Р Е
Ш Е Н И Е
№ 444, година
2017, …08. 12. гр. Бургас
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вела Стайкова
секретар
Жанета Граматикова, постави на
разглеждане т. дело № 205, по описа на
БОС за 2017 г. и за да се произнесе съобрази, следното:
Производството е образувано по
искова молба на Костадинка Стайкова Тодорова, в качеството и на главен публичен
изпълнител при ТД на НАП –Бургас, адрес
за съобщения:гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ № 5Б, ет. 7, срещу „АЕРО ЛУКС“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. Бургас, ул.
„Сливница“ № 61, ет. 3, ап. 12, представлявано от Георги Щерев и „Булсервиз“
ООД, ЕИК *********, гр. Бургас, бул. „Мария Луиза“ № 29, представлявано от
Татяна Димова, за обявяване за относително недействителна, по отношение на
държавата, на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, възмездната сделка, сключена
с нот. акт № **, том **, рег. № 4795, дело *** от 19. 11. ****г. на Службата по вписванията- гр. Бургас, с
която първият ответник продава на втория ответник, следния недвижими имот:
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 07079.612.47.1.1, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със Заповед
№ РД-18-9 от 30. 01. 2009г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 79, ет. 1, който самостоятелен обект се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 07079.612.47,
предназначение на самостоятелния обект: за офис, брой нива: 1, с площ по документ: 125, 52 кв.м.
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма; под
обекта- самостоятелен обект с идентификатор № 07079.612.47.1.14, над обекта: самостоятелен
обект, с идентификатор № 07079-612.47.1.2, ведно със съответния процент идеални
части от общите части в сградата и от правото на строеж. При условие на
евентуалност, са предявени искове, със същия петитум, с правни основания: чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК и чл. 216, ал. 1, т.3 от ДОПК, във вр. с чл. 135 от ЗЗД. Приложени са и са ангажирани доказателства.
В
съдебно заседание, ищецът поддържа исковете.
За
ответника „АЕРО ЛУКС“ ЕООД, редовно
призован, представител не се явява.
Ответникът
„Булсервиз“ ООД, чрез процесуален представител, оспорва исковете с възражения,
изложени в отговора на исковата молба.
Бургаският
окръжен съд, като съобрази предявените искове,
приетите доказателства и закона, намира за установено, следното:
Приети за разглеждане са искове, с правни основания– чл. 216, ал. 1 т. 4 от ДОПК, при евентуалност: чл. 216, ал. 1т.
2 от ДОПК и чл. 216, ал. 1т. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 135 от ЗЗД.
Ищецът счита, че описаната сделката
е сключена, с намерение да се увреди публичния взискател. Този извод е
направен, защото продавачът по договора-
първи ответник в процеса, е длъжник, с установени, в резултат на данъчна
ревизия, и изискуеми публични вземания,
в особено големи размери, към настоящия момент- 511854, 64 лв. от които:
376806, 93 лв. – главница и 135047, 71 лв. – лихви, към 18. 04. 2017г. Твърди,
че публични вземания са установени с данъчни ревизии, приключили с ревизионни
актове: № 1100243/ 01. 06. 2011 г. – влязъл в сила, с установено вземане, в общ
размер – 47684, 59 лв.; № *********/30.10.2012г. – влязъл в сила, с установено
вземане, в общ размер – 35135, 06 лв..Публичното вземане- предмет на процеса, е
възникнало по декларации, както следва:ревизионен акт № *********/ 29.10.2012г.
; ревизионен акт № *********/02.07.2013г. ; декларации: ГДД от 2013г. ; 2014 г.
2015г.2016г., 2017г. както и Справки -декларации за ДДС от: 2012г. 2013г. ; 2014г. 2015г.; ДД- обр. 6 от: 2011г. ; 2012г.; 2013г.2014. ; 2015г.
2016г. и 2017г. Въз основа на изброените факти за дължими суми, ищецът се легитимира, като кредитор на
длъжника „Аеро лукс“ ЕООД- първи
ответник в процеса.
Сочи,
че атакуваната възмездна сделка е
сключена на 19. 11. 2013г. - след датата на установяване на публичните задължения, по изброените ревизионни актове:
от 2011 и 2012г. и с цел да се осуети
принудителното им събиране, чрез публична продажба на активи на първия
ответник.
Ищецът намира, че са налице всички
законови предпоставки, по чл. 216, ал. 1 от ДОПК: установени публични вземания,
в резултат на приключили данъчни ревизии;
сключена възмездна сделка, след установяване на вземанията и намерение
да бъде увреден публичния взискател, чрез намаляване на имуществото на
длъжника. Последният не е погасил задължението си, с получената сума и не
разполага с ликвидно имущество, което да послужи за удовлетворяване вземането
на държавата, според ищеца.
Намира още, че даденото по сделката,
значително надхвърля, по стойност, полученото от нея, защото имотът е продаден
за 120100 лв. при данъчна оценка, към датата на продажбата 154595, 20 лв. което също сочи на увреда на кредитора –
ищец. На длъжника, още с подаването на
декларации по чл. 125 от ЗДДС, по чл. 92 от ЗКПО, за корпоративен данък, по чл.
5, ал. 4,т. 2 от КСО му е известно, че дължи заплащането на данъчни задължения и осигуровки, които и понастоящем, са
дължими.
С депозирания отговор на исковата молба,
ответникът „Булсервиз“ ООД, оспорва иска, като неоснователен, поради неналичие
на твърдяните, от ищеца, основания за относителна недействителност на процесния
договор.
Оспорено е качеството на кредитор на
ищеца, по вземания към първия ответник „АЕРО ЛУКС“ ЕООД, за сумата 511854, 64
лв. към момента на сключване на сделката- 19. 11. 2013г. Намира, че възникването на последващи
задължения, не съставлява елемент от фактическия състав на чл. 216, ал. 1 от ДОПК, защото, за да е приложима тази законова норма, следва продавачът да има
изискуеми и ликвидни публични задължения, преди датата на сключване на
сделката.
Оспорено е и твърдението на ищеца, че
продавачът е извършил сделката, с намерение да увреди публичния изпълнител.
Твърди, че в този конкретен случай, липсва умисъл за увреда, защото продавачът
с тази сделка не е намалил имуществото си до
степен, да не може публичният изпълнител да се удовлетвори. Първият
ответник е разполагал с други недвижими имоти, с по- голяма стойност от
процесния и надвишаващи вземането на ищеца, към 19. 11. 2013г. и не са предприемани действия, по
отчуждаването на тези имоти, което сочи на липса на намерение, да бъде
затруднена възможността за погасяване на данъчните задължения, за този период.
Вторият ответник твърди, че е извършена
една нормална търговска сделка, с която интересите на кредитора не са накърнени,
защото равностойността на изнесеното имущество е внесена своевременно.
Даденото, по сделката, не нахвърля полученото, по нея, тъй като цената на
придобиване на имота от първия ответник е равностойна на цената, по която този
имот е бил отчужден. Това, че данъчната оценка е различна, не обосновава
неравностойност на престацията, според втория ответник, защото тя не определя
реалната пазарна стойност, която би се постигнала, при свободно договаряне.
Счита, че продавачът не е бил длъжен да уведомява публичния изпълнител за
сключената сделка, защото от последният вече са били предприети своевременно
действия, по обезпечаване вземането му, чрез налагане на обезпечителни мерки
върху друго недвижимо имущество.
Направено е възражение, че „Булсервиз“
ООД е действал добросъвестно, при сключване на сделката, защото сега узнава за
тези публични задължения и не е налице хипотезата за свързани лица, по смисъла
на ДОПК и ТЗ. Категорично се противопоставя на твърденията за умисъл и
неравнопоставеност на престациите. Прилага и ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Първият ответник, с отговора си на
исковата молба, оспорва изцяло предявения иск, намира твърденията в него за
необосновани и недоказани. Сочи, че към
датата на сделката- 19. 11. 2013г. е имал установени публични задължения, в
размер на 82819, 65 лв. по РА от 06. 06.
2011 т и РА от 02. 11. 2012 г. Тези задължения, освен разсрочени, са били
обезпечени, с възбрана върху три недвижими имота, в гр. Несебър, с идентификатори: № 51500.502.447.4.29; № 51500.502.447.4.30 и
№ 51500.502.447.4.12. Сочи още, че се е разпоредил с процесния имот, поради
липса на финансови средства, при временното преустановяване на дейността на
дружеството, като с получената сума, са били покрити задължения към
кредиторите, обременили този имот, а с останалата сума, са били закупени
активи, свързани с обичайната му търговска дейност.
