№ 1192
гр. София, 19.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева
Георги Ушев
като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000601364 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на Глава 22
НПК.
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, депозирана от
защитникът на подсъдимата С. В. Р., адв.П. Б. – АК Враца, срещу протоколно
определение от проведено разпоредително заседание на 21.11.2022г. по НОХД
№3160/22г. на СГС – 5-ти състав, с което съдът, след изслушване на страните по
въпросите на чл.248 ал.1 и ал.2 НПК, не е уважил искането по реда на чл.248 ал.1 т.6
НПК, за изменение на прилаганата спрямо подсъдимата мярка за неотклонение
„Гаранция в пари“ в размер на 2000лв. в по – лека или за отмяната и.
С атакуваното протоколно определение от разпоредително заседание, съдът е
постановил прекратяване на съдебното производство по НОХД №3160/22г. на СГС – 5-
ти състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения и върнал делото на
прокурора за тяхното отстраняване.
С въззивната жалба, защитникът развива доводи за незаконосъобразност на
съдебния акт, в частта, с която е отказано изменение на мярката за процесуална
принуда от „Гаранция в пари“ в размер на 2000лв. Твърди се, че към настоящия
процесуален момент са отпаднали процесуалните основания, които били послужили за
налагането и. Твърди се, че поведението на подсъдимата до момента е било
процесуално безукорно. Твърди се, че същата работи на трудов договор в държавната
администрация на Кралство Великобритания, за което обаче, не са представени
конкретни доказателства. Защитата обръща внимание на обстоятелството, че в
обвинението, за което е била ангажирана наказателната и отговорност, не се твърди да
са били причинени преки имуществени вреди за пострадалите. Претендира се за
прекомерен срок на прилагане на мярката за неотклонение, респективно за нейната
незаконосъобразност на това основание, доколкото е била наложена през 2017г.
Алтернативно се иска намаляване на паричния размер на прилаганата мярка за
неотклонение.
Настоящият състав на Апелативен съд гр.София, като се запозна с жалбата и
доводите изложени в нея, както и с материалите по делото, възраженията на страните и
1
съдебните мотиви в протоколното определение от 21.11.2022г., намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от защитник на лице, с
правен интерес пред съответния съд, в изискуемия от закона седмодневен срок.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения.
Наказателното производство по д.п. №62/2016г. по описа на ГДБОП МВР, пр.пр.
№492/2016г. по описа на СП (закрита) е било пренесено в съдебна фаза с внесеният на
06.07.22г. обвинителен акт, при което е било образувано НОХД №3160/2022г., пред
СГС по компетентност, поради последвалите законодателни промени, за закриване
Специализирания наказателен съд.
С обвинителният акт е била ангажирана наказателната отговорност на
подсъдимите лица, а именно:
- на подсъдимата Т. Д. за престъпление по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 НК и по
чл.159г вр. чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 НК, за пет пострадали лица,
както и за държане, без разрешение на високорисково наркотично вещество.
- на въззивния жалбоподател - подсъдимата С. Р. - за участие в организираната
престъпна група, ръководена от Д., по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК, с цел извършване на
престъпления по чл.159а НК
След внасяне на обвинителен акт и образуването на настоящото съдебно
производство, на 21.11.2022г. е било проведено разпоредително заседание, на което
страните са изразили отношението си по въпросите на чл.248 ал.1 т.1 - т.8 НПК, като
подс С. Р., чрез защитника си е направила искане за отмяна на прилаганата спрямо нея,
от 2017г. мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 2000лв. Съдът е отказал
да удовлетвори молбата, като е изложил съответни мотиви. Недоволни от отказа на
съда подсъдимата Р., чрез защитникът си е сезирала настоящата съдебна инстанция за
проверка законосъобразността на постановеното определение в коментираната му
част.
Настоящият състав, се съгласява с мотивите изложени от първостепенният съд в
атакувания съдебен акт, че от данните по делото продължава да е налице обосновано
подозрение, че подсъдимата е вероятно съпричастна към евентуално извършеното,
инкриминирано с обвинението срещу нея деяние, очертано с така внесения
обвинителен акт. Вероятността да е съпричастна към описаната съучастническа
престъпна деятелност в престъпна организация, създадена за облагодетелстване на
участниците в нея, чрез неправомерно получаване на парични средства от трафик на
лица от женски пол, с цел извършване на развратни действия, продължава да е в
достатъчна степен обоснована по смисъла на чл.63 ал.1 НПК.
Съдът правилно е приел, че продължава да е налице, макар и в минимална
степен и един от рисковете, а именно от укриване на подсъдимата Р., предвиден в
нормата на чл.63 ал.1 НПК. Неговата наличност, правилно е била констатирана от
първостепенният съд, с оглед данните за трайната и уседналост в страна извън ЕС и
тежестта на предявеното обвинение, за тежко умишлено престъпление. С обосновано
прилаганата мярка за неотклонение се преследва легитимна цел за обезпечаване целите
предвидени в чл.57 НПК. Правилно е била отчетена ниската степен на интензивност на
риска, но така също и неговата наличност към настоящият момент. Следва да бъде
допълнено, че рисковете по смисъла на чл.63 ал.1 НПК, преценявани от
доказателствената информация за личността и естеството и характера на евентуалната
престъпна деятелност, не следва да се възприемат като константна величина, а като
променлива предпоставка, върху която оказват отражение, включително обема на
доказателствена подкрепа на обвинението и процесуалния етап на развитие на
наказателния процес. Първостепенният съд, правилно е съобразил, че прилаганата
2
мярка за неотклонение продължава да е адекватна, доколкото, чрез нея се обезпечава
продължаващото наличие на риска от укриване, поради трайното пребиваване на
подсъдимата на територията на чужда юрисдикция. Това обстоятелство обективно
препятства извършване на проверки, при промяна на адрес и нова локация на
административна уседналост на подсъдимата, доколкото това следва да бъде
извършвано в друга държава, извън ЕС, чрез волята на съдебните и органи за
съдействие, което предпоставя допълнителни ограничения и зависимост на
правораздавателната дейност на съда, включително от резултатите на това изпълнение.
Това обстоятелство препятства прилагане и на по – леката мярка „Подписка“, на
същото основание.
Не са основателни защитните аргументи, че мярката за неотклонение, засяга
неоснователно тежко и непропорционално, правната и имуществена сфера на
подсъдимата, че увреждат правата на неосъденото лице, чрез неоснователно
имуществено интервениране в личната и правна сфера.
Според настоящият състав, паричните средства по прилаганата мярка за
неотклонение, са били съобразени с имотното състояние на подсъдимата, което е
видно поне от факта, че същите са постъпили в съответната финансова институция. Не
може да се приемат, като обосновани защитните доводи, че същите ограничавали
възможността и да упражнява безпрепятствено трудовите си права, включително с
трайна уседналост в страна извън ЕС, доколкото не са налице никакви доказателства в
такава посока. Тежестта на прилаганата мярка за неотклонение е пропорционална на
риска от укриване, а твърденията на защитата за липса на укоримо процесуално
поведение на подсъдимата към настоящия момент потвърждават, че мярката
продължава да изпълнява ефективно целите, заради която е била наложена. В този
смисъл, доколкото мярката ефективно да обезпечава риска по чл.57 НПК, то правилно
съдът не е уважил искането на подсъдимата, направено чрез защитника и, за промяна
на коментираната мярка за неотклонение или нейната отмяна.
Следва да се посочи, че изводите на първостепенният съд, са били изцяло
правилни и обосновани, доколкото размерът на наложената мярка „Гаранция в пари“
не може да бъде определен като непропорционален на риска, с оглед целите на чл.57
НПК. Доказателствата по делото, въз основа на които, съдът следва да отговори на
въпросите по чл.301 НПК, предстои да бъдат събирани съдебната фаза на процеса, а
закона изисква присъствието на подсъдимата в съдебната зала. Към момента
процесуалната им устойчивост е уязвима, доколкото са събирани единствено в
подготвителната (досъдебна) фаза на наказателния процес, където срещу двете
подсъдими са били повдигнати обвинения за тежко умишлено престъпление. Предвид
посоченото, на този процесуален етап, пълната отмяна на мярката за неотклонение, ще
доведе до възникване на по – висок риск за изпълнение целите на чл.57 НПК. Вярно е,
че връщането на делото прокурора не може да бъде поставено в тежест на
подсъдимата, но отказа на първостепенният съд е мотивиран от наличието на риск от
укриване, а не от връщането на делото, поради което преценката за отмяната на
мярката е направено на това основание. В този смисъл настоящият състав се
солидаризира с преценката на първоинстанционният състав за законосъобразност, на
прилаганата мярка за неотклонение на подсъдимата Р., доколкото са налични поне две
от предпоставките по смисъла на чл.63 ал.1 НПК, а естеството и тежестта на мярката,
както и нейната продължителност е била и продължава да е изцяло съобразена с целите
по чл.57 НПК.
С оглед посоченото и на основание чл.341 ал.2 и чл.345 ал.1 НПК, Х –ти състав
на АС - София,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 21.11.2022г., постановено в
разпоредително заседание на 5 - ти състав на СГС по НОХД №3160/22г., в частта, с
която съдът е отказал да уважи искането по реда на чл.248 ал.1 т.6 НПК на
подсъдимата С. Р., чрез защитника и, за отмяна на прилаганата мярка за неотклонение
„Гаранция в пари“ в размер на 2000лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4