№ 45
гр. Перник, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720201477 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН
С наказателно постановление № 8810/28.08.2024 г. издадено от Я.
М. И. - директор на дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при
Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София. ****, оправомощен със
Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“, на Ц. С. Х., ЕГН**********, постоянен
адрес: ****, адрес за призоваване: ****, е наложено административно
наказание глоба, в размер 3000 / три хиляди/ лева, на основание чл. 53, ал. 1, т.
2, предложение второ, във връзка с нарушаване на разпоредбата начл. 26,
ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7,
ал.1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предложение второ, за това, че на 25.07.2024 г.
около 07:35 часа на път I-1, км 284+500 на отбивна площадка в посока гр.
Перник - гр. София, Ц. С. Х. е управлявал и извършвал превоз на товари с
МПС с четири оси с две управляеми оси марка МАН, модел ТГА 41.400 ББ, с
peг. № ****, като в процеса на извършената проверка е било установено, че
водачът извършва превоз на фракция, видно от кантарна бележка №
90731/25.07.2024 г„ без разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
В атакуваното НП е посочено, че необходимостта от Разрешително е
доказана от направеното измерване с електронна мобилна везна за измерване
1
на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200009 и ролетка
№ 1307/18/5 м.
1. При измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29.700 т при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5,
буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 10.700 т.Съгласно чл. 3, т. 2 от
Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7,
ППС е тежко.
Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е
тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закона за пътищата
във връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
Наредбата, движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с
разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите
норми по раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от
специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя
(АПИ).
В законоустановения срок не са постъпили възражения от
нарушителя.
На основание чл. 52, ал. 4 от Закона за административните
нарушения и наказания - (ЗАНН). след като АНО проверил акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и прецених събраните
доказателства прецених тежестта на нарушението и наличието на подбуди за
извършването му с оглед на целите на чл. 12 от ЗАНН, счел, че водачът е
могъл да провери и да се убеди, дали параметрите на ППС с товар не
превишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата като
при установяване на превишаване на нормите, същото да бъде приведено в
съответните норми, поради което считам, че водачът е извършил нарушението
описано в АУАН виновно в противоречие на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1,
буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, чл.
8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 3.7.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от Ц. С. Х., ЕГН**********, постоянен адрес: ****, , с която моли
наказателното постановление да бъде отменено, като в жалбата пространно са
изложени аргументите за това. Твърди, че при издаването на обжалваното НП
е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, като не се установявало
по безспорен начин нарушителя. Сочи се, че водачът на тежко ППС,
управляващ такова превозно средство, без съответното разрешение, не може
да е административнонаказателно отговорно лице, а такава отговорност
следва да носи единствено собственикът на ППС или лицето, лицензирано да
извършва превоза, в чието задължение е снабдяването с изискуемото
разрешително за превоз на тежки или извънгабаритни товари по пътищата. В
случая било от съществено правно значение от чие име и за чия сметка,
съответният водач на ППС е извършвал превоза, но това не е установено.
Забраната за претоварване на ос се сочи, че не е абсолютна. Предпоставките за
2
нейното преодоляване са посочени в Наредба №11 за движението на
извънгабаритни и/или тежки ППС от 03.07.2001 на МРРБ /Наредбата/.
Условията се отнасят до движението на такива ППС, след издаване на
съответното разрешение от администрацията, която управлява пътя. Лицата,
които могат да искат такова разрешение са изчерпателно изброени в чл. 15,
ал.3 от Наредбата. Това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки
ППС или лицата, които са лицензирапи да извършват превозите, но не и
водачите на самите ППС. Отделно се твърди, че при издаването на
обжалваното НП е нарушена и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като
не било описани обстоятелствата, при които е извършено твърдяното
нарушение и които са от съществено значение за случая. Твърди се, и че в
АУАН и НП не са описани всички обстоятелства от значение за случая..
Налице било едно бланкетно обвинение. Изложени са доводи и по същество
във връзка с правната квалификация на вмененото нарушение. Отделно от
това, актосъставителят и наказващият орган не били взели предвид и вида на
товара, който в случая е бил насипен. Това означавало, че няма как да се
контролира натоварването на всяка от осите, т.е. не са палети за да могат да се
подредят по съответен ред. Твърди се, че Наказателното постановление е
съставено при особено съществени нарушения на установените в ЗАНН
процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт
не може да се ползва с установената в закона доказателствена сила. Моли съда
да отмени наказателното постановление изцяло или ако алтернативно счете,
че изложените основания не представляват мотив за неговата отмяна, то
алтернативно моли за намаляване наложеното на жалбоподателя наказание до
минималния размер предвиден в Закона за пътищата. С оглед изхода от делото
претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично. За него се
е явил пълномощникът му- адв. Й. - САК. Съдът е докладвал и приел
постъпило по делото заявление, с рег. № 25931/19.11.2024 г. от жалбоподателя
Ц. С. Х., с което потвърждава подадената от негово име жалба срещу
Наказателно постановление №8810 от 28.08.2024 г., издадено от Я. М. И.,
Директор на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция
„Пътна инфраструктура“ - гр. София, както потвърждава и извършените
действия от адвокат Й. Й., във връзка с жалбата. Към заявлението са
представени жалба, подписана в оригинал и подписано пълномощно за
адвокат Й. в оригинал, като е приложено и удостоверение за подаване на
жалбата през Системата за сигурно електронно връчване.
За Административнонаказващият орган Директор на дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” - гр. София, редовно уведомен чрез юк Т., се явява
юрисконсулт С. Т., с пълномощно по делото.
По същество адв. Й. в пледоарията си моли съда, да отмени НП,
респ. алтернативно да намали наложената санкция. Счита, че с оглед
показанията на свидетелите, на актосъставителя и свидетеля по акта, се
допълнила фактическата обстановка. От друга страна пък на самия водач е
разпоредено от неговия работодател да извърши курса. Независимо от това
смятам, че не носи отговорност, и в случая не следва да носи персонална
отговорност за това.
3
Юк Т., представител на АНО, моли съда да постанови решение, с
което да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, като при постановяване на решението да има предвид
подробно описаното в депозираното от нас становище. Относно отговорноста
на водача в чл. 53 от Закона за пътищата са описани няколко групи субекти,
които могат да носят административнонаказателна отговорност при
нарушаване на общата забрана за движение на извънгабаритни или тежки
пътни превозни средства без необходимото разрешение. В случая ставало
въпрос за буква „а“ - физически лица, които непосредствено извършват
движението, т.е. това е водачът на управляваното пътно превозно средство.
Моля, с оглед изхода на делото да им бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Правя възражение за завишен размер на адвокатския хонорар
на жалбоподателя.
СЪДЪТ в последното по делото с.з. е констатирал, че в предходно
съдебно заседание е докладвал, но не е приел, постъпило по делото
Становище с рег. № 24554/04.11.2024 г. от МРРБ, АПИ, Областно пътно
управление - Перник, подписано от юрисконсулт С. Т., с което оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно, излагайки обстойни доводи,
и моли на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН да й бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение по делото и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя. Към становището са представени следните доказателства:
Пълномощно на процесуалния представител - Пълномощно № П-
324/31.10.2024 г. копие; Заповед № РД - 11 - 246 от 31.03.2022 г., на
Председателя на УС на АПИ, с която е определена материалната
компетентност на Я. М. И. -директор на дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура имащ право да
издава наказателни постановления на физически и юридически лица по
съставени от оправомощени служители на Агенция „Пътна инфраструктура,
актове за установяване на административни нарушения /АУАН/ - копие;
Заповед № РД - 11 - 247 от 31.03.2022 г„ на Председателя на УС на АПИ с
изменение Заповед № РД-11-1145/31.10.2022., Заповед № РД-11-
720/01.06.2023 г. и Заповед № РД- 11-657/20.06.2024 г. - заверено копие; ЕО
Сертификат за одобрен тип везна PW-10 - копие; Заявление за последваща
периодична проверка -№ 000029-30193/10.06.2024г . и Приложение 1 към него
- копие; Сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие за
вид везна PW-10; Декларация за съответствие на ролетка № 1307/18/5м -
копие;Сертификат за съответствие на ролетка № 1307/18/5м. - копие; и
Протокол за проведено обучение на актосъставителя Б. К. П. за работа с
мобилни везни за поосово измерване на ППС с конкретния тип везна - копие,
находящи се от страница 44 до страница 81 по делото.
Актосъставителят Б. К. П., е бил разпитан в проведеното съдебно
заседание, относно констатациите при съставянето на акта, като е бил
разпитан и свидетелят по акта- В. Б. А.. По делото по искане на защита е бил
разпитан и един свидетел на защитата- Б. Е. Т., управител на фирма ЕТ „Б. - Б.
Т.“.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
4
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
На 25.07.2024 г. около 07:35 часа на път I-1, км 284+500 на отбивна
площадка в посока гр. Перник - гр. София, свидетелите Б. К. П. и В. Б. А.,
изпълнявайки служебните си задължения, като и двамата са инспектори в
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, спряли за
проверка- жалбоподателят-Ц. С. Х., който управлявал и извършвал превоз на
товари с МПС с четири оси с две управляеми оси марка МАН, модел ТГА
41.400 ББ с per. № ****, като в процеса на извършената проверка е
установено, че водачът извършва превоз на фракция, видно от кантарна
бележка № 90731/25.07.2024 г„ без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. При извършената проверка от служителите
били констатирани следните обстоятелства, а именно, че: лицето няма
необходимото разрешително, а именно необходимостта от Разрешително се
доказвала от направеното измерване с електронна мобилна везна за измерване
на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200009 и ролетка
№ 1307/18/5 м.При измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 29.700 т при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5,
буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 10.700 т.Съгласно чл. 3, т. 2 от
Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7,
ППС е тежко. Измерените параметри на превозното средство показвали, че
същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.Съгласно чл. 26, ал.
2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т. 5,
б.“в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата, движението на
тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително)
за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата
на администрацията управляваща пътя (АПИ), като именно такова нарушение
било вменено на лицето, с издадения му на място акт, от който срещу подпис
последният получил екземпляр. Разпитани в с.з. двамата свидетели поддържат
отразеното в акта, като актосъставителят П., в детайли описва как точно е
протекла проверката, като сочи, че –„...На 25.07.2024 г. около 7:30 часа
сутринта спряхме за проверка МПС с четири оси, превозващо фракция.
Направихме измерване с електронна везна за измерване на маса и
установихме, че на двойната задвижваща ос сумата от натоварването е
29.700 тона, при максимално допустимо натоварване 19 тона. И съставих
акт на водача. Не помня името на водача. Поосово беше измерено
натоварването с електронна везна, която е сертифицирана... Трета и
четвърта ос бяха претоварени. Те се правят поотделно, поосово
измерванията. Всяка една ос се мери. И на двете оси беше претоварването.
И трета и четвърта ос бяха претоварени. Те се взимат общо, по принцип
трета и четвърта ос се взимат общо, и на двете оси натоварването трябва
да е 19 тона сумирано. Резултатът за измерването от ролетката е 1,40 м.
5
разстояние...“, като показанията на този свидетел, се допълват и от
изложеното от свидетелят В. А., като същата заявява обстоятелства
смислово единни на изложените от актосъставителя, а именно, че –„...На
25.07.2024 г. около 07:35 часа на Републикански път I-1, км 284+500, в посока
гр. Перник - гр.София, с колегаета Б. П. спряхме за проверка моторно
превозно средство с четири оси, като установихме, че превозва фракция.
Беше направено и измерване с везна PW-10 № К0200009 и ролетка № 1307,
като при измерването установихме, че при 1,40м. разстояние на двойната
задвижваща ос беше 29.700 т. при допустими по Наредба 19 тона, като
претоварването беше с 10.700 тона над допустимото. След което беше
предоставен протокол от направеното измерване на водача. Водачът беше
Ц. Х.. Беше съставен акт за констатираното нарушение. В акта беше
отбелязано, че водачът има възражения, без да цитира какви. Наказва се
като субект водачът, а не управителят на фирмата, защото в момента сме
констатирали, че водачът е управлявал моторно превозно средство, което е
с превишена стойност на натоварването на МПС-то... Общата маса се
сумира на база измерването поосовото, но не се съставя акт за общата
маса. При 32 допустими тона на превозното средство, тонажът, който
беше измерен на тотала е 44.500 тона, т.е. с 12.500 тона над допустимата
норма. Като цяло няма как да се измери, тъй като съгласно Наредбата не се
съставя акт за общ тонаж, тъй като следва да са стъпили всички оси върху
автомобилен кантар, за да може да се правоприлага по отношение на
общата маса, т.е. измерването е поосово, като всяка една ос по Наредбата
има допустими стойности. В случая ние сме констатирали превишаването
по отношение на двойната задвижваща ос. Поотделно се мерят осите и
така са и в протокола. Единичната ос е 10 тона, втората ос - единичната е
10 тона, двойната задвижваща ос е 19 тона при пневматично качване,
каквото вече е приравнено и е 19 тона, т.е. определя се на оси. Измерваме
трета и четвърта ос поотделно. Това е новата везна и на нея излиза цветно
и си пише: на първа ос е толкова, на втора ос е толкова. Там, където е
претоварено, претоварването е оцветено в червено. Дадено е едната ос,
другата ос. Но тя върви заедно, това е диференциала, това е задвижващата
ос. Тя върви заедно, затова пишем двойна задвижваща ос, а не трета или
четвърта. Така е по Наредбата, в чл.7, ал.1, т. 5, б.“в“ от Наредба №11.
Данните от измерванията с ролетката се въвеждат в самия протокол. По
отношение на мястото, проверката беше извършена на път I-1, км 284+500,
има отбивна площадка в посока Перник - София. Намира след като се
премине светофара може би в дясната част има голяма отбивна площадка
км284+500...“, като показанията и на двамата свидетели, съдът намира за
обективни и ги кредитира, като съответни и на събрания по делото писмен
доказателствен материал, като същите го допълват и изясняват допълнително
възраженията от защитата наведени в жалбата. От страна на защитата също са
ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на св.Б. Т., управител
на ЕТ „Б. - Б. Т.“, където е служител и жалбоподателят, който обаче изяснява
обстоятелства, свързани с камионите на фирмата и дейността им- „...Шофьор
в моята фирма е жалбоподателят Ц. Х.. Имам 12-13 шофьори във фирмата.
Фирмата се занимава с международен транспорт и транспорт на инертни
материали, изкопи, насипи. Камиони, камиони с ремаркета и самосвали
имам. Общо камионите на тази фирма са 10. Имам и багери. Ц. Х. е на
6
трудов договор при мен, като шофьор на самосвал МАН с четири оси. За
процесния случай знам, че са го спряли на Драгичево и е бил претоварен. Не
помня на коя ос е бил претоварен. Аз съм разрешил излизането. Товарил е на
Студена фракция. Претоварил е по мое нареждане, понеже камиона
работи...“, тоест разпитът на този свидетел, основно е във връзка и с
възраженията на жалбата относно субекта, който евентуално би следвало да
понесе административно-наказателна отговорност за вмененото нарушение,
като по този въпрос съдът отговор следва да даде по същество на спора, като
показанията му доразвиват обстоятелствата, по делото и съдът не ги намира за
неправдиви.
Следва да се посочи също, че законоустановения срок не са
постъпили възражения от нарушителя.
На база на издадения срещу жалбоподателя акт, нарушение (АУАН)
№ 10188 от 25.07.2024 г„ съставен от Б. К. П. на длъжност инспектор в отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, и при дословно
възпроизвеждане на фактическата обстановка, изложена в същата АНО е
издал атакуваното НП№ 8810/28.08.2024 г.издадено от Я. М. И. - директор на
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” - гр. София. ****, оправомощен със Заповед № РД-11-
246/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на Ц. С. Х., ЕГН**********, постоянен адрес: ****,
адрес за призоваване: ****, е наложено административно наказание глоба,
в размер 3000 / три хиляди/ лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2,
предложение второ, във връзка с нарушаване на разпоредбата начл. 26,
ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7,
ал.1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предложение второ, за това, че на 25.07.2024 г.
около 07:35 часа на път I-1, км 284+500 на отбивна площадка в посока гр.
Перник - гр. София, Ц. С. Х. е управлявал и извършвал превоз на товари с
МПС с четири оси с две управляеми оси марка МАН, модел ТГА 41.400 ББ, с
peг. № ****, като в процеса на извършената проверка е било установено, че
водачът извършва превоз на фракция, видно от кантарна бележка №
90731/25.07.2024 г„ без разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.В НП е посочено, че на 25.07.2024 г. около 07:35 часа на път 1-1,
км 284+500 на отбивна площадка в посока гр. Перник - гр. София, Ц. С. Х. е
управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две
управляеми оси марка МАН, модел ТГА 41.400 ББ с per. № ****, като в
процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз
на фракция, видно от кантарна бележка № 90731/25.07.2024 г„ без разрешение
за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително),
съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.Необходимостта от
Разрешително е доказана от направеното измерване с електронна мобилна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 №
7
К0200009 и ролетка № 1307/18/5 м. При измерено разстояние между осите
1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е
29.700 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 10.700 т.Съгласно
чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми
по чл. 7, ППС е тежко. Измерените параметри на превозното средство
показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във
връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
Наредбата, движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с
разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите
норми по раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от
специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя
(АПИ). В законоустановения срок не са постъпили възражения от нарушителя.
На основание чл. 52, ал. 4 от Закона за административните нарушения и
наказания - (ЗАНН), АНО е посочил, че след като проверил акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и прецених събраните
доказателства прецених тежестта на нарушението и наличието на подбуди за
извършването му с оглед на целите на чл. 12 от ЗАНН. Вписано е, че водачът е
могъл да провери и да се убеди, дали параметрите на ППС с товар не
превишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата като
при установяване на превишаване на нормите, същото да бъде приведено в
съответните норми, поради което е изведен извод, че водачът е извършил
нарушението описано в АУАН виновно в противоречие на разпоредбите на чл.
26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал.1,
т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 3.7.2001
г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. На основание чл. 53, ал. 1
от ЗАНН, административнонаказващият орган, счел, че нарушението е
доказано по несъмнен начин факта на извършеното нарушение,
самоличността на нарушителя, както и неговата вина и прецених, че не е
приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН предвид високата степен на
обществена опасност на извършеното нарушение, която е обвързана с
последиците от движението на тежки превозни средства по републиканската
пътна мрежа, както и с оглед на безопасността на движението, тъй като
управлението на МПС е правно регламентирана дейност с безспорно голям
риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в
движението.Като е извършил превоз на товар по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на
Наредбата превишавайки нормите, посочени в раздел II от Наредба № 11 от
03.07.2001 г., водачът в качеството му на физическо лице по смисъла на чл. 53,
ал. 1 от Закона за пътищата, е субект на административнонаказателна
отговорност.Като е извършил превоз с тежко МПС по смисъла на чл. 3, т. 1 и
т. 2 от Наредбата, водачът е създал потенциална опасност за движението по
републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура. В НП е посочено също, че не е било установено
осъществяване на превоз в рамките на специалното ползване на пътищата,
разрешено в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се
използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат
разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на
8
пътищата.Не е установено наличие на „неделим товар“ по смисъла на § 1, т.
14 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., който не може да се дели на две и
повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело
до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който
поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно
превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря
изцяло на изискванията на наредбата.Към момента на проверката водача Ц. С.
Х. е извършвал превоз на товари без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС и при забрана за извършването на това, съгласно
разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.,с което е нарушил
разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във
връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
Наредба № 11 от 3.7.2001 гг. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.Посочено е, че нарушението е за първи път. Установеното в АУАН
нарушение се потвърждавало от приложените и иззети доказателства:
Протокол от измерване № 0000056/25.07.2024 г.. разписка за връчен АУАН,
копия на: свидетелство за регистрация на МПС - Част II, кантарна бележка №
90731/25.07.2024 г., пътен лист. В мотивите на атакуваното НП, също е
посочено, че обществената опасност за висока, поради това, че
превишаването на допустимото максимално натоварване на ос за МПС с
допустима максимална маса по чл. 6, ал. 1 от Наредбата с пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища,
отворени за обществено ползване, не попада в изключенията по чл. 8, ал. 5 във
връзка с чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.С оглед на
предотвратяване на повторно и системно извършване на едни и същи
нарушения в изпълнение на основния принцип, регламентиран в чл. 12 от
Закона за административните нарушения е наказания, прилагането на не най -
високата, но не и на най - ниската по размер санкционна норма, следва да бъде
аргументирана и мотивирана от трайната тенденция на установяване на
конкретни вредни последици от движението на претоварени тежкотоварни
автомобили по републиканските пътища. Тенденцията касае причиняване на
катастрофи вследствие на сериозни технически неизправнности. свързани с
претоварването, в т.ч. прегряване на спирачките, загуба на контрол, както и
деформация и разрушаване на пътната настилка, което налага спешни текущи
ремонти.С оглед на тенденцията на увеличаване на смъртните
пътнотранспортни произшествия контролните органи на пътя трябва да
прилагат закона по такъв начин, че да предупреждават и превъзпитават
нарушителите с цел строго спазване на законовите и подзаконови нормативни
актове, а като резултат за обществото - свеждане до минимум на
пътнотранспортния травматизъм. Предвид изложеното и на основание чл. 53,
ал. 1, т. 2. предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с нарушение на
разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във
връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
Наредба № 11 от Наредбата и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН на лицето е
било наложено адм. Наказание глоба в размер на 3000 лв.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна,
9
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, се
явява частично основателна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът
намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като възраженията в
жалбата в посочения смисъл, съдът намира за неоснователни. Не може да се
приеме, че бланкетно, както се сочи в жалбата са били посочени съответните
вменени за нарушени разпоредби, напротив фактите и обстоятелствата са
прецизно описани и съотнесени към правилния фактически състав на
описаните норми, като привръзките между същите АНО е направил
законосъобразно, като преди това и в акта същите са били надлежно описани.
Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана
материална компетентност, при спазване на императивните изисквания към
съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила. Обвинението е
формулирано ясно и разбираемо, а отразените фактически обстоятелства, са
достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на
деянието вменено във вина на нарушителя, както за формиране на извод, че
правното му квалифициране е извършено прецизно.
В обстоятелствената част на акта и постановлението ясно са
записани датата и мястото на извършване на нарушението / като
възражението досежно мястото, описано в жалбата, съдът намира за
неоснователно/, отразени са вида на ППС, посоката му на движение и товара,
обстойно са изложени обстоятелствата, въз основа на които е направен извод
за това, че превозното средство е тежко и за него са приложими нормите на
Наредба № 11/2011 г. на МРРБ, като възраженията в жалбата тази насока,
съдът намира за неоснователни. Формулирана е и ясна констатация за това, че
с оглед установените параметри на ППС, водачът не е притежавал валидно
разрешение, издадено по реда на същата наредба от администрацията
управляваща пътя, тъй като измереното натоварване на осите е надвишавало
многократно нормите по Наредбата. Констатация в същия смисъл е вписана в
обстоятелствената част и на акта, и на наказателното постановление, като в
разпита си в с.з актосъставителят, също е акцентирал в тази насока, като
възражението на пълномощника в противоположен смисъл е неоснователно.
В този смисъл, съдът приема, че описанието на нарушението е достатъчно не
само с оглед адекватното упражняване правото на защита от страна на
нарушителя, но и с оглед извършване на съдебния контрол за
законосъобразност и обоснованост на извода за нарушение по чл. 26, ал. 2, т.
1, буква „а“’, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т.5, б. „в“,
вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като възраженията
за несъставомерност на деянието съдът намира за неоснователни. АНО е
определил и приложил правилно материалният закон и попадащите
разпоредби по фактите, установени по делото са ясно разписани и
съставомерни като описан фактически състав, и не съответстват на друго, а
именно на вмененото нарушение, противно на твърденията, застъпени в
10
жалбата.
Съдът приема, че препис от АУАН е връчен на жалбоподателя, както
се установява и от писмените и гласни доказателства по делото- свидетелят и
разписката за извършеното действие, удостоверено с дата, име и подпис на
актосъставителя. По делото не е спорно, че АУАН е съставен на мястото на
проверката, че нарушителят го е подписал без възражения, а свидетелските
показания непротиворечиво установяват изпълнение на задължението по чл.
43, ал. 5 от ЗАНН.
Правилно е приложена и административнонаказателната норма - чл.
53, ал. 1 от ЗП, тъй като именно тя е относима към описаното нарушение,
доколкото предвижда наказване на физически лица, нарушили визираните в
нормата разпоредби, в т. ч. тази на чл. 26, ал. 2 т. 1, буква „а” от ЗП- от Закона
за пътищата, за нарушаването на която е привлечен към
административнонаказателна отговорност и жалбоподателя, тоест правилно е
бил определен и субектът на нарушението, като възраженията и в тази насока
съдът намира за неоснователни, в това число и ангажираните гласни
доказателства от защитата относно този факт. Правилно в случая АНО е
определил субекта на нарушението и правилно е посочил и правните
разпоредби, които са нарушени.
Следва да се посочи в допълнение, че не се касае и за приложение на
разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, в която също се предвижда санкция за
лицата, които управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от МРРБ, без да спазват установения за това
ред. Установяването на това нарушение обаче и наказването на нарушителите
е в компетентността на лицата по чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, а не на
длъжностните лица от администрацията, която управлява пътя, съгласно чл.
19 от Закона за пътищата. Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е реализирана по реда и на основание този закон,
регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността,
ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта,
поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на
безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Съгласно чл.
19, ал. 2, т. 5 и 6 от ЗП управлението на пътищата включва и осигуряване на
общественото ползване на същите чрез регулиране и контрол на
автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за
ползване на пътищата, както и упражняване на контрол на превозните
средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от
разрушаване. Т. е., отговорността в случая е ангажирана за нарушение на
правни норми от ЗП, установени в насока защита на пътищата като обект на
инфраструктурата, в частност от увреждане вследствие движение на
извънгабаритно и тежко ППС с параметри надвишаващи описаните в
представеното разрешение. Нормите от ЗДвП защитават други обществени
отношения - опазване живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването
от моторните превозни средства, и се прилагат от други длъжностни лица,
каквито при конкретната проверка не са участвали. Следователно,
нарушенията по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП и чл. 177, ал. 3 от ЗДвП
11
съществуват паралелно и не само, че не се изключват взаимно, но напротив -
съвместими са и могат да се прилагат самостоятелно една от друга.
По същество:
Жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна
отговорност за това, че на посочените дата и час, в съответния пътен участък,
е управлявал тежко ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г.
на МРРБ, респективно тежко по чл. 3, т. 2 от същата Наредба, без валидно
разрешение издадено от администрацията управляваща пътя за дейности от
специалното ползване на пътищата. Тези факти са безспорно доказани.
Установено е, че при извършеното от контролните органи измерване на
управляваното от жалбоподателя ППС, като възраженията в жалбата във
връзка с кантарната бележка и измерването с везната, съдът намира за
неоснователни. Ясно и недвусмислено АНО е посочил, как е определил
стойностите и кои стойности кредитира, и как е било извършено замерването,
като съдът посочи по-горе тези обстоятелства и не намира за нужно да си
преповтаря. Следва да се посочи само, че във връзка и с допълнително
представени писмени доказателства от страна на АНО, се установява, че
замерването е било извършено със сертифициран уред.При направеното
измерване При измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29.700 т при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5,
буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 10.700 т.Съгласно чл. 3, т. 2 от
Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7,
ППС е тежко. Измерените параметри на превозното средство показват, че
същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.Съгласно чл. 26, ал.
2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т. 5,
б.“в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата, движението на
тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително)
за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата
на администрацията управляваща пътя (АПИ).
В допълнение следва да се посочи, че както е видно от текста на
цитираната норма забраната за движение на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства не е абсолютна - то е допустимо в случай, че е налице
разрешение. Редът за издаване на такова е разписан в раздел IV на Наредба №
11/2001 г. на МРРБ - след издаване на разрешително за движение за
извънгабаритни ППС /чл. 14, ал. 1/ или след заплащане на дължима пътна
такса, което е допустимо за извънгабаритните и/или тежките ППС, които имат
обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от
30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II. В конкретния
случай, водачът на превозното средство не е разполагал към момента на
проверката с разрешително по приложение № 3 към чл. 14, ал. 1 от Наредбата,
а видно от констатациите в акта и в НП съотнесени към останалия събран по
делото писмени и гласен доказателствен материал, се установява, безспорно,
че на 25.07.2024 г. около 07:35 часа на път I-1, км 284+500 на отбивна
площадка в посока гр. Перник - гр. София, Ц. С. Х. е управлявал и извършвал
превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси марка МАН,
12
модел ТГА 41.400 ББ с per. № ****, като в процеса на извършената проверка е
установено, че водачът извършва превоз на фракция, видно от кантарна
бележка № 90731/25.07.2024 г„ без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Необходимостта от Разрешително е доказана от направеното
измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200009 и ролетка № 1307/18/5 м. При
измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос на МПС е 29.700 т при максимално допустимо
натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата,
като превишаването е с 10.700 т.Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при
превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, ППС е
тежко.Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е
тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1,
буква „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, чл.
8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата, движението на тежки ППС е
забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за
превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ).Съдът приема, че жалбоподателят,
в качеството си на водач на ППС, е субект на процесното нарушение. Вярно е,
че съгласно чл. 11 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, лицата, които извършват
превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на
извънгабаритните ППС. Съгласно същата наредба /чл. 37, ал. 1, т. 1/ и
съгласно Закона за пътищата обаче, водачът на извънгабаритно или тежко
ППС също е субект на административнонаказателна отговорност за
нарушение по чл. 26, ал. 2 от ЗП, независимо от това образувано ли е
административнонаказателно производство и ангажирана ли е отговорността
на превозвача.
В този смисъл, нарушението се доказва, както обективна, така и от
субективна страна, като правилно в случая е бил определен и субекът, който
да носи отговорност за същото.
Според съдебния състав не се касае за нарушение, което може да
бъде определено като маловажно с оглед липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици и на други смекчаващи обстоятелства,
сравнено с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Надвишаването на нормите на Наредбата винаги повишава рисковете относно
безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура. Именно затова законът въвежда изискване
движението на ППС по пътищата с параметри надвишаващи нормите на
Наредбата да се допуска по изключение, само след издадено разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специалното ползване на пътищата, което се издава при определени условия и
за всеки отделен случай, с определен срок, за определен маршрут, след
заплащане на пътна такса.
13
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че събраните
доказателства са достатъчни за несъмнен извод, че на посочените дата и място
Ц. С. Х. е извършвал движение на тежко ППС по смисъла на § 1, т. 1от ДР на
Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС
на МРРБ, вр. и чл. 3 от наредбата, без валидно разрешение, издадено от
администрацията управляваща пътя /АПИ/ - измереното натоварване на осите
на МПС и полуремаркето било по-голямо от допустимото, поради което
законосъобразно е ангажирана отговорността му по
административнонаказателен ред.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
Санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата
предвижда, че физическо лице, нарушило разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1,
т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41, се наказва с глоба от 1000 до
5000, ако деянието не представлява престъпление. В конкретния случай на Ц.
С. Х. е наложена глоба значително над минималния размер, а именно 3000 лв,
което е близо до предвидения максимум в закона. Това решение
административнонаказващият орган е мотивирал със следните гореописаните
вече съображения, сред които е посочил и че нарушението е за първи път.
Тоест водачът не е системен нарушител, което е следвало да се отчете при
индивидуализацията на наказанието и АНО да му наложи глоба в минимален
размер, като обвинителната теза, не може да почива за индивидуализацията на
наказанието на естеството на обществените отношения, които охранява
сътовтената норма, които са безспорно важни такива, като в този смисъл само
алтернативно наведените в жалбата възражения, съдът намира за основателни,
като размерът на определената санкция, в случая, съдът намира, че следва да
бъде определена в законовия минимум-до сумата от 1000 лева, което е
минимума на наказанието, предвид обстоятелството, че и че е първо
нарушение за водача, в който смисъл НП следва да бъде изменено като
наложената на жалбоподателя санкция бъде намалена от 3000 на 1000 лева, по
гореизложените съображения. / в този смисъл виж Решение № 176 отг. на
АдмС - Перник по к. а. н. д. № 194/2023 г., Решение № 477 от 25.03.2024 г. на
АдмС - Перник по к. а. н. д. № 78/2024 г. Решение № 678 от 23.04.2024 г. на
АдмС - Перник по к. а. н. д. № 116/2024 г. Решение № 811 от 13.05.2024 г. на
АдмС - Перник по к. а. н. д. № 214/2024 г. и др. от практиката на касационната
инстанция, която настоящият съдебен състав напълно споделя/.
Съдебният състав намира, че глоба в този размер ще бъде съответна
на характера и тежестта на нарушението и в най-висока степен би допринесла
за реализиране на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди
и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред.
Само в допълнение, съдът намира, че следва да посочи, следното:
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице
маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н.
д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно
чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
14
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Извършеното от жалбоподателя нарушение засяга изключително
важни обществени отношения, свързани със собствеността, ползването,
управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на
пътната инфраструктура в Република България. Като е управлявал тежко ППС
без необходимото разрешение/квитанция за платена такса, жалбоподателят е
поставил в опасност сигурността на участниците в движението по пътищата,
както и целостта на пътната инфраструктура. По тази причина съдът счита, че
процесното нарушение не представлява такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид.
По разноските:
Изхода на делото обосновава присъждане на разноски на
процесуалните представители на страните, като при запознаване с
материалите по делото, съдът намира, че представителят на жалбоподателят
нито е поискал, нито е представил доказателства за претендирано
възнаграждение за адвокат, порази което и за съда не възниква задължение да
се произнася в посочения смисъл. Същевременно, на основание чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН на Агенция "Пътна инфраструктура" – София, която по делото е била
представлявана от юрисконсулт и която претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, то искането е основателно съгласно
отхвърлената част от жалбата и за частта на отхвърлянето, като на АНО
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в
чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая приложима е нормата на чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвижда, че
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 лв. до 120 лв. При определяне на
възнаграждението на правоимащата страна, съдът взе предвид, че делото не се
отличава с фактическа или правна сложност и е разгледано в едно съдебно
заседание, което мотивира присъждане на възнаграждение в минимален
размер, а именно - 80 лева. В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК
същото следва пропорционално да бъде намалено съобразно изменения
размер на административното наказание, от което следва, че жалбоподателят
ще бъде осъден да заплати 26,67 лева юрисконсултско възнаграждение в полза
на АПИ.
Предвид изложеното и на основание чл. чл. 63, ал. 2, т.4, вр. Ал.7, т.
т.2 и ал. 1, вр. Чл.58д,т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8810/28.08.2024 г.издадено
15
от Я. М. И. - директор на дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”
при Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София. ****, оправомощен със
Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Ц. С. Х., ЕГН**********,
постоянен адрес: ****, адрес за призоваване: ****, е наложено
административно наказание глоба, в размер 3000 / три хиляди/ лева, на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предложение второ, във връзка с нарушаване на
разпоредбата начл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във
връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предложение второ, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание глоба от 3000 /три хиляди/
лева на 1000 / хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Ц. С. Х., ЕГН**********, да заплати на Агенция "Пътна
инфраструктура" - София, бул. Македония № 3, юрисконсултско
възнаграждение в размер 26,67 лева /двадесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
16