№ 11450
гр. София, 02.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110138023 по
описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 146450/13.07.2022г. на СРС, уточнена с
молба, вх. № 230661/27.10.2022г. на СРС, подадена от Р. Й. Р., действащ като ЕТ "Р. Р.",
срещу Българската Държава.
Ищецът Р. Й. Р. в качеството му на ЕТ "Р. Р." чрез адв. К. Ч. - АК-София, е предявил
срещу Българската Държава иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване спрямо
Държавата, че ищецът като собственик на имот с идентификатор ***********,
представляващ **********, кв. 20 по плана на село Л., м. "*************", е собственик на
реална част от същия имот с площ от 36 кв.м., неправилно заснета в кадастъра като част от
имот с идентификатор **************, представляващ част от околовръстния път на град
София в участъка от км. 35+300 до км. 41+400.
Ищецът твърди, че закупил процесния имот с Нотариален акт № ***/06.04.2001г., т. І, рег.
№ 112/2001г. на Нотариус № *** - В.М., като тогава същият съставлявал неурегулиран имот
с пл. № 400, находящ се в землището на село Л., м. "****", с площ от 2030кв.м. и съседи:
полски път, ливада на наследниците на С.Мл., ливада на наследниците на А.С., ливада на
наследниците на С.Г., ливада на наследниците на Д. и Т.С., общинска ливада, и ливада на
наследниците на Г.В.. Със Заповед № *********/05.03.2019г. Областният управител на
Област София наредил отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост за
задоволяване на нужди на Държавата - изграждане на инфраструктурен обект: Софийски
околовръстен път в участъка от км. 35 +300 до км. 41 +400 , в който обхват попадал и част
от имота на ищеца с площ от 36 кв.м. Този имот не бил описан в посочената заповед и за
него не било определено обезщетение. В тази връзка ищецът поискал от областния
1
управител да определи обезщетение. Поради липсата на отговор бил оспорен мълчалив отказ
пред Административния съд - София-град, като било образувано адм.д. № 4890/2020г.
Същото било прекратено, тъй като имотът на ищеца не бил предмет на отчуждителното
производство, за областния управител не било налице задължение да издаде
административен акт, съответно липсвал мълчалив отказ и годен за оспорване
административен акт. Затова и предявяването на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се явявало
единствена възможност за ищеца да реализира правото си на защита досежно имота си,
предприемайки действия да установи, че към датата на одобряване на кадастралния план
частта от имота му с площ от 36 кв.м. неправилно е била заснета като част от съседния
държавен имот. За насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не се явява,
като се представлява от адв. Ч. или не изпраща представител. Предявеният иск се поддържа,
включително в хода на устните състезания. В предоставения му срок ищецът не се е
възползвал от възможността да депозира писмени бележки.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата - Българската Държава, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез упълномощения от него
М.М. - Областен управител на Област София, е депозирала Отговор на исковата молба, вх.
№ 19945/25.01.2023г. на СРС, с който оспорва предявения иск като нередовен, недопустим и
неоснователен. Обосновава, че областният управител не е легитимиран да отговаря по такъв
иск, а за ищеца липсвал правен интерес от предявяването му. В исковата молба липсвал
установителен петитум и били налице противоречия. По основателността на иска се сочи, че
нито е налице грешка в кадастъра, нито е налице неправомерно отчуждаване. Имотът на
ищеца не попадал сред подлежащите на отчуждаване имоти, а заповедта за областния
управител за това е подлежала на оспорване, а ищецът не е подавал жалба срещу нея. Дори и
да се приемело, че е налице отчуждаване на част от имота на ищеца, то това не било станало
в сочената от него процедура, а по силата на ПУП, приет през 2001г. от Столичния
общински съвет. Ищецът не бил оспорил и приетата кадастрална карта, въпреки че имал
право на това. Прави се и възражение, че държавата е придобила по давност процесните 36
кв.м. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответната страна се
представлява от Л.И. /служител с юридическо образование/. Предявеният иск се оспорва,
включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск и възраженията на ответната страна в подадения от нея отговор, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно
2
доказване да установи, че притежава право на собственост върху описаната от него част от
недвижим имот към момента на предявяване на иска (ТР 8/2014-2016-ОСГК, т. 4), че
границите на имота на ответниците са нанесени в нарушение на така установеното право на
собственост и не отговарят на действителните. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици. Всяка от страните следва да докаже своите права на собственост върху имота,
съответно обстоятелствата, които изключват правото на собственост на насрещната страна
върху него (арг. ТР 11/2012-2013-ОСГК).
С Нотариален акт № ***/06.04.2001г., т. І, рег. № 2860, дело № 112/2001г. на Нотариус №
*** - В.М., Р. Й. Р., действащ в качеството си на ЕТ "Р. Р." е закупил от И.С.В. и Анка Г.
Велинова поземлен имот с площ от 2030,00 кв.м., находящ се в землището на село Г. Л.,
Столична община, местност "****", представляващ неурегулиран поземлен имот с пл. №
400 по кад. лист № Г-7-7-Г по неодобрен план на град София от 2000г., при съседи: полски
път, ливада на наследниците на С.Мл., ливада на наследниците на А.С., ливада на
наследниците на С.Г., ливада на наследниците на Д. и Т.С., ливада - временна общинска
собственост, и ливада на наследниците на Г.В..
С Решение № 20 по т. 21 от Протокол № 32 от проведеното на 10.12.2001г. заседание,
Столичният общински съвет е одобрил проект за регулационен план на град София м.
"*************", като върху графичната му част е налице бележка, че е влязъл в сила за
процесния имот. С Решение № 145 от 28.01.2016г. Столичният общински съвет е одобрил
изменение на плана за улична регулация на околовръстния път на град София, заедно с
локалните платна и изменение на регулацията на прилежащите квартали. Няма данни това
решение да е оспорено, поради което следва да се счита за влязло в сила.
Със Заповед № *********/05.03.2019г. Областният управител на Област София е отчуждил
за целите на изграждането на Софийския околовръстен път в участъка от км. 35+300 до км.
41+400 имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложение към
заповедта, представено по делото.
Видно от представения по делото препис, с Определение № 5411/20.07.2020г. по адм. д. №
4890/2020г. на АССГ, Административният съд - София-град е оставил без разглеждане
жалба на ищеца срещу твърдян мълчалив отказ на областния управител на Област София да
се произнесе по искането му за определяне на обезщетение за засегнатата част от имота,
като е приел, че имотът на ищеца не е отчужден със заповедта на областния управител,
поради което и последният нямал задължение да определя обезщетение за нея.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа екпертиза. Същото
съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно, ясно и
задълбочено обосновани отговори на поставените въпроси и без данни, обосноваващи
съмнение в неговата правилност. От заключението на вещото лице, а и от представените по
делото скици, се установява, че процесният имот е с идентификатор *********** по
кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК. Към 06.04.2001г., когато ищецът е придобил имота по
3
силата на представения от него нотариален акт, за територията, в която той се намира, не е
имало одобрен нито кадастрален, нито регулационен план. С Решение № 20 по Протокол №
32/10.12.2001г. Столичният общински съвет е приел план за регулация, съгласно който за
имота на ищеца е определен парцел № ХІV-400, кв. 20 по регулационния план на м.
"*************", като от имота за улици от едната му страна се отнемат от 36 кв.м., а от
другата 120 кв.м. Вещото лице е посочило, че при изработването на кадастралната карта за
района поземлените имоти по нея са означени по границите на парцелите по вече
действащия регулационен план от 2001г. С Решение № 145 по Протокол № 7/28.01.2016г. на
Столичния общински съвет е изменена уличната регулационна линия пред ХІV-400, кв. 20,
като същата е прокарана по кадастралната му граница. Вещото лице е установило, че
разликата и отклонението между парцела по регулационния план от 2001г. и нанесения в
кадастъра имот с идентификатор *********** е в рамките на нормативно допустимото, като
границата между имота на ищеца и този на ответника съответства на регулационния план от
2001г. Уличната регулационна линия съвпада с имотната граница между двата имота.
В настоящия случай към 06.04.2001г., когато ищецът е придобил имота си, за същия е
нямало действащ нито кадастрален, нито регулационен план, като е индивидуализиран по
скица-копие от неодобрен кадастрален план от 07.04.2000г. /л.14 от делото/ и с описване на
границите и площта му. С Решение № 20 по Протокол № 32/10.12.2001г. Столичният
общински съвет е приел план за регулация, съгласно който за имота на ищеца е определен
парцел № ХІV-400, кв. 20 по регулационния план на м. "*************". Решението на
общинския съвет е обнародвано в Държавен вестник, бр. 48 от 14.05.2022г., съобразно чл.
82, ал. 2 ППЗТСУ /отм./, няма данни да е оспорено по съдебен ред, поради което планът
следва да се счита за влязъл в сила. Доколкото същият е процедиран по реда на ЗТСУ /отм./
вр. §6, ал. 3 ЗУТ, то последиците от влизането му в сила също следва да се преценяват
съобразно нормите на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./. В случая е приет първи регулационен
план за неурегулирана дотогава територия. Съгласно чл. 21а, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ /отм./ със
застроителен и регулационен план за неурегулирани територии, както и за територии с
неприложена първа регулация, се определят необходимите площи за изграждане на улиците,
площадите, обектите и съоръженията (надземни и подземни) на техническата
инфраструктура. За осъществяването на тези мероприятия с влизането в сила на плана
собствениците на недвижими имоти отстъпват в полза на общината еднаква процентна част
от имотите си, определена с плана, но не повече от 25 %. На всеки собственик на недвижим
имот общината определя равностоен парцел (парцели), като се съблюдава
местоположението на имотите в местността, но не и точните им кадастрални граници. От
датата на влизане на плана в сила собствениците на имоти придобиват собствеността върху
новообразуваните в плана парцели, а общината придобива собствеността върху отстъпените
ú части от имоти за изграждане на обектите и съоръженията, което се отразява в кадастъра и
в имотния регистър при условията и по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. В
този случай не е необходимо да се заплаща парично или да се дава имотно обезщетение или
да се завзема съответната част от имотите, за да придобие общината собствеността върху
4
отредения по улица съобразно плана имот. С влизането в сила на плана от 2001г. ищецът е
станал собственик на определения му **********, кв. 20 по плана на м. "*************"
при площ и граници съобразно плана, а общината - на отстъпените за изграждане на улици
площи, включително процесните 36 кв.м. Доколкото от този момент имотните граници
съвпадат с регулационните, то планът следва да се счита за приложен (арг. ТР 3/1993-1993-
ОСГК, т. 1). Макар в обяснителната записка към изменението на регулационния план от
2016г. да е посочено /л.271/, че се променят уличните регулационни линии и границите на
**********, кв. 20, видно от графичната част /л.302/ и комбинираната скица към
заключението на вещото лице, реално промяна в границата няма или същата е за площ,
технически и нормативно допустима като отклонение при измерването и разчертаването.
Вещото лице изрично е установило, че границите на имота - по кадастър и по регулация, са
такива, каквито са те съобразно плана от 2001г., като липсва навлизане на околовръстния
път в имота на ищеца. Това ясно личи и от схемите в отчуждителната преписка /л. 184, л.
204/, където означените в сиво подлежащи на отчуждаване за разширяване на
околовръстния път терени следват уличната регулационна линия, които стигат, но не
навлизат в имота на ищеца, съвпадащ като очертание и с приложените извадки от
кадастралната карта. При това положение следва се приеме, че процесните 36 кв.м. са
отпаднали от имота на ищеца още по силата на регулационния план от 2001г. за улица.
Имотът на ищеца е нанесен правилно в плановете съобразно местонахождението и
параметрите му, като липсва твърдяното неправилно нанасяне на част от него към имот с
идентификатор **************.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски има само ответната
страна, която своевременно е заявила претенция в тази насока. Доказани са разноски в
размер на 400,00 лева, от които 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, които
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Й. Р. , ЕГН **********, действащ в качеството си на ЕТ "Р.
Р.", ЕИК ***********, от град София, срещу БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройството иск с правно основание чл.
54, ал. 2 ЗКИР за признаване спрямо Държавата, че ищецът, бидейки собственик на имот с
идентификатор ***********, представляващ **********, кв. 20 по плана на село Л., м.
"*************", е собственик и на реална част от същия имот с площ от 36 кв.м.,
неправилно заснета в кадастъра като част от имот с идентификатор **************,
представляващ част от околовръстния път на град София в участъка от км. 35 +300 до км.
5
41+400.
ОСЪЖДА Р. Й. Р. , ЕГН **********, действащ в качеството си на ЕТ "Р. Р." , ЕИК
***********, от град София, да заплатина основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството сумата от общо 400,00 лева, представляваща разноски по делото на
първа инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена
чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6