Решение по дело №94/2024 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 220
Дата: 23 април 2024 г.
Съдия: Нейко Георгиев Нейков
Дело: 20245510100094
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. К., 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510100094 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от ЗД „*******” АД,
ЕИК ********, гр. С., бул. „**********” ***, представлявано от С.П. и К.К.,
чрез адв. М. Г. със съдебен адрес: гр. С., бул. „**********” ***, ет. 2 против
Н. Р. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. „********“ 34 с правно
основание чл. 500 от КЗ и цена на иска: 494,68 лева.
Ищцовото дружество чрез процесуалния си представител сочи, че на
******** г. в района на гр. К., ул „***********, било реализирано ПТП с
участието на МПС „********“ с peг. № *********, собственост на Т. Д.а и
управлявано от Н. Р. Д., който, при движение с несъобразена скорост,
реализира ПТП с паркираното МПС „*******“ с peг. № ********,
собственост на Д. Й. И..
Според представения Протокол за ПТП № *******, съставен от
органите на КАТ, причините за произшествието се дължали по вина и
противоправно поведение на водача на „********“ с peг. № ********* - Н. Р.
Д..
Сочи, че МПС „********“ с peг. № ********* било застраховано по
полица „Гражданска отговорност“ № BG/02/*********. В дружеството била
заведена щета под № ********** от Д. Й. И.. След направена оценка на
щетата било определено обезщетение в размер на 469.68 лв., което било
изплатено на Д. Й. И..
Видно от Протокол за ПТП №*******, съставен от органите на КАТ, Н.
Р. Д. напуснал местопроизшествието преди идването на контролните органи.
На основание чл. 500 от КЗ, ЗД “*******” АД имало право да получи от него
платеното застрахователно обезщетение.
С писмо уведомили ответника да им заплати претендираната сума, но
1
до момента не била изплатена.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищцовото дружество претендираната искова сума в размер 469.68
лв., представляваща изплатеното от ЗД “*******”АД застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, или общо
494.68 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на
исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните
разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК представя банкова сметка на ЗД
“*******”АД - Банка - ДСК, BIC: ********, IBAN: ************.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
От находящия се в кориците на настоящото дело Протокол за ПТП №
******* се установява, че на ******** г. в района на гр. К., ул. „***********,
било реализирано ПТП с участието на МПС „********“ с peг. № *********,
собственост на Т. Д.а и управлявано от Н. Р. Д., който, при движение с
несъобразена скорост, реализира ПТП с паркираното МПС „*******“ с peг. №
********, собственост на Д. Й. И..
Видно от Протокол за ПТП №*******, съставен от органите на КАТ, Н.
Р. Д. напуснал местопроизшествието.
Приложено по делото е Уведомление за щета по застраховка
„Гражданска отговорност“ на МПС от ******** г., подадено от Д. И..
Видно от Опис на щета, било определено обезщетение в размер на
469.68 лв. за пострадалия автомобил „*******“ с peг. № ********, изплатено
на Д. Й. И. на ******* г.
По делото е изготвена и приета съдебноавтотехническа експертиза,
като вещото лице е посочило, че размерът на щетите по МПС лек автомобил
„*******“ с рег. № ********* по средни пазарни цени към датата на ПТП
******** г. възлиза на 464,60 лева.
В проведеното съдебно заседание по делото ответникът се явява лично
и заявява, че е изплатил сумата от 494,68 лева на ответното дружество, като
представя и преводно нареждане като доказателство за това.
Процесуалният представител на ответното дружество взема становище
– моли съда да се произнесе с решение по същество на спора, независимо от
направеното плащане на претендираната сума от ответника и тъй като същата
е платена след завеждане на делото, претендира за направените разноски в
настоящото производство.

От представените по делото писмени доказателства се установява
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 500 за установяване дължимост
на регресно вземане. Квалификацията на иска и разпределението на
доказателствената тежест в доклада на съда, направени на база твърденията в
исковата молба и отговора, не са оспорени от страните в хода на процеса.
2
Ищецът основава претенцията си на разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от
КЗ. Посочената разпоредба урежда правото на регрес на застрахователя, по
силата на което същият може да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява наличието на всички предвидени в чл.500, ал.1,
т.3 КЗ предпоставки за възникване на право на регрес в полза на
застрахователя.
По делото безспорно се установи, че ответникът на дата 02.02.2024 г. е
платил на ищеца по банков път след завеждане на исковата молба /20.12.2023
г./ сумата от 494,68 лева, видно от приложеното по делото платежно
нареждане, неоспорено от процесуалния представител на ищцовото
дружество.
По отношение на разноските:
Когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и след подаване
на исковата молба е извършено плащане на претендираната сума, какъвто е
настоящият случай, то ищецът има право на направените разноски, съобразно
размера на признанието на иска.
Ищецът е претендирал разноски в общ размер на 380,00 лева, от които:
50,00 лева – държавна такса; 230,00 лева – възнаграждение за вещо лице;
100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска от ЗД „*******” АД, ЕИК ********, гр. С.,
бул. „**********” ***, представлявано от С.П. и К.К., чрез адв. М. Г. със
съдебен адрес: гр. С., бул. „**********” ***, ет. 2 против Н. Р. Д. , ЕГН
********** с адрес: гр. К., ул. „********“ 34 с правно основание чл. 500 КЗ и
цена 494,68 лева като неоснователен поради настъпило в хода на процеса
плащане на претендирана сума от 494,687 лева.

ОСЪЖДА Н. Р. Д. , ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. „********“ 34
да заплати на ЗД „*******” АД, ЕИК ********, гр. С., бул. „**********”
***, представлявано от С.П. и К.К., чрез адв. М. Г. сумата от 380,00 лева
разноски по настоящото производство.


Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4