Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 83
15.10.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав, в публично съдебно заседание, на шестнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №886 по описа за 2019г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба с вх. №14976/03.04.2019г.,
от адв. Георги Михов – БАК, пълномощник на А.А.С., ЕГН:**********, с която се
обжалва Решение №674 от 25.03.2019г. по гр.д. №4218/2018г. по описа на Районен
съд Бургас.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е отхвърлил иска на А.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, адрес за
призоваване в гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“
№111, вх. Б, ет.1, ап.2, чрез адв. Георги Михов, против Г.К.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на ищеца да упражнява спокойно правото си на собственост
като премахне заключващото устройство – патрон от вратата на стаята,
ориентирана северно и ползвана за всекидневна от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №07079.602.3484.105 по ККР на гр.Бургас, одобрена със Заповед
№РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК с административен адрес в гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл.58, вх.3, ет.5, ап. десен и предназначение на самостоятелния
обект – жилище с площ от 55,82 кв.м. и й осигури безпрепятствен достъп до нея,
като неоснователен.
Твърди се във въззивната жалба, че постановеното
решение е неправилно и незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна. Претендират
се направените съдебно-деловодни разноски.
Твърди се още, че в случая ищцата и
ответницата могат да ползват по ½ идеална част от имота, като
упражняването на това право не следва да бъде основание за създаване на пречка
на носителя на другата част от правото на ползване да го упражнява. Посочва се,
че с действията си – ограничаване достъпа до една от стаите в процесния имот и
ограничаване правото да се ползва както тази стая, така и терасата, ответницата
създава пречки за ищцата да упражнява правата си върху тях. Изложени са
подробни съображения.
В законоустановения срок е подадено становище на въззивната жалба от Н.И.С.,
представляващ Г.К.А..
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивницата А.А.С., не се явява, вместо нея се явява адв. Михов, който поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна Г.К.А.,
не се явява, не изпраща представител.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери
атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора Бургаският
окръжен съд намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като
такъв с правно основание чл. 109 от ЗС.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от А.С., срещу Г.А., с която се претендира
осъждане на ответницата да премахне заключващо устройство /патрон/ от вратата
на стаята, да преустанови действията, с които пречи на ищцата да упражнява
правото си на собственост и да осигури безпрепятстван достъп до стаята. Претендират
се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е
собственик на имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.602.3484 по КККР на гр. Бургас, който придобила чрез публична продан,
проведена от ЧСИ Ивелина Божилова. Посочва се, че ответницата е бивш собственик
на имота, като през 2013г. е дарила собствената си ½ ид.ч. и си е
запазила правото на ползване върху апартамента пожизнено и безвъзмездно.
Твърди се, че разпределение на ползването
между собствениците не е извършвано, от което следва, че всеки съсобственик
може да си служи с общата вещ изцяло, но ответницата ограничава възможността на
ищцата да ползва една от стаите и терасата и ѝ пречи да упражнява правото
си на собственост.
В законоустановения срок е депозиран
писмен отговор от Г.К.А., чрез адв. Мима Кънева - БАК, с който предявеният иск
се оспорва като неоснователен. Признава се
обстоятелството, че ищцата е собственик на процесния имот, а ответницата има
запазено право на ползване върху ½ ид.ч. от него. Оспорват се твърденията
въведени в исковата молба. Претендира се отхвърляне на иска.
Пред първата инстанция е представено
постановление за възлагане от 25.01.2017г., от което е видно, че процесният
имот е възложен на А.С., като постановлението е влязло в сила на 15.02.2017г.
Представен е и протокол за въвод във владение от 07.07.2017г.
Представен е нотариален акт №46, том
първи, рег. №452, дело №36/2013г., видно от който ответницата Г.А. е дарила на
единия си син ½ ид.ч. от процесния имот, като си е запазила правото на
ползване върху процесния имот пожизнено и безвъзмездно.
Пред първата инстанция е разпитан
свидетелят И. Ж., от показанията, на който се установява, че същият е
присъствал на въвода във владение. Заявява още, че в имота имало чужди вещи и
ищцата решила да ги премести в едната стая /вещите които не са нейни/, като
всички вещи преместили в голямата стая. Ответницата искала да вземе нещо от
апартамента и когато я пуснали вътре, сложила ключалка на стаята, където се
намирали вещите ѝ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Негаторният иск по чл. 109 ЗС е иск за
защита на правото на собственост, чрез който се цели да бъде прекратено
неоснователно въздействие върху чужд имот, което пречи на ищеца да упражнява
собственическите си правомощия. Искът може да бъде предявен и срещу
съсобственик, когато последният чрез извършване на неправомерни действия засяга
собственическата сфера на другите съсобственици.
Негаторният иск е средство за защита на собственика срещу всяко
неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява
своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото
на собственост. Този иск не се погасява по давност. За да бъде приет като
основателен предявеният иск в тежест на ищцовата страна е да докаже, че
притежава право на собственост, че не може да го упражнява според
предназначението на имота или в съответния обем.
В разглеждания случай се установи, наличието
на първата неоходима предпоставка за уважаване на иска – ищцата е собственик на
процесния имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№07079.602.3484.105 по ККР на гр.Бургас, одобрена със Заповед
№РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК с административен адрес в гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл.58, вх.3, ет.5, ап. десен, представляващ апартамент с площ от 55,82 кв.м., ведно с прилежащата част –
избено помещение №32 с площ от 3,84 кв.м. и 0,540% ид.ч. от общите части на
сградата, видно от представеното по делото Постановление за възлагане от
25.01.2017г.
Установи се и обстоятелството, че в полза
на ответницата е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване.
Настоящият състав намира, че в случая не е
налице втората необходима за уважаване на иска предпоставка – да са извършени неоснователни
действия от страна на ответницата, с които последната пречи на ищцата да упражнява
правото си на собственост. От показанията на свидетеля Ж. стана ясно, че ищцата
сама е преместила в процесната стая вещите на ответницата, тъй като след въвода
във владение дала на свои познати за ползване една от стаите в апартамента и
кухнята. Поради това, ищцата и свидетелят Ж. преместили всички домашни потреби
на ответницата в голямата стая, а последната от своя страна сложила ключалка на
вътрешната врата на стаята, където се намирали вещите ѝ. Гореизложеното
кореспондира и със заявеното от самата ответница, в депозирания от нея писмен
отговор на исковата молба, в който е посочено, че в процесната стая има само
вещи на ответницата и с оглед обстоятелството, че ищцата е пуснала наематели в
апартамента, ответницата я предупредила, че ще упражнява правото си на ползване
върху тази стая и там ще съхранява личните си вещи, за да не станат обект на
посегателство.
Настоящият състав намира, че поставянето
на ключ на вратата на стаята не представлява неоснователно действие, с което се
пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Дори да
няма разпределяне на ползването между страните, ищцата сама е избрала коя част
от апартамента да използва, чрез предоставяне за ползване на две от стаите на
нейни познати и преместване на вещите на ответницата в другата стая.
Ответницата от своя страна, разполага с
право на ползване върху апартамента, което не може да ѝ бъде ограничено и
което ѝ дава възможност да ползва вещта, съобразно предназначението
ѝ и в този случай правомощието владение на ползвателя, съществува заедно
с ограниченото правомощие владение на собственика. По този начин, съхранявайки
вещите си в една от стаите, тя упражнява правото си на ползване и като е
поставила ключ на вратата на стаята, където са били преместени вещите ѝ
тя не е извършила неоснователно действие, с което пречи на собственика за
упражнява правото си в пълен обем.
Като е достигнал до същия извод, районният
съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
При този изход на делото и предвид
неоснователността на въззивната жалба, право на присъждане на разноски има
въззиваемата страна Г.А., но тъй като такива не са поискани нито в
първоинстанционното производство, нито пред въззивния съд, то не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 674/25.03.2019г.,
постановено по гр.д.№ 4218/2018г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчване препис на страните, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.