Р Е Ш
Е Н И Е
№: 31.05.2010 год. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен състав
На четвърти
май Година: 2010
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА РИБЧЕВА
Секретар:
З.К.
Прокурор:
разгледа
докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело
№ 253 по описа за 2010 година
и за да
се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 0158945
от 19.11.2009 год. на Началника на Отдел „Контрол” в ТД на НАП гр.Стара Загора.
Жалбоподателят М.И.М. в качеството му на
ЕТ „Светлана – 90 – М.М.”*** твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да
бъде отменено.
Въззиваемата
страна ТД на НАП гр.Пловдив счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0158945 от 12.08.2009 г., жалбоподателят е санкциониран
на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС (Закон
за данък върху добавената стойност) за нарушение
на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 и ал.2 във връзка с чл.124, ал.2 във връзка с чл.151,
ал.3 от същия закон, изразяващо се в това, че като регистрирано
по ЗДДС лице не е изпълнил задължението си да начисли ДДС (данък върху добавената стойност) в
размер на 864.00 лева в предвидения в ЗДДС срок за данъчния период м.декември 2007
год. за извършена от него облагаема доставка на автомобил „Фолксваген Пасат” с
получател Добромир Георгиев Георгиев, за която е била
издадена фактура № ********** от 21.12.2008 год. с данъчна основа 2500 лева и 500
лева ДДС
За да
обоснове дължимостта на процесния
ДДС и необходимостта от начисляването му за данъчния период м.декември 2007
год., наказващият орган е приел, че:
при процесната
доставка жалбоподателят, действал като дилър на стоки втора употреба по смисъла
на ЗДДС, приложил общия ред на облагане по ЗДДС, тъй като във фактурата не било
посочено, че се прилага специалния ред за облагане по глава 17 от ЗДДС;
на основание чл.151, ал.3 от ЗДДС
данъчната основа за процесната доставка следвало да
не бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката – 6 818.00
лева съгласно митническата декларация за внос на автомобила, вследствие на
което ДДС следвало да бъде 1364.00 лева, т.е. със 864.00 лева повече от
начисления ДДС;
разликата от 864.00 лева между начисления
ДДС и дължимия ДДС е следвало да бъде начислена от жалбоподателя, като: издаде
данъчен документ, в който да посочи данъкът на отделен ред; включи размера на
данъка при определяне на резултата за данъчния период м.декември 2007 год. в
справката-декларация по чл.125 от ЗДДС, подадена в ТД на НАП гр.Стара Загора –
вх.№ 0967393 от 14.01.2007 год.; посочи данъчния документ в дневника за
продажби за данъчния период м.декември 2007 год..
Фактическите констатации относно процесната доставка, отразени в АУАН и възпроизведени в НП,
не се оспорват от жалбоподателя, оплакванията на който касаят правните изводи
на наказващия орган относно дължимостта на 864.00
лева ДДС в повече от начисления ДДС, респективно – наличието за него на
задължение да начисли 864.00 лева ДДС в повече от начисления по доставката ДДС.
За да е осъществен състава на нарушението,
за което е санкциониран жалбоподателя, са необходими две кумулативни
предпоставки – наличие на задължение в размер на процесния
ДДС (разликата от 864.00 лева между начисления
ДДС и дължимия според наказващия орган ДДС) и
неизпълнение на законово предписаните действия за начисляването му.
За
установяването на процесното данъчно задължение се е
развило ревизионно производство по ДОПК (Данъчно
осигурителен процесуален кодекс), приключило
с ревизионен акт № ********* от 03.06.2009 год., отменен с решение от
02.11.2009 год. по адм.дело № 1398/2009 год. на
АС-Пловдив, оставено в сила с решение № 5099 от 20.04.2010 год. по адм.дело № 15584/2009 год. на ВАС. Резултатът от
производството по ДОПК е обвързващ за настоящия съд, макар и производствата по
ДОПК и ЗАНН (Закон за административните нарушения и
наказания) да са самостоятелни и независими едно от
друго. Това е така, защото производство по ЗАНН има за цел установяването на
административно нарушение и санкционирането на нарушителя, а в случая една от
предпоставките, за да е налице разглежданото административно нарушение, е
наличието за жалбоподателя на твърдяното от наказващия орган данъчно
задължение. За установяването на последното обаче, законодателят е предвидил
специален ред – ревизионното производство по ДОПК, крайният резултат от който с
влязъл в законна сила акт е обвързващ не само за страните в ревизионното
производство, но и за всички останали субекти в правния мир – в това число и държавни
органи. В случая става въпрос не за преюдицилност на
производството по ДОПК спрямо производството по ЗАНН, а за преюдиалност
на фактите, установени в производството по ДОПК, доколкото последното е
приключило с влязъл в законна сила акт (в
частност – съдебен акт: решението на АС-Пловдив),
спрямо фактите, подлежащи на установяване в производството по ЗАНН.
Следователно, щом като с решението си АС-Пловдив, оставено в сила от ВАС, е
отменил ревизионния акт относно констатацията за дължимост
на процесния ДДС, приемайки, че същият не се дължи, този
въпрос следва да се счита за разрешен със сила на присъдено нещо, с която
настоящият съд е длъжен да се съобрази.
Ето защо, доколкото за жалбоподателя не е
имало задължение да начисли процесния ДДС за данъчния
период, посочен в НП - обстоятелство, установено по предвидения за това
специален ред с влязъл в сила надлежен акт, т. е. доколкото не е налице първата
от двете посочени по-горе кумулативни предпоставки за осъществяване на състава
на разглежданото административно нарушение, НП се явява незаконосъбразно
и следва да бъде отменено, без е да необходимо съдът да преценява налице ли е
втората кумулативна предпоставка на закона, за да е осъществен състава на
нарушението – изпълнил ли е жалбоподателят законово предписаните действия за начисляването
на процесния ДДС за данъчния период м.декември 2007
год., още повече, че неизпълнението на тези действия не се и оспорва от
жалбоподателя (от него обаче, както става ясно, не може да
се изисква да начисли данък, какъвто не дължи).
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
наказателно постановление № 0158945 от 19.11.2009 год. на Началника на
Отдел „Контрол” в ТД на НАП гр.Стара Загора, с което на основание чл.180, ал.1
от ЗДДС на ЕТ „Светлана – 90 – М.М. със седалище и адрес на управление с.Крън,
ул.„Бузлуджа” № 5, БУЛСТАТ - *********, се налага административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 864.00 (осемстотин шестдесет и четири лева) лева за
нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.124, ал.2 във връзка с чл.151,
ал.3 от ЗДДС, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: