Р Е Ш Е Н И Е
№ град Харманли 17.07.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийският районен съд, наказателен състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
Съдия:
Ива Гогова
при
секретаря: Антония Тенева
и
с участието на прокурора:
като
разгледа докладваното
от съдия Гогова административно - наказателно дело № 76 по описа на РС-Харманли за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Н.Д.Ш., ЕГН: **********
*** против Наказателно постановление №004339 от 05.02.2020 година на Началник отдел
„Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура”. Жалбоподателят твърди, че издаденото НП противоречи както на
материалния, така и на процесуалния закон, било неправилно и необосновано. Не
било извършено твърдяното нарушение и не били налице неговите обективни и
субективни признаци. Наложеното му наказание било незаконосъобразно и
несправедливо. Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез
пълномощника си адв.Г. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Претендира разноските по делото.
Административнонаказващият орган /АНО/ АПИ
чрез процесуалния си представител юрк.Данкова оспорва жалбата като
неоснователна и моли за присъждане на разноските по делото.
Районна прокуратура – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна :
На 08.09.2019г.,
в 17.20 часа жалбоподателят Н.Ш. като водач е управлявал ППС – лек автомобил
марка Джип, модел „Гранд Чероки” с рег.№ LE02VVB, с обща техническа допустима максимална маса 3.5
тона, по републикански път АМ „Марица”, км 82, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, посока Харманли, без обаче за МПС-то да е имало заплатена
съответната винетна такса – К3. Горепосоченото
е било установено чрез справка в електронната система за събиране на пътни
такси от контолно устройство с идентификатор № МЕU
006.
С оглед на така установеното е съставен АУАН № 004339 от 08.09.2019г. от И.Т. – инспектор отдел „Контрол и правоприлагане” в
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура” за нарушение по
чл.173 ал.3 от ЗДвП, а именно за това, че на горепосочените дата и място жалбоподателят
нарушил задължението си по чл.139 ал.6 от ЗДвП, като управлявал лек автомобил
марка Джип, модел „Гранд Чероки” с рег.№ LE02VVB, с обща техническа допустима максимална маса 3.5
тона, по републикански път АМ „Марица”, км 82, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, посока Харманли, без обаче за МПС-то да е имало заплатена
съответната винетна такса. АУАН
е съставен и връчен при условията на чл.43 ал.2 от ЗАНН - при отказ от страна
на жалбоподателя, удостоверен с подписа на свидетел – И.Г.Д. ***. В акта е отразено, че жалбоподателят не е
съгласен, като в законоустановения срок не са депозирани възражения против
АУАН.
Административнонаказващият орган
(АНО) в издаденото от Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура” Наказателно
постановление №004339 от 05.02.2020 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и
констатираното с него нарушение. В НП по идентичен начин е описана фактическата
обстановка и самото извършено нарушение – управление на МПС по
републикански път, включен в обхвата на платената пътна мрежа без заплатена
съответна винетна такса К3. С така извършеното АНО е приел за нарушен чл.179
ал.3 от ЗДвП. Предвид това и на основание
чл.179 ал.3, вр. чл.139 ал.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лв. и на основание чл.189е
ал.7 от ЗДвП и чл.4 ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства е наложена такса в размер на 10 лв. по чл.10а
ал.2 от ЗП.
От страна на жалбоподателя бе
представен нефискален бон за закупена електронна винетка за лек автомобил до
3.5 тона, с рег.№IE02VVB, с период на валидност
17.01.2019г., 13:28 – 16.01.2020г., 23:59.
От страна на АПИ бе представена
справка от платежната система на НТУ по извършено плащане за закупуване на
е-винетка, видно от която на 17.01.2019г. е закупена годишна винетка – 97 лв.
за ППС IE02VVB, Държава Великобритания. Посочено е още, че вместо
буквата L
е въведена буквата I.
Гореописаната
в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – справка в електронната система за
събиране на пътни такси от 08.09.2019г., справка от платежната система
на НТУ по извършено плащане за закупуване на е-винетка, както и от показанията
на изслушаните в съдебно заседание свидетели - актосъставителя И.Т. и присъствалия при установяването
на нарушението Р.Б., както и И.Д. – служители на АПИ. Свидетелите при разпита си заявиха още, че са въвеждали
няколко пъти рег.номер на автомобила предвид твърденията на жалбоподателя за
допусната грешка при изписването на някоя от буквите, като жалбоподателят пред
тях заявил, че е закупил винетка. Тези свидетелски показания съдът кредитира с
доверие като логични и последователни, неопровергани от други доказателства в
обратна насока. Същите са в съответствие и със събраните по делото писмени
доказателства, съдържащи се в приложената АНП.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
легитимирано лице.
Разгледана по същество е основателна.
АУАН и НП са издадени от
компетентните за това органи съгласно чл.167а ал.2, чл.189е ал.12 от ЗДвП, вр.
чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, от ЗАНН и предвид приложените
Заповед №ЧР-НТУ-33/23.01.2019г. на ИД Председател на УС на АПИ, Заповед
№РД-И-1423/02.12.2019г. на Председателя на УС на АПИ и Заповед
№НТУ/РД-11-10/04.06.2019г. на Председателя на УС на АПИ, което не се и оспорва
от страните.
При съставянето на АУАН съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното производство и да
съставлява основание за отмяна на НП на това основание. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.
42 и чл. 43 от
ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Единствено е
налице неточност при посочване на правната квалификация на нарушението по
чл.179 ал.3 от ЗДвП от страна на актосъставителя, доколкото нарушената законова
разпоредба е неправилно отразена в акта съобразно изискването на чл.42, т.7 от ЗАНН, предвид посочването на разпоредбата на чл.173 ал.3 от ЗДвП, вместо чл.179
ал.3 от ЗДвП. Неточното изписване на административнонаказателния състав според
съда в настоящия случай не следва да се третира като съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото този пропуск е надлежно отстранен от страна на
АНО по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН чрез издаване на НП, съдържащо надлежно, ясно
и точно посочване на нарушената законова разпоредба – чл.179 ал.3 от ЗДвП,
съответстваща и на словесното описание на нарушението. Съдът не счита за
накърнено по този начин правото на защита на жалбоподателя, доколкото самото
нарушение е ясно и пълно описано и не създава затруднения в тази насока и
съмнения за какво точно е ангажирана административнонаказателната отговорност.
Не се констатираха и процесуални
нарушения, допуснати във връзка с връчването на АУАН. Разпоредбата на чл.43 ал.1
от ЗАНН предвижда, че актът се подписва от съставителя и поне от един от
свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато
промени адреса си. Ал.2 на текста, урежда хипотезата на отказ да бъде подписан
съставения и предявен по реда на ал.1 АУАН, като изисква отказът да бъде
удостоверен с подписа на един свидетел. В конкретния случай АУАН е
бил предявен при хипотезата на чл.43 ал.2 от ЗАНН. С отказа да бъде подписан
АУАН нарушителят заявява изричното си нежелание да се запознава със
съдържанието му. Точно поради това законодателят, като гаранция за
законосъобразно предявяване на акта при хипотезата на отказ, изисква този факт
да бъде удостоверен с подписа на един свидетел, което е било сторено. От своя
страна разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН задължава актосъставителя да връчи на
нарушителя препис от акта. Връчването на препис от акта е действие, различно от
действието по предявяване на същия, но в случая и това задължение следва да се
приеме за изпълнено при условията на отказ, доколкото разписката за връчването
на АУАН съставлява неразделна част от акта, за който по надлежен
ред е оформен отказ за подписването му. Следва да се приеме, че жалбоподателят е отказал да подпише и разписката, неразделна част от АУАН,
удостоверяваща факта на връчване на препис от последния, както и че този отказ и
отказът да подпише акта, са били удостоверени с подписа на св. И.Д., поради
което съдът не установи пропуски в тази насока.
Атакуваното НП съдържа реквизитите
по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Описаните в НП обективни
признаци на извършеното нарушение напълно съответства на посочената за нарушена
правна норма и приложимата съответна санкционна разпоредба. Спазени са и
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на
чл.179 ал.3 от ЗДвП, според който водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1,
т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв. По
делото се доказа по несъмнен начин, че на 08.09.2019г., в 17.20 часа жалбоподателят Н.Ш. е управлявал ППС –
лек автомобил марка Джип, модел „Гранд Чероки” с рег.№ LE02VVB, с обща техническа допустима максимална маса 3.5
тона, по републикански път АМ „Марица”, км 82, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, посока Харманли, без за това МПС да е имало заплатена съответна
винетна такса – К3. Това се потвърди както от събраните по делото
непротиворечиви гласни доказателства – свидетелите И.Т., Р.Б. и И.Д. –
служители на АПИ, кредитирани с
доверие като непротиворечиви и вътрешно убедителни, така и от представените по
делото справка в електронната система за събиране на пътни такси от
08.09.2019г., справка от платежната система на НТУ по извършено плащане
за закупуване на е-винетка и нефискален бон за закупена електронна винетка за
лек автомобил до 3.5 тона, с рег.№IE02VVB, с
период на валидност 17.01.2019г., 13:28 – 16.01.2020г., 23:59. Видно от тези
доказателства, жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС по републикански
път АМ „Марица”, км 82, който съгл. Приложение № 2 на Решение на Министерския
съвет от 31.12.2018 год. е включен в обхвата на платената пътна мрежа, и за
движението по който е следвало да има предварително закупена винетна такса по
чл.10 ал.1, т.1 от ЗП. Доказателства за закупуването на такава винетна такса за
процесното МПС с рег.№ LE02VVB не са
налични по делото. В случая от приетите справки от АПИ и представения от
жалбоподателя нефискален бон за закупена електронна винетка се установи, че
всъщност на 17.01.2019г. е била закупена годишна винетка, но за ППС с рег.№ IE02VVB, т.е. с въведена буква I, вместо буква L. Следователно жалбоподателят не е изпълнил надлежно задължението
си по чл.139 ал.6 от ЗДвП, задължаващ водача на пътно превозно средство преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата
в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство, и по този начин е осъществил от обективна страна състава на
нарушението по чл.179 ал.3 от ЗДвП.
Но съдът не намира за доказана
субективната страна на нарушението, имайки предвид че съставът на всяко
нарушение се състои както от обективни, така и от субективни признаци, които
следва да са реализирани кумулативно, за да е възможно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на физическото лице-нарушител. Това
следва от чл.6 от ЗАНН, според който административното нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Това следва и от
чл.53 ал.1 от ЗДвП, който предвижда издаване на НП, с което се налага
административно наказание само тогава, когато се установи, че нарушителят е извършил
деянието виновно. В чл.7 от ЗАНН се
уточнява кога деянието се счита за извършено виновно, а именно, когато е
умишлено или непредпазливо. ЗАНН уточнява, че по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс,
доколкото в този закон не се предвижда друго. В НК- чл. 11, ал.2 и ал.3 са
уредени форми на вината. Съгласно ал.2 на чл.
11 от НК, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал или допускал настъпването на тези последици. При непредпазливите
деяния следва деецът да не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но да е бил длъжен и да е могъл да ги предвиди, или когато е
предвиждал настъпването на тези последици, да е мислил да ги предотврати, съгл.
ал.3 на чл.11 от НК.
Като форма на вината разпоредбата на
чл.179 ал.3 от ЗДвП предвижда деянието в двете форми на вината – умисъл и
непредпазливост, като съгл. чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените от закона случаи, какъвто настоящият не е,
доколкото липсва законова разпоредба в този смисъл.
В случая липсват каквито и да е
доказателства по делото жалбоподателят да е знаел, че всъщност закупената
винетна такса е с въведен грешен един символ от рег.номер на МПС-то, което е
управлявал, поради което същият не би могъл да предвиди и общественоопасните
последици на извършеното от него, още по-малко може да се приеме да е целял
настъпването на тези последици, т.е. не се доказа наличието нито на пряк, нито
на евентуален умисъл у дееца. До тези изводи съдът достигна анализирайки
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. От
събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите И.Т. и
И.Д., незаинтересовани от изхода на делото и без роднински връзки с
жалбоподателя, се установи, че още при проверката същият е заявил, че има
закупена винетка и че вероятно се касае за допусната техническа грешка, което
пък се потвърди и от наличните по делото справки от АПИ и представения
нефискален бон за закупена е-винетка, предвид което е настоявал проверяващите
да въведат номера на автомобила чрез различно изписване на буквите (главни и
малки). Именно по тези съображения съдът не намира за доказано умишленото
извършване на процесното нарушение от жалбоподателя Ш..
Не се събраха никакви доказателства
и за извършване на нарушението по чл.179 ал.3 от ЗДвП по непредпазливост
(небрежност или самонадеяност), тъй като не би могло да се приеме, че
жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици
на извършеното, доколкото същият въобще не е бил наясно с допусната грешка при
изписването на рег.номер на ППС, поради което още по-малко може да се приеме,
че е предвиждал настъпването на вредните последици, но е мислил да ги
предотврати.
Съдът счита, че следва да се
приложи правилото на чл.53,ал.1 от ЗАНН за налагане на административно
наказание само при категорична установеност, че деянието може да се вмени във
вина на нарушителя, а не и обратно, т.е. вината не се предполага при
реализиране на административно-наказателната отговорност.
В тежест на
административнонаказващия орган е да установи и докаже по несъмнен начин всички
елементи както от обективната, така и от субективната страна на състава на
административното нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвп, което не бе сторено в
настоящото производство. Предвид гореизложените мотиви съдът прие за недоказана
субективната страна на деянието, за което е привлечен към
административно-наказателна отговорност жалбоподателят Ш., което налага извод,
че същият не е извършил нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвп. Това от своя страна
обуславя отменяне на НП като незаконосъобразно и неправилно, поради недоказваност
на субективното отношение на дееца към установеното нарушение.
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и
предвид изхода на делото в полза на жалбоподателя Ш. следва да се присъдят
разноски в размер на 100 лв. за адвокатско възнаграждение, редуцирано по повод
направено от АНО възражение за прекомерност до минималния размер, предвиден в
чл.18 ал.2, вр. чл.7 ал.2, т.1 от НАРЕДБА
№ 1 ОТ 9 ЮЛИ
Мотивиран така и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 004339 от 05.02.2020 година на Началник отдел „Контрол и
правоприлагане” в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура”,
с което на Н.Д.Ш., ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.179 ал.3 от ЗДвП, на
основание чл.179 ал.3, вр. чл.139 ал.6 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 лв. и
на основание чл.189е ал.7 от ЗДвП и чл.4 ал.4 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства е наложена такса в размер на 10
лв. по чл.10а ал.2 от ЗП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, Булстат: ..., със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Македония” №3, представлявана от
Председателя на УС на АПИ, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, да заплати на Н.Д.Ш.,
ЕГН: ********** *** направените по делото разноски в размер на 100 лв. за
адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ :