Решение по дело №286/2021 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 март 2022 г. (в сила от 1 април 2022 г.)
Съдия: Галин Николов Косев
Дело: 20217090700286
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 11

гр.Габрово, 02.03.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на петнадесети февруари  ................. през две хиляди двадесет и втора година  в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

        

при секретаря  …..…ЕЛКА СТАНЧЕВА............... и в присъствието на прокурора ....... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм.Д№ 286 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Жалбоподателят В.Д.Н. от гр. В. Търново е обжалвал Заповед №2648/19.10.2021г. на Кмет на Община Габрово.

В жалбата се излага, че оспорената Заповед било постановена в нарушение на чл. 146 от АПК. Мотивите и диспозитива й съдържали много неточности, неяснот, правни и фактически противоречия, което можело да приравни същата като такава без мотиви, което съществено опорочава формата на акта и е основание за отмяната й като незаконосъобразна. Налице били допуснати множество процесуални нарушения, като фактическата обстановка не била изяснена.

Жалбоподателката излага, че въз основа на НА№69, т. I, дело №112/27.11.1998г. била собственик на процесния имот представляващ поземлен имот с идентификатор №************ по КК и КР на гр. Габрово, одобрени със Заповед №РД-18-19/18.05.2007г. на ИД на АГКК с административен адрес гр. Габрово бул. „********* с площ 246кв.м. Между имота на жалбоподателката и съседния имот с идентификатор №********** по КК и КР на гр. Габрово имало ограда, която съществувала от 1926г. до настоящия момент. Първоначално между имотите бил изграден каменен зид, като продължение на подпорната стена на имотите от страната на р. ******, като върху този зид били поставени дървени таборки. Зидът от страната на съседния на жалбоподателката имот бил с височина 60см., като през 1981г. тъй като дървените таборки били компрометирани, бащата на жалбоподателката Д. С., заедно със съседите си М. и Е. М. премахнали дървените таборки и върху каменния зид излели бетон около 10см., а върху него поставили метални колове с оградна мрежа. През 1997г. бащата на жалбоподателката заедно със съседите си М. и Е. М. и техните внуци, собственици на съседния имот извършили ремонт на оградата, като премахнали мрежата, останали металните колове и отлетия 10см. бетон и направили тухлено ограждение от 1,80м. височина, което играело роля на подпорна височина, тъй като между двата имота имало денивилация. Въпросната ограда била изградена изцяло в имота на жалбоподателката и не засягала съседния имот.

Според жалбоподателката процесната заповед било постановена от административния орган без да се съберат доказателства дали строежът е търпим или не, което било самостоятелно основание за нейната незаконосъобразност. Не били изследвани хипотезите на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, както и §127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.

Налице били основания да се приеме, че процесната ограда има статут на търпим строеж и като такъв не подлежи на премахване. Не бил изследван и въпроса дали процесната ограда е била нанесена и е съществувала преди изготвяне на регулационния план на кв. ***********, гр. Габрово. Процесната ограда била реализирана през 1997г. върху съществуващ от 1926г. ограден каменен зид.

Претендира въз основа на изложените в жалбата съображения, доразвити допълнително в съдебно заседание отмяна на Заповед №2648/19.10.2022г. на Кмет на Община Габрово, ведно със законните последици, включително присъждане на разноски.

За ответника Кмет на Община Габрово, редовно призован се явява надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва депозираната жалба и моли същата да бъде отхвърлена по подробно изложени съображения.

Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за допустима, а разгледана по същество за основателна.

Оспореният административен акт е постановен по повод извършена проверка на 20.09.2021г. от служители на Община Габрово в ПИ№********** по КК и КР на гр. Габрово, с административен адрес гр. Габрово, бул. „*********“№** за което бил и съставен Констативен акт №5/20.09.2021г. В хода на проверката било установено, че собственик на въпросния имот е В.Д.Н. на основание НА№**********. Процесния строеж представлявал „Плътна ограда“ изграден по част от северната граница на УПИ ******** от кв. ** по плана на гр. Габрово, кв. *********** част, с административен адрес гр. Габрово, бул ********. В Констативният акт е посочено, че изградената плътна ограда е с дължина около 13м. и с височина на плътната част над 0,60м. до 2.20м./приблизително 1.80м./. Строежът е VI категория съгласно чл.137, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ и Наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.

Съгласно установено в Констативния акт и събраните по административната преписка доказателства административния орган е приел, че строежа се изпълнява без издадени строителни книжа, като същият според органа представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Проверката е извършена в имота в отсъствието на собственика на имота, но в присъствие на на упълномощен от него представител, съгласно представено пълномощно. В.Н. е запозната с констатациите на проверяващите, като в предоставения й срок не са постъпили възражения.

По делото е представен като доказателство НА№***********., от който става видно, че В.Д.Н. е собственик на посочения в този акт имот, представляващ ПИ№************ по КК и КР на гр. Габрово.    

В посочения по- горе ПИ№********* по КК и КР на гр. Габрово е изграден строеж, представляващ „Плътна ограда“ изграден по част от северната граница на УПИ ****** от кв. ** по плана на гр. Габрово, кв. ******** част, с административен адрес гр. Габрово, бул *********, с дължина около 13м. и с височина на плътната част над 0,60м. до 2.20м./приблизително 1.80м./. Строежът е VI категория съгласно чл.137, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ и Наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ.

Така изложената фактическа обстановка не се оспорва от страните.

Предмет на процесното оспорване е Заповед №2648/19.10.2021г. на Кмет на Община Габрово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, находящ се в ПИ№******** по КК и КР на гр. Габрово, представляващ „Плътна ограда“ изградена по част от северната граница на УПИ ****** от кв. ** по плана на гр. Габрово, кв. ******** част, с административен адрес гр. Габрово, бул **********, с дължина около 13м. и с височина на плътната част над 0,60м. до 2.20м./приблизително 1.80м./. Строежът е VI категория съгласно чл.137, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ и Наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ. Установено е, че в Община Габрово липсват строителни книжа за строежа и не са представени от собственика на имота.

Заповедта е издадена на основание чл. 225 а от ЗУТ.

За строежа не са налице данни за започнало и неприключило производство по узаконяване по реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ както и че не е депозирано заявление за узаконяване по реда на § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Проверена съобразно доказателствата и критериите визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, оспорената заповед се явява валиден административен акт, издаден в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Обжалваният административен акт е издаден от орган с материална и териториална компетентност –Кмет на Община Габрово /арг. чл. 225а ал.1 от ЗУТ/. Изводите се за наличие на компетентност на издателя на акта съдът обосновава и с доказателствата за вида на процесния строеж, съобразно които същият се определя като такъв от шеста категория по чл. 137, ал. 1, т. 6във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ и наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ. По делото липсва спор относно вида на застрояването, а именно, че се касае за плътна сграда, по отношение законностата на която кмета на общината притежава контролни правомощия.

При служебната проверка се установява спазване на предвидената в разпоредбата на чл. 225а ал.2 вр. с чл. 223, ал.2 от ЗУТ процедура по констатиране на незаконното строителство от служители по контрол на строителството в администрацията на Община Габрово. В този аспект се обсъжда съставения Констативен акт № 5 от 20.09.2021 год., който е надлежно съобщен на заинтересованите собственици и срещу който оспорващата В.Н. не е депозирала възражение по реда и в сроковете по чл. 225а ал.2 от ЗУТ.

При преценката на формалните изисквания относно съдържанието на обжалваната заповед, съдът констатира, че същата съдържа изложение на фактическите и правни основания, поради което е мотивирана. Отразени са обстоятелствата, съобразно които строежът се квалифицира като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а именно отсъствие на строителни книжа и документи за изграждането му- инвестиционен проект по чл. 137, ал.3 от ЗУТ и разрешение за строеж по чл. 148, ал.1 от ЗУТ. Липсват съображения и във връзка с липсата на основания за квалифицирането на строежа като търпим по см. на §127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Такива са изложени в приложено по административната преписка Писмо от УТ-01-02-1 #5/29.06.2021г. от Община Габрово до В.Д.Н. тъй като липсват необходимите реквизити като нотариално заверени декларации за съгласие на собствениците на съседния имот и за година строителство на същия.

Изградената плътна ограда представлява „строеж“ съгласно разпоредбите на §5, т. 39 от ЗИД на ЗУТ, като съобразно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ за строителството на ограда с височина на плътната част над 0,60м. до 2,20м. /какъвто е и настоящия случай/ се изисква издаване на разрешение за строеж от гл. архитект на общината.   

По съществото на спора, съдът счита обжалваната заповед за незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалноправните норми на ЗУТ. Соченото от административния орган правно основание за незаконност на строежа е по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, т.е. поради липса на строителни книжа- без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В този аспект, проверката за законосъборазност на издадената заповед, органичена от горните фактически и правни основания, изисква да се провери характера на процесния обект, т.е. дали същият представлява строеж по см. на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ; на второ място - дали е незаконен по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и на трето място – дали е търпим строеж по см. на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ или съобразно §127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.

Предвид писмените доказателствата по делото и заключението на вещото лице е безспорно, че предмет на заповедта за премахване е масивна ограда. Същата има характер на строеж по см. на §5, т. 38 от ЗУТ, което не е спорно по делото обстоятелство. От друга страна, с оглед на събрания доказателствен материал, е безспорно, че строителството е извършено без одобрени строителни книжа, включително декларации за съгласие от собствениците на съседния имот., каквито са необходими предвид разпоредбите на чл. 148, ал.1 от ЗУТ. Издаване на строително разрешение за извършване на всички строителни работи се е изисквало и към момента на изграждане на процесната сграда в периода около 1997 година.

Следователно е налице строеж, който е изпълнен без строителните книжа, поради което е незаконен по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Видно от административната преписка, искания за узаконяване по реда и в срока по §184 от ПЗР на ЗУТ, не са направени от страна на собствениците на строежа.

Административният орган е извършил неправилна преценка относно наличието на предпоставките по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Касае се за задължение, което е следвало да изпълни съобразно изискванията на общата норма на чл. 35 от АПК и в контекста на специалната норма на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. При проверката за законосъобразност на оспорената заповед, визираната преценка е задължен да проведе съдът, като изводите са за наличие на търпим строеж. Правната норма на §127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ предвижда две кумулативно дадени предпоставки за търпимост на строеж: строежът да е изграден до 31 март 2001 год. и да е допустим по действащите към момента на извършването му подробни градоустройствени планове, правила и нормативи или съгласно сега действащия ЗУТ.

Спор, че строежът не е допустим съобразно действащия ПУП и съобразно правилата на ЗУТ, по делото липсва, което изисква проверка на предпоставките по другата алтернативна възможност за наличие на търпим строеж, относими към момента на извършването му. Изводите са следните: първото изискване е налице – от сравнителния анализ на събраните писмени и гласни доказателствени средства в административното и в съдебното производство, съдът приема, че оградата е построена в периода около 1926г., както се твърди от св. Д. С.. Тя е била на същото място, като височината й била от 0,60м. до около 1, 60м. спрямо съседния имот, тъй като между него и този на жалбоподателката имало денивилация. През 1997г. св. С. и неговия съсед решили да ремонтират оградата, тъй като от тази страна имота му се наводнявал от намиращата се в близост река. Свидетелят заявява, че и към момента на ремонта- 1997г. нямало документи за оградата, тъй като тя била изградена според него през 1926г. Изграждането на оградата било първоначално върху съществуващия зид, като имало и дървени таборки, които впоследствие били заменени с тухли и зидария. В тази насока е и заключението на вещото лице, което в съдебно заседание пояснява, че изграждането на оградата е станало преди 2000г., тъй като вида на използваните материали бил от такова естество, че можел да се направи подобен извод. Вещото лице заявява, че процесната ограда по част от северната граница на УПИ ******* кв. *** по плана на гр. Габрово, кв. **********. била нанесена в регулационния план приет със заповед №2517/29.11.1967г., както и на кадастралния и застроителен регулационен план /ЗРП/, одобрен със Заповед №215/14.04.1987г. На място можело да се видят и разграничат отделните съставни елементи на оградата- каменен зид, бетонова плоча 10см., метални колове, тухли и др. Оградата била окончателно измаана, поради което не всички от отделните й съставни елементи на място били видими.   

Следователно оградата, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед, се явява допустима съгласно действащите към момента на извършването и правила и нормативи и представлява търпим строеж по см. на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Характеристиката на строежа като търпим обосновава забрана за премахването му, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна.

Във тази връзка с оглед защитната теза на жалбоподателката, основаваща се на твърдение, че липсва преценка за търпимостта на строежа следва да се посочи следното: за да се квалифицира строежа като търпим, са от значение момента на изграждането му, както и предвижданията на действащите планове, правила и норми за строителство към този момент или сега действащите такива. Видно от заключението на вещото лице, както и от показанията на св. Спасов процесния имот е изграден от наследодателя на оспорващия около 1926г. на границата със съседния имот.

Липсата на преценка от административния орган досежно търпимостта на имота, предмет на процесната заповед обуславя същата като неправилна и незаконосъобразна. Единствено в приложено по административната преписка писмо от Община Габрово до жалбоподателката е отразено, че обследвания строеж няма качеството на търпим, без да са налице други мотиви или доводи на административния орган в тази насока, а именно дата на построяването на строежа, дали същият е бил допустим към посочената от собственика му година на изграждане и др. Липсата на доказателства, въз основа на които административният орган да може да направи извод дали строежът е търпим или не представлява правно основание, обуславящо неаконосъобразност на постановената Заповед.  

По изложените съображения, съдът отменя атакувания административен акт, който е постановен в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗУТ- отменително основание по чл. 146, т.4 от АПК.

Предвид изхода на спора и на осн. чл. 143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателката се присъждат сторените деловодни разноски в размер на 810,00 лв., платими от Община Габрово и представляващи 10 лв. ДТ, адвокатски хонорар в размер на 500 лева и депозит за вещо лице 300 лева.

Водим от изложеното и на осн.чл. 172, ал.2 от АПК във вр. с чл. 215 от ЗУТ, Административен съд Габрово

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед №2648/19.10.2021 год. на кмет на Община Габрово, с която на осн.чл. 225а ал.1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Плътна ограда“ изграден по част от северната граница на УПИ ******* от кв. *** по плана на гр. Габрово, кв. ***********, с административен адрес гр. Габрово, бул *********, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Габрово, представлявана от Кмет да заплати на В.Д.Н. от гр. В. Търново сума в размер на 810 лева – ДТ, възнаграждение за адвокат и депозит за вещо лице, представляващи направените разноски по делото.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                              

 

 

         

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :