№ 440
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110131343 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на БЛ. К. Д., ЕГН: **********, с
която е предявен иск на основание чл.423 от КЗ срещу ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК: ********* за
сумата от 693 лв, представляваща разходи, направени във връзка с лечение на ищцата от
вреди, които претърпяла като пътник в автобус, вследствие настъпило ПТП между
автобуса, управляван от Ц. Е. П. и лек автомобил „Пежо“, както и мораторна лихва за забава
на основание на чл.86, ал.1 ЗЗД върху процесната сума за периода от подаване на исковата
молба до изплащане на сумата.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Твърди, че между
водачите на автобуса и лекия автомобил има съпричиняване и отговорност следва да се
търси и от водача на лекия автомобил, че въпросните разходи за лечение не са доказани и че
ищцата сама има вина за настъпилите вреди следствие неполагане на дължимата грижа да
осигури собствената си безопасност като пътник.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
На 06.10.2020г. около 12:05ч. в гр. Нови Искър по ул. „Търговска“ с посока на
движението с. Кътина, автобус марка „БМЦ“, модел „320 просити цнг“, с рег. №....
управляван от Цв. Евт. П., на еднолентов път, непосредтсвено преди кръстовището на ул.
„Иглика“ и ул. „Търговска“, предприел изпреварване на движещ се автомобил и навлязъл в
насрещната лента за движение, като в същото време водачът на лек автомобил „Пежо“,
модел „Партнер“, рег. №СВ6361РС предприел маневра десен завой, за да се включи в
движението по ул. „Търговска“, поради което водачът на автобуса предприел аварийно
спиране и успял да задейства спирачната система, но въпреки това настъпило ПТП, като
автобусът с предната си лява част ударил челно лекия автомобил. Ищцата била пътник в
автобуса и вследствие на предприетото аварийно спиране, тя загубила равновесие и поради
инерционните сили паднала в салона на автобуса. Вследствие това била откарана в болница,
където установили следните наранявания: разкъсно-контузна рана в лявата челна област на
главата, кръвонасядане на лява ушна мида, хронично туботимпанално гнойно възпаление на
средното ухо, съпроводено със силно намален слух, кръвонасядане на лява длан,
1
кръвонасядане на ляво коляно, оток и кръвонасядане на дясно коляно, възпаление на
околоочната торбичка и предната част на дясното коляно, възпаление на околоставните
меки тъкани, хрущялно натрупване на клетки като възстановителен процес след увреждане
на вътрешната връзка на дясната коленна става. Ищцата твърди че във връзка с лечението е
направила разходи на стойност 693, 60 лв.- на 07.10.2020г.- сумата от 70 лв. за тутор, на
13.10.2020г.- сумата от 320 лв. за ЯМР и преглед на дясно коляно, на 22.10.2020г.- сумата от
30 лв. амбулаторен преглед, на 23.10.2020г.- сумата от 43,60 лв. за ципрофлоксацин- 1
опаковка, миг 400-10 таблетки, биогайа- и опаковка и аугментин- 14 таблетки и на
23.12.2020г.- сумата от 200 лв. за физиотерапия.
Във връзка с настъпилото ПТП има образувано досъдебно производство
№11298/020г. на СРТП- „ОДП“- СДВР.
Страните спорят относно механизма на настъпване на ПТП-то, изключителната вина
на шофьора и наличието на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил за
настъпване на ПТП-то, както и наличието на вина на пострадалата, която не е предприела
действия за собствената си безопасност.
Като безспорно между страните се установи:
1/ Наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ относно
автобус марка „БМЦ“, модел „320 просити цнг“, с рег. №.... валидна към датата на ПТП.
2/ На 15.10.2020г, на 14.01.2021г. и на 18.02.2021г. ищцата е предявила иск за
обезщетение към ответното дружество, но до днешна дата няма получено обезщетение.
Като взе предвид фактическата обстановка, от правна страна съдът прецени
следното:
Видно от направената автотехническа експертиза по делото механизмът на
настъпване на въпросното ПТП е в следствие на предприетите маневри и на двамата
водачи- водачът на лекия автомобил предприема маневра надясно за навлизане в платното
на ул. „Търговска“, като не спира на пътния знак Б-2 „Стоп“, а водачът на автобуса
предприема маневра за изпреварване на спрял лек автомобил в дясното платно на същата
улица, като с това двете превозни средства се сблъскват. Видно от заключението по втора
задача причините за настъпването на ПТП-то се дължат и на двете страни, всяка от които е
предприела несъобразена с пътната обстановка маневра. Водачът на лек автомобил „Пежо“
нарушава правилото на чл. 46, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата, а водачът на автобусът нарушава правилото на чл.42, ал.2, т.2 от ЗдвП, като
навлиза в платното за насрещно движение без да прецени достатъчно безопасността на
предприетата от него маневра и останалите участници в движението.
Съответно в процесния случай би следвало да се възприеме наличието на
съпричиняване на процесното ПТП и от двата автомобила , като е налице независимо с
съпричиняване.
Предвид регламентираната в чл.53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на
вредата, всеки от тях отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди
в пълния им размер, а не съобразно приноса им. Застрахователят по гражданската
отговорност на един от делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с
останалите делинквенти или техните застрахователи, но предвид функционалната
обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря
застрахованият при него делинквент - за всички вреди за целия им размер, като
отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по
договора за застраховка. Поради това, при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от
няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”,
2
сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до
размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования
при него делинквент. В този смисъл константната съдебна практика - Решение
№52/28.05.2019 по т.д. №1497/2018 на ВКС, ТК, I т.о, която съдът споделя.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно наличието на
вина и в пострадалата, която според него не е предприела достатъчно действия, за да защити
своята безопасност като използва наличните ръкохватки и седалки в автобуса. Независимо
от наличните ръкохватки, вследствие на инерционните сили от удара, който очевидно е бил
с немалък интензитет, за да причини въпросните наранявания на пострадалата, вероятността
да успее да се задържи за ръкохватката при такъв удар е доста малка. Видно от
автотехническата експертиза, има случаи, в които и седнали пътници могат да изпаднат от
седалките, така че простото пътуване на пътничката права в автобуса не следва да се зачете
като „неположена грижа“ за нейната собствена безопасност.
Видно от съдебномедицинската експертиза травмите, които ищцата е получила са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, а разходите, направени за лечението,
са действително извършени в причинна връзка с травмите са, тоест са необходими и видно
от писмените доказателства са в размер на - 693, 60 лв., поради което искът е
основателен.
По разноските на ищеца следва да се присъди направените разноски за експертизи.
На адвоката на ищеца следва да се присъди възнаграждение в размер на 360 лв. за
процесулано представителство по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Поради което Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА : ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК: ********* да заплати на БЛ. К. Д., ЕГН:
********** сумата от 693, 60 лв. на основание чл.432 от КЗ, дължимо обезщетение за
претърпените имуществени вреди вследствие на ПТП настъпило в гр.Нови Искър на
06.10.2020 г., представляващи разноски за лечение, ведно със законната лихва върху
процесната сума за периода от 03.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата от 640 лв. деловодни разноски и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК: ********* да заплати на адв. В.В. О., сумата от
360 лв., адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 Задв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ:
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3