О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 11.10.2021 г.
Административен съд -
Добрич, в закрито заседание на единадесети октомври, две
хиляди двадесет и първа
година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
като разгледа подадената от жалбоподателя по адм. д. № 411 по описа на съда за 2021 г. Молба с вх. № 3030/ 11.10.2021 г. с правно основание чл. 166, ал. 4, във
връзка с ал. 2 от АПК, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е
образувано по жалба на ЕТ „Н.М. – МК М“, ЕИК ....., представляван от Н.Т.М.,
подадена чрез адв. П.И., САК, срещу Решение 38/3/3110730/3/01/04/02 за налагане
на финансова корекция с изх. № 01 – 6500/8547#17 от 03.08.2021 г. на Заместник
– изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на ЕТ е наложена финансова
корекция в размер на 47 613.79 лв.
На 11.10.2021 г. е
подадена молба от жалбоподателя, чрез адв. И., с която се иска да бъде спряно
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение
38/3/3110730/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01 –
6500/8547#17 от 03.08.2021 г. на Заместник – изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, с което на ЕТ е наложена финансова корекция в размер на 47 613.79
лв.
Молителят иска да
бъде спряно предварителното изпълнение на акта до приключване на образуваното
по цитираната по – горе жалба съдебно производство. Излага съображения за
необходимост от спиране на предварителното изпълнение, като твърди, че
определената за възстановяване сума по оспореното Решение е в значителни
размери спрямо реализираните от лицето приходи. Настоява, че изпълнението на
акта ще доведе до настъпването на трудно поправими и значителни вреди,
изразяващи се в запор на банкови сметки и лишаване от възможността за полагане
на грижи и издръжка на стопанството, а оттам до пълното му ликвидиране с оглед
развиващата се епидемична обстановка и затруднените социално – икономически
взаимоотношения. Допълва, че със Заповед № РД – 01 – 748/ 02.09.2021 г. на
Министъра на здравеопазването са
въведени противоепидемични мерки, които водят до значително ограничаване на
посещенията и ползването на предоставяните услуги от дейността, което
ограничава възможността за реализиране на приходи. Позовава се на приходите,
отразени в Декларацията на 2020 г., и ги съпоставя с размера на наложената ФК.
Според молителя събирането на вземането е несъвместимо с продължаване
стопанската дейност на търговеца, а това е вреда, несъизмерима с преследваната
цел по смисъла на чл. 6, ал. 5 от АПК, поради което предполага въздържане от
действия по изпълнението. Сочи съдебна практика на ВАС. Прилага като
доказателство годишна данъчна декларация
на търговеца за 2020 г.
Ответникът представя Молба с вх. № 3038/ 11.10.2021 г., с която оспорва искането
за спиране. Добавя, че спорният проект осъществява дейност в
туристическия сектор, а публично известен факт е засиленият интерес на
българските туристи към българския туристически пазар. Настоява, че молителят не е доказал противопоставими
на обществения интерес значителни или труднопоправими вреди.
За да се
произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение, съдът взе
предвид следното:
Решението е издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане
на земеделските производители (ЗПЗП), Заповед № 03 – РД/1734 от 16.06.2021 г. на Изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно
развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи,
придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната
територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно
развитие" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г., чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/ 11.08.2008 г. и чл. 70, ал. 1,
във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция (ФК) се определя по основание и размер
с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Съобразно текста на чл. 73, ал.
4 от ЗУСЕСИФ Решението по ал. 1 може да се оспорва пред съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат
съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6 от ЗУСЕСИФ. С нормата на чл. 27,
ал. 2 от ЗУСЕСИФ законодателят е разписал, че оспорването на индивидуалните
административни актове и на административните договори не спира тяхното
изпълнение.
С оглед изложеното
съдебното
производство във връзка с депозираната молба е по реда на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК, доколкото
предварителното изпълнение на Решението е допуснато по силата на закона с
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ.
Предпоставките
за спиране от съда на предварително
изпълнение на един административен акт са визирани в нормата на чл. 166 от АПК, като по силата на чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,
когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ не съдържа, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия
при условията на ал. 2, а именно: при всяко положение на делото до
влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда, но само въз основа на нови обстоятелства.
От анализа
на относимите разпоредби на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК се установява, че
положителна процесуална предпоставка за предявяване на искане за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административен акт
е наличието на висящо съдебно производство за оспорване на конкретния административен акт, относно което спор по делото
няма.
Когато
законодателят, а не административният орган, допуска предварително
изпълнение на даден административен акт, теорията и съдебната практика приемат,
че това изпълнение е допуснато от закона при презумпция за наличието на
предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК, т.е. съществуването на такива
обществени и държавни интереси, които трябва да бъдат защитени. Тежестта за
доказване наличието на основания за спиране на допуснатото по закон
предварително изпълнение е на оспорващия, който трябва да установи, че на
важните и конкретно изброени и презюмирани със закона обществени интереси
противопоставя други лични и значими интереси и причини.
В настоящия
случай не се установява безспорно, че изпълнението на оспореното Решение
би довело до значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя.
Безспорно
е, че изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато независимо дали по
силата на закона, или по разпореждане на компетентния административен орган,
винаги изключително сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, тъй
като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален
административен акт. Това изпълнение, дотолкова доколкото актът не е влязъл в
сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната
възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен.
Въпреки тази потенциална възможност обаче законодателят, в определени случаи, е разпоредил изрично
в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Мотивите му за изключението от
установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата са свързани с конкретните
обществени отношения, които се засягат, ако не би било допуснато предварително
изпълнение.
Предпоставката,
при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение,
какъвто е настоящият случай, с оглед на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 във вр. с
чл. 27, ал. 2 ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 166, ал. 4, във връзка с, ал. 2 АПК, е възможността
предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда, като тя може да бъде
причинена само от нови обстоятелства, такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и
обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили
преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането.
Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им
върху правната сфера на адресата на акта, е на молителая. Следва да се има предвид, че за разлика от чл.
60, ал. 1 АПК, разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК не задължава съда да извършва
съпоставка между частния и обществения интерес.
Молителят твърди, че ще понесе значителни
и трудно поправими вреди поради значителния размер на определената му финансова
корекция, както и че предварителното изпълнение на акта би създало значителна и
непоправима вреда за същия, като е несъвместимо с продължаването на стопанската дейност на
търговеца. В този смисъл молителят се позовава на самия акт
и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителна или трудно
поправима вреда, а не на нови факти и обстоятелства.
Не представлява
ново обстоятелство и издадената от Министъра на здравеопазването Заповед,
цитирана в молбата, с която се въвеждат противоепидемични мерки и съответно
ограничения. Тези мерки и ограничения не са в пряка причинно – следствена
връзка със значителни вреди и намаляване на доходите на търговеца. Пандемичната
обстановка продължава вече втора година и ограничителните мерки са нещо
постоянно, целящи опазването живота и здравето на гражданите. Нещо повече, в
самата Заповед са предвидени и възможности, при които да се преодолеят
ограниченията, което е въпрос на организация.
Както вече бе
посочено, адресатът на акта следва да докаже, че предварителното изпълнение ще
му причини значителни или трудно поправими вреди и то поради обстоятелства,
настъпили след издаването на акта, което по разбирането на настоящия състав не
е сторено посредством надлежни и относими доказателства. Съдът не може да
направи обоснован извод за наличието на вреда, за нейния размер и характер
единствено на база твърденията на търговеца. Представената годишна декларация
за 2020 г. установява от друга страна единствено доходите за съответната
година, но не е доказателство, че към третото тримесечие на 2021 г. доходите на
дружеството са по – малки и изпълнението на Решението с оглед на това би се
явило в противоречие с изискванията на чл. 6, ал. 5 от АПК.
По
изложените съображения искането по чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК като неоснователно следва
да бъде отхвърлено.
Така
мотивиран,
Административен съд – Добрич, Първи състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането
по Молба с вх. № 3030/ 11.10.2021 г. на ЕТ „Н.М. – МК М“, ЕИК .....,
представляван от Н.Т.М., подадена чрез адв. И., за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на Решение 38/3/3110730/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция
с изх. № 01 – 6500/8547#17 от 03.08.2021 г. на Заместник – изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с което на търговеца е наложена финансова корекция
в размер на 47 613.79 лв.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му на
страните чрез Административен съд - Добрич пред Върховен административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: