Решение по дело №356/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 28
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 25 февруари 2020 г.)
Съдия: Катя Ганева Савова
Дело: 20193130100356
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

…./31.01.2020 г., град Провадия

 

      

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

                  ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,  ІV-ти състав  в открито  заседание  на  двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                            Районен съдия: Катя Савова

 

 

                  при участието на секретаря Мариана Ангелова разгледа докладваното от съдията   гр. дело № 356  по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

   

 

         Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл.92 ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД от ищец Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1766, ж.к. Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, действащ чрез пълномощник адв. В. П. Г. от АК София със съдебен адрес ***2 срещу ответник Г.П.П. ЕГН: ********** с адрес: *** за установяване вземането на кредитора по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 962/09.11.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 1460/18 г. на РС Провадия за следните суми в размер на 216.31 лева (двеста и шестнадесет лева и 31 ст.), представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от дата 09.11.2015 г., потребени в периода от 11.11.2016 г. до 11.11.2018 г., фактурирани под индивидуален клиентски номер на абоната № 00546509, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – -07.11.2018 год. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът претендира заплащането от страна на ответника и на сторените от него разноски както за исковото, така и за заповедното производството, на осн.чл.78 ГПК. 

        Обстоятелства от които ищецът черпи права в производството:

 

            Твърди се в молбата, че по повод договор за мобилни услуги от дата 09.11.2015г., сключен за мобилен номер 0897/212582 по програма Резерв Стандарт 39.99лв., ответникът Г.П.П. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „TEJIEHOP БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с абонатен номер №********* за уговорения срок на действие на предпочетената абонаментна програма до 09.11.2017г. Във връзка с мобилен номер 0897/212582 е сключен и лизингов договор, като абонатът е взел мобилно устройство марка LENOVO модел А2010 Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 7.99лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер 0897/212582 е фактурирано под абонатен номер №*********.

За потребените от абоната-ответник услуги за мобилен номер 0897/212582 за периода от 05.02.2017г. до 04.06.2017г. Теленор е издал следните фактури с абонатен номер №*********:

-                      фактура №**********/05.03.2017г. за отчетения период на потребление 05/02/2017- 04/03/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 24.47лв. /с ДДС/, от които 12.49лв./без ДДС/ за месечен абонамент Резерв Стандарт 12,49лв., временно възстановяване на изходящ трафик 1.24лв., Лизингова вноска 7,99лв.

Дължимата сума е платима в срок 20.03.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

-                      фактура №**********/05.04.2017г. за отчетения период на потребление 05/03/2017- 04/04/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 22.98лв. /с ДДС/, от които 12.49лв./без ДДС/ за месечен абонамент Резерв Стандарт 12,49лв., Лизингова вноска 7.99лв.

Дължимата сума е платима в срок 20.04.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

-                      фактура №**********/15.01.2017г. за отчетения период на потребление 15/12/2016- 14/01/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 28.70лв. /с ДДС/, от които 14.99лв./без ДДС/ за месечен абонамент Стандарт 29,99лв., лизингова вноска 10.69лв.; Разговори към „Грижа за клиента” 0.02лв.

Дължимата сума е платима в срок 30.01.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от по треблението на ползвания мобилен номер.

Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 147,63лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 07/2016г.; за месец 08/2016г и за месец 09/2016г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

Поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната устройство марка LENOVO модел А2010 Black са обявени за предсрочно изискуеми.

          Твърди се, че било депозирано Заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд Провадия, въз основа, на което било образувано частно гражданско дело № 1460/2018 г. и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, която била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, предвид на което е предявен иска предмет на делото.

Иска се постановяване на решение, с което да се установи в отношенията между страните, че ответникът по делото дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповедта по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № № 1460/2018 г. по описа на Районен съд Провадия, а именно: в размер на 48,40 /четиридесет и осем лева и 40ст./лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от 11.11.2016 г. до 11.11.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата па подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата; в размер на 119,97 /сто и деветнадесет лева и 97ст./, представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси (3x39.99лв. = 119.97лв./сто и деветнадесет лева и 97ст.) по Договор за мобилен номер 0897/212582 с абонатен номер №*********; в размер на 47,94 /четиридесет п седем лева и 94ст./лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.06/2017г. до м.08/2017г. по Договор за лизинг от 09.11.2015г. за мобилен номер 0897/212582 с абонатен номер №*********, както и присъждане на разноски по исковото и заповедното производство и адвокатско възнаграждение.

          В срока за отговор е постъпил такъв от ответника чрез назначеният му особен представител, в който се заявява, че иска е допустим, но неоснователен. Моли, да се отхвърли предявената претенция.

Съдът приема, че предявеният иск  намира правното си основание в чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Като писмени доказателства по делото са приети: Договор за мобилни услуги; Договор за лизинг от 09.11.2015 г.; Декларация – съгласие; Фактура № **********/05.03.2017 г.; Общо потребление за мобилен номер; Фактура № **********/05.04.2017 г.; Общо потребление за мобилен номер; Фактура № **********/05.05.2017 г.; Общо потребление за мобилен номер; Фактура № **********/05.06.2017 г.; Спогодба между Комисия за защита на потребителите и „Теленор България“ ЕАД; Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже твърденията си за сключването на сочения договор за предоставяне на телекомуникационна услуга, условията по същия- срок, цени, обем на услугата, последици от неизпълнение, а ответникът предвид не само характера на предявения иск, но и направените възражения по реда на чл.131 от ГПК не носи доказателствена тежест.

По делото е приложено гр.д.№1460/2018г. на ПРС, ІV състав в рамките на което по заявление на ищеца по реда на чл.410 от ГПК в негова полза срещу ответника е издадена заповед за незабавно изпълнение за следните суми: в размер на 320.60 лева (триста и двадесет лева и шестдесет стотинки), представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от дата 09.11.2015 г., под индивидуален клиентски номер на абоната № *********, потребени в периода от 05.02.2017 г. до 04.06.2017 г., за които операторът е издал крайна фактура № **********/05.06.2017 г. платима в срок до 20.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2018 год. до окончателното изплащане на задължението; сумата в размер на 44.06 лева (четиридесет и четири лева и шест стотинки) представляваща мораторна лихва за забава за периода от 21.06.2017 г. до 28.10.2018 г.; както и сумата от 205.00 лева (двеста и пет лева), представляваща сторени в заповедното производство заплатена държавна такса – 25.00 лв. и адвокатско възнаграждение – 180.00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ГПК.

Настоящия установителен иск е предявен за сумата само от 216.31- главница.

По установителния иск съдът приема следното:

За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца от ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: че ответникът има качество на потребител на мобилни услуги за процесния период и абонатен номер; че от доставчика на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено договорно отношение са били предоставени посочените услуги на ответника, като е начислена дължимата стойност за тях, съобразно индивидуалния договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурата размер; наличие на уговорена неустойка и размер на претенцията за неустойка. При успешно провеждане на това доказване, ответникът следва да проведе такова на наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, както и деня, на който е следвало да изпълни насрещното си задължение по договора.

Видно е от представените договори за мобилни услуги от 09.11.2015г., че страните по настоящото производство са встъпили в договорни отношения по силата, на които ответника е станал потребител на предоставяна от ищеца телекомуникационна услуга за един телефонен номер съответно по програма Резерв Стандарт 39.99лв., ответникът Г.П.П. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „TEJIEHOP БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с абонатен номер №********* за уговорения срок на действие на предпочетената абонаментна програма до 09.11.2017г. Във връзка с мобилен номер 0897/212582 е сключен и лизингов договор, като абонатът е взел мобилно устройство марка LENOVO модел А2010 Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 7.99лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер 0897/212582 е фактурирано под абонатен номер №*********.

За потребените от абоната-ответник услуги за мобилен номер 0897/212582 за периода от 05.02.2017г. до 04.06.2017г. Теленор е издал следните фактури с абонатен номер №*********:

-                      фактура №**********/05.03.2017г. за отчетения период на потребление 05/02/2017- 04/03/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 24.47лв. /с ДДС/, от които 12.49лв./без ДДС/ за месечен абонамент Резерв Стандарт 12,49лв., временно възстановяване на изходящ трафик 1.24лв., Лизингова вноска 7,99лв.

Дължимата сума е платима в срок 20.03.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

-                      фактура №**********/05.04.2017г. за отчетения период на потребление 05/03/2017- 04/04/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 22.98лв. /с ДДС/, от които 12.49лв./без ДДС/ за месечен абонамент Резерв Стандарт 12,49лв., Лизингова вноска 7.99лв.

Дължимата сума е платима в срок 20.04.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

-                      фактура №**********/15.01.2017г. за отчетения период на потребление 15/12/2016- 14/01/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 28.70лв. /с ДДС/, от които 14.99лв./без ДДС/ за месечен абонамент Стандарт 29,99лв., лизингова вноска 10.69лв.; Разговори към „Грижа за клиента” 0.02лв.

Дължимата сума е платима в срок 30.01.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 147,63лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 07/2016г.; за месец 08/2016г и за месец 09/2016г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

Представените от ищеца фактури съдържат телефонния номер предоставен на ответника съгласно посочените по-горе доказателства, от които е видно че сумите претендирани по тях отговарят на потребената от ответника услуга, като също така задълженията на ответника както произтичащи от ползвани услуги така и от неизпълнение на задължението му за плащане под формата на неустойка. Сбора от дължимите се от ответника суми за ползвани телекомуникационни услуги за процесния телефонен номер, неустойки за неплащане в срок, останали дължими лизингови вноски за получени на лизинг тел.апарат и неустойки по тях възлиза на претендираната сума от 216.31 лв., в който размер следва да се уважи претенцията.

Предвид направеното искане от ищеца ответника дължи в полза на ищеца сумата 205.00лв. разноски по заповедното производство и 510.00лв. разноски в исковото производство.

 

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, ж.к. Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 и ответника Г.П.П. ЕГН: ********** с адрес: ***, че ответникът Г.П.П. ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на ищеца „Теленор България“ ЕАД сумата: 216.31 лева (двеста и шестнадесет лева и 31 ст.), представляваща сбор незаплатени далекосъобщителни услуги- месечни такси, лизингови вноски и неустойки по Договор за далекосъобщителни услуги от дата 09.11.2015 г., потребени в периода от 11.11.2016 г. до 11.11.2018 г., фактурирани под индивидуален клиентски номер на абоната № *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2018 год. до окончателното изплащане на задължението на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.

ОСЪЖДА Г.П.П. ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, ж.к. Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумите от 205.00 лв. разноски по заповедното производство и 510.00лв. разноски в исковото производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

 

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: