№ 1482
гр. Пловдив , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
Секретар:Тихомира П. Калчева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Административно
наказателно дело № 20205330205345 по описа за 2020 година
Производството се развива по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод на депозирана жалба от „Вас- Милк“ ЕООД, ЕИК:
*********, срещу Наказателно постановление № 494369- F506941 от 11.02.2020 г.,
издадено от М.П.-С.- заместник директор в ТД на НАП- Пловдив, с което на основание
чл. 185 ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „Вас
Милк“ ЕООД, ЕИК: ********* е наложено административно наказание –
„имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушаване състава на чл.
59б, ал. 1, вр. чл. 59а, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите, вр. чл. 118, ал. 10 ЗДДС.
В жалбата се излагат съображения в насока незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление. Поддържа се, че дружеството- жалбоподател е подало
своевременно електронен документ за получаване на течно гориво, чрез своя
пълномощник- „К. Консулт” ЕООД. При условията на евентуалност, дори и да се
приеме, че „К. Консулт” ЕООД не е задължено лице по смисъла на ЗДДС, то доколкото
ТД на НАП- Пловдив е уведомено за полученото количество течно гориво, то не е
налице осъществено нарушение. Излагат се и съображения в насока маловажност на
процесния случай. Моли се, атакуваното НП да бъде отменено в своята цялост.
В проведеното открито съдебно заседание, дружеството- жалбоподател, редовно
призовано, не изпраща представител.
В проведеното открито съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно
призована, изпраща процесуален представител в лицето на юрк. М.. Оспорва се
депозираната срещу наказателното постановление жалба. Излага се становище по
същество на спора. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде
потвърдено в своята цялост. Претендират се разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, счита за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59 ал. 2 ЗАНН преклузивен срок ( препис от атакуваното НП е получен на
10.08.2020г., а жалбата е подадена на 17.08.2020г.), произтича от легитимирана страна
и е насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
От фактическа страна, съдът прие за установено следното:
На 03.06.2019 г. св. П.Г. извършвал регулярна проверка на дружество „Вас
Милк” ЕООД във връзка с прихващане или възстановяване на ДДС. В рамките на
проверката, свидетелят установил, че дружеството е получило на 30.04.2019г. течно
гориво- 1001 л. Газьол ПКЦ, с код по КН 27101943, документирано с фактура №
**********/ 30.04.2019г. Фактурата била издадена от доставчика „Дизелор” ЕООД,
ЕИК *********. Проверяващият констатирал, че и към 03.06.2020г. „Вас Милк” ЕООД
не е подало в ТД на НАП- Пловдив електронен документ за получаване на съответното
количество гориво. Такъв документ е следвало да се подаде по електронен път още на
датата на възникване на данъчното събитие- 30.04.2019г. В информационните масиви
на ТД на НАП- Пловдив фигурира подаден електронен документ за получаване на
1001л. течно гориво- газьол, но като задължено лице в него в вписано дружеството „К.
Консулт” ЕООД.
Предвид така констатираното, на 03.09.2019г., в присъствието на надлежно
упълномощен представител на дружеството ( лицето К.К.), бил съставен АУАН бл. №
F506941. Актът бил връчен на упълномощения представител, който се запознал със
съдържанието на съставения АУАН и го подписал лично без възражения.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел П.Г. / л. 21 гръб- л. 22/. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля като счита същите за логически последователни, обективни и
непротиворечащи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и
възприета фактическа обстановка се установява и от приетите по делото писмените
доказателства– АУАН бл. № F506941 от 03.09.2019г.; пълномощно с нотариално
заверен подпис на упълномощителя, делегиращо представителни права на К.К.;
справка за подадени ЕДД/ ЕДП; Фактура № ********** от 30.04.2019г. за получаване
от „Вас Милк” ЕООД на 1001 л. газьол от доставчика „Дизелор” ЕООД; Електронен
документ за получаване № 0021- 304019 от 30.04.2019г., който е подаден от „К.
Консулт” ЕООД ( посоченото дружество е вписано в документа като негов автор и като
задължено лице); Заповед № ЗЦУ- ОПР- 17 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор
на НАП.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН,
като материалната, териториална и персонална компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-
17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. При съставянето на АУАН и при
2
издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по ангажиране
административнонаказателната отговорност на дружеството- жалбоподател. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не
създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН- нарушението е
извършено в деня, следващ 30.04.2019г. / датата на доставката/, нарушението и
нарушителят са установени на дата 03.06.2019г., АУАН е съставен на 03.09.2019г., а
атакуваното НП е издадено на 11.02.2020г.
Съдът счита следното по правните аспекти на казуса:
При така изяснената фактическа обстановка, съдът счита, че правилно
административнонаказващият орган е приел, че от обективна страна, дружеството-
жалбоподател е осъществило всички съставомерни признаци на административно
нарушение по смисъла на чл. 59б, ал. 1, вр. чл. 59а, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 10 ЗДДС. Бидейки данъчно задължено лице -
получател по доставка на течни горива, дружеството- жалбоподател е длъжно да
подаде в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
получените количества течни горива, както и за промяната в тях. В процесния случай,
данните е следвало да се подадат на датата на данъчното събитие / 30.04.2019г.,
съобразно фактура № ********** /, по електронен път с квалифициран електронен
подпис. Това не е сторено от дружеството- жалбоподател, в срок ( а и към момента на
приключване на съдебното следствие в настоящата инстанция ), предвид което
процесното нарушение е консумирано.
Следва да се посочи, че от приетия по делото Електронен документ за
получаване № 0021- 304019 от 30.04.2019г., не може да се изведе заключение, че
дружеството- жалбоподател е изпълнило по надлежен ред своето задължение.
Прочитът на цитирания документ налага разбирането, че той е съставен и подаден от
името на дружество „К. Консулт“ ЕООД като данъчно задължено лице. Макар и в
документа да е отразено, че са получени 1001л. течно гориво- газьол, то в самото
електронно изявление е отразено, че лицето, което е получило доставката е „К.
Консулт“ ЕООД. Дружеството- жалбоподател „Вас Милк“ ЕООД не фигурира на нито
една позиция в подадения ел. документ. Предвид това, то не може да се приеме, че с
подаването му е реализирано задължението на „Вас Милк“ ЕООД да отчете в НАП
полученото количество течно гориво. Действително, нормата на чл. 59б, ал. 1 от
Наредбата, предвижда възможност специално упълномощени представители да
подадат данните по чл. 118, ал. 10 ЗДДС. Те обаче, могат да бъдат единствено автори
/съставители/ на електронното заявление, но не и да бъдат вписани като данъчно-
задължени лица. Съобразно изложеното, то дори и да се приеме, че „К. Консулт“
ЕООД е упълномощен представител, който да подаде ЕДП, то същото не е задължено
лице и не следва да фигурира в декларацията и като „ЗЛ, от чието име се подават
електронните данни“. Тоест, след като „Вас Милк“ ЕООД не фигурира като данъчно
задължено лице, получило доставката на течно гориво в декларацията, то не може да се
приеме, че задължението му е надлежно осъществено.
3
По размера на наложената имуществена санкция:
Съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, извън случаите по ал. 1 на чл.
185 ЗДДС на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118
или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Същевременно, алинея „първа“ на чл. 185 ЗДДС разписва имуществена санкция за
юридическите лица от 500 лв. до 2000 лв.
В конкретния случай, с атакуваното наказателно постановление, на
дружеството- жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер от 500 лв.,
като това се явява минималният размер, предвиден в чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС.
Наказващият орган правилно е отмерил тежестта на административното наказание,
което следва да се наложи на дружеството- жалбоподател, предвид което не следва да
бъде ревизирано НП в тази му част.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
Съдът счита, че конкретният случай не разкрива белези, дефиниращи го като
маловажен. Действително, в АУАН и НП е посочено, че нарушението не води до
неотразяване на приходи, тоест не се накърняват обществените отношения по
законосъобразно събиране от държавата на дължимите й данъчни постъпления. Това
обстоятелство обаче, не може да бъде основание за приемане на случая за маловажен,
доколкото е изрично отчетено от законодателя при определяне наказуемостта на
деянието. Съгласно чл. 56 НК, който следва да намери субсидиарно приложение, едно
и също обстоятелство не може да бъде съобразено два пъти- веднъж при определяне на
приложимия състав на нарушение- основен, привилегирован или квалифициран и при
индивидуализацията на отговорността, като смекчаващо или отегчаващо
обстоятелство. Така, в чл. 185 ЗДДС е направено изрично законодателно
разграничение между нарушенията, които водят до неотразяване на приходи и тези,
които не водят до неотразяване на приходи, като за последните се предвиждат
значително по- леки санкции. Тоест, фактът на неотразяване на приходи се явява
съставомерен и не следва да бъде отчитан допълнително. Нещо повече- обект на
закрила с Наредба Н-18/ 13.12.2006 МФ са не само обществените отношения, свързани
с обезпечаването на събираемостта на държавните вземания за данъци, но и
4
обществените отношения осигуряващи точното, редовно и надлежно отчитане на
стопанската дейност. В случая, неподаването на декларация за получаване на течно
гориво препятства възможността да бъдат проследени и съпоставени продадените,
съответно получени количества гориво от данъчно задължените лица.
Съобразно гореизложеното, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63 ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН, в полза на
въззиваемата страна срещу въззивника, се поражда право на разноски в настоящото
производство за представителство от юрисконсулт. Претенцията за разноски е
своевременно заявена от процесуалния представител на въззиваемата страна. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва такива да бъдат присъдени в
минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а
именно- в размер на 80 лева
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 494369- F506941 от 11.02.2020
г., издадено от М.П.-С.- заместник директор в ТД на НАП- Пловдив, с което на
основание чл. 185 ал. 2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
на „Вас Милк“ ЕООД, ЕИК: ********* е наложено административно наказание –
„имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушаване състава на чл.
59б, ал. 1, вр. чл. 59а, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите, вр. чл. 118, ал. 10 ЗДДС.
ОСЪЖДА „Вас- Милк“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на Национална
агенция по приходите сума в размер от 80 / осемдесет/ лева, представляваща сторени
разноски в рамките на настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд- Пловдив, на касационните основания, разписани в НПК, и по реда на глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5