Ответникът оспорва размера на
задълженията, с които ищецът обосновава иска си- към датата на сделката не е
съществувало задължението от 511854, 64 лв. а възникването на последващи
задължения намира за е ирелевантно.
Твърди, че установените, към 19. 11.
2013г. вземания на ищеца, в размер на 82819, 65 лв. са обезпечени, с посоченото
секвестируемо имущество, необременено с вещни и облигационни тежести, като
всеки от трите възбранени имота, в полза на ищеца, е с пазарна стойност,
достатъчна да покрие задължението, което е свръхобезпечено. Намира, че поради
наличието на обезпечение, тезата на
ищеца, че със сделката се цели увреда на публичния изпълнител, е несъстоятелна. Счита, че ищецът не е успял да удовлетвори
вземането си, чрез изнасянето на възбранените имоти на продан, поради определената им висока
продажна цена, която е пречка за тяхното осребряване.
Сочи, че не е предприемал действия по
отчуждаване на тези имоти, следователно – не е имал намерение да намалява
дълготрайните си активи и да затруднява ищеца, при реализация на обезпечението.
Оспорено е твърдението, че даденото по
сделката, значително надхвърля, по стойност, полученото от нея, защото цената
на придобиване на имота, от него, е равна на тази, по атакуваната сделка.
Продажната цена, посочена в нот. акт е пазарната стойност на имота, а данъчната
оценка е счетена за ирелевантна.
Твърди, че не е бил длъжен да уведомява
приходната агенция за предстоящата сделка, предвид надлежното обезпечаване на вземането
на ищеца. Тогава е счел, че ищецът е надлежно обезпечен и не е
имал основание да счита, че със сделката би се достигнало до увреждане на
ищеца, като обезпечен взискател. Позовава се на липса на свързаност между
страните по атакуваната сделка, която е била извършена при напълно еквивалентни
престации. Оспорени, като неотносими, са
изброени доказателства, приложени, към исковата молба. Приложени са и са
ангажирани доказателства. Претендират се разноски.
Ищецът депозира допълнителна искова
молба, в срок. По повод възраженията на ответниците за налични обезпечения на
вземането му, сочи, че до настоящия момент не са предприети действия за
принудително изпълнение, тъй като преди налагане на възбраната от НАП, върху
същите имоти за вписани тежести: на 11. 10. 2010г. -учредена ипотека, в полза
на ОББ; на 14. 11. 2011г. – наложена
възбрана от кредитор - „Стенли“. Тези вписани тежести са обусловили липсата на
правен интерес от предприемане на действия по принудително изпълнение, от
страна на НАП, защото биха довели до разходи, без очаквани финансови
постъпления, за погасяване на публичните вземания от първия ответник. В тази
връзка, ищецът сочи, че като кредитор, разполага с възможност да избира
имущество, с което да се удовлетвори и всяко действие на длъжника, намаляващо
имуществото му, е увреждащо за него. Направено е възражение срещу
доказателствено искане на ответниците- допускане на задачи, към оценителска
експертиза, свързани с оценката на възбранените три имота.
Относно възраженията, свързани с предпоставките, по чл. 216 от ДОПК, намира, че ответниците не оспорват наличието
на публични държавни вземания, от първия ответник , произтичащи от неплатени
данъчни задължения по два ревизионни акта от 2011 и 2012г. Сочи, че останалите възражения,
са относими по иска по чл. 135 от ЗЗД.
Намира,
че законодателят, в хипотезата на чл. 216 от ДОПК, не определя размер на
публични задължения, който да обуславя правния интерес от предявяване на такъв
иск. По отношение на възражението за
налична равностойност на престациите по процесния договор, счита, че преценката
следва да бъде направена, при всеки конкретен случай.
Сочи, че законният представител на
първия ответник, при разпореждането си с процесния недвижим имот, е декларирал
неверни данни пред нотариуса и с това се доказва, че сделката е извършена, с
цел увреждане на интересите на НАП. Ответникът е декларирал, че няма непогасени
задължения, за данъци, такси и др. подлежащи на принудително изпълнение. Освен
невярното деклариране, в подкрепа на
намерението за увреда у длъжника, е и
фактът, че получената сума от продажбата не е послужила за погасяване на публичните
вземания. С това са засегнати правата на кредитора, тъй като увреда има винаги,
когато е извършено разпореждане с имущество и се намалява или затруднява възможността за удовлетворяване на вземането.
Оспорено е твърдението на ответника, че с
продажбата на имота, се е целяло и освобождаването му от тежести, наложени
върху него и да се избегне публичното му осребряване от друг кредитор, защото в
нот. акт е записано, че имотът не е обременен с никакви вещни и облигационни
тежести.
Ищецът намира за ирелевантен, посоченият
от ответниците, факт за липса на свързаност между тях, предвид посоченото
основание на предявения иск – т.2 и т. 4 от ал. 1 на чл. 216 от ДОПК.
По отношение на основанието на иска, по
чл. 216 ал. 2 от ДОПК, във вр. с чл. 135 от ЗЗД, ищецът твърди, че за да е
налице знание за увреждане, не е необходимо третото лице да познава кредитора и
длъжника, както и да са представени доказателства, кога и при какви
обстоятелства, му е съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да е наясно, как
те се накърняват със сключването на договора. Приложени са справки от службата
по вписванията – гр. Несебър.
В депозираните отговори на
допълнителната искова молба, ответниците оспорват правните изводи на ищеца,
като ирелевантни. Отново се твърди, липса на ощетяване на ищеца, чрез
сключената сделка, предвид обезпечаването на вземанията му, в достатъчна степен.
Първият ответник твърди, че преди
сключване на атакуваната сделка, е искал от ТД на НАП издаване на удостоверение
за размера на задълженията му за календарната 2013г. , но такава не му е била
предоставена. Счита, че в исковата молба и в допълнителната такава, са посочени
неотносими, към иска, задължения.
В процеса не се спори и е видно от
приетите писмени доказателства, че ответниците са сключили договор за покупко-
продажба на недвижим имот, с нот. акт № 56 от 19. 11. 2013г. с който „Аеро лукс“
ЕООД е продало на „Булсервиз“ООД, недвижим имот в гр. Бургас, с идентификатор №
07079.612.47.1.1, с предназначение – офис, на ул. „Хр. Ботев“ № 79, ет. 1, за
сумата 120100 лв. Не се спори, че тази възмездна сделка е сключена след датата
на установяване на публични задължения на продавача, в размер на 82819, 65 лв.
по РА от 06. 06. 2011 т и РА от 02. 11. 2012 г. Следователно, са налице
предпоставките по чл. 216 от ДОПК, за обсъждане на твърденията на ищеца,
че сделката е сключена с намерение да се
увреди публичния взискател.
Законът не поставя нормативни изисквания
за съпоставимост между размера на установения публични вземания и сумата, получена от продавача по атакуваната сделка и
длъжник на ищеца, още повече че не се твърди и доказва, че с получената сума са
погасени публичните вземания. Без
значение за спора, са недоказаните твърдения на първия ответник – продавач, че
вземанията на държавата са били обезпечени, с други негови имоти, на стойност-
достатъчна за удовлетворяването му.
Видно от представена справка от службата
по вписванията –Несебър, върху два от имотите на „Аеро лукс“ЕООД, към 14. 11.
2011 г. и 20. 04. 2010г. са наложени възбрани и са ипотекирани, по учредена
договорна ипотека, в полза на друг кредитор. Безспорно, с изповяданата продажба
на процесния имот, длъжникът „Аеро лукс“ЕООД е намалил своето секвестируемо
имущество, с което уврежда ищеца, създавайки пречки за удовлетворяване на
вземането на държавата. При знанието за
наличие на дължими суми, с установен размер, първият ответник- длъжник на
ищеца, не е погасил задълженията си, с получената сума, което също сочи на намерение за увреда на
публичния взискател. В тази връзка, следва да бъде отбелязано, че цената, на
която е продаден имотът е равна на тази, на която същият е придобит от първия
ответник в рамките на изпълнително производство, видно от представеното
постановление за възлагане на недвижим имот
изх. № 62/ 11. 01. 2011г. на ЧСИ Илко Бакалов. Съгласно приетото
заключение на допуснатата и изпълнена,
съдебно – оценителска експертиза, пазарната цена на процесния имот, към м.
ноември 2013г. е 195900 лв. Явно имотът е продаден на цена по- ниска от
пазарната и то при сключване на търговска сделка, което също води до извод, за
намерение за увреда, при неравностойност на престациите.
Съгласно непротиворечивата практика на
ВКС/Р № 69 от 22. 06. 2012г. по т.д./ 534/2011г./ намерението за увреждане, като елемент от
фактическия състав, по чл. 216, ал 1т. 4 от ДОПК, не включва наличие на такова
намерение у лицето- купувач, по атакуваната сделка, в процеса „Булсервиз“ООД.
Въз основа на гореизложеното, съдът
намира, че в случая е изпълнен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК: първият ответник е длъжник на ищеца, с
публични задължения, след установяване на които, е извършил разпоредителна
сделка със свое имущество, с намерение да увреди публичния взискател, защото е
намалил имуществото си, служещо за удовлетворяване на вземанията. Следователно предявеният иск е доказан, по
основание и следва да бъде уважен, като
на ищеца се присъдят направените разноски, в размер на 150 лв.- възнаграждение
за вещо лице.
Ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят солидарно, държавна такса на БОС, в размер на 1201 лв.
Поради уважаване на първия, от приетите
за разглеждане искове, съдът не дължи
произнасяне по останалите такива, предявени, при условие на евентуалност.
Видим от горното и на основание чл. 216,
ал. 1, т. 4 от ДОПК, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА, по предявения иск от Костадинка
Стайкова Тодорова, в качеството и на главен публичен изпълнител, при ТД на НАП
–Бургас, адрес за съобщения: гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ № 5Б, ет. 7, срещу
„АЕРО ЛУКС“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас,
ул. „Сливница“ № 61, ет. 3, ап. 12, представлявано от Георги Щерев и „Булсервиз“ ООД, ЕИК *********, гр. Бургас, бул.
„Мария Луиза“ № 29, представлявано от Татяна Димова, ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА, ПО ОТНОШЕНИЕ
НА ДЪРЖАВАТА, възмездната сделка,
сключена с нот. акт № **, от 19.11. ****г. том **, рег. № 4795, дело *** от 19. 11. ****г. на нотариус Ангел Николов- гр. Бургас, с която „АЕРО
ЛУКС“ ЕООД, ЕИК ********* продава на „Булсервиз“
ООД, следния недвижими имот: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор №
07079.612.47.1.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9 от 30. 01. 2009г. на изп. директор на
АГКК, с адрес на имота: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 79, ет. 1, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот, с идентификатор № 07079.612.47, с предназначение
на самостоятелния обект: за офис, брой нива:
1, с площ по документ: 125, 52
кв.м. при съседни самостоятелни
обекти, в сградата: на същия етаж – няма; под обекта- самостоятелен обект, с идентификатор
№ 07079.612.47.1.14 и 07079.612.47.1.15; над обекта: самостоятелен обект, с
идентификатор № 07079.612.47.1.2 и 07079.612.47.1.3, ведно със съответния
процент идеални части от общите части в сградата и от правото на строеж.
ОСЪЖДА „АЕРО ЛУКС“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 61, ет. 3,
ап. 12, представлявано от Георги Щерев и „Булсервиз“ ООД, ЕИК *********, гр.
Бургас, бул. „Мария Луиза“ № 29, представлявано от Татяна Димова, да заплатят
солидарно на ТД на НАП –Бургас, адрес за съобщения: гр. Бургас, ул. „Цар Петър“
№ 5Б, ет. 7, сумата 150 лв./ сто и
петдесет/ - разноски.
ОСЪЖДА „АЕРО
ЛУКС“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ул.
„Сливница“ № 61, ет. 3, ап. 12, представлявано от Георги Щерев и „Булсервиз“
ООД, ЕИК *********, гр. Бургас, бул. „Мария Луиза“ № 29, представлявано от
Татяна Димова, да заплатят солидарно, по сметка на Окръжен съд – Бургас, сумата
1201 лв. /хиляда двеста и един лв./ – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване, с
въззивна жалба, пред БАС, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :