Решение по дело №2365/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на Л. П. – гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила в България, родена на [дата]., притежаваща карта на чужденец с № *********. Изд. На 15.02.2023г. от ДАБ, с ЛНЧ **********. С настоящ адрес к.к. С. Б. , Почивна база Министерски съвет, ет.2, ап.230, чрез адв. Ошавков от БАК, срещу Заповед № ЗСПД/Д-А-П/5773/27.11.2023г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Поморие, с която се отказва отпускане на месечна помощ за едно дете по реда на чл.8д, ал.1 ЗСПД, представляваща месечна помощ за родители/осиновители , когато отглеждат деца с трайни увреждания. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в нарушение на целта на Закона – незаконосъобразност по чл. 146, т.4 и т.5 АПК, поради несъответствието му с разпоредбата на чл.2 и чл.27 от Конвенцията за правата на детето – право на жизнен стандарт.

Излага се твърдение и за това, че разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД не е съобразена и с разпоредбата на чл.28, §1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. и Директива 2011/95/ЕС на Е. П. и на Съвета от 13 декември 2011г., без да се сочат конкретни техни норми или законови такива, в които са транспонирани.

Претендира се, че детето попада в обхвата на закрилата на посочените правни основания. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката за ново разглеждане. Прави се искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът - директор на дирекция "Социално подпомагане" – Поморие, в съдебно заседание чрез юрисконсулт С. оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли да бъде потвърдена заповедта.

Административен съд - Бургас, като обсъди релевантните доводи на страните и приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа следното:

Жалбоподателката е гражданка на Украйна с предоставена временна закрила към настоящия момент до 4 март 2024г. Не се спори, че със същия статут е и малолетното  дете О. М. П., с ЛНЧ **********.

Временната закрила на лица, напуснали Украйна е предоставена с Решение № 144 от 10.03.2022 г. на Министерски съвет за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна и за изменение на Националния план за действие при временна закрила в Република България. На основание т. 2 от това решение временната закрила се предоставя от 24 февруари 2022 г. за срок една година – до 24.02.2023 г. С Решение № 95 от 1.02.2023 г. Министерският съвет удължава действието на временната закрила на украинските граждани до 4 март 2024 г.

С Решение № 144 от 10.03.2022 г. на МС за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна се предоставя временна закрила на разселените лица от Украйна в съответствие с Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (ЕС) 2022/382 от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила.

Производството пред административния орган е започнало по заявление - декларация от 17.11.2023г. на Л. П. – гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила в България, с която е поискано да  бъде отпусната в частност месечна помощ на родители, когато отглеждат деца с трайни увреждания. Към заявлението е представена Декларация за доходи пред НАП, удостоверение, че детето е записано като ученик, сл. Бележка за имунизации, удостоверение за брутен доход, лист за извършен предварителен контрол и Заповед № 5773, последните два документа представени на 27.11.2023г.

По повод на подаденото заявление е издадена оспорената Заповед № ЗСПД/Д-А-П/5773/27.11.2023г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Поморие - отказ за отпускане на месечна помощ за дете с трайни увреждания. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че заявителката не е сред кръга лица, посочени в чл.3, т.5 от Закона за семейните помощи като субекти на правото на помощи, доколкото семейството й е със статут на временно пребиваване в Р. България, поради което не попада в обхвата на ЗСПД и това обстоятелство обосновава самия отказ.

Заповедта е връчена на жалбоподателката на 01.12.2023г., а жалбата срещу нея е подадена на 14.12.2023г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Производството по делото е допустимо, доколкото се оспорва подлежащ на обжалване административен акт и жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок.

При преценка на основателността на жалбата, съдът съобрази следната правна рамка:

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците, закрилата, която Република България предоставя на чужденци, включва убежище, международна закрила и временна закрила. Лицата имат различен статут с оглед закрилата, която ползват. Чужденец с предоставен статут на бежанец има правата и задълженията на български гражданин, с някои изрично регламентирани изключения – чл. 32, ал. 2 от ЗУБ.

Чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България - чл. 32, ал. 3 от ЗУБ. Правата на чужденците с предоставена временна закрила, каквато е жалбоподателката са по-ограничени. Тези лица имат право:

1. да останат на територията на Република България;

2. на труд и професионално обучение;

3. на подходящо настаняване или на средства за настаняване при необходимост;

4. на социално подпомагане;

5. на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и на медицински услуги при условията и по реда за българските граждани, с изключение на медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване;

6. свободно да се завръщат в държавата си по произход.

Т.е. законът за убежището и бежанците изрично предвижда, че лицата, ползващи временна закрила имат право на социално подпомагане.

Обществените отношения, свързани с гарантирането на правото на гражданите в Република България на социално подпомагане чрез социални помощи са предмет на уредба от Закона за социално подпомагане. Законът дефинира социалното подпомагане като предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Законът за социалното подпомагане изрично урежда правото на социални помощи на чужденците, ползващи се от временна закрила – чл. 2, ал. 6 във връзка с ал. 3 от ЗСП. Законът за социалното подпомагане дефинира социалните помощи като средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства.

Предвидени са различни видове социални помощи. Някои от социалните помощи са месечни (чл.8д, ал.1 ЗСПД) и се отпускат, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Под постоянно се има предвид през целия период до настъпване на условието за прекратяване на помощта.

Според легалното определение на чл. 1, ал. 2 от закона за семейните помощи за деца, семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. Тази норма дефинира изрично семейните помощи като вид социални помощи - допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства, което прави тези помощи неизменна част от системата за социално подпомагане.

Съгласно чл.8д, ал.1 от Закона за семейните помощи за деца, Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Т.е. помощта се отпуска независимо от дохода на семейството. При тази правна уредба съдът приема, че семейната помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД е вид социална помощ, която задоволява ежемесечни потребности на подпомаганите лица и семейства – за покриване на част от разходите свързани с трайните увреждания на децата.

Месечната помощ за дете с трайни увреждания е форма на социално подпомагане. Тя е израз на държавната политика в сферата на соц. подпомагане и цели да подпомогне семействата в отглеждането на децата с трайни увреждания в семейна среда и тяхното социално включване.

Съгласно чл. 3, ал.1,т. 5 от ЗСПД право на семейни помощи за деца наред с другите лица имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Както вече се посочи, по отношение на лицата с временна закрила други два закона - Законът за социалното подпомагане и Законът за убежището и бежанците предвиждат, че лицата с временна закрила имат право на социално подпомагане.

При тази правна рамка съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, при липса на процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон.

Основанията за този извод са следните: Законът за семейните помощи регламентира правото на семейни помощи за чуждите граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Жалбоподателката е лице, което ползва временна закрила и като такова има право да остане на територията на Република България и право на социално подпомагане, съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗУБ. Законът за социалното подпомагане, както вече се посочи, също предвижда право на социално подпомагане на лицата, ползващи се с временна закрила - чл. 2, ал. 6 във връзка с ал. 3 от ЗСП. Т.е. на основание чл. 3, ал. 1, т.5 от ЗСПД във връзка с чл. 32, ал. 3 от ЗУБ и чл. 2, ал. 6 във връзка с ал. 3 от ЗСП жалбоподателката и детето  имат право на търсената помощ и изводът на административния орган, че не може да са субекти на търсената семейна помощ е незаконосъобразен. Лицата, ползващи временна закрила имат гарантирано от българския закон право на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст и целят да посрещнат някои регулярни или специфични нужди на детето – чл.8д, ал.5, т.1 ЗСПД.

По тези съображения съдът приема, че оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката, при съобразяване на дадените в настоящото решение указания.

При този изход на спора следва да се постави на обсъждане претенцията на адв. Ошавков за присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като алинея 2 на същия текст предвижда, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА и на адвоката, оказал безплатна правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Конкретен размер на търсената месечна помощ не е заявен, нито такъв е отказан, затова съдът приема, че делото няма определен материален интерес. Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения регламентира, че възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението [рег. номер].

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, чл. 10, ал. 6 от ЗСПД, Административен съд - Бургас, Трети състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на Л. П. – гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила в България, родена на [дата]., притежаваща карта на чужденец с № *********. Изд. На 15.02.2023г. от ДАБ, с ЛНЧ **********, с настоящ адрес к.к. С. Б., Почивна база Министерски съвет, ет.2, ап.230, Заповед № ЗСПД/Д-А-П/5773/27.11.2023г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Поморие, с която е отказано отпускане на месечна помощ за едно дете по реда на чл.8д, ал.1 ЗСПД, представляваща месечна помощ за родители/осиновители, когато отглеждат деца с трайни увреждания.

ВРЪЩА преписката на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие за произнасяне съобразно дадените в настоящия съдебен акт указания.

ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за произнасяне на органа по заявлението, в случай че са представени от страна на заявителя всички изискуеми от Закона документи.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие да плати на адв. Ошавков сума в размер [рег. номер]., представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно.