РЕШЕНИЕ
гр.София, 13.07.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на единадесети
април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 8897 по описа за
2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във
вр. с чл.432 ал.1 ТЗ във чл.79 вр. с чл.86 от ЗЗД .
Ищецът „Р./Б./“ ЕАД твърди, че с договор
за банков кредит е предоставил на
ответника П.Н.П. кредит в размер на 140 000 евро с краен срок за
погасяване 5.11.2030г. Ответницата Р.К.П. поела солидарно задължение при условията
на чл.121 и сл. от ЗЗД да изплаща всички задължения на кредитополучателя на
договора и анексите към него. Ответниците учредили в полза на банката договорна
ипотека върху техен недвижим имот. Отпуснатият кредит бил предоставен и усвоен
на 11.12.2007г. Ответниците изпаднали в забава за паричните задължения от
5.03.2011г. в продължение на повече от 150 дни , поради което банката обявила кредита за предсрочно
изискуем. Заявява, че с настоящата молба уведомява ответниците за предсрочната
изискуемост на кредита. Моли съда да осъди ответниците да заплатят сумата
190 686,78 евро., от които 139 408,63 евро главница, 6 598,32 евро редовна лихва и
44 679,83 евро наказателни лихва. Претендира за разноските по делото.
Ответниците оспорват иска. Оспорват представените
анекси №№ 2 и 3 и по-конкретно подписите на кредитополучател и съдлъжник.
Правят възражение за изтекла давност по отношение на претенцията за главница и
лихви. Правят възражение за нищожност на договора за кредит и на анексите към
него поради наличието на неравностойни клаузи касаещи уговорени за плащане възнаградителна
лихва, неустойка за забава и такси по договора, както и клаузата за предсрочна
изискуемост. Твърдят, че тези клаузи са неясни, непълни, заблуждаващи и
съставени при нелоялна търговска практика на банката. Твърдят, че не са получили погасителен план и не са
били наясно с размера на вноските, които е следвало да внасят. Твърдят че не е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като банката не ги е
уведомила за това. В този смисъл считат, че не дължат главницата с ненастъпил
падеж, лихвите за забава, наказателните лихви. Молят съда да отхвърли исковете.
Правят възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, установи от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че ответникът
П.Н.П. в качеството му на
кредитополучател и ответницата Р.К.П., в качеството й на солидарен длъжник, са сключили
с ищеца „Р./Б./“ ЕАД договор за банков кредит от 20.11.2007г. по силата
на който, ответникът е усвоил предоставения му кредит, в размер на 140 000
евро със срок на погасяване 2027г. Целта на кредита е била погасяване на остатъка
по предходен кредит от 2006г. и за потребителски нужди. Съгласно чл. 4.1 от
договора, кредитополучателят/съдлъжникът са се задължили да заплащат на банката лихва в
размер на 6,7 % за целия период на кредита. Лихвата е формирана от два
компонента - СБР /Стойност на банковия
ресурс/ за евро който е променлива величина /определя се от лихвения процент по
междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка „предлага“
плюс законоустановените разходи на банката, в.т.ч. за поддържане на ЗМР и
свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от банката/ и
годишна надбавка от 2,7%, която е фиксирана величина. Съгласно чл.4.2 при промяна на пазарните
условия банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР, като новият лихвен
процент влиза в сила след уведомяване на кредитополучателя. При забавено плащане кредитополучателят дължи
на банката обезщетение за забава –наказателна надбавка към лихвата в размер на
12 пункта годишно. Наказателната лихва представлява договорената лихва,
увеличена с наказателната надбавка, начислявана на годишна база върху цялата
усвоена непогасена главница за времето на забавата до окончателното изплащане
на забавените задължения /чл.4.5 от договора/. Банката си е запазила правото да
промени едностранно лихвата по договора, в случай че кредитополучателят промени
работодателя си. Кредитът е обезпечен с
договорна ипотека върху собствен на ответниците недвижим имот : двуетажна
жилищна сграда в землището на с.Влас,
обл.Бургас. Уговорено е, че просрочването на вноска или на част от вноска за
повече от 45 дни е неизпълнение на договора , при който банката може да
начислява наказателна лихва , както и да обяви за предсрочно изискуеми всички
усвоени и непогасени по договора суми едностранно с писмено предизвестие /чл.9 във вр. с чл.10.1 и чл.10.2/, а съгласно
чл.11.1 при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на
което и да е парично задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа
на това задължение, считано от 151 ден кредитът – главница, такси, разноски,
лихви и наказателна лихва, става автоматично предсрочно изискуем. За
предсрочната изискуемост банката уведомява съдлъжника.
На 05.01.2010г. страните са сключили анекс №1
към договора за кредит, с който се съгласяват за начина на плащане на
следващите три лихвени плащания. Съгласили са се на методиката на изчисляване
на лихвения процент, както и че към датата на подписване на анекса годишния
лихвен процент е 9.1%.
На 4.06.2010г. страните са подписали
анекс № 2 към договора. Съгласно същия страните са се съгласили, че размера на
дължимите от кредитополучателя и
съдлъжника суми е в общ размер на 136 813,26 евро, от които: 1/ 132 795,78
евро редовна главница, 2/ 973,47 евро
текуща редовна лихва за периода 5.05.10г. до подписване на анекса и 3/ 3044,01 евро отложена лихва. Сумите по
т.1 и т.2 стават редовна главница. Годишната лихва към подписване на анекс №2 е
9,1%. Уговорен е също нов размер и нов начин на изплащане на главницата и
лихвата, като срокът на договора е променен до 2020г.
На 03.12.2010г. страните са подписали
анекс№3 към договора за кредит, съгласно който са се съгласили, че размерът на
вземанията на банката към ответниците са в размер на 139 823,57 евро, от
които 135 818,27 евро редовна главница, 3044,01 отложена лихва и 961,29
текуща редовна лихва по кредита за периода от 5.11.2010г. до сключването на анекс
№3. Тези суми в съвкупност стават редовна главница, като е уговорен нов план за
заплащането й. Потвърден е размера на годишната лихва от 9,1%. Срокът на
договора е удължен до 2030г.
Банката е представила погасителния план
при сключване на договора и при анексите към него, подписан от
кредитополучателя и съдлъжника.
Назначената по делото ССЕ установява, че
на 11.12.2007г. кредитът е усвоен от кредитополучателя, ответника П.. Към
датата на подаване на исковата молба 20.06.2014г. непогасените задължения са
както следва:
1. 139 408,63 евро непогасена главница;
2. 6 598,32 евро непогасена редовна /възнаградителна
/лихва за периода 5.03.2011г. – 20.06.2014г.;
3. 44 679,83 евро неплатена наказателна лихва за периода
5.03.2011г до 20.06.2014г.
Последното плащане от кредитополучателя е
било на 6.01.2011г. От 5.03.2011г. има седем неплатени поредни вноски.
При така установеното от фактическа страна
съдът достигна да следните правни изводи:
Страните са сключили договор за банков кредит по см.
на чл.430 от ТЗ. Банката е изпълнила задължените си и е предоставила на
заемателя уговорената парична сума. Ответниците в качеството им на
кредитополучател – ответника П., и съдлъжник – ответницата П., не са изпълнили
задължението си да върнат в цялост сумата съобразно уговорения срок.
Възраженията им, че не дължат исковите суми, са
неоснователни.
Ответниците не ангажираха доказателства, че подписите
за кредитополучател и съдлъжник под анекси №№2 и 3 не са изпълнени от тях.
По възражението за ненастъпила предсрочната
изискуемост на договора: съгласно чл.60 ал.2 от ЗКИ когато кредитът или отделни
вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в
случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в
срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от
Гражданския процесуален кодекс въз
основа на извлечение от счетоводните си книги. В този случай банката следва да
уведоми длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем. В настоящия случай
не сме изплатени пред тази хипотеза. Банката не е изпращала извънсъдебно
уведомление до ответниците, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Не се е
възползвала от правната възможност да се снабди със заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.418 от ГПК. Няма пречка вместо по чл.418 от ГПК
банката да търси връщане на заетата сума по общия исков ред. Няма пречка също в
исковата молба ищецът да направи изявление за предсрочна изискуемост на
кредита. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й
/така ТР №4/14г., ОСГТК, т.18/. Ето защо съдът приема, че банката надлежно е
упражнила потестативното право да измени договора и го обяви за предсрочно
изискуем, като с получаване на исковата молба това волеизявление е достигнало до
ответниците. Установи се, че последното плащане по кредита е било на 6.01.2011г.
и оттогава ответниците не са погасявали задължението си по кредита.
Досежно твърдението за нищожност на
клаузи от договора поради неравноправност по
смисъла на чл. 143
и чл. 146 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съдът счита, че липсват доказателства за това че
ищците имат качеството на потребители по
смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП и съответно могат да се ползват от защитата на ЗЗП,
респективно Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. На ответника, в качеството му на кредитополучател е
предоставен банков кредит, с който е погасен остатъка от друг договор за банков
кредит от 30.10.2006г. и за потребителски нужди. В договора не е посочено каква
част от този кредит погасява предходен кредит и каква част е за потребителски
нужди. В чл.9 от настоящия договор е записано, че случай на неизпълнение по
този договор ще се счита и за случай на неизпълнение и по договор за банков кредит
от 20.11.2006г. сключен между банката и „С.***“ ЕООД и обратното. Т.е. този договор
в някаква степен обезпечава друг договор на банката с търговско дружество.
Настоящият договор е обезпечен с ипотека върху имот, който не е жилището на
страните, а друг имот за който не е ясно с каква цел те ползват или имат
намерение да ползват – професионална, търговска или за потребление. Въпреки
изричните указания на съда ответниците не ангажираха доказателства, че
процесния договор е потребителски. Съдът
счита, че този договор не е потребителски, тъй като ответниците не са
потребители и следователно не могат да се ползват със защитата на ЗЗП. Но дори
и да се приеме, че договорът е потребителски, твърденията за нищожност на
негови клаузи поради неравностойност са недоказани. Съдът е длъжен служебно да прецени
неравноправният характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността,
съществуваща между потребителя и продавача или доставчика (така и решения по
дело С-240/98 – С-244/98, дело С-168/05, дело С-40/08, дело С-137/08 на СЕС).
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на
хипотезите, при които една уговорка в договора се явява неравноправна, което не
е изчерпателно, поради което и съдът във всеки един случай следва да прецени
дали не са налице общите критерии, дадени в чл. 143 от ЗЗП, дори и клаузата да не попада в нито един от примерно посочените
случаи на т.1 до т.17 на цитираната норма. При формиране на крайния извод
следва да бъдат отчетени също и всички обстоятелства, свързани със сключването
на договора към датата на сключването му, както и всички останали клаузи на
договора или на друг договор, от който той зависи.
С клаузите на чл.4 / от чл.4.1 до чл.4.9/ са уговорени
размера на лихвата, нейната промяна и заплащане. Уговорена е двукомпонентна
лихва, при която първия компонент е променяща се величина и може да се изменя
едностранно при промяна на пазарните условия. Чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП допуска
клаузи за едностранно изменение на цената на договора – в случая
възнаградителната лихва поради външни
причини които не зависят от търговеца, а са породени от въздействието на
свободния пазар и/ или от държавния регулатор. Тези договорни клаузи следва да
бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, като потребителят следва
предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на
финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може той на своя ред
на реагира по най-уместния начин / така и редица решения на ВКС, постановени по
реда на чл.290 от ГПК – по гр.д.№ 1899/15г. на ІVг.о., гр.д.№ 4452/14г. на ІІІ
г.о., т.д.№ 240/2015г. ІІ т.о./. В случая обаче липсва хипотезата на
едностранно изменение на лихвата по договора. При сключване на договора
годишната лихва е била 6,7%. С подписване на анекс №1 страните са уговорили
по-висок размер лихва 9,1%, която не е променена. Липсва едностранно изменение
на лихвения процент от страна на банката, поради което ирелевантна е преценката
дали клаузите на чл.4 от договора са неравностойни. Те не са приложени. Чл.11 и
чл.11.1 от договора също не следва да се преценяват по реда на чл.143 от ЗЗП,
тъй като съдът прие, че не е приложена автоматична предсрочна изискуемост на
кредита от страна на банката. Едва с получаване на исковата молба е извършено
изменение на договора. Клаузата по чл.12.1 от договора не е неравноправна сама
по себе си. Няма пречка договорът да препраща към общи условия, стига
ответниците да са били запознати с тях и стига и самите общи условия да
съдържат неравноправни клаузи. Дори твърдения в тази посока липсват.
Чл.6 /чл.6.1 – чл.6.4/ от анекс №1 не е неравноправна
клауза. В нея ясно и недвусмислено се уговаря как се променя лихвата. Тук важат
същите съображения, изложени в предходния параграф. Освен това размерът на
лихвата като възнаграждение за ползвания кредит се отнася до основния предмет
на договора и така попада под изключенията на чл.145 ал.2 от ЗЗП -
„Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението,
от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в
замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми“,
респективно чл.4 пар.2 от Директива 93/13 – „преценката на неравноправния
характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на договора, нито
със съответствието между цената и възнаграждението от една страна и доставените
стоки или предоставените услуги от друга, при условие че тази клаузи са
изразени на ясен и разбираем език“.
Клаузата за механизма, по който се изчислява лихвата, не се включва в основния предмет на договора
и в този смисъл не попада под изключението на чл.145 ал.2 от ЗЗП. В случая
обаче тази клауза е ясно изписана, на разбираем език и дава възможност на
кредитополучателят да прецени за в бъдеще как би се изменил размера на лихвата.
Явно и ответниците не са имали съмнения в нейния смисъл, защото са подписали
както анекс №1, така и следващите два анекса, в който тази клауза е
приповторена.
Чл.7 от анекс №1 е клауза изключена от преценка по
чл.145 ал.2 от ЗЗП.
Чл.11 от анекс №1 отново препраща към актуалните общи
условия, като и тук следва да се посочи, че тази разпоредба сама по себе си не
може да се счита неравноправна.
Чл.2 на анекс №2 е идентичен като съдържание с чл.6 от
Анекс №1. Допълнително следва да се има предвид, че липсва едностранно
изменение на размера на лихвения процент от банката, поради което и съдът не
следва да обявява тази клауза за нищожна. Тя не е била приложена от банката и
поради това няма отношение към спора.
Чл.10 от Анекс №2 е идентичен като текст с чл.11 от
анекс №1, поради което важат вече изложените съображения, които съдът няма да
приповтаря.
Размерът на лихвата – възнаградителна или наказателна
е уговорена първоначално от страните при сключването му. Щом ответниците са
подписали договора и са получили средствата, следва че са се съгласили с този
размер. Както вече беше отбелязано едностранно изменение на лихвата –
възнаградителна или наказателна, не е правено от банката. Уговореното
възнаграждение по договора е част от основния предмет на договора и не подлежи
на преценка дали има равноправен или неравноправен характер, при положение че е
ясно изразено на разбираем език. В производството по ЗЗП съдът не може да
намалява размера на уговорената лихва или неустойка. В това производство съдът
може да приеме клауза от договора за нищожна и да не я приложи, но не и да я
замени с друга. В този смисъл се е произнесъл СЕС с решение по дело С- 618/10,
пар.69 –„ Чл.6 пар.1 от Директива 93/13 не може да се разбира като позволяващ
на националния съд, ако констатира наличието на неравноправна клауза в договор
между продавач или доставчик и потребител, да измени съдържанието на
съответната клауза, вместо просто да не я приложи спрямо потребителя“.
Възражението за нищожност на клаузи от договора и
анекс №1 и №2 следва да се отхвърли.
Изискуемостта на задължението по договора е настъпило
в хода на процеса. На основание чл.10.2 от договора банката има право едностранно
с писмено предизвестие до кредитополучателя /съдлъжник да обяви всички усвоени
и непогасени по договора суми, начислената лихва /наказателната/ и комисионните
за предсрочно изискуеми. Ответниците са
спрели плащанията на 5.02.2011г., като последното плащане е било на 6.01.2011г.
На основание чл.79 от ЗЗД банката има право да иска изпълнението заедно с
обезщетението за забава, а именно връщане на усвоената от ответниците главница
ведно с възнаградителната и наказателната лихва. Възнаградителната лихва има
характер на възнаграждение, което кредитополучателят/съдлъжникът дължат на
банката за ползване на предоставените им парични средства. Наказателната лихва
е обезщетението за забавено плащане. Размерът им е уговорен при подписване на
договора и анексите от страните по договора и промяна в този размер служебно от
съда не може да се прави. Разбира се автономията на волята и свободата на
договаряне не са неограничени. Страните могат да определят свободно
съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона
и на добрите нрави. В този см. и определение №895/01.07.2011г. по гр.д.№
1759/2010г. на ВКС, ІV г.о., ГК. В
същото ВКС приема, че за спазването на добрите нрави като общи принципи, съдът
следи служебно. Освен формално твърдение от страна на ответниците, чрез техния
процесуален представител, че назателната лихва е уговорена в много висок
размер, доказателства за това не са ангажирани. Съдът служебно не може да
приложи чл.92 ал.2 от ЗЗД.
Съгласно
назначената и изслушана ССЕ дължимата главница е в размер на 139 408,63
евро; възнаградителната лихва е в размер на 6 598,32 евро и наказателна
лихва е в размер на 44 679,83евро. За тези размери следва да се уважат
исковете.
Възражението за изтекла давност по отношение на
претенциите за главница и лихви не е основателно. Съгласно чл.114 от ЗЗД
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Вземането на настоящото дело е ставало изискуемо с получаване на исковата молба
от ответниците. Към момента на подаване на исковата молба давността дори не е
започнала да тече.
Отговорността на ответниците е солидарна по см. на
чл.212 от ЗЗД, тъй като е изрично уговорена в договор за кредит.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват
направените от него разноски - 14 918,04лв. платена държавна така, 350лв.
възнаграждение за вещо лице и 300лв. юрисконсултско възнаграждение / на
основание чл.78 ал.8 от ГПК/.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Н.П., ЕГН ********** и Р.К.П., ЕГН ********** *** солидарно
да заплатят на „Р./Б./“ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
р-н ********* следните суми: 139 408,63 евро, дължима просрочена главница
по договор за банков кредит от 20.11.2007г. и анекси № № 1, 2 и 3 към него,
6 598,32 евро възнаградителната лихва, начислена върху главницата за
периода 05.03.2011г. – 20.06.2014г., 44 679,83евро наказателна лихва изчислена
върху главницата за периода 05.03.2011г.
– 20.06.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.06.2014г. до
окончателното изплащане и 15 668,04лв. разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.
Съдия: