ПРОТОКОЛ
№ 334
гр. Пловдив, 18.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Славейка Ат. Костадинова
Членове:Велина Ем. Антонова
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Стефани К. Черешарова
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600358 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Производството е образувано е във връзка с жалба на адв. С. Н. от АК С., в
качеството й на защитник на обвиняемия К. Н..
Обвиняемият К. Ж. Н., доведен от Ареста, се явява заедно със защитника
си адв. С. Н..
В залата присъства и родител на обвиняемото лице.
Явява се и представител на Апелативна прокуратура - Пловдив –
прокурорът Стефани Черешарова.
Съдът констатира, че по делото е приложен ксерокопиран екземпляр с
подписа на адв. Н..
Адв. Н.: Моля да ми се даде възможност да преподпиша жалбата си.
ПРЕДОСТАВИ се възможност на адв. Н. да преподпише жалбата си в
съдебното заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за даване
1
ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се жалбата от съдията-докладчик.
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към състава на съда. Няма да
представям нови доказателства.
Адв. Н.: Поддържам жалбата. Нямам отводи към състава на съда и нови
доказателствени искания.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Н.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата така, както
съм я аргументирала в писмен вид. Съображенията ми са подробно изложени.
Основният ми аргумент срещу първоинстанционното определение е
свързан с неправилното приемане, че е налице опасност от извършване на
престъпление, като съдът детайлно и задълбочено се занимава с обществената
опасност на деянието, като е игнорирал обществената опасност на дееца,
която, според нас, е ниска такава, въпреки формулираното обвинение и
въпреки механизма на деянието, който е изведен от първоинстанционния съд.
Моля да приемете, че доказателствената опора, върху която стъпва
първоинстанционният съд, за да изведе опасност на дееца, е събрана въз
основа на негодни доказателствени източници, а именно показанията на свид.
С., който е оперативен работник, провеждал оперативни беседи. Самото дело
започва с докладна записка от негово име, като той заявява, че провежда
оперативна беседа с обвиняемия и по този начин същият сам се поставя под
забранителната хипотеза на чл. 118 ал. 2 НПК и неговите показания не могат
да служат като доказателства за висока обществена опасност на дееца. По
делото няма други доказателства, които да обосновават такава опасност,
именно на К. Н. по отношение на другия обвиняем.
Отделно от това, справките, изискани от телефонния апарат и АПИ,
също не обосноват опасност на дееца, доколкото дейността, с която той се
2
занимава в трудовите си ангажименти, е таксиметров шофьор, което
предполага, че същият пътува и извън П..
Всички аргументи са подробно изложени. Поддържам ги и моля да
приемете, че всяка по-лека мярка за неотклонение от задържане под стража би
изпълнила целите на мерките за неотклонение, доколкото и самият съд е
констатирал, че по делото е спряло да се работи преди повече от месец.
Обв. К. Н. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от защитата. Няма
какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата срещу
определението на ПОС, с което е оставено без уважение искането за
изменение на мярката за неотклонение спрямо обв. Н. в по-лека, е
неоснователна.
Споделям изцяло доводите на окръжния съд, че след приключване на
производството по чл. 64 НПК не са събрани нови доказателства, които да
разколебават, както обоснованото предположение, така и опасността
обвиняемият да извърши престъпление.
Споделям изцяло доводите на ОС, изложени в неговия съдебен акт.
В жалбата се твърди и усно пред вас, че съдът неправилно се е позовал
на показанията на свид. С., който бил провел разузнавателна беседа.
Единственото обстоятелство, което съдът е цитирал в своето определение, е
показания на свид. С. във връзка с действия при спиране на лекия автомобил
на обвиняемия и отговор на въпроса, зададен от полицая, дали има забранени
вещества и това, че обвиняемият е посочил кутия, в която са намерени
високорискови наркотични вещества. Това по своето естество не е оперативна
беседа и забраната по чл. 118 ал. 2 НПК е неприложима. Към този момент обв.
Н. не е бил нито задържан, нито е имал някакво процесуално качество на
обвиняемия или свидетел по ДП. Така че считам, че в конкретния случай тази
забрана е неприложима и правилно и законосъобразно окръжният съд е
цитирал тези доказателства и въз основа на тях е мотивирал своето
определение.
Към настоящия момент са налице всички законови изисквания най-
тежката мярката за неотклонение да остане в сила.
Налице е както обоснованото предположение, така и опасността
3
обвиняемият да извърши престъпление.
Наказанието, за което е привлечен като обвиняем Н., безспорно
предвижда наказание лишаване от свобода и е тежко умишлено по смисъла на
закона.
Неправилно защитникът на обвиняемия твърди, че окръжният съд е
посочил, че по делото не се работи. В мотивите си съдът е посочил, че не се
работи интензивно, но са извършвани процесуално-следствени действия и
същите е видно, че са налични, тъй като са в кориците на ДП.
Считам, че срокът на задържането е разумен, както по смисъла на
българското законодателство, така и съгласно практиката на ЕС.
Предвид на изложеното, моля да потвърдите определението на
окръжния съд, като правилно, законосъобразно и мотивирано.
Адв. Н. /реплика/: По отношение на възраженията на прокурора за
неприложение на разпоредбата на чл. 118 ал. 2 НПК, моля да имате предвид,
че този свидетел в показанията си е изложил, че провеждал разузнавателни
беседи, а не оперативни. Разузнавателната беседа включва и период от време,
който е извън задържането на подзащитния ми, т.е. поне от началото на м. май,
както е посочил.
Отделно, това, че същият е спрян, не означава, че няма процесуално
качество. Практиката на ЕС сочи, че след всяко съприкосновение с полицията,
всяко спряно и задържано лице придобива незабавно качеството на
заподозряно и има право на адвокат. Видно е, че полицията е имала
оперативна информация много преди задържането и е видно, че дори не е
имало условията на неотложност за извършване на процесуално-следствени
действия.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ К. Н.: Моля за по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът след проведеното тайно съвещание, намери за установено
следното:
4
Производство е по реда на чл. 65, ал. 8 - 9 от НПК.
След като съобрази доводите на страните и след проверка на
атакуваното определение, настоящият съд намира, че същото е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Изцяло се споделят аргументите на първата инстанция, че и
понастоящем са налице всички кумулативно предвидени от закона
предпоставки за изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение задържане
под стража, като изложените подробни мотиви във връзка с наличието на
всяка една от тях няма да бъдат преповтаряни дословно.
Правилно е било отбелязано, че вмененото деяние се явява тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК със законоустановен
специален минимум на долната граница на наказанието лишаване от свобода
и висок максимум, което само по себе си разкрива високата степен на
обществена опасност и укоримост на подобни деяния като вид престъпления,
предвидени в НК от законодателя.
Настоящият съд споделя като напълно обоснован извода на първия съд,
че от доказателствената маса, събрана в хода на разследването, може да се
направи извод за наличието на обосновано предположение за авторството на
вмененото престъпление с нужния интензитет на доказателствата, необходими
в производство, свързано с мярка за неотклонение. Изводът на първата
инстанция, че е налице обосновано предположение правилно е бил обоснован
с корелиращите помежду си показания на разпитаните свидетели, протоколите
за извършени процесуално-следствени действия, приложените писмени
документи, веществени доказателства и физико-химичната експертиза на
предмета на престъплението.
Не могат да бъдат споделени аргументите на защита, че не са налице
данни, обвиняемият да е бил наясно, че превозва наркотични вещества в
открития на задната му седалка „багаж“. Подобна теза се явява
компрометирана от хронологията на събитията и поведението му по време на
полицейския контрол, както и укриването на предмета на престъплението в
кутия от хранителни продукти, която сам е посочил при проверката в
превозното си средство. Сама по себе си и тезата, че е извършвал обичайната
си таксиметрова дейност по превоз на пътници и товари е неправдоподобна,
доколкото липсва каквато и да било икономическа изгода да се осъществи
5
превоз „товар“, състоящ се от прясно мляко, кутия със зърнена закуска и друг
хранителен продукт от столицата до П.. Не без значение е и обстоятелството,
че измежду трите вида превозвани наркотици е имало такъв със силен
специфичен мирис, поради което при установената регулярност на
пътуванията до С. в услуга на другия обвиняем, подобни аргументи със
защитен характер не могат да бъдат споделени.
Доводите на защитата, че неправомерно са били ползвани показанията
на свидетел, водил разузнавателна беседа, следва да намерят прецизния си
отговор при решаване на делото по същество, като подобни сведения
действително не биха могли да бъдат ползвани в своята цялост, тогава когато
става въпрос са „самопризнания“ в контролирана среда с обвинителна
насоченост. Но от друга страна, показанията на подобни свидетели,
присъствали на мястото на извършване на съответни процесуално-следствени
действия, няма пречка да бъдат ползвани за факти и обстоятелства, които
свидетелят лично е възприел при извършването им, включително и за
откритите вещи и предмети.
Настоящият съд споделя преценката на ПОС по отношение на
възприетото наличие на реална опасност от извършване на престъпление.
Опасността с основание е била изведена от тежестта на деянието и
особеностите на предмета на престъплението като количество и стойност.
Както правилно е посочил първият съд, адекватна неутрализация на
посочената опасност може да се постигне само чрез изпълнение на мярка за
неотклонение задържане под стража.
Въззивният съд отчита и наличната информация по чл. 56, ал. 3 НПК –
липсата на минали осъждания, семейното положение и трудовата
ангажираност на обвиняемия, но сами по себе си тези данни не са годни да
изключат реалната опасност от неправомерно повлияване на нормалния ход
на делото.
Съвкупният анализ на всичко изложено налага извод, че и на настоящия
процесуален етап са налице всички законоустановени предпоставки, визирани
в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК и най-адекватна за воденото спрямо
обвиняемия наказателно производство и неговия активен етап, е именно
мярката за неотклонение „задържане под стража“.
Ето защо, ПАС счете, че обжалваното определение на ПОС е правилно и
6
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1078/12.07.2024 г.,
постановено по ЧНД № 1462/2024 г. по описа на Окръжен съд П..
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.25 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7