Решение по дело №4907/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2846
Дата: 16 юли 2018 г. (в сила от 3 януари 2019 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20185330104907
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2018 г.

Съдържание на акта

                                          

 

 

                                               Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2846                                       16.07.2018 г.                                         гр. Пловдив

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

 

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4907 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от З.И.К., ЕГН ********** против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

Ищецът твърди, че след смъртта на ч. му ………., заедно със семейството си ползва и обитава къща, находяща се в гр. Б., ул. „Н.” № ... Поради това и по смисъла на чл. 1, т.4 от ОУ на ЕВН имал качеството на клиент /потребител/ на доставяните услуги.

Плащайки стойността на потребена такава на 01.03.2018 г., му било връчено писмо, адресирано до починалия В.К. от 15.02.2018 г., с което бил уведомен, че вследствие на извършена проверка на 22.02.2017 г., служители на ЕВН ЕР установили, че електромер с фабричен № ……бил манипулиран и отчитал с грешка минус 75,12 %. След демонтажа му бил предаден в БИМ за експертиза. Тъй като консумираната ел. енергия била неизмерена и неплатена, на осн. чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, била начислена допълнително сумата от 737,66 лева за периода 24.11.2016 г. – 22.02.2017 г., за която била издадена фактура № **********/14.02.2018 г.

Оспорва дължимостта й. СТИ и електромерните табла били собственост на ЕВН, който имал задължение да ги поддържа в изправност, което в случая не било сторено, предвид подмяната на електромера с нов. До него имали достъп само служители на дружеството, при което неправомерно въздействие от потребителя не било възможно.

Сумата била начислена за презумирана, а не реално потребена ел. енергия и нямало законово основание за едностранната корекция.

Въпреки приетите ПИКЕЕ, предвидената в чл. 48 и сл. корекционна процедура не следвало да бъде прилагана, като противоречаща на чл. 82 ЗЗД. Следвало да бъде доказано виновно неизпълнение от страна на потребителя на договорните му задължения, което не било сторено. С приемането на правила било недопустимо едностранно да се въвежда обективна отговорност. Твърди се неравноправност на клаузите от ПИКЕЕ и чл. 28 ОУ, даващи възможност за корекция на сметката на абонат, въз основа на съставени от служители на ЕВН частни документи за количество ел. енергия, което реално не е доставено и потребено.

Ищецът не бил уведомен и не присъствал на извършената проверка.

Твърди и неизпълнение на процедурата по установяване на неточното измерване на енергията. Обосновава се нищожност на клаузата на чл. 54, ал. 2 ОУ ЕВН ЕР, прогласена с влязло в законна сила съдебно решение. Липсвал ред за уведомяване на клиента за извършена корекция.

Моли се предявеният иск да бъде уважен, като се признае недължимостта на сумата. Претендират се разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията по основание и размер.

Исковата сума била начислена и претендирана правомерно, на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл.48, ал.1, чл.51, ал. 1 ПИКЕЕ. Позовава се на чл. 48, ал. 1, т.1, б „а” ПИКЕЕ, като сочи, че коригираните количества били изчислени при спазване на методиката, съдържаща се в чл. 50 ПИКЕЕ и остойностени, съгласно чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.

На 22.02.2017 г. била извършена проверка на СТИ за осигуряване съответствието му с изискванията за точност на ПИКЕЕ. Проверката била извършена в присъствието на двама свидетели, поради неоткриване на клиента.

Служители на ЕВН ЕР установили несъответствие на СТИ с метрологичните норми за точност – отчитал с грешка над допустимата. Демонтирали го и поставили нов електромер. Предали го за проверка в БИМ, откъдето се потвърдило, че до вътрешността на СТИ е осъществяван нерегламентиран достъп, при което били нарушени техническите му характеристики. Отчитал с грешка от -75,12 % по-малко от консумираната ел. енергия.

Всички действия по проверката били закрепени в констативен протокол №  …. г., а тези на БИМ в КП за метрологична експертиза № 990/02.10.2017 г. Копие от тях, справка за коригиране и писмо за уведомяване за дължимата сума вследствие на установеното неизмерване, били изпратени на клиента с писмо. Редът за уведомяване бил спазен.

Излага съображения, че едностранната корекция била извършена по реда на чл. 51, ал.1, вр. с чл.50, вр. с чл. 45, ал.1, ПИКЕЕ. Тя не била санкция за абоната за определено противоправно поведение, а целяла изравняване на получения дисбаланс в предоставянето на блага и овъзмездяване на енергийното дружество.

Размерът на вземането също бил определен съобразно регламентацията в ПИКЕЕ. Периодът от време, за който била извършена корекцията от 90 дни, не превишавал максимално предвидения в чл. 48 ПИКЕЕ. В действащите общи условия на ответника съществувал изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция /чл.28, ал.2/. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че е извършена проверка на СТИ в имот, находящ се в гр. Б., ул. „Н.” №…, за което е съставен констативен протокол № …. г. и такъв от БИМ за метрологична експертиза № 990/02.10.2017 г.; че във връзка с едностранна корекция, е издадена фактура № **********/14.02.2018 г. за сумата от 737,66 лева -  допълнително начислена ел. енергия за имота за периода 24.11.2016 г. – 22.02.2017 г., която не е платена; че всички суми за консумирана ел. енергия за процесния период са платени от ищеца /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 5055/17.05.2018 г. – л.47-48/.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

Относно качеството потребител – според чл. 1, т.4 от ОУ на ЕВН, „клиент” на ел. енергия е потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, респ. потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство.

Видно от представения договор за заем за послужване, процесният имот е предоставен за ползване от законните наследници на собственика на ищеца, като същият го обитава заедно със семейството си поне от края на 2014 г. – така и показанията на св. Т. /л.103/, които се кредитират като непосредствени и ясни. Ищецът доказва да е заплащал начисляваната за период от 16.02.2015 г. до 30.01.2018 г. ел. енергия, поради което и след съвкупния анализ на приетите доказателства, съдът счита, че същият има качеството на потребител /клиент на ЕВН. Като такъв, има интерес да отрече със силата на пресъдено нещо дължимостта на процесната сума. Възраженията на ответника в обратна насока и за недопустимост на иска не се споделят.

В приетия по делото констативен протокол № … от 22.02.2017 г. е посочено, че на тази дата представители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД са извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано за обекта на потребителя, в присъствието на двама свидетели. Отразено е, че СТИ отчита с по-голяма грешка от допустимата за класа на точност, като конкретни недостатъци не са посочени.

Електромерът е демонтиран за експертиза. Резултатите от нея са отразени в КП на БИМ №990/02.10.2017 г., в който се сочи, че има механични дефекти – пластмасата на десния ъгъл на гърба на кутията е с нарушена цялост, а в измервателната верига на ел. платка допълнително е монтиран нерегламентиран резистор с означение „471“, водещ до промяна на метрологичните характеристики на СТИ.

Въз основа на констатациите от съставения протокол и този за метрологична проверка, “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е извършило едностранна корекция на сметката на абоната за процесния минал период. Издадена е процесната фактура.

По делото са приобщени гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля П.Г. – с. в „ЕВН ЕР” ЕАД. Твърди да е извършил проверка на процесния електромер, като потвърждава резултатите от нея, в това число установената грешка, измерена с еталонен уред. На обекта, ползван от ищеца, имало монтирано СТИ, което било ситуирано на стълб в табло тип „ТЕПО“. Представител на абоната не бил открит. Външната врата на таблото се отваряла свободно, но до вътрешната имали достъп само служители на ЕВН ЕР, т.к. се заключвала със секретен ключ. В случая и двете врати били заключени. Свидетелят заедно със своя колега, отворили вътрешната врата и замерили електромера, който отчитал с грешка, външно не установил да е имало допълнително монтирани елементи по измервателния уред. За удостоверяване на действията по демонтажа, повикали двама независими свидетели, които присъствали при свалянето му и се подписали на протокола. Електромерът бил поставен в безшевна торба, пломбиран и изпратен за експертиза. Бил поставен нов, изправен СТИ.

Съдът възприема показанията на свидетеля като ясни и непротиворечиви. 

Приета е и съдебно – техническа експертиза, според заключението на която констатираното с протокола от метрологична проверка, води до неправилно измерване на потребената от клиента ел. енергия. При изготвяне на справка за коригиране на сметката за електроенергия е работено в съответствие с методиката по чл. 48, ал.1, т.1, б. „а”  ПИКЕЕ и допълнително начисленото количество ел. енергия е остойностено съгласно чл. 51, ал.1 ПИКЕЕ. Допълва се, че има индикации за манипулиране, като в регистъра за отчети и събития е фиксирана датата – 27.09.2016г. Към демонтирането, СТИ бил в срока на действие на извършената му предходна проверка.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, а и неоспорено от страните.

Като писмени доказателства са приети още писмо относно корекцията на сметката, възражение, процесната фактура, справка за коригиране.

Установява се, че сумата е начислена като корекция на сметка и е формирана за минал период от 90 дни. Основният въпрос от значение за изхода на спора е това дали са били налице предпоставките за извършване на подобна корекция на сметката за електроенергия чрез начисляване на допълнителната за плащане сума, пресметната по съответната методика.

За извършената едностранна корекция на сметка, ответникът се позовава на разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6, чл.104а, ал.2, т.5, вр. чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр. чл.45, ал.1, вр. чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. Съгласно посочените норми, условията, при които се извършва продажбата на ел.енергия, съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ПИКЕЕ/. В раздел девети на ПИКЕЕ /чл.48, ал.1/ е посочено, че при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.

Периодът, за който е извършена едностранната корекция на сметката на ищеца, е след измененията на чл.98а от Закона за енергетиката /ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. /обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г./. 

С Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, с което ПИКЕЕ са отменени, поради съществено нарушение на процедурата по тяхното приемане, с изключение на чл. 48 – чл. 51. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. За периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. Съгласно чл. 195, ал. 2 АПК, правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС, относно извършената на 24.03.2016 г. проверка на средството за търговско измерване, ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./ съставляват приложим материален закон /относно разграничението на действието на отменен подзаконов нормативен акт и отменен индивидуален административен акт и тълкуването на чл. 195 АПК - вж. Решение № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г. на ВКС, І т. о., Решение № 104/27.06.2016 г. по т. д. № 1610/2015 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 28/28.04.2016 г. по т. д. № 353/2013 г. на на II т. о. на ВКС, Решение № 7/26.04.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г. на на II т. о. на ВКС и др./

Ефектът на решението на административния съд е преустановяване занапред действието на отменените правни норми поради отричане на юридическата им сила. В конкретния случай, към момента на съставяне на констативния протокол и предложението за корекция, ПИКЕЕ, в частта относно процедурата по чл. 47, не са действали, а към настоящия момент, приложение относно изчислението намират само чл. 48 - 51 ПИКЕЕ, като ВАС в мотивите си приема, че същите не са нищожни, поради което намират приложение до момента, в който същите не бъдат отменени /чл. 195, ал. 1 АПК/. В рамките на проверката по чл. 15, ал. 3 ЗНА, ПИКЕЕ са приети в изпълнение и в рамките на законовата делегация по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ от компетентния държавен орган по чл. 83, ал. 2 ЗЕ.

В ПИККЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи – 1./ на констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и 2./ на субективно въздействие върху измервателната система.

Въведена е обективна отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди. Корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т.е. при отчитане на грешки извън допустимите/.

Втората група случаи обхваща тези, при които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия.

В по – новата, задължителната съдебна практика, постановена по да на чл. 290 ГПК - Решение №111/17.07.15 г. по т.д. № 1650/14 г. на I т.о., Решение № 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на II т.о. и Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г. на I т.о. ВКС, приема, че с изменението на ЗЕ от 2012 г., вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по т.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва да се приеме, че след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12 г., съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия и при доказано изпълнение на задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. В договорните отношения между страните по принцип важи правилото за виновния характер на договорната отговорност, освен в случаите, когато е предвидено изключение и обективна /безвиновна/ такава, каквато е тази, регламентирана с нормата на чл. 50 ПИКЕЕ.

Съгласно изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал.2, т.6 като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в заварените от новата уредба ОУ на ответника /в тази връзка следва да се отбележи, че общите условия на ответника не са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание/. Следователно ответното дружество не е изпълнило задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, а именно да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на наличните правила /ПИКЕЕ/. От изложеното следва, че в конкретния случай не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова регламентация, доколкото и в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция /в т. см. - Решение № 173/16.12.2015г. по т.д.№ 3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 203/15.01.2016г. по т.д.№ 2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др./.

С оглед горното, съдът намира, че е допустима едностранната корекцията на оператора за периода след 16.11.2013 г., но при наличието на три предпоставки:

1/ предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка;

2/ наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия;

3/ спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.

В случая не са изпълнени първа и трета предпоставка за ангажиране отговорността на ищеца. Както бе посочено, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да приеме и публикува нови ОУ. Възраженията в обратна насока не се споделят, тъй като ОУ не съдържат специален ред за уведомяване в сочената хипотеза, видно от съдържанието на цитираната норма – чл. 28, ал. 2 ОУ, която предвижда, че клиентът следва да бъде уведомен, но не и начина и реда за това. Освен това уведомяването следва да се извърши преди корекцията, а не постфактум.

Същевременно не е спазена и уредената в ПИКЕЕ процедура за извършване на корекцията, поради следното:

В приетия констативен протокол е посочено, че представители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД са извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано за обекта на потребителя, а от показанията на св. Г. се установява, че само демонтажът е извършен в присъствието на двама свидетели /т.е. на самата проверка/. Отразено е единствено, че СТИ се намира в метално, заключено и пломбирано електромерно табло и, че след проверка, е свалено за експертиза.

Резултатите от нея са отразени в Констативен протокол на БИМ.

За защита, както на обществения, така и на личния интерес на всяка от страните по договора за продажба на електроенергия, с правилата е предвиден съответен ред, гарантиращ обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с участието на независим орган. В случаи на нерегламентирано вмешателство в измервателната система, доколкото то е свързано с посегателство върху собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, която се владее и стопанисва от самия него, за да се осигури обективност на извършените действия, наличието на неправомерното въздействие следва да бъде удостоверено с подписа на представител на полицията, който задължително присъства на проверката, съгласно чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. Последното прави изготвения констативен протокол по чл.47 ПИКЕЕ официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила, досежно обстоятелството, че е налице посегателство върху собствеността на оператора на съответната електроразпределителна мрежа /относно предпоставките за извършване на корекция на сметки - Решение № 104 от 16.08.2016 г. т.д. № 1671/15г., I т.о., ВКС/. В случая, представител на полицията не е присъствал. Освен това не е ясно и не се доказва дали в действителност потребителят или негов представител са били търсени, но неоткрити, т.е. кое е наложило подписването на протокола от двама свидетели /посочени само с име и фамилия/. За последните не се доказва, че не са били служители на ЕВН, каквото изискване се съдържа в чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ, като тежестта за това е на ответника, предвид оспорванията в ИМ. Ищецът отрича да е бил търсен, както и негов представител да е присъствал на проверката. Изложеното съставлява още едно нарушение на проверката и самата процедура по корекция на сметка, достатъчни да я опорочат изцяло.

Ето защо, следва да се приеме, че не са спазени изискванията на чл. 48, ал. 2 и чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ.

Отделно, съгласно чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ, в случаите на съставяне на констативен протокол за проверката в отсъствие на клиента, операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Следва да се отбележи, че ПИКЕЕ изисква изпращане на констативния протокол на клиента с обратна разписка преди извършването на корекцията. Подобни данни в случая липсват.

Налице е и друго нарушение, т.к. ЕВН не е изпратило СТИ за проверка в БИМ в рамките на определения в чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ 7 - дневен срок, а почти четири месеца по – късно /проверката е на 22.02.2017 г., а подаденото заявление до БИМ от 13.06.2017 г., видно от КП/.

Същевременно, ответното дружество не доказва и правилността на определяне на периода за начисляване на допълнителната ел. енергия. Корекцията е извършена за 90 дни. Независимо, че същият е в рамките на максимално допустимия, по делото следва да е доказано защо именно за него е извършена корекцията. Според заключението на съдебно - техническата експертиза, датата на намеса е установима с точност, но крайният такъв е неясно определен /съвпадащ само с извършване на проверката/. Несъответствието е настъпило в точно определен момент, при което проверка е могла да бъде извършена както незабавно, така и например месец по- късно, а не над шест месеца след констатациите за неточност при измерването, при което отговорността на абоната е завишена максимално. Ето защо и не може да се приеме, че твърденият период, за който е начислена допълнителна ел. енергия, е правилно определен. Независимо, че същият е в рамките на срока по чл. 54, ал. 2 ОУ на ЕВН ЕР, винаги следва да се докаже защо и как точно е установен. Доколкото уредът не е собственост на абоната и показанията му би следвало да са били и се установява да са отчитани, изцяло в тежест на ответника е да докаже периода на направената служебна корекция, което не бе сторено.

Изложеното е достатъчно, за да се уважи предявеният иск, тъй като ответникът не установява, при негова доказателствена тежест, правомерно да се е възползвал от правото си да начисли процесното допълнително количество ел. енергия за посочения във фактурата период. Последният е фиксиран едностранно, завишавайки отговорността на потребителя. 

Ответното дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания на ЗЕ и ПИКЕЕ едностранна корекция на сметката на потребителя /въпреки разпределената му доказателствена тежест/, дори напротив – установиха се съществени нарушения при извършването на проверката и последващото допълнително начисление.

Законовата възможност за едностранна корекция на сметка за ел. енергия за изминал период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, т.к. същото е допустимо само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента, регламентирани в ЗЕ и ПИКЕЕ, които в случая не бяха установени. 

Искът за установяване недължимостта на сумата следва да бъде уважен.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски се дължат на ищеца. Отправил е искане, представил е списък по чл. 80 ГПК /л.99/ и доказателства за сторени такива от 50 лева – ДТ; 60 лева – депозит СТЕ и 300 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.

Така мотивиран, съдът

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З.И.К., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 737,66 лева, представляваща стойност на допълнително начислена ел. енергия за периода 24.11.2016 г. – 22.02.2017 г. за имот, находящ се в гр. Б., ул. „Н” №…, за която е издадена фактура № **********/14.02.2018 г.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да плати на З.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 410 лева /четиристотин и десет лева/ – разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП