинил
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение; 2. травматичните увреждания да са причинени при ПТП с
участието на водач на застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите МПС; 3. причинените при ПТП травматичните увреждания да са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.
В настоящия случай ищците не установиха главен факт от значение за спора – че
причиненото на наследодателката им травматично увреждане при ПТП на 06.09.2020 год. –
счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост, е пряката и непосредствена
причина за настъпилата смърт на 02.11.2020 год., 56 дни по-късно. Установи се, че по повод
фрактурата Г. е била хоспитализирана в УМБАЛ "С.А." АД – С. на 07.09.2020 год., била е
подложена на оперативно лечение, при което е извършена кръвна репозиция и метална
остеосинтеза и изписана на 14.09.2020 год. Установено бе, че на 29.09.2020 год., 15 дни по-
късно, е била приета по спешност във ВМА – МБАЛ – С. по повод исхемичен мозъчен
инсулт, който се е развил на фона на предходен такъв с голяма давност – от 2013 год., като
по делото не се установи да е налице връзка между фрактурата при ПТП и последвалия
инсулт. ОТ ВМА Г. е била изписана на 12.10.2020 год. в стабилизирано състояние с
възстановено гълтане и говор, но почива 20 дни по-късно, на 02.11.2020 год.,
От заключението на КСМАТЕ, кредитирано от съда като задълбочено, обективно и
пълно, се установява, че след причиняване на фрактурата на лявата голямопищялна кост Г.
се е залежала, което личи от констатирания декубитус при постъпването й във ВМА на
29.09.2020 год., но исхемичният инсулт също е довел до залежаване. Съдебният медик д-р Т.
сочи, че обичайно при фрактури от този тип пациентите се залежават за по-продължителен
период, но последиците зависят от тях самите и желанието им за раздвижване, а по делото
не се събраха никакви доказателства, че пострадалата се е раздвижвала, като е посещавала
кинезитерапевт. Отделно – самият инсулт, който се е насложил като негативна последица
след фрактурата, очевидно е довел до невъзможност за известно време лицето да се
раздвижва. От заключението на КСМАТЕ бе установено, че непосредствената причина за
7
смъртта на Г. е била двустранната пневмония, установена при аутопсията, но не може с
категоричност да се отговори дали усложнението в белия дроб се е дължало само и
единствено на фрактурата и последващото залежаване на пострадалата при ПТП или само и
единствено на съдовомозъчния инцидент – в случая има допълване на патогенетичните
фактори и от двете увреждания, които, действайки съвместно, са причинили усложнението,
довело до смъртта на Г.. От горното следва извода, че не е установено, че именно
фрактурата, причинена при ПТП, е пряката и непосредствена причина за леталния изход.
В обобщение съдът приема, че доколкото ищците не установяват наличието на
всички твърдени кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, то не
установяват и фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ – прекият иск на пострадалото лице
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
поради което намира за недоказани по основание предявените искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени на ищците неимуществени
вреди. Исковете следва да отхвърлят изцяло, ведно с претенциите за законни лихви върху
сумите, считано от предявяването им.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определения № 159/07.04.2022 год. и № 160/08.04.2022 год. на СОС на осн.
чл.83, ал.2 от ГПК ищците са били освободени от заплащане на такси и разноски по
настоящото производство, то с оглед изхода на делото направените разноски от бюджета на
съда – изплатени възнаграждения на в.л. по назначената КСМАТЕ в размер на 300 лева,
остават за сметка на държавния бюджет.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в общ размер на
5 300 лева – внесен депозит за КСМАТЕ в размер на 300 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 5 000 лева с начислен ДДС. С
оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да се осъдят да заплатят на
ответника сумата от 5 300 лева, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г.Д. от с. А., Софийска област, ул. „17-та“ № 8, с ЕГН
**********, срещу "ЗД Б.И." АД,ЕИК обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева /сто
хиляди лв./ за причинени му неимуществени вреди – душевни болки и страдания поради
смъртта на неговата майка И.А.Г. с ЕГН **********, настъпила на 02.11.2020 год.
вследствие на телесно увреждане – счупване на външния кондил на лявата голямопищялна
кост, причинено й при ПТП, настъпило на 06.09.2020 год. около 20.40 часа в района на 15
8
км на ПП I-8 /в посока от гр. С. към гр. Д./, по вина на И.И.Г. – водач на лек автомобил
марка „Форд“, модел „Фиеста“, с ДК № СО 2031 АС, със застрахователна полица №
BG/02/121000557123 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна до 30.12.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 09.06.2021 год. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Г.Д. от с. А., Софийска област, ул. „17-та“ № 8, с ЕГН
**********, срещу "ЗД Б.И." АД,ЕИК обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева /сто
хиляди лв./ за причинени му неимуществени вреди – душевни болки и страдания поради
смъртта на неговата майка И.А.Г. с ЕГН **********, настъпила на 02.11.2020 год.
вследствие на телесно увреждане – счупване на външния кондил на лявата голямопищялна
кост, причинено й при ПТП, настъпило на 06.09.2020 год. около 20.40 часа в района на 15
км на ПП I-8 /в посока от гр. С. към гр. Д./, по вина на И.И.Г. – водач на лек автомобил
марка „Форд“, модел „Фиеста“, с ДК № СО 2031 АС, със застрахователна полица №
BG/02/121000557123 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна до 30.12.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 09.06.2021 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Д.Г.Д. с ЕГН ********** и Л.Г.Д. с ЕГН
**********, и двамата от с. А., Софийска област, ул. „17-та“ № 8, да заплатят на "ЗД Б.И."
АД,ЕИК направените по делото разноски в размер на 5 300 лева /пет хиляди и триста лв./.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
9