№ 547
гр. С., 30.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500416 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 420, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 13853/30.08.2022 г. на „Лено“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. i= 1784, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ №96, ет. 7, представлявано и управлявано от изпълнителен директор –
Александър Тонков, чрез юрк. В.Т. със съдебен адрес: гр. П., бул. „ Марица“ № 154, ет. 11,
срещу Определение № 2075/11.08.2022 г., по ч. гр. д. № 2459/2022 г. по описа на РС С., с
което на основание чл. 420, ал. 1, изр. последно от ГПК е постановено спиране на
незабавното изпълнение на издадена по реда на чл. 417, т. 3 от ГПК заповед за незабавно
изпълнение, ако длъжниците внесат гаранция в размер на 918 лв.
Частният жалбоподател счита, че сделката е сключена между търговци, поради което
основанието за спиране на изпълнението – чл. 420, ал. 1, изр. последно от ГПК не намирало
приложение. Основанието за издаване на заповедта за незабавно изпълнение бил
сключеният договор за заем бизнес кредит № 6651/17.07.20220 г., сключен между „Лено“
АД, заемодател, и ЕТ „КА-К. К.“, заемополучател, Я. К., солидарен и ипотекарен длъжник,
М. К.а, солидарен и ипотекарен длъжник, и К. К., солидарен длъжник. Твърди още, че
договорът е сключен с длъжника в качеството му на търговец и представлявал търговска
сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ, тъй като е свързано с упражняваното занятие – за
оборотни средства. При определяне на сделката като търговска законодателят предвидил
оборимата презумпция по чл. 286, ал. 3 от ТЗ, поради което следвал извода, че ЕТ „КА-К.
К.“ не е потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП.
Жалбоподателят сочи, че действително солидарните длъжници могат да бъдат
разгледани като потребители, но при внимателна преценка на обстоятелствата по делото,
вкл. клаузите на договора, естеството на предмета на договора – стока или услуга, за да се
установи целта на придобиването или получаването на съответната престация и с оглед
установяване на качеството потребител. Твърди, че К. К. е функционално обвързан от
извършваната търговска дейност, тъй като сделката е сключена от него в търговското му
качество като ЕТ, но и в лично качество като солидарен длъжник. Поради това заемът е
предоставен за подпомагане на търговската дейност на ЕТ. Съгласно практиката физическо
лице, което имало тесни професионални връзки с дружеството, не може да се счита за
потребител. Качеството му на потребител счита, че следвало да се установи в исковото
производство и към настоящия момент не може да се ползва от потребителска защита, тъй
1
като е търговец съгласно ТЗ и по отношение на него се прилагат правилата от ТЗ и
презумпцията на чл. 286, ал. 3 от ТЗ.
Иска се от настоящата съдебна инстанция да отмени обжалваното определение.
В срока за отговор е постъпил такъв от ЕТ „КА-К. К.“, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „ К.“ № 31, с който оспорва частната жалба като
неоснователна и иска същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да
бъде потвърдено. Изложените аргументи не почивали на нормативните разпоредби.
Кредитът не бил отпуснат в качеството му на едноличен търговец, упражняващ търговска
дейност, поради това сключеният договор е за потребителски кредит и получава своята
защита по смисъла на ЗЗП.
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, срещу акт
подлежат на обжалване, при наличие на правен интерес и от процесуално легитимиран
субект.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Ч. гр. д. № 2459/2022 г. е образувано по заявление от 20.06.2022 г. на „Лено“ АД,
срещу длъжник ЕТ „КА-К. К.“, К. Я. К., за парично вземане в размер на 43.25 евро и лихва в
размер на 1,366.29 евро, което произтича от договор за заем бизнес кредит
№6651/17.07.2021 г., сключен между „Лено“ АД като заемодател и ЕТ „КА-К. К.“ като
заемополучател, К. Я. К. като солидарен длъжник.
От представения договор за заем, наречен бизнес кредит, с клиентски № 6651 от
17.07.2020 г., се установява, че е сключен между горните страни в посоченото им качество,
като заемодателят се задължава да предостави на заемополучателя лихвоносен обезпечен
заем в размер на 3 000 лв. – главница, а заемополучателят да го върне с натрупаните лихви.
Заемополучателят се е задължил и да ползва заема за следните цели и етапи: 1. При
подписване на договора с цел финансово подпомагане на заемополучателя, преди
учредяване на необходимите обезпечение, заемодателя удържа 312 евро от целия заем при
подписване на договора като такса за юридическо и административно обслужване; 2. След
надлежно учредяване на обезпеченията по чл. 4.1(а) заемодателят удържа сумата от 1,054.11
лв., с която покрива вноска с падеж от 13.04.2020 г., вноска № 3 с падеж 13.05.2020 г.,
вноска № 5 с падеж 13.07.2020 г., както и начислената неустойка за забава за 4 дни, всичките
дължими от заемополучателя по договор за заем бизнес кредит № 6651/13.02.2020 г.; 3. След
погасяване на тези задължения на заемополучателя и изпълнение на условията предвидени в
(i) и ( ii), и предоставяне на удостоверения от ипотекарните кредитори, заемодателят
предоставя и останалата част от кредита.
Съгласно чл. 4. 2 от същия договор заемополучателят е длъжен да осигури
разходването на предоставени в заем суми само за описаните по-горе цели и е длъжен да
извърши дейността си с грижата на добрия търговец.
Издадена е заповед № 1486 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено горните длъжници да заплатят на „Лено“
АД сумата от 43,25 евро, главница по договор за заем № 6651/17.07.2020 г., с нотариална
заверка на подписите, и сумата от 1366,29 евро, представляваща лихва за периода от
18.07.2020 г. до 17.05.2022 г., както и разноските по делото – 55, 13 лв. за д. т. и 150 лв. юрк.
възнаграждение.
Видно от представените известия за доставяне е, че длъжниците са уведомени на
22.07.2022 г., като на 08.08.2022 г. е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, съдържащо и
искане за спиране на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение, поради това, че
договорът съдържал неравноправни клаузи или алтернативно при предоставяне на
определено от съда обезпечение.
За да постанови обжалваното определение заповедният съд приел, че спирането поради
наличие на неравноправни клаузи, които не са конкретизирани, не следва да бъде допуснато.
2
Заповедният съд достигнал до извода, че алтернативното искане е основателно при
условията на чл. 420, ал. 1, изр. последно от ГПК и определил обезпечение в размер на 918
лв., а след това е издал и обезпечителна заповед.
Въз основа на обжалваното определение длъжниците са внесли определеното
обезпечение.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателствени
средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като не са налице данни за недостоверност на
същите. Писмените доказателствени средства, които не са анализирани, са неотносими в
случая.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Частната жалба е частично основателна, а обжалваното определение частично
неправилно по отношение на определения размер на гаранцията.
Понятието „потребител“ има обективен характер, който не зависи от субективното
отношение и възприятия на насрещната страна / Дело С-110/14 на СЕС/. Заемополучателят по
сключения договор за заем е ЕТ по смисъла на ТЗ, а получената заемна сума е насочена към
финансиране на търговеца и погасяване на предишните му задължения със заемодателя,
поради което се касае за услуга свързана с обичайната му занятие, а не за удовлетворение на
лични нужди или до незначителна степен на удовлетворение на търговските, и
професионални нужди / Дело C-464/01 Johann Gruber v Bay Wa AG на СЕС /. При изследване на
конкретно установените по горе факти не може да бъде направен извод, че дружеството или
солидарният длъжник, който безспорно има тясна професионална връзка с ЕТ „КА-К. К.“, е
действало в качеството си на потребител при подписването на договора. / Дело С-419/11 TiaXEC
на СЕС/. Поради това настоящият съдебен състав намира, че неправилно е допуснато спиране
при определяне на гаранция в условията на чл. 420, ал. 1, изр. последно от ГПК, тъй като
длъжниците не са потребители или поне такъв извод не може да бъде направен на база
представените със заявлението и възражението доказателства.
Съдът обаче е сезиран от длъжниците с искане за спиране при представяне на
надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД, което следва да бъде
допуснато. По смисъла на чл. 180 от ЗЗД когато законът постановява да се представи
обезпечение пред съд, то може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа
или ипотека. Според чл. 181 от ЗЗД залогът се учредява чрез влагане на сумата или на
ценните книжа в банка, ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално завереното
съгласие на собственика на недвижимия имот за учредяването й. Гаранцията по чл. 180 от
ЗЗД трябва да е в размер на дължимата сума. Ето защо, обжалваното определение следва да
бъде отменено и да бъде допуснато спиране при условията на чл. 420, ал. 1, изр. 1 от ГПК,
като бъде определена гаранция в размер на 2750,553 лв., която длъжниците да представят
или да довнесат по сметка на РС С. сумата от 1837,55 лв.
В производството по чл. 420, ал. 1 от ГПК не се издава обезпечителна заповед, тъй
като основанието за спиране на изпълнителното производство е съдебния акт, с който съдът
е постановил спиране, като съдебният изпълнител е длъжен да спре изпълнителното
производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 от ГПК. Предвид това, издадена обезпечителна
заповед следва да бъде обезсилена.
Претендираните от частния жалбоподател разноски освен, че не са доказани по
основание и размер с представеното пълномощно, не се присъждат по този вид
производство, а с окончателния съдебен акт, с който е решен материалноправния спор по
същество.
Ръководен от горното, Окръжен съд С.
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ Определение № 2075/11.08.2022 г., по ч. гр. д. № 2459/2022 г. по описа на
РС С..
СПИРА изпълнението, на основание чл. 420, ал. 1, изр. 1 от ГПК, на заповед за
незабавно изпълнение № 1486/21.06.2022 г., при условието, че длъжниците представят
гаранция в размер на 2750, 33 лв. или довнесат сумата от 1837,55 лв. към вече внесената по
сметката на РС С. сума.
ОБЕЗСИЛВА Обезпечителна заповед № 18/30.08.2022 г., по ч. гр. д. № 2459/2022 г. на
РС С..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4