МОТИВИ :
Срещу подсъдимия Г.Д.Г., роден на *** ***, е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.
пето, б. „б”, предл. първо във вр. с ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Същият е предаден на съд за това, че на 25.07.2014 г., около 19,50 часа, на
главен път І-4, километър 91, в района на Община Севлиево, при управление на
моторно превозно средство – товарен автомобил влекач „Волво” с рег. № ОВ 1895
ВА, теглещ полуремарке с рег. № ОВ 4789 ЕА, собственост на „Бобо 5 и синове”
ООД, нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
превозвания товар, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението”.
- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране на скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство категория С+Е е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км./ч. – 70 км./ч., при движене по
път извън населено място, и по непредпазливост причинил смъртта на М.Л.Д., с
ЕГН ********** и на Е.П.Д., с ЕГН **********, и двамата от гр. София.
Подсъдимият Г.Г. се явява с договорен защитник
- адв. Д.Ц. ***. Заявява, че е получил препис от обвинителния акт. Разбира
повдигнатото срещу него обвинение. Дава обяснения по фактическата обстановка на
инкриминираното деяние. Не се признава за виновен и претендира съдът да
постанови оправдателна присъда.
В наказателното производство не е
предявен граждански иск за съвместно разглеждане /искането на пострадалите за
разглеждане на такъв беше оттеглено в съдебно заседание/.
На основание чл. 76 от НПК, в
производството са конституирани частни обвинители – Л.М.Д. и П.Л.Д.,***,
представлявани от повереник – адв. В.М. от САК.
В хода на съдебните прения прокурорът
от ОП Габрово заяви, че не поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Г.Г..
Счита, че с оглед новите данни, събрани в съдебната фаза, и най-вече изслушаната
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, не се установява причина
връзка и виновно поведение от страна на подсъдимия Г..
Частният обвинител Л.Д. и повереникът
му адв. М. намират обвинението за доказано, независимо от становището на
прокурора. Молят съдът да признае подсъдимия за виновен и да наложи справедливо
наказание. Частният обвинител П.Д. не се явява в хода на съдебните прения, за
да изрази лично становище.
Чрез комплексна преценка на събраните по делото доказателства - писмени и
гласни - ценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Подсъдимият Г.Д.Г. притежава
свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 19.11.2004 година от
МВР-Ловеч за категориите В, С, BE, СЕ, Ткт, М, със срок
на валидност до 19.11.2014 година.
На 25.07.2014 година
подс. Г. изпълнявал курс от гр. Гълъбово за с. Бели извор, с управлявания от
него товарен автомобил влекач „Волво”, с peг. № OB 1895 ВА,
теглещ полуремарке с рег. № ОВ 4789 ЕА, собственост на „Бобо 5 и синове" ООД
гр. Ябланица, като превозваният товар - гипс е бил с тегло от 26320 килограма,
а цялата композиция с товара е била общо 46280 килограма.
На посочената дата,
около 19,50 часа подс. Г.Г. управлявал
товарния автомобил и тегленото полуремарке по главен път 1-4, километър 91, в
района на Община Севлиево, в посока към гр. София. Широчината на пътното платно
за движение била осем метра, разделено на две ленти /по четири метра/ с
единична прекъсната линия М3. Пътната настилка е дребнозърнест, нормално
износен асфалт с наклон на спускане 1,8 % в посоката на движение, като към
момента е била суха. Пътният участък е прав и след него в посока гр. София,
следва десен завой. Товарната композиция се е движела на около 0,9 метра от
десния край на пътя със скорост от около 97 км/ч. По същото време в посока от
гр. София към гр. Велико Търново се е движел лек автомобил „Мерцедес 190",
с рег. № СА 5704 КР, със скорост около 101 км./ч., управляван от М.Л.Д. ***, с ЕГН
***, като на предната седалка се возела майка му Е.П.Д. ***, с ЕГН ***.
Излизайки от завоя, лекият автомобил „Мерцедес" с предната си лява част
започнал да навлиза в насрещната лента. В този момент подс. Г. го възприел като
опасност и предприел спиране на товарния автомобил, като ремаркето го натиснало
и предната лява гума отложила дъговидна следа. Лекият автомобил
„Мерцедес", след като е навлязъл целия в лентата на товарния автомобил
„Волво" с полуремарке, настъпил удар в предната му лява част на разстояние
0,6 метра от ляв габарит с предната част на товарния автомобил, на който
предната му лява е на осевата линия. Мястото на удара е в лентата за движение
на товарния автомобил „Волво". От удара първоначално се деформирали
предните части на автомобилите, като лекия автомобил „Мерцедес" се завърта
по посока на часовниковата стрелка спрямо вертикалната си ос в резултат на
полученият момент, преплъзвайки се по дясната страна на товарния автомобил,
увреждайки същата. Така двата автомобила продължили движението си пресичайки
южната лента на пътя. Лекият автомобил „Мерцедес" е променил посоката и
направлението си на движение, като тръгнал със задната си част напред. При
навлизане на банкета влекача /товарният автомобил "Волво”/ легнал на
дясната си страна, лекия автомобил „Мерцедес" се преобърнал на таван, а
ремаркето се откачило от централния болт и легнало на дясната си страна.
Окончателно автомобилите се установили така, както е отразено в скицата на
местопроизшествието и фотоалбума /л. 9 – 22 от ДП/. В конкретната ситуация подс.
Г., като водач на товарния автомобил „Волво" е възприел като опасност
лекия автомобил „Мерцедес" своевременно, когато последният се е намирал в
завоя. Следователно при скорост на движение на товарния автомобил до 77 км./ч.
същият е могъл да спре до мястото на удара.
На мястото на ПТП
спрели свидетелите С.С. и М.Т., които управлявали собствените си леки автомобили
след товарния автомобил „Волво", като същите се обадили на тел. 112.
От удара между
товарния автомобил „Волво" с полуремарке и лекия автомобил „Мерцедес"
на място загинали М.Л. Д. *** и Е.П. Д. ***.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин чрез
съпоставка на обясненията на подсъдимия Г.Д.Г. /л. 147 - 148 от НОХД № 1/2016 г./, съпоставени с писмените и гласните
доказателства – показанията на свидетелите Я.Ю.Д. /46 от НОХД/, Л.М.Д. /л. 47
от НОХД/, С.Б.С. /л. 47 – 48 от НОХД и 37-38 от ДП/, М.П.Т. /49 – 50 от НОХД и
л. 39 от ДП/, П.Л.Д. /л. 51 от НОХД/, Б.И.Х. /л. 73 – 55 от НОХД/, И.С.И. /л.
75 – 76 от НОХД/, А.П.П. /л. 76 – 77 от НОХД/, Ф.И.Л. /л. 77 от НОХД/, П.Ц.П.
/л. 127 – 128 от НОХД/, Б.Н.Н. /л. 35 и 36 от ДП/, протокол
за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица на местопроизшествието /л. 4 –
22 от ДП/, протокол за химическа експертиза № 83/2014 г. /л. 56 от ДП/, талони
за медицинско изследване /л. 57 и 58 от ДП/, протокол за медицинско изследване
/л. 59 от ДП/, протокол за химическа експертиза № 108/2014 г. /л. 64 от ДП/,
справка за съдимост /л. 96 и л. 98/, справка за нарушения по ЗДвП /л. 101 от ДП/,
писма на Дирекция „Национална система 112 МВР” и диск CD /л. 106 - 108
от ДП/, писма на РД „АА"-Стара Загора и копие от ежедневен отчет /л. 110 –
112 от ДП/, удостоверения за наследници /л. 113 и л. 114 от ДП/, копие от заповед
№ РД 11-810/22.07.2014 год. на А „ПИ" /л. 116 от ДП/, справка от масивите
на КАТ /л. 123 от ДП/, копие от удостоверение за техническа изправност /л. 124
от ДП/, копие от пълномощно за представителство по чл. 26 от ТЗ /л. 125 - 126
от ДП/, копие от протокол за контролна проверка /л. 127 от ДП/, копие от свидетелство
за регистрация /л. 128 от ДП/, копие от удостоверение за техническа изправност
на ППС /л. 129 от ДП/, копие от застрахователна полица „ГО" /л. 130 от ДП/,
копие от свидетелство за регистрация /л. 131-132 от ДП/, копие от удостоверение
за техническа изправност на ППС /л. 133 от ДП/, копие от застрахователна полица
„ГО" /л. 134 от ДП/, копие от пътен лист №603601 /л. 135 от ДП/, копие от товарителница
сер. М № 983952 /л. 136 от ДП/, копие от кантарна бележка /л. 137 от ДП/, копия
от документи-лична карта, свидетелство за управление на МПС, контролен талон,
удостоверение за психологическа годност и DRIVER CARD /л. 138 от
ДП/, справка от централна база на КАТ /л. 139 от ДП/, протокол за доброволно
предаване /л. 140 от ДП/, удостоверение за дейности и тахошайба /л. 141/,
приложените по НОХД № 1/2016 г. писмени доказателства – писмо на ИА „Автомобилна
администрация, Областен отдел „АА” Габрово, копие от доклад на Ф.Л. и копие от
свидетелство за регистрация, І част /л. 68 - 71/, писмо на „Бобо 5 и синове”
ООД гр. Ябланица и копие от дневник за извършени предпътни технически прегледи
на МПС /л. 143 и 144/.
От заключението на
назначената по делото автотехническа експертиза /л. 66-78 от ДП/ и
допълнителната такава /л. 82-92 от ДП/ е видно, че: „Скоростта на товарният автомобил
влекач „Волво" с рег. № ОВ 1895 ВА, теглещ полуремарке с рег. № ОВ 4789
ЕА, участник в пътно-тран спортното произшествие преди произшествието е около
97 kм./ч., а скоростта му в
момента на удара е около 93 км./ч. Мястото на удара между товарният
автомобил влекач „Волво" с per. № ОВ 1895
ВА, теглещ полуремарке с рег. №ОВ 4789 ЕА и лек автомобил „Мерцедес 190" с
рег. № СА 5704 КР при настъпилото ПТП на 25.07.2014 г. около 19,30 ч. на ГП 1-4
километър 91 в района на гр. Севлиево ориентиран спрямо ориентир 1 от скицата
на местопроизшествието е мястото със следните координати - 11,3 м. на Запад и 8,1 м. на Север спрямо
Ориентир 1 от скицата на местопроизшествието, който е на 1,7 - 1,8 м. на север от осевата
линия, което е в лентата за движение на товарен автомобил „Волво". Като
непосредствена причина за настъпване на автопроизшествието може да се посочи
навлизане на лек автомобил „Мерцедес" в лентата за движение на товарен
автомобил „Волво" с ремаркето и движение с висока скорост на участниците.
На база събраните доказателства по делото, експертите не могат да определят
какво е били техническото състояние на превозните средства, участвали в ПТП, но
ако е имало техническа неизправност, та не е в причинно-следствена връзка с
настъпилия резултата. Товарният автомобил „Волво” е бил разкомплектован и
бракуван, поради което не може да се определи дали е бил оборудван с
ограничител на скоростта. Възможно е при монтиран скоростоограничител,
товарният автомобил да се движи със скорост, по-висока от зададената максимално
допустима скорост на скоростоограничителя при наличие на наклон при спускане
при въздействието на силата на тежестта, като допълнителна двигателна сила.
Експертизата не е в състояние да определи дали товарният автомобил е бил
оборудван със система „ABS” на спирачната система. При
наличието на система „ABS”, възможно е влекачът с
полуремаркето да оставят следи от спирачен път върху асфалтовата настилка,
които са с прекъсване на равни интервали. Товарен автомобил влекач от марката и
модела, участвал в ПТП с прикачено към него триосно самосвално ремарке, от
марката и модела на ремаркето, участвало в ПТП, при теглене на композиция с
товар общо 40280 кг., при движение по сух асфалтов път с наклон при спускане от
1,8 % и скорост на движение 97 км.ч., при отнемане /освобождаване на педал/ на
газта, ще намали скоростта на движение на товарната композиция при изминаването
на разстояние от 21,8 метра с 5 километра в час, т.е. на около 92 км.ч. Товарен
автомобил влекач от марката и модела, участвал в ПТП с прикачено към него
триосно самосвално ремарке, от марката и модела на ремаркето, участвало в ПТП,
при теглене на композиция с товар общо 40280 кг., при движение по сух асфалтов
път с наклон при спускане от 1,8 % и скорост на движение 97 км.ч., при
сработване на спирачната система, ще намали скоростта на движение на товарната
композиция при изминаването на разстояние от 21,8 метра с 10 километра в час,
т.е. на около 87 км.ч. За конкретния случай, след сработване на спирачната
система, товарната композиция изминава разстояние от 10 метра и скоростта на
движение в края на спирането е 93 км.ч.
От заключението на
назначената по делото съдебномедицинска експертиза на труп № 57/14 г. /л. 42-46
от ДП/ е видно, че: При огледа и аутопсията върху трупа на Е.П. Д. ***, е
установено следното: От огледа - Множество фрагменти от счупени стъкла по
дрехите и кожата на пострадалата, както и множество фрагменти от черна
пластмаса със заострени ръбове. Главата е деформирана предно-странично. Наличие
на голяма разкъсно-контузна рана в челната област и лявото слепоочие със
счупване на мозъчния череп и разкъсване на челните дялове на мозъка. Има
открито счупване на лявата раменна кост и костите на лявата предмишница.
Установи се закрито счупване на двете бедрени кости в средната и трета и на
дясна раменна кост в горната й трета. Има охлузване и кръвонасядане на предната
повърхност на дясната подбедрица. По дясното рамо има косо-вертикално
лентовидно охлузване и кръвонасядане от поставен предпазен колан. От аутопсията
е установено разкъсване на твърдите мозъчни обвивки, счупване на черепния свод
и многофрагментно счупване на предната и средната черепни ямки. Разкъсване на
челните дялове на мозъка. Има разкъсно-контузна рана на гърба на носа и
счупване на носните кости. Има разкъсване на аортната дъга на нивото на
аортната клапа. Разкъсани са двете сърдечни камери и околосърцевата торбичка.
Виждат се множество контуционни огнища в двата бели дроба и дълбоки разкъсвания
на малка площ в долните дялове на двата бели дроба. Масивни кръвонасядания в
средостението. Има счупване на I-IV-то дясно ребро
по средната ключична линия и на VI-IX-то ребро в ляво по
предната мишечна линия. Много от фрагментите на счупените ребра са нарушили
целостта на плеврата. Установяват се линейни наранявания на диафрагмалната
повърхност на черния дроб и слезката. Има счупване на срамните кости
двустранно. Смъртта на Елка Д. се дължи на несъвместима с живота съчетана
травма на главата, гърдите, корема и крайниците. Травмата е причинена от
множество удари в твърди тъпи предмети някои, от които със заострени ръбове в
купето на автомобила, както и от притискане на главата и тялото в предно задна
посока в следствие на деформации в купето на автомобила. Смъртта е настъпила
незабавно. По време на инцидента пострадалата е била с поставен предпазен
колан.
От заключението на
назначената по делото съдебномедицинска експертиза /аутопсия/ на труп № 56/14
г. /л. 48-52 от ДП/ е видно, че: При огледа и аутопсията на трупа на М.Л. Д. ***,
е установено следното: От огледа - Има множество дребни фрагменти от стъкла по
тялото и дрехите, както и в установените наранявания. Виждат се и множество
фрагменти от черна пластмаса, някои от които намиращи се в раните, описани в
изложението. Деформация на главата в предно-задна посока, масивно разкъсване на
кожата на мозъчния череп и лицето с обезобразяване на същото. Разкъсване на
твърдите мозъчни обвивки. Многофрагментно счупване на костите на черепната
основа, свод и лицевия череп. Мозъка е изпаднал от черепната кутия. Има открити
счупвания на лявата раменна кост, лявото бедро, двете подбедрици. Установяват
се закрити счупвания на дясната раменна кост и дясната глезенна става. По
предната повърхност на долните крайници, както в областта на откритите
счупвания, така и извън тях се виждат големи разкъсно-контузни рани,
кръвонасядания и охлузвания. Такива има и в областта на горните крайници.
Гръдният кош е деформиран в предно-задна посока. Вижда се масивно охлузване в
долната предна повърхност на гръдния кош и горната половина на предната коремна
стена. От аутопсията: Има двустранни счупвания на ребрените дъги по предната
мишечна линия и по лопатковата линия. Много от фрагментите на ребрените дъги са
нарушили целостта на плеврите. Установява се счупване на тялото на трети гръден
прешлен с пълно разкъсване на гръбначния стълб, включително и на гръбначния
мозък. Има счупване на гръдната кост в средната й част. Горните дялове на двата
бели дроба са с масивни разкъсвания. Има напречна прекъсване на аортната дъга в
областта на арката на аортата. Има множество разкъсвания с линейна форма по
горната повърхност на слезката и дълбоки неправилни разкъсвания по горната
повърхност на черния дроб. Установено е кръвонасядане и разкъсване на тъканта
на десния бъбрек. Смъртта на М.Д. е настъпила в резултат на несъвместима с
живота съчетана травма на главата, гърдите, корема и крайниците. Уврежданията
са причинени от множество удари с или върху твърди тъпи предмети в купето на
автомобила. Вида и мащабите на травматичните поражения говорят за големи
деформации в купето на автомобила довели до притискане на тялото в предно-задна
посока. От трупа са иззети два флакона с кръв за химическо изследване, които са
били надписани и парафирани.
От заключението на
назначената химическа експертиза / л. 56 от ДП/ е видно, че: В изпратената за
изследване проба кръв, взета от лицето Г.Д.Г. не се доказва наличие етилов
алкохол (присъствие на редуциращи вещества, изразени като етилов алкохол). В
изследваната проба кръв, взета от същото лице не се доказва наличие на упойващо
вещество.
От заключението на
назначената химическа експертиза /л.64 от ДП/ е видно, че: В представената за
изследване проба кръв на М.Л.Д. с ЕГН ***, концентрацията на летливите
редуциращи вещества, изразена като етилов алкохол е 0,14 %.
От
заключението на допуснатата в съдебно заседание Комплексна съдебно - медицинска
и автотехническа експертиза /л. 108 – 119 от НОХД № 1/2016 г./ става ясно, че при
хипотезата на осъществяване на удара между двата автомобила при спряло положение
на товарния автомобил в мястото на удара и преди него, загубената енергия при
удара (изразходвана основно за деформиране на автомобилите) е с около 52 % по
малка, отколкото при реално осъществения удар.
Изменението на
скоростите на масовия център на лекия автомобил при удара е с около 30,6 % по
малка, отколкото при реално осъществения удар. Като сравнение, определящо
значимостта на загубата на енергия за лекия автомобил, при разглежданата
хипотеза, ако лек автомобил Мерцедес се движи със скорост около 100 km/h (реална
скорост на движение не по малка от 103 km/h) и се удари в
неподвижна масивна преграда, цялата предна част ще се деформира (купето ще се
„скъси") с не по малко от 1 метър (загубената енергия е около 522100 J).
Това определя, че
деформациите на автомобилите ще са по малки, но няма да има съществена разлика
като големина и форма на деформиране на купето от удара между предните части,
при хипотезата за осъществяване на удара при спряло положение на товарния
автомобил. В динамичен аспект, най-големи инерционни натоварвания на возещите
се в автомобилите се получават следствие изменението на скоростите на масовите
центрове при удара, тъй като това изменение става за много малки интервали от
време - обикновено за 0,06 s, до 0,15 s. При
изменението на скоростите за такива малки интервали от време, имаме възникване
на много големи ускорения, а оттам и големи инерционни сили за телата на
возещите се.
Изложените анализи
определят, че при допускането за осъществяване на удара между автомобилите, при
спряло положение на товарния автомобил, деформациите на лекия автомобил също ще
са много големи и няма да има съществено изменение (намаляване) на инерционни
натоварвания на возещите се в автомобилите.
При станалото на
25.07.2014 г. ПТП на М.Д. и Е.Д. са причинени еднотипни увреждания, изразяващи
се в тежки многофрагментни счупвания на черепните кости /основа и свод на
черепа/ с несъвместими травми на главния мозък; напречни прекъсвания на
аортата; многофрагментни счупвания на ребрени дъги и тежка контузия на двата
бели дроба; разкъсвания на черния дроб и слезката; счупвания на кости на
долните крайници и на кости на горните крайници. При изложения по-горе модел на
удар между автомобилите, при допускане за спиране на товарния автомобил до и
преди мястото на реалния удар /деформация на купето на автомобила с един метър
и големини на ударни въздействия/, най-вероятно не биха се получили
несъвместимите с живота тежки травматични увреждания на черепа и мозъка.
Останалите травматични увреждания, изброени по горе най-вероятно биха се
получили във почти същия вид и интензитет, като водеща би била травмата на
гърдите и корема. Травмите на гърдите и корема биха били с такъв интензитет, че
фаталния изход най-вероятно щеше да бъде неизбежен. Възможно е да не се получат
черепно-мозъчъчни травми с описания при аутопсиите на водача и пътника
интензитет, тъй като ще бъде избегнат момента на въздействие на смачкания таван
на автомобила върху главите на пострадалите.
Вещественото
доказателство – тахошайба е предявено на подсъдимия в съдебно заседание на
12.09.2016 г. по делото. Същият заявява, че това е тахошайбата от камиона,
който е управлявал, като я разпознава по външен вид. Вещественото доказателство
- диск /електронен носител на изготвени
снимки към протокола за оглед на местопроизшествие от 25.07.2014 г./, съдържащ
два файла е предявено на страните в съдебно заседание на 16.05.2016 г. чрез
възпроизвеждането му. Същото е послужило при работата на експертите по Комплексна
съдебно - медицинска и автотехническа експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна :
Престъпление е това общественоопасно деяние,
което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. За престъплението
по чл. 343, ал. 3, б. „б” във вр. с ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК отговаря този, който при управлението на МПС по непредпазливост причини
смърт на друго лице /в случая на повече от едно лице/.
Тежестта да се докаже обвинението по дела от
общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи. Преди всичко подлежи
на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него /чл. 102, т. 1 от НПК/.
Настоящият състав на ГОС прие, че в
производството по НОХД № 1/2016 г. не се доказа по несъмнен и категоричен начин
подс. Г.Г. да е извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б” във вр. с ал.
1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК по следните съображения:
Г.Д.Г. е предаден на съд с твърдение за причинен противоправен резултат – смъртта на М.
и Е. Д., вследствие на нарушаването на правилата по ЗДвП – управление с
превишена скорост и невъзможност да спре пред появилото се видимо препятствие
/автомобила на пострадалите/. Твърди се, че извършеното от Г. нарушение на ЗДвП
е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт. Като признак на резултатното
престъпление, причинната връзка налага съставомерните общественоопасни
последици да са настъпили като следствие на извършеното деяние. В този смисъл,
причинната връзка между деянието и престъпния резултат е необходим обективен
елемент на престъплението. Отново ще припомним, че според обвинението,
виновното поведение на Г. се изразява в това, че е превишил максимално
допустимата скорост и не е спрял до мястото на удара.
От изготвените по време на ДП автотехнически
експертизи /основна и допълнителна/ става ясно, че лекият автомобил „Мерцедес",
управляван от М.Д. се е движил в лентата за движение на товарен автомобил „Волво"
/където е осъществен и сблъсъка/ със скорост не по-малка от 101 км.ч., което се
сочи като една от причините за ПТП. Няма установени следи от спирачен път на
лекия автомобил „Мерцедес”. На база на експертизите, още в обвинителния акт
прокурорът е приел, че една от причините за сблъсъка е поведението на самия пострадал
– движение с висока скорост /101 км.ч. при допустими 90 км.ч./ в насрещната
лента, предназначена за товарния автомобил „Волво”.
За да
изследва причинната връзка между действията на подс. Г.Г. и настъпилите вредни
последици, съдът допусна Комплексна съдебно -
медицинска и автотехническа експертиза. От заключението на експертите С.Р., М.Х.
и Б.М. /л. 108-119/ стана ясно сблъсъкът и леталният изход при М. и Е. Д. щеше
да настъпи не само ако Г. беше управлявал с допустимата от закона скорост от 70
км.ч., но дори и ако беше спрял до мястото на удара. В тази ситуация,
изменението на скоростите на масовия център на лекия автомобил при удара е с
около 30,6 % по-малка, отколкото при реално осъществения удар, но няма да има
съществена разлика като големина и форма на деформиране на купето. Няма да има
съществено изменение /намаляване/ на инерционните натоварвания на возещите се в
автомобила. Съществува възможност да не бъдат получени несъвместимите с живота тежки
травматични увреждания на черепа и мозъка, но останалите травматични увреждания
биха се получили в почти същия вид и интензитет. Водещи в тази хипотеза са травмите
на гърдите и корема. Травмите на гърдите и корема биха били с такъв интензитет,
че фаталния изход при Д. и Д. най-вероятно щеше да бъде неизбежен. В съдебно
заседание на 24.06.2016 г. експертите поддържат заключението си. Изводът е, че
при удар в спрял товарен автомобил пострадалите щяха да получат не всички, а
само част от несъвместимите с живота травми, което да доведе до същия резултата
- летален изход и за двамата. На л. 128 от НОХД вещото лице Р. разяснява, че
при удар с такава скорост дори и само възникналите инерционни сили, без
установените деформации, създават такова сътресение на жизненоважните вътрешни
органи, което да доведе разкъсването им и настъпването на смърт.
При това
положение съдът прие, че на 25.07.2014 г. при управлението на товарния
автомобил подс. Г.Г. действително е нарушил правилата на чл. 20, ал. 2 и чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, но това нарушение не е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат – смъртта на М. и Е. Д. Ако подсъдимият Г. беше управлявал с
позволената от закона скорост и беше успял да спре до мястото на удара, вредните
последици пак щяха да настъпят. Те се дължат на нарушението, извършено от
лекият автомобил с „Мерцедес”, който се е движил със скорост от 101 км.ч. /превишавайки
позволената скорост от 90 км.ч. за МПС от категория „В”/ и е навлязъл в
лентата, предназначена за движение на товарния автомобил „Волво”,
предизвиквайки сблъсъка. По каква причина М.Д. е управлявал лекият автомобил
„Мерцедес” в насрещната лента, без да се опита да спре или да се върне в своята
лента преди удара, по делото не беше установено. Това обстоятелство обаче е без
значение за наказателната отговорност на подс. Г..
В своето
заключение експертите от комплексната експертиза използват изрази като
„най-вероятно биха настъпили уврежданията... с голяма вероятност би настъпила
смъртта и пр.”. Това не променя направените от съда изводи. Съгласно
разпоредбите на чл. 303, ал. 2 от НПК, съдът признава подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. Обвинението би било доказано по
несъмнен начин, единствено ако експертите бяха заявили недвусмислено, че
пострадалите щяха да оцелеят при удара, ако камионът беше спрял до мястото на
удара. Само тогава би могло да се приеме наличието на безспорно установена
причинно-следствена връзка между извършеното от Г. нарушение и смъртта на
пострадалите. Обратно на това, на л. 128 от делото вещото лице Р. казва, че
вероятността да настъпи смърт при такъв удар в спрял камион е 90%, дори и ако
пътуващите в лекия автомобил са били с предпазни колани и е имало действащ еърбег.
Нищожната вероятност пътуващите в лекият автомобил „Мерцедес” да оцелеят при
разглежданата хипотеза, която експертите явно допускат, не води до наличие на
доказана причинно-следствена връзка и обоснованост на повдигнатото обвинение. В
този смисъл са и изявленията на прокурора, който заявява, че не поддържа това
обвинение.
Доводите
на частния обвинител, който единствен поддържа повдигнатото обвинение, са
неоснователни. По делото не се доказа в лентата за движение на лекия автомобил
„Мерцедес” да е имало препятствия /паднали дървета и пр./, които да се е
наложило да заобикаля. Напротив – на л. 81 от НОХД експертът Б.И. обосновава
твърдението си, че заснетите във фотоалбума към огледния протокол паднали
дървета са съборени от композицията на товарния автомобил, след опита да се
предприеме маневра за избягване на удара. Тежкотоварният автомобил действително
е върнат на собственика по време на ДП и не може да бъде извършен допълнителен
оглед на компонентите му, но това обстоятелство не следва да се тълкува във
вреда на подсъдимия. Не може да се тълкува във вреда на подсъдимия и
обстоятелството, че част от поемните лица по време на огледа не са възприели
пряко всички действия и не са разбрали напълно задълженията си. Свидетелските
показания не разколебават извода за липса на причинна връзка между действията
на подсъдимия и настъпилия резултат. Този извод се гради на комплексното експертно
заключение, което не ползва свидетелски показания. Лисата или наличието на
вграден скоростоограничител при товарния автомобил също не изменя фактите по
делото. Скоростта на движение на товарния автомобил е установена въз основа на
показанието на иззетата тахошайба, както и изчисленията на вещите лица, като
тази скорост не се оспорва от страна на подсъдимия. Мястото на удара е
установено от експертите по изготвените автотехнически експертизи въз основа на
данните от протокола за оглед и другите доказателства по делото. Експертите са
дали заключение под страх от наказателна отговорност. Липсва основание за
съмнение в изводите или квалификацията на вещите лица. Представените експертизи
са обосновани и подробно мотивирани, поради което съдът ги прима за правилни.
Безспорно е, че липсва запазено местопроизшествие, поради което нов оглед, на
база на който да се градят експертни изводи е невъзможен.
Настоящият състав на ОС Габрово намира,
че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод
за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. пето, б. „б”, предл. първо
във вр. с ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК от страна на подс. Г.Г..
Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. Присъдата не може да почива на предположения. В производството по НОХД №
1/2016 г. по описа на ГОС не се доказа по несъмнен начин, че на 25.07.2014 г.,
около 19,50 часа, на главен път І-4, километър 91, в района на Община Севлиево,
при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил влекач „Волво”
с рег. № ОВ 1895 ВА, теглещ полуремарке с рег. № ОВ 4789 ЕА, собственост на
„Бобо 5 и синове” ООД, Г. е нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
превозвания товар, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението”.
- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране на скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство категория С+Е е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км./ч. – 70 км./ч., при движене по
път извън населено място, и по непредпазливост причинил смъртта на М.Л.Д., с
ЕГН *** и на Е.П.Д., с ЕГН ***, и двамата от гр. София.
На основание чл. 304 от НПК съдът
призна подсъдимия за невинен и го оправда по така повдигнатото му обвинение.
На основание чл. 109 и сл. от НПК съдът
постанови, след влизане в сила на присъдата, вещественото доказателство –
тахошайба да се върне на „Бобо 5 и синове” ООД гр. Ябланица, а вещественото
доказателство – диск /електронен носител на изготвени снимки към протокола за
оглед на местопроизшествие от 25.07.2014 г./, съдържащ два файла, да остане приложено
към делото.
Направените по делото разноски остават
за сметка на държавата, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
В този смисъл е произнесената присъда.
Председател :