Решение по дело №196/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Административното дело е образувано по жалба на В.И.В. ***, против решение № 2153-05-10/06.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено разпореждане № **********/26.03.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Видин, с което е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Претендира се отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен и връщане административната преписка за ново произнасяне по определяне действителния размер на пенсията за инвалидност на жалбоподателя. Претендира присъждане на направените разноски в производството по делото.

Ответникът директор на ТП на НОИ-Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Съдът, като се запозна с обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна: със заявление вх.№ 2112-05-440/16.11.2018 г. до директора на ТП на НОИ-Видин жалбоподателят поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО. Към заявлението приложил трудова книжка 238/30.06.2010 г., 2 броя осигурителни книжки и военноотчетна книжка № 52804/30.10.1981 г., установяващи общ осигурителен стаж 37 години, 8 месеца и 5 дни.

Въз основа на представените документи на заявителя са признати 37 години, 8 месеца и 5 дни трудов стаж.

За периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. социално осигуреното лице избрал осигурителен доход от 1000.00 лева, върху който внасял авансови вноски.

Във връзка с отправено питане към ТД на НАП-Велико Търново, ответникът получил писмен отговор, който установява, че през цитирания период оспорващият не е подавал данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, както и че не е имал задължение да подава такива.

От извършената в рамките на административното производство проверка било установено, че през периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. за жалбоподателя са подавани данни в Регистъра на осигурените лица, за осигурителен доход 1000.00 лева. Това обстоятелство е отразено в приложения по преписката констативен протокол № КВ-5-05-00523708/11.02.2019 г.

При така установеното от фактическа страна ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Видин издал разпореждане № **********/26.03.2019 г., с което определил лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 558.21 лева, съобразно описаните в същото осигурителен доход, период и индивидуален коефициент осигурителен стаж (1.460), считано от 26.09.2018 г.

Недоволен от размера на така определената пенсия жалбоподателят оспорил постановеното разпореждане пред горестоящия административен орган, който издал процесното решение № 2153-05-10/06.06.2019 г., с което изцяло потвърдил атакуваното разпореждане, като изложил подробни мотиви.

Недоволен от постановеното решение същият го оспорил пред Административен съд – Видин, чрез ТП на НОИ - Видин с жалба вх. № 1012-05-35/24.06.2019 г., по повод, на която е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство по искане на оспорващия беше назначена, изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която даде заключение за прогнозния размер на пенсията на жалбоподателя при зачитане на непризнатия осигурителен доход за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна поради следните съображения: предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е решение № 2153-05-10/06.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено разпореждане № **********/26.03.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Видин, с което е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 558.12 лева, считано от 26.09.2018 г.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган - изпълняващ длъжността директор на ТП на НОИ-Видин съгласно заповед № 1016-40-230/18.02.2019 г. на управителя на НОИ, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.117, ал.3, във връзка с ал.1, т.2, б."а" от КСО, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган в съответствие с чл.35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значения на случая, като по този начин е изпълнил задължението си по чл.36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, като при анализа им е достигнал до правилни и обосновани правни изводи, в съответствие с материалните разпоредби на закона.

Съображенията за това са следните: по делото не е спорно, че жалбоподателя е придобил право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване към момента на издаване на разпореждането, предмет на оспореното решение. Спорно е дали ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Видин е имал право да определи размера на пенсията на заявителя като определи и приложи по-нисък индивидуален коефициент, определен на основание минималния осигурителен доход за самоосигуряващото се лице през периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г.

За да потвърди обжалваното пред него разпореждане с оспореното решение директорът на ТП на НОИ-Видин се е мотивирал с това, че при определяне размера на личната пенсия правилно е взет предвид минималния осигурителен доход за самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г., тъй като за същия период не са представени декларации по чл.50 от ЗДДФЛ от заявителя. При липсата на доказателства за реализирани доходи от лицето в по-висок размер от минималния за същото не е възникнало задължение за подаване на данъчна декларация, респ. не е било необходимо определянето на окончателен размер на осигурителния доход на заявителя.

В настоящия казус според съда спорът е свързан с отговор на въпроса дали административният орган следва да изчисли осигурителния доход по чл.70а от КСО или по реда на чл.6, ал.9 от КСО. Съгласно чл.70а, ал. 1 КСО средномесечният доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за лицата по чл.4, ал.1, 2 и 3, т.5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл.4а, ал.1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.

Нормата на чл.6, ал.8 от КОС конкретизира задължението за внасяне на осигурителните лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят попада под хипотезата на чл.4, ал.3, т.2 от КСО.

При това положение за самоосигуряващите се лица, собственици или съдружници в търговски дружества, е приложима нормата на чл.6, ал.8 КСО, съгласно която осигурителните вноски се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Цитираната разпоредба се отнася само до авансовите вноски. В следващата алинея девет се сочи, че окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал.8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.

В този смисъл база за определяне на размера на окончателните осигурителни вноски е реално полученият годишен осигурителен доход, който е отразен в годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ. Цитираните законови разпоредби са напълно ясни и изключват тълкуване в смисъл, че осигурените лица могат по своя воля сами да определят размера на окончателните осигурителни вноски.

Нормата на чл.70а от КСО определя средномесечният осигурителен доход, като същият не е окончателен, и е възможна корекция до неговото окончателно равнище по реда на  чл.6, ал.9 от КСО. Налице са два етапа на внасяне и окончателно определяне на осигурителните вноски. В случая приложима е нормата на  чл.6, ал.9 КСО, като административният орган правилно е изчислил осигурителният доход, определяйки го в размер на реално получения и деклариран за през периода 2014 - 2017 г. доход.

С оглед задължението за извършване на служебна проверка на всички основания за незаконосъобразност, посочени в чл.146 от АПК, съдът намира, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при съответствие с действащите материално-правни разпоредби и целта на закона, поради което следва жалбата срещу него да се отхвърли като неоснователна. По отношение на надвнесените осигурителни вноски, същите следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от административния орган.

Предвид изхода на процесния правен спор и съобразно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ответника 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото, определено по реда на чл.7, ал.1, т.4, във вр. с §.1 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.25 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.В. ***, против решение № 2153-05-10/06.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено разпореждане № **********/26.03.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Видин.

ОСЪЖДА В.И.В. ***, да заплати на ТП на НОИ-Видин сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Административен съдия: