Р Е Ш Е Н И Е
№ 784/3.5.2022г.
Град Пловдив, 03.05.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на седми април две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1855 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.215 ЗУТ.
Образувано е по жалба на И.Б.Е. *** срещу заповед № 21Ю-РОА-299 от
14.06.2021 г. на кмета на район „Южен“ при община Пловдив, с която е наредено
да бъде премахнат незаконен строеж, находящ се в УПИ ***** по регулационния
план на кв. Коматево, град Пловдив, представляващ „метална
ограда (преграда)“, изпълнена от метални профили, анкерирани
към терена, с монтирана между тях непрозрачна, плътна профилирана ЛТ ламарина,
с приблизителни размери в план: дължина на оградата 2,30 м, на 1,10 м, на 6,25
м, с приблизителна височина 2,90 м перпендикулярно, в частта на вратата, и 2,15
м в останалата част.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и съществени
процесуални нарушения. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените
разноски. Съображения по същество са изложени в депозираната на 19.04.2022 г.
писмена защита.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, счита същата за неоснователна и недоказана и моли тя да се отхвърли.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съображения по същество са изложени в
депозираните на 19.04.2022 г. писмени бележки.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права неблагоприятно са засегнати
от заповедта с оглед разпореденото премахване на строеж и лишаването на
жалбоподателя от възможността да го ползва, и в 14-дневния преклузивен срок от
връчване на оспорената заповед (л.58, гръб). Жалбата е срещу заповед, която
съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да се обжалва по реда на АПК пред
административния съд по местонахождение на имота. Всичко изложено налага извод,
че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните съображения:
Производството по издаване на оспорената заповед е
образувано въз основа на констативен акт № 1 от 26.05.2021 г. (л.41-43), с
който работна група от специалисти в районната общинска администрация на район
„Южен“ е извършила проверка на процесния строеж: метална ограда (преграда) в
град Пловдив, ул. „***“ № **, собственост на жалбоподателя, и е констатирала,
че за този строеж няма одобрен проект, съгласуване с контролни органи,
разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за
определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга. Според констативния
протокол металната ограда с монтирана метална врата е изпълнена в имот с ИД ***по
КККР на град Пловдив, с административен адрес: ул. „***“ № **, и е изпълнена от
метални профили и профилна ЛТ ламарина, височина 2,90 м и 2,15 м, приблизителна дължина 6,25
м, на 1,10 м, на 2,30 м, с плътна метална врата – 1,05 м х 2,00 м, оградата е
прикрепена към терена чрез анкериране. Според
работната група строежът е извършен без разрешение за строеж и без одобрен
инвестиционен проект, както и без съгласието на съсобствениците, въз основа на
което е прието, че е нарушена нормата на чл.148 ЗУТ.
На 31.05.2021 г. жалбоподателят е подал до кмета на
район „Южен“ възражение (л.44-46) срещу констативния акт, като счита за
неправомерна намесата на администрацията в съществуващия между него и
съсобственичката му В.Б.гражданскоправен спор.
Въз основа на издадения констативен акт № 1 от
26.05.2021 г. и като е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя,
кметът на район „Южен“ е издал оспорената заповед № 21Ю-РОА-299 от 14.06.2021
г. – предмет на настоящото съдебно производство.
Представените от жалбоподателя в първото съдебно
заседание писмени декларации (л.75 и л.76) нямат отношение към настоящия спор и
няма да бъдат коментирани.
Нямат значение за настоящия спор също заявлението от
31.10.2016 г. (л.81) на жалбоподателя до кмета на район „Южен“, с което е
поискано разрешение за поставяне на леко слънцезащитно устройство в ПИ ****, от
който имот жалбоподателят притежава 1/8 идеална част, и отговорът на кмета от
01.11.2016 г. (л.82), че за леки преместваеми
слънцезащитни устройства, които не са трайно закрепени към имота, не се изисква
индивидуален проект, одобрен по съответния ред, както и за тези, които са
закрепени към поземления имот само с анкерирани
болтове, защото касаят преместваем обект, различен от процесния строеж –
ограда.
Неотносими към настоящия спор са също жалбите
на Е. от 20.10.2020 г. (л.83) и от 04.11.2020 г. (л.85) до кмета на район
„Южен“ и отговорът на кмета от 17.11.2020 г. (л.84), тъй като касаят
преустройство на първи жилищен етаж от самостоятелен обект с идентификатор ****,
собственост на В.Б.. Тези документи, както и представените удостоверения от
Районен съд Пловдив (л.86 и л.87) сочат единствено на съществуващ между
съсобствениците Б. и Е. спор за свободното упражняване на правото на
собственост върху процесния съсобствен недвижим имот с идентификатор ****, но
който спор сам по себе си няма отношение и значение за законосъобразността на
издадената заповед за премахване на незаконен строеж.
Представените във второто съдебно заседание от
процесуалния представител на ответника писмени доказателства (л.124-132) касаят
служебните правоотношения на служителите от районната общинска администрация,
извършили проверката на процесния строеж на 26.05.2021 г. и съставили
констативен акт № 1 от същата дата. От тези документи се установява, че
действително тримата служители заемат длъжностите главен специалист „Районен
строителен контрол“ (РСК), старши експерт „Промишлено и гражданско
строителство“ (ПГС) и старши експерт „Архитектура и устройствено планиране“
(АУП) в район „Южен“ при община Пловдив и че в длъжностните характеристики за
длъжностите главен специалист РСК и старши експерт АУП като преки задължения са
вписани функции по установяване наличието на незаконно строителство, участие в
комисии за незаконно строителство, огледи при постъпили искания, сигнали, жалби
и др. Т.е., видно от длъжностите, които изпълняват, и от образованието, което
притежават, тримата служители от работната група, осъществили проверката на
процесния строеж на 26.05.2021 г. и съставили констативен акт № 1, или
най-малко двама от тях отговарят на изискването по чл.223, ал.2 ЗУТ да са
служители за контрол по строителството.
В хода на съдебното производство е прието заключение
на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
обективно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.
Вещото лице е извършило собствен оглед и заснемане на
място на процесния строеж и е установило, че местоположението и размерите му
отговарят на посочените в обжалваната заповед и на описанието с окомерна скица
в констативния акт към заповедта. Според вещото лице несъответствие има по
отношение на описанието, че оградата е изпълнена от метални профили, анкерирани към терена, като на място се установява, че
паната от трапецовидна ламарина (ЛТ 45) са монтирани към заварени хоризонтални
профили към колони на стоманен навес и петите на колоните са анкерирани към терена, но самата преграда не достига до
настилката от тротоарни плочи в двора и не е свързана с терена. Върху
извлечение от действащия кадастрален и регулационен план на кв. Коматево вещото лице е показало местоположение-то на
процесния строеж, според което оградата е отдалечена от имотните граници на ПИ ***и
от регулационните граници на УПИ *****. А върху копие от скицата към договора
за разпределение на реалното ползване, намираща се на л.23 от делото, вещото
лице е показало местоположението на процесния строеж спрямо дял І, контур 1.1
от имота, предоставен за реално ползване на жалбоподателя, като казва, че
оградата е ситуирана в колорирания
в жълт цвят контур 1.1. Според вещото лице описанието
на строежа и окомерната скица в акта третират само преградата от ламарина и ако
колоните не са част от процесния строеж, защото липсва описание на такива в
акта, то преградата не достига до терена и няма елемент от обекта, който да се
отделя от повърхността. Преградата от ламарина е монтирана към профили,
заварени към колоните на навеса и евентуалното й демонтиране би изисквало само
демонтаж на болтовите връзки, а паната на ламарината
могат да се използват на друго място със същото предназначение. Според вещото
лице процесният обект не е част от стоманения навес, изпълнен до преместваемите съоръжения в имота, за които са издадени
разрешения за поставяне. Преградата е монтирана допълнително между колоните на
навеса.
Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се
установяват нови факти от значение за правния спор, а единствено се потвърждава
верността на констатациите на служителите от районната общинска администрация,
извършили проверката на процесния строеж на 26.05.2021 г. и съставили
констативен акт № 1, въз основа на който е издадена оспорената заповед, относно
местоположението и размерите на процесната ограда.
Основателно е възражението на процесуалния
представител на ответника относно неправилното възприемане, а от там и на
неправилното описание на процесния строеж в т.5 от заключението на вещото лице,
тъй като и в констативния акт, и в самата заповед на първата страница е дадено
подробно, ясно и конкретно описание на строежа, според което оградата е
изпълнена от метални профили, анкерирани към терена,
с монтирана между тях непрозрачна, плътна, профилирана ЛТ ламарина. Впрочем, в
същия смисъл са и показанията на разпитания в хода на съдебното производство по
искане на жалбоподателя свидетел Н.Ф., чиито показания съдът кредитира, но намира,
че те също не установяват нови факти от значение за правния спор. Според
свидетеля, участвал лично в направата на продължението на оградата тя
представлява метална кутия, квадрат, захванат на земята за бетон, и метални
колони, хвани с планка за бетона, като навесът е отделно. Според свидетеля към
колоните на оградата са били пуснати пръчки и е направен навес с ламарина със
слънцезащитна функция. Т.е., противно на твърденията на жалбоподателя, оградата
(преграда) и слънцезащитното съоръжение представляват два отделни обекта.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
процесният обект неправилно е квалифициран от административния орган като
строеж, защото видно от легалното определение на понятието строежи, дадено в §
5, т.38 ДР ЗУТ, оградите са посочени изрично като вид строеж. От друга страна,
оградата сама по себе си, независимо от какви материали е изпълнена и с оглед на
предназначението си като съоръжение, което да обособи и предпазва определен
имот – представлява строеж. Отделно от това, процесният обект не покрива
характеристиките на § 5, т.80 ДР ЗУТ, съдържащата легалното определение на
понятието „преместваем обект“, поради което не може да бъде квалифициран като
такъв. Следователно напълно обосновано и правилно процесната ограда (преграда)
е квалифицирана като строеж и производството по издаване на оспорената заповед
се е развило по реда на чл.225а ЗУТ.
В този смисъл оспорената заповед правилно е издадена
на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, защото процесната ограда е построена в
нарушение на чл.48, ал.1 ЗУТ, съгласно който регулираните поземлени имоти могат
да се ограждат към улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти. В
случая оградата отделя реалната част от поземлен имот с идентификатор ****, предоставена
съгласно договора за разпределение на реалното ползване от 24.04.2017 г.
(л.19-23) на жалбоподателя, от реалната част на другата съсобственичка в имота В.Б.,
изградена е без съгласието на съсобственичката, разположена е във вътрешността
на техния общ съсобствен имот и не отговаря на изискването на чл.48, ал.1 ЗУТ
да огражда имота им към улица или към съседни имоти.
Законът не допуска и не предвижда изграждане на
огради, още повече плътни, отделящи реалните части на отделните съсобственици в
съсобствения имот. В този смисъл за тези реални части не важи правилото на
чл.48, ал.4 ЗУТ, което се отнася до съседните имоти, каквито реалните части от
съсобствения имот не са.
В производството по издаване на оспорената заповед не
са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на
административнопроизводствени-те правила. Противно на застъпеното становище,
законът не изисква служителите от общинската администрация, които ще извършват
проверки на незаконни строежи и ще съставят актове по чл.225а, ал.2 ЗУТ да
бъдат определени от кмета с нарочна заповед. Съгласно цитираната норма на чл.225а, ал.2 ЗУТ констативният
акт трябва да е съставен от служителите по чл.223, ал.2, т.е., от служителите за контрол
по строителството в администрацията на всяка община (район). Както се каза по-горе, длъжностите, които
изпълняват, и от образованието, което притежават, тримата служители от
работната група, осъществили проверката на процесния строеж на 26.05.2021 г. и
съставили констативен акт № 1, или най-малко двама от тях отговарят на
изискването по чл.223, ал.2 ЗУТ да са служители за контрол по строителството, в
чиито служебни задължения попада констатирането на незаконни строежи.
Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта по
ал.1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите
по чл.223, ал.2, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да
подадат възражения в 7-дневен срок. Тази процедура в настоящия случай е
спазена.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган – кмета на район „Южен“, където се намира процесния незаконен
строеж, комуто със заповед № 13ОА557 от 05.03.2013 г. на кмета на община
Пловдив е делегирано правото да издава заповеди за премахване на незаконни
строежи на цялата територия на район „Южен“.
Спазено е и изискването за форма. В
достатъчна степен ясно и точно е описан строежът, който следва да се премахне,
и защо е квалифициран като незаконен. Оспорената заповед отговаря напълно на
изискванията на чл.59 АПК относно задължителното съдържание, което трябва да
има всеки индивидуален административен акт.
Процесният строеж е квалифициран като
незаконен на основание чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, съгласно който норми строеж или
част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж. Такива документи не са били представени нито
пред административен орган, нито в съдебното производство, защото според
основната защитна теза на жалбоподателя процесната ограда не е строеж и за нея
не е необходимо издаването на строителни документи. Т.е., безспорно е доказано
нарушението на изискването на чл.148, ал.1 ЗУТ, съгласно който строежи могат да
се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, и безспорно е доказано
наличието на незаконен строеж.
Отделно от това, съгласно чл.183,
ал.1 ЗУТ в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж,
надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на
договор в нотариална форма с останалите собственици. Очевидно предвид
възникналите спорове между жалбоподателя и съсобственичката В.Б.съгласие и
договор за изграждането на оградата липсват, което също е основание за
квалифициране на строежа като незаконен.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед
изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като
основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на
община Пловдив, район „Южен“ сумата 200 лева, определено по реда на чл.143,
ал.2 АПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Б.Е., ЕГН **********,***, срещу заповед № 21Ю-РОА-299 от
14.06.2021 г. на кмета на район „Южен“ при община Пловдив.
ОСЪЖДА И.Б.Е., ЕГН **********,***,
да заплати на община Пловдив, район „Южен“
сумата 200 (двеста) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: